Фредрик Бакман – Най-добрите мъже се раждат от грешките си и често стават по-добри на по-късен етап
Фредрик Бакман е прочут шведски блогър и публицист. Уве е роден в блога му, където хиляди читатели гласоподават Бакман да напише разказ за героя си. Така една от публикациите е прочетена над 600 000 пъти, а романът единствено в Швеция е продаден в над 400 000 копия.
Уве е на 59, върл обожател и собственик на Sааб, вдовец. Тъгата по обичаната му Соня го кара всеки ден да пожелава гибелта си.
Една заран бъбрива млада двойка с две радостни дъщерички се нанасят в прилежаща къща и инцидентно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и покъртителен роман за безпризорна котка, ненадейно другарство и античното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия дъртак и ще раздруса до основи кварталното съдружие на жителите.
Това е разказ за гневния комшия, за въздействието на един човешки живот върху безчет други. Чудесна история в духа на кино лентата „ Колкото толкоз “ с присъединяване на Джак Никълсън.
Из „ Човек на име Уве “:
В оня миг не знаеше, само че му беше писано да прекара доста пъти по петнайсет минути в очакване брачната половинка му да се появи. Баща му сигурно нямаше да повярва, в случай че научеше. Когато тя най-накрая се появи, облечена в дълга пола на цветя и толкоз алена жилетка, че Уве пристъпи от единия крайник на другия, той реши, че неспособността да пристигна в точния момент напълно не беше най-важното.
––––––––––––––––––-
Тя в никакъв случай не попита по какъв начин е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.
––––––––––––––––––-
– Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – споделяше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка заран се удивяваш, че нещата са твои, като че ли се страхуваш, че някой ненадейно ще се втурне вътре и ще изясни каква ужасна неточност е станала, че няма метод да живееш на това прелестно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, към този момент обичаш къщата не толкоз поради съвършенството й, а поради минусите. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш по какъв начин да накараш ключа да не заяжда, когато на открито е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, по какъв начин да отвориш вратата на дрешника, без да скърца. Това са дребните секрети, които трансформират дома ти в същински дом.
––––––––––––––––––-
Тя обичаше да приказва, а Уве обичаше да си мълчи. Като си припомняше, Уве допусна, че таман това имат поради хората, когато споделят, че двама души са съвместими. …
Тя се усмихна, изясни, че обичала книгите повече от всичко и стартира да му споделя защо ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че желае да я слуша по какъв начин изяснява за нещата, които обича, до края на живота си.––––––––––––––––––-
Той по този начин и не можа да разбере за какво тя избра него. Тя обичаше нереални неща като музика, книги и странни думи. Уве пък предпочиташе това, което може да допре. Харесваше отвертки или маслени филтри. Крачеше през живота, пъхнал надълбоко ръце в джобовете. Тя танцуваше.
––––––––––––––––––-
Той бе от хората, които бяха наясно с всичко, което е черно на бяло. А тя беше неговият цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше потребност.
––––––––––––––––––-
Не трябваше да се получава по този начин. Работиш, изплащаш ипотека, плащаш налози и правиш всичко, както си му е редът. Жениш се. За положително или неприятно чак до момента в който гибелта ви раздели, нали по този начин си споделиха? Уве помни ясно тези думи. А тя не трябваше да умира първа. Нали беше ясно, че все говореха за неговата гибел? Не беше ли по този начин?
––––––––––––––––––-
– Казват, че най-хубавите мъже се раждат от грешките си и постоянно стават по-добри на по-късен стадий, стават изключителни, с помощта на грешките – беше споделила безшумно тя.
– Кой е споделил това? – попита Уве и погледна трите прибора пред себе си, както човек би погледнал кутия, която преди малко е била отворена, до момента в който някой е упорствал: „ Избери си оръжие “.
– Шекспир – отвърна Соня.
– Интересно ли е? – полюбопитства Уве.
– Фантастично – кимна с усмивка Соня.
– Не съм чел нищо с него – измърмори ниско приведеният над покривката Уве.
– От него – поправи го тя и пъхна с любов ръка в неговата.
http://magnifisonz.com
