От -25° до плюс +40°: първата жена военен музикант в Българската армия
Флейтистката на Военния духов оркестър на НВУ „ Васил Левски “ Петя Диханова е първата жена боен музикант в Българската войска.
Службата й е почнала в оркестъра на Школата за запасни офицери в Плевен, по-късно траяла в Гвардейския оркестър и от 2008 година, към този момент 15 години Петя е част от групировката на Военния университет.
„ Бях още студентка, когато за първи път попаднах измежду военни музиканти. Учих музикална педагогика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и свирех в образователния оркестър, чийто началник беше тогавашният диригент на Военния духов оркестър маестро Пламен Кабакчиев. Той ме предложения да вземам участие в турне с военния оркестър. Нямаше закон, който да разрешава
дами да бъдат военни музиканти,
по тази причина аз се включих като цивилно попълнение. Но за мен нямаше значение, одобрих да пътувам, тъй като си беше същинско благополучие да изляза в чужбина като част от толкоз известна групировка “, споделя Петя, която е ученик на Музикалното учебно заведение в Плевен и с изключение на на флейта свири и на пиколо.
Три години по-късно Петя взела участие в още едно турне с оркестъра на НВУ и тогава диригент бил към този момент маестро Николай Косев, написа Той заречен на надарената флейтистка, че ще бори със зъби и нокти да я запише в историята на военната музика като първата жена боен музикант и извършил обещанието си.
„ Малко откакто се върнахме от турнето, маестро Косев ме срещна и ми сподели по най-бързия метод да си събера документите и да се приготвя за приемния изпит, който се организираше в Гвардейския оркестър. Аз тогава съвсем си бях
стегнала багажа за Моцартовия оркестър
във Виена, само че реших, че ще ми бъде по-добре да си остана в България и да върша това, което обичам “, признава Петя. И по този начин на 12 януари 2004 година почнала службата й като боен музикант в Плевен.
Три месеца по-късно обаче я изпратили на сержантски курс в Гвардейския оркестър. Курсът траял 9 месеца, в които Петя имала занятия по строева подготовка и доста часове по музика и където тя срещнала идващото си професионално предизвикателство и любовта на живота си -маестро Диян Диханов. Той я поканил да свири с гвардейците, които записвали диск в Националното радио и там, в студиото, пламнала любовта.
„ Аз си го харесах, обаче тайничко, не смеех да направя нищо, тъй като той беше шеф. Но нещата се случиха по този начин, както е било писано, и към този момент 19 години сме дружно “, споделя Петя Диханова.
Служила с гвардейската униформа към три години, когато схванала, че е бременна. По това време маестро Диханов към този момент бил навъртял нужните години за пенсия, а и тя не желала да отглежда детето си в София. Двамата се върнали във Велико Търново.
„ Кръгът се затвори. Тук за първи път се допрях до военната музика и когато се роди синът ни, аз постъпих във Военния оркестър на Националния боен университет. Харесва ми, погаждам се с сътрудниците, обичам рисковите ни участия и съм щастлива с това, което върша “, безапелационна е Петя. След това прецизира, че да свириш във боен оркестър е
доста друго от това да си музикант в цивилна групировка.
„ Работата ни е доста характерна. Не единствено тъй като носим униформа, а и тъй като има порядки, които би трябвало да съблюдаваме. Да стоим спокойно в строя, постоянно да сме опрятни и лъснати, до момента в който свирим, изпълняваме стъпки, вършим хватки, изписваме фигури, което по никакъв начин не е елементарно. Да не приказваме, че сме свирили от минус 25 до плюс 40 градуса. Остави че на нас ни е студено и ръцете ни измръзват, ами и инструментите замръзват. Топлим си ги в шепите, пълним ги с топъл въздух, доколкото е допустимо. Сняг, дъжд, жега… И градушка ни е била. На мен ми се е случвало да имам висулки на пиколото от конденза. Но се привиква “, споделя Петя.
Петя била в първи клас, когато почнала да свири на флейта.
До този миг тя се занимавала с акордеон. Приели я в Музикалното учебно заведение в града, само че споделили, че с акордеон може след 8-и клас и в случай че желае да учи там, по-добре е да си избере различен музикален инструмент.
„ Аз познавах единствено акордеона и си знаех, че той ще е моето бъдеще, само че се оказа, че нямам кой знае какво право на избор. Предложиха ми флейтата и по този начин до ден сегашен. Но на мен пък ми хареса. На първия урок учителката ме попита
дали съм свирила на билетче
и че с флейтата е същото и аз се ококорих, тъй като – кой не е свирил на автобусно билетче. Започнахме първо единствено с мущука, с цел да овладея вярната позиция на устните, след това към този момент се сглобява и цялата флейта “, изяснява Петя. И признава, че и на флейта може да се свири всевъзможен жанр музика, стига музикантът да го умее.
Синът й, който е в 8-и клас и носи името на татко си – Диян, свири на пиано. Учи в музикалната паралелка на СУ „ Емилиян Станев “, печели награди, само че повече го притеглят компютрите.
„ Той самичък ще избере какво да прави. Ние с татко му не го притискаме, насърчаваме го, само че сме безапелационни, че няма да го тормозим с нашите упоритости “, споделя Петя, която живее като принцеса в своите мъжки царства. Единствена жена е у дома, единствена жена е и в Духовия оркестър на НВУ „ Васил Левски “.
Казва, че всичките мъже около нея се грижат за нея, изключително тези в униформа и изключително когато дават наряди, стрелят и вървят по занятия, което също е част от всекидневието на един боен музикант.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Службата й е почнала в оркестъра на Школата за запасни офицери в Плевен, по-късно траяла в Гвардейския оркестър и от 2008 година, към този момент 15 години Петя е част от групировката на Военния университет.
„ Бях още студентка, когато за първи път попаднах измежду военни музиканти. Учих музикална педагогика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и свирех в образователния оркестър, чийто началник беше тогавашният диригент на Военния духов оркестър маестро Пламен Кабакчиев. Той ме предложения да вземам участие в турне с военния оркестър. Нямаше закон, който да разрешава
дами да бъдат военни музиканти,
по тази причина аз се включих като цивилно попълнение. Но за мен нямаше значение, одобрих да пътувам, тъй като си беше същинско благополучие да изляза в чужбина като част от толкоз известна групировка “, споделя Петя, която е ученик на Музикалното учебно заведение в Плевен и с изключение на на флейта свири и на пиколо.
Три години по-късно Петя взела участие в още едно турне с оркестъра на НВУ и тогава диригент бил към този момент маестро Николай Косев, написа Той заречен на надарената флейтистка, че ще бори със зъби и нокти да я запише в историята на военната музика като първата жена боен музикант и извършил обещанието си.
„ Малко откакто се върнахме от турнето, маестро Косев ме срещна и ми сподели по най-бързия метод да си събера документите и да се приготвя за приемния изпит, който се организираше в Гвардейския оркестър. Аз тогава съвсем си бях
стегнала багажа за Моцартовия оркестър
във Виена, само че реших, че ще ми бъде по-добре да си остана в България и да върша това, което обичам “, признава Петя. И по този начин на 12 януари 2004 година почнала службата й като боен музикант в Плевен.
Три месеца по-късно обаче я изпратили на сержантски курс в Гвардейския оркестър. Курсът траял 9 месеца, в които Петя имала занятия по строева подготовка и доста часове по музика и където тя срещнала идващото си професионално предизвикателство и любовта на живота си -маестро Диян Диханов. Той я поканил да свири с гвардейците, които записвали диск в Националното радио и там, в студиото, пламнала любовта.
„ Аз си го харесах, обаче тайничко, не смеех да направя нищо, тъй като той беше шеф. Но нещата се случиха по този начин, както е било писано, и към този момент 19 години сме дружно “, споделя Петя Диханова.
Служила с гвардейската униформа към три години, когато схванала, че е бременна. По това време маестро Диханов към този момент бил навъртял нужните години за пенсия, а и тя не желала да отглежда детето си в София. Двамата се върнали във Велико Търново.
„ Кръгът се затвори. Тук за първи път се допрях до военната музика и когато се роди синът ни, аз постъпих във Военния оркестър на Националния боен университет. Харесва ми, погаждам се с сътрудниците, обичам рисковите ни участия и съм щастлива с това, което върша “, безапелационна е Петя. След това прецизира, че да свириш във боен оркестър е
доста друго от това да си музикант в цивилна групировка.
„ Работата ни е доста характерна. Не единствено тъй като носим униформа, а и тъй като има порядки, които би трябвало да съблюдаваме. Да стоим спокойно в строя, постоянно да сме опрятни и лъснати, до момента в който свирим, изпълняваме стъпки, вършим хватки, изписваме фигури, което по никакъв начин не е елементарно. Да не приказваме, че сме свирили от минус 25 до плюс 40 градуса. Остави че на нас ни е студено и ръцете ни измръзват, ами и инструментите замръзват. Топлим си ги в шепите, пълним ги с топъл въздух, доколкото е допустимо. Сняг, дъжд, жега… И градушка ни е била. На мен ми се е случвало да имам висулки на пиколото от конденза. Но се привиква “, споделя Петя.
Петя била в първи клас, когато почнала да свири на флейта.
До този миг тя се занимавала с акордеон. Приели я в Музикалното учебно заведение в града, само че споделили, че с акордеон може след 8-и клас и в случай че желае да учи там, по-добре е да си избере различен музикален инструмент.
„ Аз познавах единствено акордеона и си знаех, че той ще е моето бъдеще, само че се оказа, че нямам кой знае какво право на избор. Предложиха ми флейтата и по този начин до ден сегашен. Но на мен пък ми хареса. На първия урок учителката ме попита
дали съм свирила на билетче
и че с флейтата е същото и аз се ококорих, тъй като – кой не е свирил на автобусно билетче. Започнахме първо единствено с мущука, с цел да овладея вярната позиция на устните, след това към този момент се сглобява и цялата флейта “, изяснява Петя. И признава, че и на флейта може да се свири всевъзможен жанр музика, стига музикантът да го умее.
Синът й, който е в 8-и клас и носи името на татко си – Диян, свири на пиано. Учи в музикалната паралелка на СУ „ Емилиян Станев “, печели награди, само че повече го притеглят компютрите.
„ Той самичък ще избере какво да прави. Ние с татко му не го притискаме, насърчаваме го, само че сме безапелационни, че няма да го тормозим с нашите упоритости “, споделя Петя, която живее като принцеса в своите мъжки царства. Единствена жена е у дома, единствена жена е и в Духовия оркестър на НВУ „ Васил Левски “.
Казва, че всичките мъже около нея се грижат за нея, изключително тези в униформа и изключително когато дават наряди, стрелят и вървят по занятия, което също е част от всекидневието на един боен музикант.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ