Пълна е земята с излишници, развален е животът от много-и-премногото ~ Фридрих НИЦШЕ
(Friedrich Nietzsche, 1906 by Edvard Munch)
§ Тъй рече Заратустра
За проповедниците на гибелта
Има проповедници на гибелта: и земята е цялостна с такива, на които би трябвало да се проповядва отвръщане от живота.
Пълна е земята с излишници, негоден е животът от много-и-премногото. Нека с „ безконечния живот “ ги отмамят от тоя живот.
„ Жълти “: така назовават проповедниците на гибелта, или „ черни “. Но аз ще ви ги покажа и в други цветове.
Това са ужасните, които мъкнат със себе си хищното животно и не дирят нищо друго с изключение на сласт или самотерзание на плътта. Но и самите им похоти са отново самотерзание.
Те не са станали още хора, тия, ужасните: дано проповядват отвръщане от живота и сами те да се пръждосат!
Това са охтичавите на душата: едва-що родени, те почват към този момент да умират и копнеят за учения за отмалялост и отричане.
Те желаят да са мъртви и ние би трябвало да не пречим на тяхната воля! Нека се пазим да будим тия мъртъвци и да повредим тия живи ковчези!
Срещнат ли някой болен, или дъртак, или пък мъртвец, и незабавно споделят: „ Животът е опровергнат! “
А опровергнати са единствено те и техният взор, който вижда единствено единия лик на битието.
Обвити в гъста потиснатост и жадни за дребни завършения, които докарват гибел: така чакат те и стискат зъби.
Или пък: те протягат ръка за конфети и освен това се присмиват на своята хлапащина: те висят на своята сламка-живот и се подсмиват, че към момента висят на една сламка.
Тяхната мъдрост гласи: „ Безумец, който продължава да живее, само че ние сме така безумни! И това точно е най-безумното в живота! “
„ Животът е единствено страдалчество “ - тъй споделят други и не лъжат: погрижете се тогаз вас да ви няма! Погрижете се тогаз, да го няма тоя живот, който е единствено страдалчество!
И дано така гласи учението на вашата добродетел: „ Ти би трябвало самичък да се убиеш! Ти би трябвало самичък да се премахнеш! “
„ Сладострастието е грях, - тъй споделят едни, които проповядват гибелта, - оставете ни да се отстраним и не раждаме деца! “
„ Раждането е мъка, - казват други, - защо да раждаме още? Раждаме единствено нещастници! “
Също и те са проповедници на гибелта.
„ Състраданието е належащо - казват трети. - Вземете каквото имам! Вземете каквото съм! Толкоз по-малко животът ще ме обвързва! “
Да бяха напълно състрадателни, биха влошили живота на своите ближни. Зли да бъдат - това би било тяхна същинска доброта.
Но те желаят да се отърват от живота: грижа ли ги е, че със своите вериги и блага те още по-яко обвързват!
Също и вие, на които животът е несдържан труд и неспокойствие: не сте ли вие прекомерно изтощени от живота?
Не сте ли прекомерно зрели за проповедта на гибелта?
Всички вие, на които е мил необузданият труд и всичко скоролетно, бързо, ново, необичайно - непоносими сте сами за себе си вий, вашето старание е бягство и воля, сами да се забравите.
Да вярвахте повече в живота, по-малко бихте се отдавали на часа.
Но за очакване вие нямате задоволително наличие у себе си - нямате даже и за мързел!
Вредом гърми гласът на ония, които проповядват гибелта: и земята е цялостна с такива, на които би трябвало да бъде проповядвана гибелта.
Или „ безконечният живот “: за мен е все едно - стига единствено те по-скоро да се пръждосат!
Тъй рече Заратустра.
Из: „ Тъй рече Заратустра “ (Книга за всички и никого), Фридрих Ницше, превод от немски Мара Белчева, 1915, изд. Логис/Комо, София, 1990
Снимка: Friedrich Nietzsche, 1906 by Edvard Munch
