Фредерик Бегбеде отдавна си е изградил репутация на заклет бохем

“Родил съм се на 21 септември 1965 година, двайсет години след Аушвиц, през първия ден на есента. Появил съм се на света в деня, когато листата на дърветата стартират да се ронят, а дните да се съкратяват. Оттам може би и вроденото ми възприятие на отчаяние. Изкарвах си хляба, като редях думи във вестниците или в рекламните организации, като последните имаха преимуществото, че за по‑малко думи плащаха повече. Станах прочут, като проведох в Париж празненства, когато в Париж към този момент нямаше празненства… Предизвиках учудване у хората, които се интересуваха от моята биография, когато се ожених по обич. ”, показва себе си Бегбеде в “Любовта трае три години ”.

Вижте още от неподражаемия Бегбеде…

За живота

От раждането до гибелта животът ни е включен на автопилот и би трябвало нечовешка храброст, с цел да промениш курса. На 20 години си фантазирах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях 10 години в учене на всичко това, което в следствие би трябвало да отвиквам.

Всичко е краткотрайно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкоз непредвидима, че съумява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И след това внезапно — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти.

…Всичко е краткотрайно и всичко е за обмен. Както всичко останало, индивидът е артикул със период на валидност. Това е повода да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, с цел да възкръснеш.

За парите

Всичко би трябвало да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес тези, които имат пари, нямат време, а тези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкоз мъчно, колкото и да се спасиш от безработицата. Безделникът е публичен зложелател номер едно. Хората биват поробвани посредством парите: те жертват свободата си, с цел да могат да си заплащат налозите.

Когато човек е безпаричен, най-малко си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или в случай че преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш към този момент никакво опрощение. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в положение да накарат към този момент никого да мечтае, даже и себе си.

Еврото беше особено измислено, с цел да направи непристойно високите приходи на богаташите да наподобяват шест пъти по-скромни.

Ще ми се да разкрия следната загадка: по какъв начин по този начин на гребена на нашата цинична ера Рекламата е била провъзгласена за висша властителка? От две хиляди години насам в никакъв случай глупак като мен не е имал такова господство.

За огромната обич

За да искаш другите да те обичат, първо би трябвало да обичаш самичък себе си.

Онези, които приказват против любовта, са хората, които имат най-голяма потребност от нея.

В живота има единствено една огромна обич, всички преди нея са предварителен стадий, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; огромната обич е в този момент или в никакъв случай.

Ако знаеш за какво обичаш някого, значи не го обичаш.

Да бъдеш влюбен, значи да се удивляваш.

Според мен целият проблем с любовта е таман в това: с цел да бъдеш благополучен, се нуждаеш от сигурност, а с цел да си влюбен се нуждаеш от неустановеност.

Мъжете непрекъснато се намират някъде сред една някогашна и една бъдеща,защото настоящето не ги интересува. Те избират да се реят сред носталгията и вярата, сред загубата и фантазията. Ние постоянно си оставаме заклещени сред две отсъствящи дами.

Двете най-ужасни фрази на света са: “Трябва да поговорим ” и “Надявам се да си останем другари ”. Най-забавното е, че резултатът от тях е таман противоположният и те поставят край както на диалога, по този начин и на другарството.

Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия шанс. Когато им е прелестно дружно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, по-късно нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, като се изключи че нямаме нищо, тъй като не сме дружно.

Свалям си часовника. За да бъде безконечна любовта, задоволително е да живееш отвън времето. Модерният свят е този, който убива любовта.

Влюбен си тогава, когато простъпка сложиш паста за зъби не върху твоята, а върху друга четка.

Разбира се, че любовта не трае три години… Любовта, която трае три години, е обич, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна единствено когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил авансово, инак има заплаха да би трябвало да урежда сметката по-късно.

създател: Гергана Лабова