Франция гласува за президент. Макрон е пред най-тежкото си изпитание
Френските гласоподаватели гласоподават в неделя в първия тур на президентските избори, в които актуалният държавен глава Еманюел Макрон е изправен пред най-тежкото си тестване. Очакванията са, в случай че няма изненади, той още веднъж да се изправи на балотаж след две седмици против крайнодясната претендентка Марин Льо Пен, както в предходния президентски избор.
Четиридесет и девет милиона души имат право да решат кои двама от 12-те претенденти да вземат участие във втория тур на 24 април.
Президентът прекара малко време в предизборната конкуренция, концентриран върху реакцията на Европа на съветската война в Украйна,
Фаворит в социологическите изследвания от месеци, Макрон влезе прекомерно късно в предизборната акция. Сега преднината му пред Льо Пен се топи и към този момент не е толкоз невероятна победа на крайнодясната кандидатка, което би бил безспорен казус в Петата република, написа Франс прес. Традиционно умерените партии от левицата и десницата във Франция образуват обединен фронт против крайнодесни претенденти, имащи късмет да завоюват избори за висши държавнически постове..
Освен това през днешния ден французите са изправени пред високите цени на електроенергята и непрекъснато поскъпващия живот, както и пазарните спекулации.
Франция е полупрезидентска република и президентът играе основна роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от служба премиера и членовете на държавното управление, внася законопроекти и може да разпусне Народното събрание. Избори за президент на Франция се провеждат на всеки пет години (до 2000 година бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два поредни мандата според конституционната корекция от 2008 година
В цялата история на провеждането на директни избори за държавен глава нито един претендент не е успявал да завоюва от първия тур.
За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да провежда огромна изборна вечер след оповестяването на резултатите от първия тур. Това е съвършена илюстрация на неналичието на интерес към вялата акция, засенчена първо от Covid рецесията, а по-късно от войната в Украйна, отбелязва Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция. Вместо това малкия екран ще излъчи паметна комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с обстоятелството, че " усетите и упованията на феновете са еволюирали " поради " увеличението на предлагането " на диспути и мнения по новинарските канали.
Изборите във Франция постоянно са предизвиквали огромни безредици, диспути и разбори до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия, и мощно обезпокоена от спора в Украйна, вотът сякаш остана на втори проект. Това кара социолозите да се безпокоят, че към 30 % от гласоподавателите няма да отидат изобщо до урните, което би била рекордно ниска изборна интензивност за първи тур на президентски избори в Петата република.
Анализатори даже позволяват опцията Макрон да загуби борбата за втори мандат.
По време на първия си мандат някогашният капиталов банкер понижи налозите за корпорациите и богатите, улесни назначението и уволняването на служащи и похарчи повече от множеството европейски водачи, с цел да поддържа стопанската система на страната си на повърхността по време на пандемията от Covid, напомня Ройтерс. Той от дълго време упорства Европейският съюз да преследва по-агресивно ползите си и е отпред на дипломатическите старания на Европа за преустановяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от талази от обществени безредици, подбудени от чувството, че той е откъснат от елементарните хора и апатичен към ежедневните им компликации.
Най-младият президент в историята на Франция, някогашният министър на стопанската система, който в никакъв случай преди този момент не бе заемал изборна служба, се изкачи на върха през 2017 година единствено на 39 години, като ловко употребява имиджа си на новобранец, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на обичайните партии. Според допитване на Френския институт за проучване на публичното мнение от 8 април Макрон ще получи максимален дял от гласовете на първия тур (26.5 процента).
Основният му съперник Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 година тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 година загуби от Макрон на втория тур на изборите. Льо Пен се пробва да почисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от татко ѝ - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като към този момент не се стреми към отдръпване от блока на единната валута на Европейски Съюз. Заявява, че желае да върне пълномощията за взимане на решения на страните членки на Европейски Съюз. По този метод Льо Пен разшири електората си измежду умерените гласоподаватели, само че отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия " Републиканците " се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния набор при започване на акцията, Льо Пен изглеждаше като че ли притисната и от двете страни. Но в последно време рейтингът ѝ доста се увеличи и изследванията демонстрират, че е доста евентуално тя да стигне до втория тур, а в случай че го направи, той ще бъде по-оспорван, в сравнение с през 2017 година. На първия тур тя ще вземе към 24 %, демонстрират последните социологически изследвания.
Жан-Люк Меланшон е единственият претендент на левицата, който е измежду първите петима кандидати в изследванията. Лидерът на крайнолявата партия " Непокорна Франция " афишира кандидатурата си за " национална " опция, която да се опълчи на десницата. Той твърди, че ще замрази цените, ще усили заплатите и ще укрепи публичните услуги, с цел да усили покупателната дарба на французите. Меланшон желае разкъсване с икономическия демократизъм и налагане на по-високи налози на богатите. Социолозите му дават към 17,5 %.
Друг кандидат за поста е Валери Пекрес, умерена представителка на консервативната партия " Републиканците ". Ръководителка на района Ил дьо Франс и някогашна министърка, тя се оприличава по едно и също време на Маргарет Тачър и Ангела Меркел, като споделя, че съчетава политика на консенсус и новаторски умения. Нарича се " Желязната лейди " на Франция. Пекрес укорява Макрон, че е направил " дупка " в държавната хазна по време на пандемията. Заявява, че ще постави завършек на 35-часовата работна седмица и ще вдигне пенсионната възраст от 62 на 65 години. За да понижи опасността от страна на крайната десница, тя засилили рецензиите си във връзка с имиграцията и исляма.
Писателят и някогашен водещ на токшоу Ерик Земур, прочут с крайнодесния си шовинизъм, влезе с гръм и тропот в акцията с поляризиращите си антиимиграционни и антиислямски изявления. В началото социолозите смятаха, че той евентуално ще стигне до втория тур, само че в този момент той се срина до четвърто-пето място. Син на алжирски евреи, Земур се показва като олицетворение на сполучливия следвоенен модел на интеграция на световна Франция. Описва Франция като тогавашна велика страна, която е в бездънен крах, а християнската цивилизация е застрашена от възходящото въздействие на исляма заради неконтролираната имиграция. 63-годишният Земур желае Франция да си върне контрола върху границите от Европа и споделя, че би трябвало да се забрани френски деца да бъдат кръщавани Мохамед. Очаква се да получи към 9 % от гласовете на първи тур.
Списъкът на кандидатите за президентския пост включва още претендента на френските зелени Яник Жадо (4.5 на сто), комуниста Фабиен Русел (2.5 на сто), суверениста Никола Дюпон-Енян (1.5 на сто), кметицата на Париж от Френската социалистическа партия Ан Идалго (2 процента), левия Жан Ласал (2.5 на сто) и троцкистите Филип Путу (1 процент) и Натали Арто (0.5 на сто).
Четиридесет и девет милиона души имат право да решат кои двама от 12-те претенденти да вземат участие във втория тур на 24 април.
Президентът прекара малко време в предизборната конкуренция, концентриран върху реакцията на Европа на съветската война в Украйна,
Фаворит в социологическите изследвания от месеци, Макрон влезе прекомерно късно в предизборната акция. Сега преднината му пред Льо Пен се топи и към този момент не е толкоз невероятна победа на крайнодясната кандидатка, което би бил безспорен казус в Петата република, написа Франс прес. Традиционно умерените партии от левицата и десницата във Франция образуват обединен фронт против крайнодесни претенденти, имащи късмет да завоюват избори за висши държавнически постове..
Освен това през днешния ден французите са изправени пред високите цени на електроенергята и непрекъснато поскъпващия живот, както и пазарните спекулации.
Франция е полупрезидентска република и президентът играе основна роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от служба премиера и членовете на държавното управление, внася законопроекти и може да разпусне Народното събрание. Избори за президент на Франция се провеждат на всеки пет години (до 2000 година бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два поредни мандата според конституционната корекция от 2008 година
В цялата история на провеждането на директни избори за държавен глава нито един претендент не е успявал да завоюва от първия тур.
За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да провежда огромна изборна вечер след оповестяването на резултатите от първия тур. Това е съвършена илюстрация на неналичието на интерес към вялата акция, засенчена първо от Covid рецесията, а по-късно от войната в Украйна, отбелязва Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция. Вместо това малкия екран ще излъчи паметна комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с обстоятелството, че " усетите и упованията на феновете са еволюирали " поради " увеличението на предлагането " на диспути и мнения по новинарските канали.
Изборите във Франция постоянно са предизвиквали огромни безредици, диспути и разбори до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия, и мощно обезпокоена от спора в Украйна, вотът сякаш остана на втори проект. Това кара социолозите да се безпокоят, че към 30 % от гласоподавателите няма да отидат изобщо до урните, което би била рекордно ниска изборна интензивност за първи тур на президентски избори в Петата република.
Анализатори даже позволяват опцията Макрон да загуби борбата за втори мандат.
По време на първия си мандат някогашният капиталов банкер понижи налозите за корпорациите и богатите, улесни назначението и уволняването на служащи и похарчи повече от множеството европейски водачи, с цел да поддържа стопанската система на страната си на повърхността по време на пандемията от Covid, напомня Ройтерс. Той от дълго време упорства Европейският съюз да преследва по-агресивно ползите си и е отпред на дипломатическите старания на Европа за преустановяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от талази от обществени безредици, подбудени от чувството, че той е откъснат от елементарните хора и апатичен към ежедневните им компликации.
Най-младият президент в историята на Франция, някогашният министър на стопанската система, който в никакъв случай преди този момент не бе заемал изборна служба, се изкачи на върха през 2017 година единствено на 39 години, като ловко употребява имиджа си на новобранец, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на обичайните партии. Според допитване на Френския институт за проучване на публичното мнение от 8 април Макрон ще получи максимален дял от гласовете на първия тур (26.5 процента).
Основният му съперник Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 година тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 година загуби от Макрон на втория тур на изборите. Льо Пен се пробва да почисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от татко ѝ - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като към този момент не се стреми към отдръпване от блока на единната валута на Европейски Съюз. Заявява, че желае да върне пълномощията за взимане на решения на страните членки на Европейски Съюз. По този метод Льо Пен разшири електората си измежду умерените гласоподаватели, само че отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия " Републиканците " се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния набор при започване на акцията, Льо Пен изглеждаше като че ли притисната и от двете страни. Но в последно време рейтингът ѝ доста се увеличи и изследванията демонстрират, че е доста евентуално тя да стигне до втория тур, а в случай че го направи, той ще бъде по-оспорван, в сравнение с през 2017 година. На първия тур тя ще вземе към 24 %, демонстрират последните социологически изследвания.
Жан-Люк Меланшон е единственият претендент на левицата, който е измежду първите петима кандидати в изследванията. Лидерът на крайнолявата партия " Непокорна Франция " афишира кандидатурата си за " национална " опция, която да се опълчи на десницата. Той твърди, че ще замрази цените, ще усили заплатите и ще укрепи публичните услуги, с цел да усили покупателната дарба на французите. Меланшон желае разкъсване с икономическия демократизъм и налагане на по-високи налози на богатите. Социолозите му дават към 17,5 %.
Друг кандидат за поста е Валери Пекрес, умерена представителка на консервативната партия " Републиканците ". Ръководителка на района Ил дьо Франс и някогашна министърка, тя се оприличава по едно и също време на Маргарет Тачър и Ангела Меркел, като споделя, че съчетава политика на консенсус и новаторски умения. Нарича се " Желязната лейди " на Франция. Пекрес укорява Макрон, че е направил " дупка " в държавната хазна по време на пандемията. Заявява, че ще постави завършек на 35-часовата работна седмица и ще вдигне пенсионната възраст от 62 на 65 години. За да понижи опасността от страна на крайната десница, тя засилили рецензиите си във връзка с имиграцията и исляма.
Писателят и някогашен водещ на токшоу Ерик Земур, прочут с крайнодесния си шовинизъм, влезе с гръм и тропот в акцията с поляризиращите си антиимиграционни и антиислямски изявления. В началото социолозите смятаха, че той евентуално ще стигне до втория тур, само че в този момент той се срина до четвърто-пето място. Син на алжирски евреи, Земур се показва като олицетворение на сполучливия следвоенен модел на интеграция на световна Франция. Описва Франция като тогавашна велика страна, която е в бездънен крах, а християнската цивилизация е застрашена от възходящото въздействие на исляма заради неконтролираната имиграция. 63-годишният Земур желае Франция да си върне контрола върху границите от Европа и споделя, че би трябвало да се забрани френски деца да бъдат кръщавани Мохамед. Очаква се да получи към 9 % от гласовете на първи тур.
Списъкът на кандидатите за президентския пост включва още претендента на френските зелени Яник Жадо (4.5 на сто), комуниста Фабиен Русел (2.5 на сто), суверениста Никола Дюпон-Енян (1.5 на сто), кметицата на Париж от Френската социалистическа партия Ан Идалго (2 процента), левия Жан Ласал (2.5 на сто) и троцкистите Филип Путу (1 процент) и Натали Арто (0.5 на сто).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ