Forgiveness“ (between 1908 and 1909) by Carl Vilhelm Meyer (1870-1938)

„ Forgiveness “ (between 1908 and 1909) by Carl Vilhelm Meyer (1870-1938)

Прошката

Неслучайно в методиката се акцентира, че обликът на здравето и младостта, който сътворяваме, би трябвало да е съвършен, т.е. чист, лек, ярък, освободен от странични примеси. Също по този начин чисто, свободно, ярко би трябвало да е положението на душата ви.

Какво замърсява душата? Емоционалните „ шлаки “. Завист, завист, обезсърчение, остарели обиди - продължете сами този лист. Тренировката на страстите прави проверка на прочувственото ни положение, тя разчиства прочувствените отпадъци, насъбрани в подсъзнанието ни и потискащи духа ни. Но единствено един медитативен акт може да ни освободи от целия този отпадък, а точно медитацията за амнистия.

Да извиним, значи един път вечно да сложим кръст на неправилното, несправедливото, неприятното и по този начин да облекчим душата си. Точно както човешкият организъм се нуждае от унищожаване на нездравословните шлаки, по този начин се нуждае и човешката душа. Прошката е точно такова филтриране, то благотворно се отразява на здравето на душата ни и затова на физическото здраве на тялото ни. Правотата на това изказване ослепително удостовери Луиз Хей-чрез личното си достижение. „ Всяка болест идва от непрощаване “ - споделя си тя един път и като се придържа към този принцип, съумява независимо да се излекува от заболяване, пред което формалната медицина е безсилна.

Мъдрите хора са знаели за голямото значение на този акт от много време. В християнството да вземем за пример има празник, наименуван Прошка. В този ден всеки човек може да иде при другия и да му изиска амнистия или на собствен ред да даде някому своята амнистия. Това е прекрасен, просветляващ празник.

Но какво да създадем, в случай че оскърбителите ни (или оскърбените от нас) към този момент не са на този свят или са толкоз надалеч, че не можем да стигнем при тях? Изходът е един - въображаемо да си представим тези хора, да поговорим с тях и откровено от все сърце да им извиним всичко (или да ги помолим да ни простят). Ако не постигнете облекчение, повторете медитацията, и отново я повторете, до момента в който не угаснат в душата ви тревожните отгласи. Точно по този начин би трябвало да постъпим и с неприятните обстановки, споменът за които ни мъчи от дълго време (може би даже от десетилетия). Говоря да вземем за пример за случаи, в които сте можели да кажете нещо, само че не сте го споделили (или в противен случай, наговорили сте ненужни неща), когато сте можели да извършите нещо, само че не сте го създали (или в противен случай - прекалили сте), когато сте можели да постъпите добре, а не сте постъпили добре. Мислено си представете неприятната обстановка във всички детайлности, изведете я до сериозния миг, след това я насочете в положително русло, т.е. въображаемо направете това, което ви наподобява вярно. Повтаряйте медитацията, до момента в който болката не утихне. Вътре в себе си още от деца имаме наблюдаващ, който доста добре схваща, когато вършим нещата неправилно. Името на този наблюдаващ е нашата съвест.

Медитация за амнистия

Пример за пречистваща медитативна амнистия, която отстранява отрицателните натрупвания в душата.

Затворете очи, влезте в ролята на печален нещастник. Вие сте в празен киносалон. Наоколо е мрачно. Екранът към този момент е празен, само че вие знаете, че филмът ще е за вас.

Как е изработен, защо се споделя, не знаете. Тревогата ви нараства, прорязва ви болежка. Всичко скъпо, което сте имали, си е отишло окончателно, като че ли не е било: в предишното си виждате единствено неприятности, разочарования, унижения, обиди... Паметта ви връща към тях, продължава нататък, към младостта, към детството... първите горчивини... празна обвивка вместо бонбон... съседчето ви взима играчката... и още нещо. и още, и още...

Екранът светва, там се движат някакви силуети, сенки, лица... Вглеждате се без напрежение, облиците стават все по-контрастни, стартирате да разпознавате някои лица.

Вижте, това са хора, с които животът ви е срещал. Мнозина са ви карали да страдате, на други вие сте вгорчавали дните... Никого от тях не сте викали тук особено, само че те са пристигнали, те са тук, затова и те, и вие имате потребност от тази среща. Следователно би трябвало да поговорите с всеки.

Мислено влезте през екрана, станете участник в действието, кажете на всеки, който ви е обидил, нещо от рода на: „ Да, ти преди време направи нещо, от което доста ме заболя. Ужасно мъчително ми беше, само че всичко е към този момент минало, към този момент го няма - аз ти прощавам!... “

Не се задържайте при никого за по-дълго, вървете от човек към човек, само че говорете с всеки, даже с хора, които не познавате, изслушайте всички и им простете, и поискайте амнистия от тези, на които вие сте предизвикали болежка.

Дръжте се нежно с всички, изключително с околните си. Близките ни предизвикват най-големи премеждия, само че те постоянно не знаят какво вършат... простете им всичко.

Ако сълзите ви бликнат, не ги сдържайте... Плачете, плачете, сълзите носят облекчение, с тях изчезва всичко, което ви е мъчило и потискало, всичко, което повече няма да се върне.

Стоп!

Мислено си кажете: „ Достатъчно, бях в предишното, само че единствено тъй като аз го желаех. Вече не съм това, което бях по-рано, животът ми е същински. Лошото, което е било, няма нищо общо с мен, в мен няма място за него. Да, в живота ми имаше доста неточности, обиди, огорчения и разочарования, само че аз пребивавам, значи съм имал силата да надмогна неприятното, затова ще имам силата да продължа напред, върша всичко по силите си, с цел да не стана както едно време, желая да съм нов, различен човек... Вече съм различен. Мисля, усещам, вдишвам — и това единствено по себе си е благополучие, а по-рано не го разбирах и не го ценях. Всичко, належащо за щастието, е с мен и в мен, имам цел в живота и нищо не ми пречи да се движа към нея. Млад съм, убеден съм в силите си, ще направя всичко допустимо животът ми да е пълностоен, благополучен - знам, че ще съумея. “ (Ясно формулирайте съответната си цел, придвижването към която ще извърши живота ви с наслада, със смисъл. Деца, семейство, работа... Всеки с целите си.)

Ако съумеете да извършите тази подготовка на нужната вълна, в случай че съумеете откровено и от все сърце да простите на засегналите ви всички остарели и нови огорчения, ще почувствате неимоверно облекчение, сходно даже с блаженството. Душата ви ще се освободи от тежкия терор, а „ непослушният “ облик на младостта ще се приплъзне на освободилото се място, ще се слее с вас и ще стане част от същността ви.

Възходи - падения, приливи - отливи, ден - нощ, топлота - мраз, светлина - мрак... За света, в който съществуваме, са присъщи ритмични качествени придвижвания на материи и сили към полярни точки. Нашите настроения се управляват от същата обща причинност. Ние сме ту неоснователно мрачни, ту весели; ту усещаме, че можем да създадем чудеса, ту откриваме, че нещата не вървят и ни е гняв на „ двете ни леви “ ръце. Състоянието ни предстои на промени, които на пръв взор по никакъв начин не зависят от нас.

А в действителност от настроението ни директно зависи качеството на протичане на оздравителния развой. Според изявления на американски учени 30 % от хората, страдащи от тежки онкологични болести, преодоляват това зло.

Психологически проучвания на излекуваните сочат, че всички те са оптимисти по природа и освен не са оплаквали горчивата си участ, само че даже не са и помисляли за трагичен край. Не са се борили за живота, а са живели (всеки ден, всеки час, всяка минута), радвали са се на дребните си сполуки и не са се предавали при несполуките. Вярвали са, че облаците, помрачили хоризонта им, безусловно ще се разпилян. Неслучайно унинието е един от най-тежките грехове в християнството.

Ето за какво за всеки от нас е толкоз значимо да умее да се оправя с приливите на потиснатост (потиснато положение на духа).

Из: „ Тренировка на тялото и духа “, Мирзакарим Норбеков, изд. „ Жануа 98 “, 2004 година
Картина: „ Forgiveness “ (between 1908 and 1909) by Carl Vilhelm Meyer (1870-1938); commons.wikimedia.org