Флавио Кабобианко е едно много специално дете-медиум. Не само заради

“Идвам от Слънцето”: Зашеметяващата история на едно дете, което разказва за живота си преди да се роди

Флавио Кабобианко е едно доста особено дете-медиум. Не единствено поради изявленията му за Бога, живота, ориста и други духовни въпроси, само че и поради неговите рисунки.

Неговата книга „ Идвам от Слънцето “ , издадена, когато е бил на 10 години, съдържа изображения за устройството на Вселената, взаимоотношението сред материя и антиматерия, времето и пространството, съществуването на душата и нейното влияние, силата на планетите от нашата Слънчева система, другите равнища на отвъдното и доста други.

Откъси от книгата “Идвам от Слънцето ” на Флавио М. Кабобианко в превод на Manuela Chrestina Alcyone

Момчето към този момент е огромно. Но през 1991 година, когато е било на 10 години, не е имало по-добра концепция от написването на новаторска книга, наречена “Идвам от Слънцето ”. Компилация на всички мемоари на едно дете – Флавио Кабобианко, от първите 3 до 10 години от живота му. Това е удостоверение, което може доста да помогне на други деца, които имат сходни прекарвания и на собствен ред за възрастните, които би трябвало да се научат да слушат с отворен разум.

За основаването на тази книга оказа помощ Австро–Аржентинската журналистка Ама Хилде Брощрьом, която подреди всичките мемоари на Зуколи Алба и Нестор Омар Кабобианко – родителите на Флавио и от точните рисунки, на които Флавио провежда равнищата на Вселената и книжките, в които той групира материалите. На срещите си с нея Флавио, който тогава е бил на 8 години добавил още мнения към чертежите и схемите, които съгласно него улесняват разбирането на неговите пояснения по тематики, като да вземем за пример образуването на материята, задачата да въплъщението, пътят на душите, енергията на планетите и вселената, време-пространството, и други

Колкото повече се задълбочавала в материалите, толкоз повече Ама решавала да помоли Флавио да разшири някои концепции. Появата на книгата през декември 1991 година, предиздвикала Флавио, който тогава е бил на 11 години да узакони ситуацията си на млад публицист. Пред съучениците си в учебно заведение, Флавио се проявявал като срамежливо и прибрано дете. Що се отнася до средствата за всеобща информация, те са били заинтересувани повече от доказателства за неговите учудващи познания, в сравнение с да ги проучат дружно с него.

Флавио издържал тежестта на тази ранна и преобразяваща известност единствено една година. Когато навършил 12 години, той решил да не се появява повече в медиите. Отговарял единствено на писмата, които дошли и на някои телефонни позвънявания. Трябвало е да изживее пълноценно детските си години. В следствие е приключил образованието си с профил в хуманистичните и философските науки. Сътрудничил с татко си в издаването на една книга на тематика транс лична логика на психиката и на брат си Маркос при основаването на книгата “Игра на сенките ”– играта на функции, което избавя човешкото създание от двойствеността. Като всяко 16 годишно момче, той се опитвал да се наслаждения на живота. “Идвам от Слънцето ” продължава да бъде за него и за читателите една директна връзка със Светлината.

Благодарности към хората:

Благодаря ви за писмата. Благодаря ви за любовта. Благодаря ви за поддръжката.
Благодаря ви за свободата. Благодаря ви за всичко, на което ме научихте.

Флавио М. Кабобианко

Шест години след първото издаване на книгата, са продадени 20 000 копия на испански език, в следствие е преведена на доста други езици. След многочислени изявленията с създателя на книгата и мнения на извести персони от области на науката, логиката на психиката и духовността “Идвам от Слънцето ” е преиздадена още веднъж заради неопровержимият факт: Космологията на Флавио, дефинирана през първите седем години от живота му, е непокътната в цялото си благосъстояние. Нещо повече, тъй като с течение на времето тази памет, непокътната от преди раждането и това схващане изложено от едно дете намират от ден на ден допирни точки с постулатите на най-сериозните откриватели, един от които е доктор Джоузеф Чилтън Пиърс, професор в университета в Ню Йорк, написал увод към изданието на британски език.

“Книгата, написах, когато навърших 10 години. Това промени напълно живота ми. Кой съм аз в този момент? Предполага се, че не можем да бъдем още веднъж детето, което сме били в миналото, само че това не е истина. Човек е това, което е бил и което ще бъде. Времето тече назад на това, в което нашата просвета има вяра. Миналото е една структура, която съдържа сегашното. Времето минава през нас и ние поставяме старания да се задържим и да остане в тези координати, толкоз стандартни като паралелите и меридианите, маркирани върху земното кълбо. Нашата памет построява и поддържа един облик за нас самите, само че предишното ни затваря и проектира едно бъдеще, което се пречупва. За това не можем да променим нашето бъдеще, без да променим версията си за предишното.

Учат ни да имаме вяра, че предишното не може да бъде променено, а в бъдещето към момента няма нищо. Тази визия на линейното време ни пречи да бъдем още веднъж деца, не ни разрешава да се плъзгаме по нишките на времето в разнообразни направления.

Един път следих един паяк, който тъчеше подло съвсем невидима мрежа. Трябваше да погледна нагоре към светлината, с цел да я видя. Една муха падна в нея, не я беше забелязала. Аз се опасявам малко от паяци.

Не е елементарно да видите нишките, които тъче сърцевината на нашето Същество. В реалност същинската и цялостна тъкан на действителността е забележима единствено от време на време. Много рядко е допустимо да забележим пътищата, които ние сами сътворяваме към тъмното и сензитивно бъдеще.

Обучават ни да забравим, че ние сътворяваме, взаимно сътворяваме това, което наричаме действителност. Животът е такова чудо … животът е креативен акт. Писането е, с цел да се изкаже душата, тъй като другояче не си коства.

Понякога съм комплициран. Да бъдеш комплициран от време на време е фантастично, тъй като това значи,че съм жив и се изучавам. Аз избирам да показвам себе си в една книга, тъй като и давам живот от моята сила. Чрез нея ще предам всичко, което знам на света. ”

Това са думите на Флавио, директно след довеждане докрай на книгата.

ПРОЛОГ:

“Нови деца се раждат. Те се разграничават от сегашните хора, макар, че на пръв взор не си проличава. Аз съм просто един от тях, един от първите. Човечеството се трансформира. Връзката с духовното е по-отворена. Децата към този момент могат да останат умишлено свързани със своята същина. Бебетата плачат, тъй като е доста мъчно на тази планета. Бебето се пробва да се показва посредством телепатия, само че тя не работи, тъй като цялата материя тук е доста гъста. Бебето вижда всичкото неприятно и положителното, същинското и подправеното.

На други планети, съществата виждат това, което желаят. Виждането е метод на изложение, защото нямат физически очи, те се концентрират върху това, което ги интересува и могат да се затворят по своя воля. Новороденото е уплашено, заключено във физическата действителност. Тъгува за значителното и единството на мястото, от където идва. След това последователно се привързва към хората, които се грижат за него. Постепенно не помни за Върховното Същество и на негово място слага родителите си. А те, колкото повече имат вяра единствено в материалното, толкоз повече потапят детето си във физическия свят. Когато го учат да приказва, лимитират неговото мислене. Колкото повече децата порастват, толкоз повече те губят връзката си с източника.

За да се помогне на децата би трябвало първо да се помогне на възрастните. Ако родителите са с разкрепостено схващане, те ще се погрижат за децата си, без да им постановат своите лични хрумвания и светоглед. Основното нещо е да им се даде пространство, да им се даде време, дано ги оставят да мислят и да поговорят.

Хората се научават да употребяват единствено една позиция – всекидневната, която служи за физическото, и да живеят в обществото. Децата в игрите си практикуват тази действителност. Да останете отворени значи да поддържате и други гледни точки. Например, точката на “Поглед извън ” е “да можем да погледнем ” от една опорна точка, която е отвън Земята, отвън проявената галактика. Централната позиция е “да виждаш ” от центъра на самото ядро, от енергийната същина на Бога. Вътрешната Гледната точка е “да можеш да виждаш ” от вътрешността на ядро на твоята същина да имаш взор върху същността на другите същества.

Децата от дребни са принуждавани да практикуват единствено Всекидневната позиция. Тогава лимитира потреблението на техните умствени талази и ги приучва да се концентрират единствено върху физическото поле. Това е като да употребява единствено една стратегия от един мощен компютър. Когато към този момент са програмирани по този метод, за децата към този момент е доста мъчно да отворят съзнанието си. Трябва да имат самообладание да възобновят още веднъж духовната връзка. Повечето хора изживяват живота си напълно в давност. Бебетата съхраняват в себе си висшото единение, а от време на време и възрастните хора, малко преди да пристигна гибелта им.

Хората търсят външно благополучие, защото губят вътрешното. Те страдат от желанията си, а също от пристрастяването си към други човешки същества. Детето знае, че е част от цялото. Ако желаете да му предадете концепцията за владение “мое ”, то се обърка, стартира да счита, че всичко е негово. Вие би трябвало да оставите децата да споделят. Съществува единствено едно изцяло Аз, макар, че в самостоятелното Аз има безпределно многообразие.

Флавио, 8 години

Всички ние сме частички излизащи от Бог. Това значи, че гибелта, като завършек на живота не съществува, животът продължава, по различен метод продължаваме да бъдем частички от Бога. Всички ориси образуват общата орис на човечеството. Бог се намира отвън времето. Всичко, което се намира във времето стартира и свършва.
Флавио, 6 години

Нарисувана от Флавио, когато е бил на 5 години със следният коментар:

“Започвам да развъртвам моето Аз. Слънцето показва Бог и моята душа, а земята – моето Аз. ”

На 8 години е допълнил:
“Когато писах “Идвам от Слънцето ”, бях доста дребен и знаех малко думи. Сега желая да поясня, че не става въпрос за физическото слънце, а за духовното. Преди да стигна на Земята се намирах в този извор от светлина, с цел да мога да сляза на физически проект. Не единствено аз пристигам от слънцето. Децата, които се раждат в този момент, а също и възрастните, които се трансформират сега, те имат към този момент отворена връзката си със Светлината. ”

АНГЕЛА НА ЗАБРАВАТА

Татко:
Има една остаряла приказка, в която се споделя, че всички деца преди раждането си, са в контакт с истините на Бога. Но сега на раждането един ангел ги целувка по устните и устата им остава си затворена. Това е Ангела на забравата. За това хората трябва да се учат още веднъж всичко, тъй като не си спомнят нищо.

Флавио на 5 години:
Да, това е по този начин. Но аз към този момент бях предизвестен и когато пристигна ангелът, аз се изплъзна, а той съвсем не ме докосна.За това си припомням. Много е тъжно да не помни. Сега от ден на ден и повече деца ще носят със себе си загатна за Бог. Но най-трудното нещо не е да се помни, а да се облече в думи.

СПОМЕНИ

“Имам повече мемоари от преди да се родя, в сравнение с през първите три години от живота ми. Преди да се родя виждах всичко, имах всички вероятности. Погледът ми нямаше ограничавания, тъй като нямах физически очи. За пръв път бях до една толкоз плътна планета. Преди това се подготвях, минах през разнообразни планети и упражнявах с материалното. То беше нещо, като да се науча да пиша във въздуха, без да употребявам молив.

Но това тук е доста друго, доста необичайно. Аз ще имам материално тяло. Нося с мен някои съществени и значими данни за тук: Да и Не, време и пространство. Това е един свят на противоположностите. Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми оказват помощ да се ориентирам на тази сложна планета. Виждам две вероятни майки— едната е със мощно Его, другата е по-фина, т.е. както си е. Тази втората е обвързвана с друга светла топка, която свети доста мощно. Сега мога да кажа, че цветът беше зелен и лилав. Те ме притеглят, тъй като са свързани с любовта. Те ще са мои родители. Знам, че би трябвало да отида и от ден на ден се усещам притеглен от тях. После се появява един светещ тунел, към него е мрачно. Когато го пресичам, се усещам доста натясно, доста изолиран.

Да се родя на този свят за мен е сходно на гибелта за хората. Минавам на един чужд и сложен проект. Когато влизам в майка ми стартира физическият развой на моя живот. Първо отивам в мозъка на майка ми, тъй като той е най-финната част, която намирам. От там ръководя развиването на моето тяло. При раждането си аз към момента оставам закачен за мозъка на майка ми, само че тялото ми е към този момент на земята. Мисля, че по тази причина не си припомням първите три години от живота си. Бил съм доста привързан с майка ми. След време майка ми разказваше, че през това време е виждала света по доста чудноват метод, несъмнено това се е случвало, тъй като аз се пробвах да схвана света чрез мозъка на майка ми.

Една вечер родителите ми отидоха на кино, с цел да гледат филм.(Стената). Аз го гледах дружно с тях. Имаше една част с доста ужасни анимирани карикатури, другата част беше доста тъжна, за едно момче, което не е имало татко. Там разбрах, че завися прекомерно доста от майка ми. Знаех, че е време да изляза и да се изправи пред света. Брат ми към този момент беше на шест и аз трябваше да се причисля към него, той можеше ще да ми помогне. Той е доста добра и остаряла душа на тази планета, само че има силата на Марс и е пристигнал на Земята, с цел да опитва с аления цвят. Той и аз сме от един екип души. Маркос е роден първи, с цел да ми отвори пътя със силата си.

Моят първи личен спомен е от деня откакто гледах кино лентата. Виждам себе си да търча към леглото на майка и я прегръщам мощно. Болеше ме главата и не можех да не помни карикатурите и музиката от кино лентата, започнах да я пея. Когато споделих на родителите ми, това, което бях видял през нощта, те останаха доста сюрпризирани. Те не схванаха нищо, а аз към момента не можех да им обясня нищо. Бил доста дребен, имах в главата си повече картини и звуци, в сравнение с думи. Маркос им сподели, че аз до момента в който съм спал, бях оставил тялото си, с цел да отида с тях на кино. А на мен ми се скара и сподели да не върша повече такива неща.

Когато започнах да разполагам със моя личен разум в тази действителност ми беше доста мъчно. Имах проблеми с преодоляването на тялото и на първо място с яденето. Храненето е доста заобиколен метод за приемане на силата, която е нужна, не можех да привикна. През деня бях изтощен, а през нощта пътувах до други планети. Моята работа, до момента в който спях беше да бъда “информатор ”. Предавах информация на неземни същества с телепатични талази, разказвах по какъв начин е на Земята. Всичко изглеждаше доста необичайно. Знаех, че би трябвало да съм тук, само че това е доста мъчно и се усещах доста уединен. Брат ми продължаваше да пораства и стартира да се затваря в себе си малко.

Когато станах на пет години се срещнах с една бразилка, която се занимаваше с разпространяване на духовни неща. Беше значима среща, тъй като тя имаше същата задача като мен. Разказа ми, че когато е била дребна е изпитвала усложнение да бъде въплътена и ми изясни, че трябвало да вземе решение. Тя ми сподели, че тялото ми е инструмента, с който да изпълня задачата си на земята, аз трябваше да се научи да се оправям и да се храня с сила, взета от физическия проект. Те са неща, които към този момент знаех, само че тя ми направи положително и ми ги напомни още веднъж. След това се срещнах и с други хора, които бяха пристигнали на Земята да правят същата работа. Нашата задача е да спомагаме за тази смяна. Земята става все по-малко физична, по-духовна. Някои споделят, че ще се затворя в духовното, когато порасна, само че аз не мисля по този начин. Знам, че не мога да не помни нещо, което е в моята същина. ”
Флавио, на 9 години