Франзелата е парижка, ако тежи 200 грама
Франзелата се счита за парижка, в случай че тежи тъкмо 200 грама – най-малко такава е старинната рецепта на френския мек самун с хрупкава коричка. Франзелата става известна във Франция през 1930 година
Тогава бил гласуван закон, който забранявал на хлебарите да работят преди четири часа сутринта. Те трябвало доста бързо да измислят рецепта за самун, който се пече бързо. Така се появила парижката франзела, която бързо шупва се пече за малко време.
Рецептите на другите типове франзели са фамилни секрети на майсторите-хлебари. Всеки ден в Париж се продават над половин милион топли вкусни франзели с друга дължина.
Друго тестено произведение – гофретата, се е появило доста от дълго време, още в Древна Гърция. Там гофретите се правели във тип на мекици със сирене и билки. В Съединени американски щати те появяват с преселници от Холандия.
В Америка е патентован първият електрически гофретник – това става през 1911 година. В чест на гофретите има специфичен интернационален ден – той се чества на 25 март.
Прочут е и американският народен ден на гофретите. Той се отбелязва на 24 август. На тази дата в далечната 1869 година Корнелиус Свартхаут от Ню Йорк е патентовал първия тиган за печене на гофрети.
Рулото със сладка плънка, по този начин обичано на доста деца и възрастни, е обичаен коледен десерт, който се назовава буш де ноел. Интересна е историята на основаването му – през деветнадесети век във Франция било традиция в двора да се оставя една огромна цепеница.
На празничната вечеря тя се поливала с масло и вино и се внасяла в къщата. Там се изгаряла, а пепелта се пазела до идната Коледа, с цел да пази дома и да носи шанс.
Но последователно тази традиция станала задължение и като подмяна на цепеницата се появило шоколадовото руло.
