Научни изследвания: Подсладителите увеличават риска от рак
Френски откриватели предизвестиха, че изкуствените подсладители, употребявани като заместители на захарта, могат да усилят риска от рак.
Според резултатите изкуствените подсладители, изключително аспартам и ацесулфам-К, са свързани с по-високи равнища на рак.
Проучването, основано на данни от повече от 100 000 възрастни французи, откри, че хората, които употребяват изкуствени подсладители, имат 13 % по-висок риск от рак от тези, които не го вършат.
Изследването, което включва учени от Френския народен институт по опазване на здравето и медицински проучвания и университета Сорбона Париж Норд, употребява данни от 102 865 възрастни французи, които оповестяват здравна история, социално-демографски данни, диета, метод на живот и здравни данни.
Изследователският екип съпоставя констатациите, получени от данните за 24-часовата диета със случаи на рак, като взема поради фактори като възраст, пол, обучение, физическа интензивност, тютюнопушене, показател на телесна маса, височина и тегло, диабет и фамилна анамнеза за рак.
Според резултатите изкуствените подсладители, изключително аспартам и ацесулфам-К, наподобява са свързани с по-високи равнища на рак. Когато се преглеждат характерни типове рак, тези, свързани с рак на гърдата и затлъстяване, също имат по-висок риск.
„ Нашите открития не поддържат потреблението на изкуствени подсладители като безвредни заместители на захарта в храни или питиета “, се споделя в изказване на изследователския екип.
„ Данните дават значима нова информация, с цел да подтикнем още веднъж към дебата за евентуалните неподходящи последствия за здравето на изкуствените подсладители.
Аспартамът се съдържа в множеството диетични храни и питиета без захар. Много хора се оплакват от разнообразни признаци при банкет на храна, съдържаща аспартам. Това вещество е доста по-сладко от бялата захар и много по-евтино. Точно по тази причина производителите го употребяват, без да се замислят за здравето на хората.
Нежеланите реакции включват главоболие, тревога, загуба наизуст, артрит, болки в корема, гадене, меланхолия, сърцетуптене, синдром на дразнимото черво, гърчове, неврологични нарушавания, проблеми със зрението, наддаване на тегло и други.
Фениланинът и аспарагинова киселина в състава на аспартама имат директно отражение върху централната нервна система.
Глюкозо-фруктозният сироп е течен подсладител, който се употребява в производството на всевъзможни храни и питиета. Той е много по-вреден от елементарната захар, тъй като покачва по-бързо равнищата на кръвната захар, което води до неконтролируем синтез на инсулин.
При по-голяма консумация на глюкозо-фруктозен сироп тялото не може да се оправи с високата кръвна захар и „ набутва “ непотребната глюкоза в мастните кафези под формата на телесни мазнини.
Много изследвания потвърждават, че постоянната консумация на глюкозо-фруктозния сироп води до пристрастяване и има неподходящ резултат върху функционалностите на мозъка.
Знаем, че би трябвало да ограничим нездравословните подсладители, само че за задачата се нуждаем от здравословни такива. Стевия е най-безопасната опция на пазара. Това е естествен артикул, дестилат от листата на едноименното растение.
За разлика от други заместители на захарта, стевията няма никаква калорийна стойност. Ползите за здравето включват: усилва положителния холестерол и спомага за попречване на сърдечно-съдовите болести, контролира кръвната захар, усъвършенства работата на стомаха и червата. Тя е и мощен антиоксидант.
постоянната консумация на глюкозо-фруктозния сироп води до пристрастяване и има неподходящ резултат върху функционалностите на мозъка е подсладител, богат на желязо, калий и калций, което го право по-здравословен избор от стандартните изкуствени подсладители и рафинираната бяла захар. Меласата съставлява второстепенен артикул (под формата на сироп) от процеса на превръщане на захарната тръстика до бяла захар.
Според резултатите изкуствените подсладители, изключително аспартам и ацесулфам-К, са свързани с по-високи равнища на рак.
Проучването, основано на данни от повече от 100 000 възрастни французи, откри, че хората, които употребяват изкуствени подсладители, имат 13 % по-висок риск от рак от тези, които не го вършат.
Изследването, което включва учени от Френския народен институт по опазване на здравето и медицински проучвания и университета Сорбона Париж Норд, употребява данни от 102 865 възрастни французи, които оповестяват здравна история, социално-демографски данни, диета, метод на живот и здравни данни.
Изследователският екип съпоставя констатациите, получени от данните за 24-часовата диета със случаи на рак, като взема поради фактори като възраст, пол, обучение, физическа интензивност, тютюнопушене, показател на телесна маса, височина и тегло, диабет и фамилна анамнеза за рак.
Според резултатите изкуствените подсладители, изключително аспартам и ацесулфам-К, наподобява са свързани с по-високи равнища на рак. Когато се преглеждат характерни типове рак, тези, свързани с рак на гърдата и затлъстяване, също имат по-висок риск.
„ Нашите открития не поддържат потреблението на изкуствени подсладители като безвредни заместители на захарта в храни или питиета “, се споделя в изказване на изследователския екип.
„ Данните дават значима нова информация, с цел да подтикнем още веднъж към дебата за евентуалните неподходящи последствия за здравето на изкуствените подсладители.
Аспартамът се съдържа в множеството диетични храни и питиета без захар. Много хора се оплакват от разнообразни признаци при банкет на храна, съдържаща аспартам. Това вещество е доста по-сладко от бялата захар и много по-евтино. Точно по тази причина производителите го употребяват, без да се замислят за здравето на хората.
Нежеланите реакции включват главоболие, тревога, загуба наизуст, артрит, болки в корема, гадене, меланхолия, сърцетуптене, синдром на дразнимото черво, гърчове, неврологични нарушавания, проблеми със зрението, наддаване на тегло и други.
Фениланинът и аспарагинова киселина в състава на аспартама имат директно отражение върху централната нервна система.
Глюкозо-фруктозният сироп е течен подсладител, който се употребява в производството на всевъзможни храни и питиета. Той е много по-вреден от елементарната захар, тъй като покачва по-бързо равнищата на кръвната захар, което води до неконтролируем синтез на инсулин.
При по-голяма консумация на глюкозо-фруктозен сироп тялото не може да се оправи с високата кръвна захар и „ набутва “ непотребната глюкоза в мастните кафези под формата на телесни мазнини.
Много изследвания потвърждават, че постоянната консумация на глюкозо-фруктозния сироп води до пристрастяване и има неподходящ резултат върху функционалностите на мозъка.
Знаем, че би трябвало да ограничим нездравословните подсладители, само че за задачата се нуждаем от здравословни такива. Стевия е най-безопасната опция на пазара. Това е естествен артикул, дестилат от листата на едноименното растение.
За разлика от други заместители на захарта, стевията няма никаква калорийна стойност. Ползите за здравето включват: усилва положителния холестерол и спомага за попречване на сърдечно-съдовите болести, контролира кръвната захар, усъвършенства работата на стомаха и червата. Тя е и мощен антиоксидант.
постоянната консумация на глюкозо-фруктозния сироп води до пристрастяване и има неподходящ резултат върху функционалностите на мозъка е подсладител, богат на желязо, калий и калций, което го право по-здравословен избор от стандартните изкуствени подсладители и рафинираната бяла захар. Меласата съставлява второстепенен артикул (под формата на сироп) от процеса на превръщане на захарната тръстика до бяла захар.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ