Функцията на сетивата ни е да ни предоставят информация от

Функцията на сетивата ни е да ни дават информация от околната среда, с помощта на която можем да правим оправдано деяние или да вземем вярно решение.

Сетивните ни кафези съставляват видоизменени нервни окончания (такива са рецепторите за досег, напън, осцилация, температура) или профилирани нервни кафези (зрителни, слухови, вкусови рецептори). Рецепторите имат предел на сензитивност – това е минималното раздразнение, което може да възбуди рецептора и да сътвори нервозен подтик, който се предава до мозъка.

Когато започнах да върша упражненията по системата на Норбеков, всичко ми звучеше като научна фантастика, не имах вяра, нищо не чаках и просто ми беше забавно. Беше нещо ново и друго за мен и го правех на драго сърце. След десетина дни започнаха „ страничните ” резултати – доста се увеличи чувствителността ми за трептения и интуицията ми. Започнах да чувствам придвижването на асансьора като земетресение, усещах стъпките на съседите от долния етаж. Много се ускори интуицията ми – започнах да „ научавам ” авансово идни събития, започнах да сънувам сънища, които се случваха в действителността до няколко дни. На два пъти ми се случи да усетя земетресение преди самото земетресение.

Упражненията от оздравителния курс на Норбеков имат тъкмо тази цел – да разсънят спящите рецептори , да усилят потока на нервните импулси от цялото тяло към мозъка. Едно от упражненията от курса VIP2 се състоеше в това всеки ден да правим нормалните си действия по друг метод – да използваме принадлежности, които нямаме навика да използваме, да променяме поредността на всекидневно осъществявани действия, да избираме разнообразни направления до работа и така нататък Смисълът – да излезем от зоната на комфорта. Непознатата конюнктура изостря вниманието и сетивата ни – активизира организма ни.

Целият ни живот се базира на информацията, която получаваме, и реакцията ни на получената информация. Повишената сензитивност на сетивата разрешава приемане на повече информация от околната среда. Неприятната миризма да вземем за пример е сигнал за заплаха – индивидът с по-добро подушване ще я усети по-рано и ще има повече време за съответна реакция. Човекът с по-добро зрение ще забележи рисков обект от по-голямо разстояние, в сравнение с индивида с повредено зрение – и ще има повече време да реагира на заплахата, и така нататък. Интуицията – сетивото, за което нямаме рецептори, обикновено се усилва в сериозни обстановки и доставя до съзнанието ни информация от предишното, сегашното или бъдещето, от която имаме нужда в даден миг, с цел да вземем вярно решение за деяние.

Всичките ни сетива имат една обща функционалност – да ни оказват помощ да оцелеем . Колкото по-развита е сетивността ни, толкоз повече информация получаваме от тялото си, другите хора и околната среда, а информацията ни оказва помощ да оцеляваме, да подхващаме верни стъпки в живота си, да взимаме положителни за нас решения.

Интересен е фактът, че развиването на сетивата не става изолирано . Всеки човек има преобладаващи сетива, само че аз съм забелязала, че хората, които имат мощно развита вътрешен глас, имат мощно развиване и на останалите сетива и изключително на едно или две от тях. Под мощно развиване имам поради развиване над междинното равнище – опция за схващане на информация, недостъпна за останалите хора. Не зная дали е инцидентно, само че измежду моите познати със мощно развита вътрешен глас доминират хората с извънредно развито подушване.

Друг значим миг е вниманието ни . На всеки се е случвало да търси предмет, да преобърне всичко и най-после да забележи, че предметът от самото начало е бил пред очите му. На всеки се е случвало да се унесе в увлекателна активност и да „ изключи ” всички „ непотребни ” сетивни тласъци – слухови, зрителни, тактилни. Информацията постъпва, само че съзнанието ни я пренебрегва. Надпрагов тласък ни „ стряска ” – т.е., насочва вниманието ни към протичащото се към нас. Голяма част от контузиите се дължат точно на липса на внимание към информацията, която изпращат сетивата ни – разсеяли сме се и нещо се е случило. При това няма значение дали сме се разсеяли с нещо обективно, което се случва сега към нас, или с мисли, прекарвания и мемоари от предишното или мечти за бъдещето. Липсата на внимание в тези случаи е равнозначна на липса на информация за това, което вършим или се случва към нас – и това ни прави уязвими.

Сигурно всеки е чувал концепцията за живот в сегашното. Да живеем в сегашното значи да присъстваме в сегашния миг – вниманието ни да е ориентирано към това, което се случва тъкмо в този миг, върху това, което ние вършим в този миг . Това значи да обърнем внимание на информацията, която ни доставят сетивата ни. Какво виждаме в този момент? Какво чуваме? Какво усещаме? Как усещаме тялото си? Какви миризми долавяме?

Разбира се, през днешния ден сме затрупани от ненужна информация и това е довело до желанието ни да я пренебрегваме в оптималната степен. Човешкият разум обаче действа като компютър – ниe можем да му зададем параметрите, по които да ни доставя значимата за нас информация – а преди всичко това е информацията, която касае живота и здравето ни. Един от главните правила в източните системи, като даоизма, е щадящо отношение към сетивата – отбягване на пикантни и доста вкусни храни (на които разчитат заведенията за хранене за бързо хранене), отбягване на мощна стимулация със светлини, облици (напр. телевизия), звуци (продължително слушане на музика), мощна осезателна и полова стимулация (вкл. секс). Силната и продължителната сетивна стимулация в кратковременен проект води до привършване на нервните посредници и отмалялост, а в дълготраен проект – до акомодация на рецепторите и нужда от все по-силни сетивни тласъци – което води до дисфункция на сетивните органи. Ако сетивата ни не действат вярно, ние сме в заплаха – тъй като пропущаме значима информация.

Същият резултат имат и мощните прочувствени положения – необичаната от никого меланхолия и обожаваната от всички еуфория. Крайните прочувствени положения ни пречат да възприемаме вярно информацията от тялото си и околната среда.

Един от главните резултати на системата на Норбеков е възобновяване на способността ни да усещаме тялото си, да обръщаме внимание на това, което усещаме, и да реагираме оправдано. Вслушването в личното ни тяло и най-верният ни справочник в живота, тъй като подсъзнанието ни знае кое е най-хубаво за тялото ни.

От известно време виждам по какъв начин тялото ми реагира на отмалялост и на отрови, изключително алкохол. Ниво на отмалялост, което преди време съм можела да пропусна да виждам, да подцени и да продължа да работя с часове по-късно, към този момент чувствам като доста мощна тежест в региона на главата и това чувство ми постанова да спра и да почина; при отмора от 30-60 минути отминава. На 50 ml алкохол (бира или вино) организмът ми реагира доста по-бързо и доста по-бурно, в сравнение с 500 ml преди години – което ме кара да спра до 50 ml. И това ме кара да мисля, че организмът ми постоянно е реагирал по този начин, само че моята сензитивност към неговите сигнали е била много по-ниска – през днешния ден се вслушвам в чувствата си и това ми разрешава да се грижа по-добре за тялото си.