Физалисът е малко познат плод у нас. Но за неговите

Физалисът е малко прочут плод у нас. Но за неговите вкусови и здравословни преимущества от дълго време се знае в Америка. Известен е още като домат в обвивка, мексикански домат, еврейска ягода, цариградско грозде, земна череша.

Физалисът се среща най-вече в Америка и по-рядко в Азия и Европа. Ха­рак­тер­но за пло­до­ве­те на кул­тур­ни­те ви­до­ве и сор­то­ве фи­за­лис е, че са об­ви­ти в ме­ху­ро­по­доб­но об­ра­зу­ва­ние, на­ричано чаш­ка или ме­хун­ка. Най-често, когато са узрели, цветът им е бледо-жълт или зелен, само че има и сортове с виолетови плодове.

Макар и в много дребна степен мексиканският физалис е прочут и в България. Често се загатва под името " зеленчуков физалис " и още по-често пък ние в действителност го отглеждаме като декоративно саксийно растение или дворно такова.

С използването на плодовете на физалиса има доста условности, което вероятно е и една от аргументите за слабата им приложимост у нас. При доста от сортовете, откакто узреят, те получават противен аромат и усет, заради това би трябвало да се берат зелени.

Най-често това е моментът, когато са нарастнали дотолкоз, че са разцепили мехунката. За да е най-благоприятен усетът, не би трябвало да се берат нито прекомерно рано, нито прекомерно късно. Основно четири са култивираните сортове физалис:

Пе­ру­ан­с­ки­ фи­за­лис (Physalis peruviana) - мощ­но, доб­ре облис­те­но рас­те­ние с дреб­ни (6-12 г) пло­до­ве. Те са мно­го вкус­ни и с пре­въз­хо­ден аро­мат. Из­пол­з­ват се в пряс­но със­то­я­ние, пре­ра­бо­те­ни или ка­то из­су­ше­ни.

Мек­си­кан­с­ки фи­за­лис (Physalis aeguata) – има мощ­но по­лус­то­я­що стъб­ло със зе­ле­ни до тъм­но­зе­ле­ни лис­та. Пло­до­ве­те са ед­ри и дос­ти­гат до 80 г в за­ви­си­мост от сор­та и ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не. Този вид е студоустойчив – устоя до – 2 градуса.

Яго­дов фи­за­лис (Physalis pubescens) - мощ­но и доб­ре об­лис­те­но рас­те­ние. Има дреб­ни (5-10 г), само че много вкус­ни и пло­до­ве с аро­мат на яго­да.

Плодовете на мексиканския физалис се употребяват за - салати, туршии, супи, а в Мексико са съществена съставна част за " салса верде " (зелен сос). В взаимозависимост от сорта, усетът на тези дребни плодчета е много прелестен, леко стипчив, ободрителен, леко кисел до сладостен.

Освен с отлични вкусови качества, физалисът може да се похвали и с лечебни свойства. Пло­до­ве­те са бо­га­ти на цен­ни за човеш­кия ор­га­ни­зъм ве­щес­т­ва. Това дефинира необятната му приложимост по света в пряс­но със­то­я­ние ка­то де­сер­тен плод, в пло­до­ви са­ла­ти, кок­тей­ли или пре­ра­бо­тен под фор­ма­та на со­со­ве, в кон­фи­тю­ри, компоти, ликьори и раз­лични дру­ги на­пит­ки.

Както пе­ру­ан­с­ки­ят, та­ка и мек­си­кан­с­ки­ят фи­за­лис се от­личават с бла­гоп­ри­ят­но­то за човеш­кия ор­га­ни­зъм съ­дър­жа­ние на въг­ле­хид­ра­ти, бел­тъчини, ор­га­нични ки­се­ли­ни (пре­дим­но ли­мо­но­ва), ви­та­ми­ни (пре­дим­но ви­та­мин С, В ком­п­лекс и ка­ро­тин), кал­ци­е­ви, маг­не­зи­е­ви, в осо­бе­но го­ле­ми ко­личес­т­ва фос­фор­ни, а съ­що и дру­ги ми­не­рал­ни со­ли.

Много са про­фи­лак­тичните и лечеб­ни дейс­т­вия на фи­за­ли­са, които през днешния ден се употребяват в медицината. Ан­ти­сеп­тични­те свойс­т­ва на пло­до­ве­те са ши­ро­ко приз­на­ти и чес­то се пре­по­ръчват при въз­па­ле­ние на ди­ха­тел­ни­те ор­га­ни. Отварата от плодовете или чаят от листата на физалис са доста потребни и необятно се употребяват при ас­т­ма­тично бол­ни.

Смя­та се, че пло­до­ве­те под­по­ма­гат прочис­т­ва­не­то на кръв­та и от­де­ля­не­то на ал­бу­ми­на от бъб­ре­ци­те. Чес­та­та им кон­су­ма­ция пред­паз­ва хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма от раз­ви­ти­е­то на вът­реш­ни па­ра­зи­ти, а съ­дър­жа­щи­те се в тях фла­во­ни­ди дейс­т­ват ус­по­ко­я­ва­що.