Почина световноизвестният режисьор Жан-Люк Годар
Френският режисьор Жан-Люк Годар умря на 91-та година от живота си, заяви в. Liberation. Той беше учредител на едно от най-важните течения в киното на XX век – френската Nouvelle Vague - " Нова вълна " - филмовото придвижване, което направи гражданска война в киното в края на 50-те и 60-те години на предишния век.
Jean-Luc Godard, giant of the French new wave, dies at 91
— The Guardian (@guardian)
Заснел е общо над 100 кино лентата.
Първият му плънометражен филм " До финален мирис " (1960), сниман по сюжет на Франсоа Трюфо и въодушевен от действителни събития, се трансформира в емблематичен за " новата вълна " и популяризира младия, 26-годишен артист Жан-Пол Белмондо. Сниман с ръчна камера от инвалидна количка, с внезапен монтаж, спонтанни диалози за секса и политиката, непрекъснати цитати от кинокласиката са неща, които притеглят вниманието на феновете и рецензията, отбелязва Би Би Си.
Така внезапно печели Годар огромна популярност, а след това популярният кинокритик и лауреат на премията " Пулицър " Роджър Ебърт даже дефинира " До финален мирис " като най-хубавия дебют в историята на киното от времената на " Гражданинът Кейн " на Орсън Уелс.
В коментара си за кино лентата режисьорът Андрей Тарковски споделя: " Всичко става в нарушаване на класическите закони на монтажа ".
Друг негов филм, " Малкият боец " (1960), е неразрешен за три години от френската цензура заради това, че споделя за беглец, който в разгара на алжирските събития минава на страната на терористична организация.
Муза на Годар дълги години е актрисата Анна Карина, която след това става негова брачна половинка. Тя умря през 2019 година
През 1961 година тя играе основната роля във кино лентата на Годар " Жената си е жена ", за която е отлична със " Сребърна мечка " в номинацията за " Най-добра женска роля " на 11-ия интернационален кинофестивал в Берлин.
После тя получава основни функции и други филми на Годар - " Да живееш живота си " (1962), " Made in USA " (1967), " Аутсайдери ", " Безумният Пиеро " и други
Годар остави своя отпечатък с поредност от политически филми от 60-те години, само че през последните години кариерата му претърпя възобновление с филми като Film Socialisme и " Сбогом на езика ".
Последният филм на Годар " Образ и тирада " излиза през 2018 година за него той получава специфичната премия на кинофестивала в Кан.
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил доктор, имал е частна клиника, а майка му е била правоприемник на жанр банкери от Швейцария. През Втората международна война фамилията емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран жител. Завършва начално учебно заведение и гимназия Нион, Швейцария, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 година учи етнология в Сорбоната. Това е и времето, по което се среща с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 година основава станалия прочут " Gazette de cinéma ", от който разгласява пет броя сред май и ноември същата година.
Годар споделя:
" Израснах в буржоазно семейство и един ден избягах. Дойдох в света на кинопроизводството вместо да потегли по пътя на марихуаната и ЛСД-то. Тогава открих, че светът на киното е най-буржоазното семейство, което съм виждал в миналото. "
Източници: mediapool.bg, impressio.dir.bg, dariknews.bg
Jean-Luc Godard, giant of the French new wave, dies at 91
— The Guardian (@guardian)
Заснел е общо над 100 кино лентата.
Първият му плънометражен филм " До финален мирис " (1960), сниман по сюжет на Франсоа Трюфо и въодушевен от действителни събития, се трансформира в емблематичен за " новата вълна " и популяризира младия, 26-годишен артист Жан-Пол Белмондо. Сниман с ръчна камера от инвалидна количка, с внезапен монтаж, спонтанни диалози за секса и политиката, непрекъснати цитати от кинокласиката са неща, които притеглят вниманието на феновете и рецензията, отбелязва Би Би Си.
Така внезапно печели Годар огромна популярност, а след това популярният кинокритик и лауреат на премията " Пулицър " Роджър Ебърт даже дефинира " До финален мирис " като най-хубавия дебют в историята на киното от времената на " Гражданинът Кейн " на Орсън Уелс.
В коментара си за кино лентата режисьорът Андрей Тарковски споделя: " Всичко става в нарушаване на класическите закони на монтажа ".
Друг негов филм, " Малкият боец " (1960), е неразрешен за три години от френската цензура заради това, че споделя за беглец, който в разгара на алжирските събития минава на страната на терористична организация.
Муза на Годар дълги години е актрисата Анна Карина, която след това става негова брачна половинка. Тя умря през 2019 година
През 1961 година тя играе основната роля във кино лентата на Годар " Жената си е жена ", за която е отлична със " Сребърна мечка " в номинацията за " Най-добра женска роля " на 11-ия интернационален кинофестивал в Берлин.
После тя получава основни функции и други филми на Годар - " Да живееш живота си " (1962), " Made in USA " (1967), " Аутсайдери ", " Безумният Пиеро " и други
Годар остави своя отпечатък с поредност от политически филми от 60-те години, само че през последните години кариерата му претърпя възобновление с филми като Film Socialisme и " Сбогом на езика ".
Последният филм на Годар " Образ и тирада " излиза през 2018 година за него той получава специфичната премия на кинофестивала в Кан.
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил доктор, имал е частна клиника, а майка му е била правоприемник на жанр банкери от Швейцария. През Втората международна война фамилията емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран жител. Завършва начално учебно заведение и гимназия Нион, Швейцария, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 година учи етнология в Сорбоната. Това е и времето, по което се среща с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 година основава станалия прочут " Gazette de cinéma ", от който разгласява пет броя сред май и ноември същата година.
Годар споделя:
" Израснах в буржоазно семейство и един ден избягах. Дойдох в света на кинопроизводството вместо да потегли по пътя на марихуаната и ЛСД-то. Тогава открих, че светът на киното е най-буржоазното семейство, което съм виждал в миналото. "
Източници: mediapool.bg, impressio.dir.bg, dariknews.bg
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ