Физическият контакт е от онези малки, но толкова ценни неща,

Физическият контакт е от тези дребни, само че толкоз скъпи неща, на които постоянно не обръщаме внимание, когато ги получаваме ежедневно, само че щом те спрат, незабавно усещаме това. Сетивата ни – зрение, слух, подушване, усет са също толкоз значими за възприятието за задоволство, колкото и възприятието за досег. А ласките са значим белег за физическа непосредственост сред двама души и тъкмо това не можем да бъде сменено от никакви интернет принадлежности на модерната връзка.

Физическото допиране ни дава чувство за съгласуваност, за любов и за споделеност. Децата се нуждаят от любяща прегръдка, от погалване, от милване по лицето, с цел да се развиват сполучливо в обществен и физически аспект. И противоположното - лишаването от любящо допиране детето възприема като неуважение. Психологът Хари Харлоу е прочут с проучването на бебета маймуни, които са били лишени от храна и майчино допиране. След това са получили избор сред храна и милувка. Любопитното е, че самотните бебета маймуни избират ласката пред храната. И хората не се разграничават доста в това отношение.

Технологичният прогрес разреши на хората да поддържат връзка от отдалеченост, само че нищо не може да размени докосването на обичан човек онлайн тук и в този момент.

Ето и 5 аргументи, заради които ласката би трябвало да е част от всекидневната ни грижа и за другите, и за себе си:



1. Ласката е първото тактилно другарство на майката с детето

Хората сме обществени същества и физическото допиране е естествена част от метода, по който поддържаме връзка. И това ни е заложено още от първите мигове на раждане, когато бебето има първите чувства за досег с майка си. В целия ни живот докосването остава знак за предаване на по-лична информация, по тази причина хората, които не употребяват физически конктакт и даже заобикалят ръкуването, се считат за прочувствено дистанцирани.

Сещате ли се, когато за финален път някой постави ръка на рамото ви в символ на поддръжка? Или когато се смеете дружно на анекдот – това бутане с лакът от другар? Използването на допиране предава информация за непосредственост и е несъзнателен език на тялото за приемане на другия. А когато демонстрираме любов, физическата милувка е най-силният сигнал, който можем да използваме.

2. Физическия контакт като свързване с другите

Усещането за физическо наличие в пространството се реализира значително с възприятието за допи. Това носи характерни страсти. А познавате ли това стягане в корема при тревога или студените тръпки по гръбнака при боязън? Усещанията, които изпитваме вътре в тялото и на повърхността ни оказват помощ да се свържем с хората и света към нас. Помислете за страхотна среща, на която бихте могли да отидете. Ако сте прекарали цялото време в смях и страховит диалог, само че без никакви опити да докоснете никого, ще си тръгнете с възприятието на изолираност все пак. Докосването възприемаме и като знак, че ни харесват. Изследователи в списание Virtual Reality изследват бъдещето на човешкото допиране и заключават, че дребните докосвания от различен човек може да провокират мощни прочувствени прекарвания - от възприятие за разтуха, за поддръжка или за другарска любов.

Има и още...