Проф. Овчаров: Езикът е много важен, той е носител на националното
Уважаван професор изясни за какво Великден е специфичен ден в нашата история.
" Влашките и македонските воеводи до XVII в. приказват на чист български език ", описа проф. Николай Овчаров в ефира на NOVA News.
Великден е необикновен ден в българската история. На 3 април 1860 година във към момента дървения храм " Св. Стефан " в Истанбул свещеник Иларион Макариополски за пръв път не загатва името на Вселенския патриарх, а се обръща с думите: " Всякое епископство православных ". Това са думи на старобългарски, който руснаците назовават църковнославянски. Този израз се употребява единствено от предстоятел на автокефална черква. Това са първите думи по пътя към самостоятелната българска черква. За Българския Великден и за скандалното изказване, че Рилския манастир е страж на сръбската нематериалност сподели проф. Николай Овчаров.
Преди 164 година навлиза в решителната си фаза българската битка за църковна самостоятелност. Това е разследване на отвод от Вселенския патриарх да удовлетвори алегорични български претенции – едното е службите да бъдат на български език, второто – архиереите да бъдат избирани и третото – да имат закрепена заплата.
" Искането службите в църквата да са на български не е дребно искане. Езикът е доста значим – той е притежател на националното. Тези неолиберали, които в този момент приказват противоположното, че през Средновековието няма такива понятия, няма нация, националност, тъкмо противоположното е. Езикът, на който приказват влашките и македонските воеводи до 17-ти век е чист български език ", изясни проф. Овчаров.
" До XVII век във Влашко се приказва на български език. Тогава властта във Влахия е завзета от Константинополската патриаршия. Това е така наречен фанариотски интервал. Гръцката вселенска патриаршия употребява езика, религията, с цел да асимилира близките страни. Във Влахия съумява – българският език е изхвърлен, идва гръцки, след това заменен от влашки ", описа той, написа
" Влашките и македонските воеводи до XVII в. приказват на чист български език ", описа проф. Николай Овчаров в ефира на NOVA News.
Великден е необикновен ден в българската история. На 3 април 1860 година във към момента дървения храм " Св. Стефан " в Истанбул свещеник Иларион Макариополски за пръв път не загатва името на Вселенския патриарх, а се обръща с думите: " Всякое епископство православных ". Това са думи на старобългарски, който руснаците назовават църковнославянски. Този израз се употребява единствено от предстоятел на автокефална черква. Това са първите думи по пътя към самостоятелната българска черква. За Българския Великден и за скандалното изказване, че Рилския манастир е страж на сръбската нематериалност сподели проф. Николай Овчаров.
Преди 164 година навлиза в решителната си фаза българската битка за църковна самостоятелност. Това е разследване на отвод от Вселенския патриарх да удовлетвори алегорични български претенции – едното е службите да бъдат на български език, второто – архиереите да бъдат избирани и третото – да имат закрепена заплата.
" Искането службите в църквата да са на български не е дребно искане. Езикът е доста значим – той е притежател на националното. Тези неолиберали, които в този момент приказват противоположното, че през Средновековието няма такива понятия, няма нация, националност, тъкмо противоположното е. Езикът, на който приказват влашките и македонските воеводи до 17-ти век е чист български език ", изясни проф. Овчаров.
" До XVII век във Влашко се приказва на български език. Тогава властта във Влахия е завзета от Константинополската патриаршия. Това е така наречен фанариотски интервал. Гръцката вселенска патриаршия употребява езика, религията, с цел да асимилира близките страни. Във Влахия съумява – българският език е изхвърлен, идва гръцки, след това заменен от влашки ", описа той, написа
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ