Министерска заповед изисква недоказуемо качество!
Фирмата „ Битулайт “ е в бизнеса с пътните маркировки от 25 години. Историята на нейния основател е толкоз забавна, че плаче за специфична обява. В случая по-важното е, че концепцията му е хрумнала в Германия, основал е компанията по немски пример и от четвърт век се пробва да привнесе в България немските разбирания за качество. Но... единствено се пробва.
Преди три години мениджърите на „ Битулайт “ патентоват неповторима за България
термопластична багра за хоризонтална пътна маркировка
на пешеходни пътеки, на осеви линии и граници на пътища с интензивна натовареност на придвижването, на писти и други асфалтови и бетонови покрития.
Според експертизите, новата багра се отличава с висока продължителност и износоустойчивост, с висок коефициент на сцепление към основата. Тя е „ тежко “ устойчива на влага и може да бъде полагана в разнообразни релефни форми. С други думи - може да се демонстрира над водния и снежния филм, осигурявайки по този метод и отлична видимост (дори през тъмната част на денонощието), и звукова и вибрационна „ сигнализация “ при прекосяване от едно платно в друго или при излизане от пътя.
И най-после - новата багра на „ Битулайт “ се втвърдява от две до три минути, откакто е нанесена, виталният й цикър е към 10 година (или 4 млн. прекосявания на автомобилни гуми),
устоя на температура на въздуха от -25°С до +40°С
и е напълно безвредна от екологична позиция.
Въоръжени с патента и с частните експертизи, напролет на 2018 година запалянковците от „ Битулайт “ потеглят да потвърждават качествата на бъдещия си артикул и пред страната, защото крайната цел е амбициозна: промишлено произвеждане за потребностите на вътрешния пазар и за експорт - както в Европейски Съюз, по този начин и на европейските пазари отвън Общността.
Въпросното доказване стартира през лятото на 2018 година и към момента не е завършило. Не за друго,
а тъй като... въобще не е започвало!
Причината е потресаваща.
Съгласно настоящата нормативна уредба (в случая - Законът за техническите условия към продуктите и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 година за изискванията и реда за вложение на строителни артикули в градежите на Република България), благословията за новото произвеждане би трябвало да даде министърът на районното развиване и благоустройството.
За задачата, в правния мир съществува специфичен подзаконов нормативен акт, чието „ заглавие “ в разпрострат тип наподобява по този начин: Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 година за установяване на Български национални условия за влагането на строителни артикули в градежите по отношение на плануванаъа им приложимост или използва .
Въпросната заповед е подписана от тогавашния министър на районното развиване Лиляна Павлова и е в действие от 15 декември 2015 година.
„ Четивото “ е дълго 49 страници и посланието му е изрично:
никой няма право да създава строителни материали,
които не дават отговор на хармонизираните европейски стандарти.
Оттук нататък стартира и същинското вървене по тъгите. Преди това обаче - едно значимо конкретизиране.
Според метода за полагането им, боите за пътна маркировка са три типа: акрилати, студени пластици и термопластици.
Качествата им са закрепени в европейския стандарт EN 1871: 2000, настоящ от началото на XXI век.
„ Припознати “ са като български на 27 септември 2004 година, тъй като на тази дата легализираният превод на евростандарта е утвърден от ръководителя на Българския институт по стандартизация.
А в публична политика се трансформират девет години по-късно, когато министър Лиляна Павлова издава упомената към този момент Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 година за установяване на Български национални условия...
Според Приложение № 3 от тази заповед, с цел да стартира постоянното произвеждане на новата маркировка, тя би трябвало да мине през четири тествания, осъществени в сертифицирана лаборатория:
- Фактор на бляскавост β за бяла багра и за жълта боя;
- Координати на цветност;
- Точка на омекване*
- Динамично влияние на студено*
Звездичките до "заглавията " на
последните две лабораторни тествания по никакъв начин не са инцидентни.
Първо - тъй като те са наложителни за българските производители на термопластични маркировки.
Второ - тъй като въпросните тествания не се отнасят за вносителите на термопластици, създадени на територията на Европейския съюз.
И трето - тъй като български производители и вносители на студени пластици и „ елементарни “ акрилни бои също са освободени от тези проби. Независимо от това къде са създадени продуктите им - в България, в Европейски Съюз или на някой карибски остров, да речем.
Без въобще да подозират какво ги чака, мениджърите на „ Битулайт “ потеглят да си търсят сертифицирана лаборатория.
Възможностите са големи, тъй като към оня миг (лятото на 2018 г.) в България има тъкмо 76 лаборатории, профилирани в тестването на строителни артикули, строителни материали и така нататък
Резултатът от избора сред тях е пагубен.
Нито една от въпросните 76 лаборатории, оправомощени от страната да издават документи за валидност на строителни материали и артикули,
не прави „ оня “ тест - за динамичното влияние на студено.
Нищо, че е наложителен съгласно настоящата Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 година на ексминистър Павлова.
Опитите за узаконяване на новия термопластик от лаборатория в друга страна членка на Европейски Съюз, също претърпяват цялостен неуспех.
Оказва се, че най-малко от 15 години никой - от ГКПП-Калотина на запад - не прави лабораторни тествания на тематика „ Динамично влияние на студено “, защото са безсмислени.
И по какъв начин става по този начин, че в естествените демокрации хармонизираният европейски стандарт EN 1871: 2000 си работи, само че производството на термопластици върви със страшна мощ?
Отговорът е обикновен.
Там е пазарна стопанска система, а използването на документите е непринудено. Сиреч - в случай че произвеждаш и продаваш артикули, чието наличие не дава отговор на условията, самичък режеш клона, на който си седнал.
Докато тук е тъкмо противоположното: доброволното - най-малко в нашия случай - е наложително. А „ трионът “ е в ръцете на бюрокрацията, която еднолично взема решение чий клон би трябвало да бъде резнат!
Преди три години мениджърите на „ Битулайт “ патентоват неповторима за България
термопластична багра за хоризонтална пътна маркировка
на пешеходни пътеки, на осеви линии и граници на пътища с интензивна натовареност на придвижването, на писти и други асфалтови и бетонови покрития.
Според експертизите, новата багра се отличава с висока продължителност и износоустойчивост, с висок коефициент на сцепление към основата. Тя е „ тежко “ устойчива на влага и може да бъде полагана в разнообразни релефни форми. С други думи - може да се демонстрира над водния и снежния филм, осигурявайки по този метод и отлична видимост (дори през тъмната част на денонощието), и звукова и вибрационна „ сигнализация “ при прекосяване от едно платно в друго или при излизане от пътя.
И най-после - новата багра на „ Битулайт “ се втвърдява от две до три минути, откакто е нанесена, виталният й цикър е към 10 година (или 4 млн. прекосявания на автомобилни гуми),
устоя на температура на въздуха от -25°С до +40°С
и е напълно безвредна от екологична позиция.
Въоръжени с патента и с частните експертизи, напролет на 2018 година запалянковците от „ Битулайт “ потеглят да потвърждават качествата на бъдещия си артикул и пред страната, защото крайната цел е амбициозна: промишлено произвеждане за потребностите на вътрешния пазар и за експорт - както в Европейски Съюз, по този начин и на европейските пазари отвън Общността.
Въпросното доказване стартира през лятото на 2018 година и към момента не е завършило. Не за друго,
а тъй като... въобще не е започвало!
Причината е потресаваща.
Съгласно настоящата нормативна уредба (в случая - Законът за техническите условия към продуктите и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 година за изискванията и реда за вложение на строителни артикули в градежите на Република България), благословията за новото произвеждане би трябвало да даде министърът на районното развиване и благоустройството.
За задачата, в правния мир съществува специфичен подзаконов нормативен акт, чието „ заглавие “ в разпрострат тип наподобява по този начин: Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 година за установяване на Български национални условия за влагането на строителни артикули в градежите по отношение на плануванаъа им приложимост или използва .
Въпросната заповед е подписана от тогавашния министър на районното развиване Лиляна Павлова и е в действие от 15 декември 2015 година.
„ Четивото “ е дълго 49 страници и посланието му е изрично:
никой няма право да създава строителни материали,
които не дават отговор на хармонизираните европейски стандарти.
Оттук нататък стартира и същинското вървене по тъгите. Преди това обаче - едно значимо конкретизиране.
Според метода за полагането им, боите за пътна маркировка са три типа: акрилати, студени пластици и термопластици.
Качествата им са закрепени в европейския стандарт EN 1871: 2000, настоящ от началото на XXI век.
„ Припознати “ са като български на 27 септември 2004 година, тъй като на тази дата легализираният превод на евростандарта е утвърден от ръководителя на Българския институт по стандартизация.
А в публична политика се трансформират девет години по-късно, когато министър Лиляна Павлова издава упомената към този момент Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 година за установяване на Български национални условия...
Според Приложение № 3 от тази заповед, с цел да стартира постоянното произвеждане на новата маркировка, тя би трябвало да мине през четири тествания, осъществени в сертифицирана лаборатория:
- Фактор на бляскавост β за бяла багра и за жълта боя;
- Координати на цветност;
- Точка на омекване*
- Динамично влияние на студено*
Звездичките до "заглавията " на
последните две лабораторни тествания по никакъв начин не са инцидентни.
Първо - тъй като те са наложителни за българските производители на термопластични маркировки.
Второ - тъй като въпросните тествания не се отнасят за вносителите на термопластици, създадени на територията на Европейския съюз.
И трето - тъй като български производители и вносители на студени пластици и „ елементарни “ акрилни бои също са освободени от тези проби. Независимо от това къде са създадени продуктите им - в България, в Европейски Съюз или на някой карибски остров, да речем.
Без въобще да подозират какво ги чака, мениджърите на „ Битулайт “ потеглят да си търсят сертифицирана лаборатория.
Възможностите са големи, тъй като към оня миг (лятото на 2018 г.) в България има тъкмо 76 лаборатории, профилирани в тестването на строителни артикули, строителни материали и така нататък
Резултатът от избора сред тях е пагубен.
Нито една от въпросните 76 лаборатории, оправомощени от страната да издават документи за валидност на строителни материали и артикули,
не прави „ оня “ тест - за динамичното влияние на студено.
Нищо, че е наложителен съгласно настоящата Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 година на ексминистър Павлова.
Опитите за узаконяване на новия термопластик от лаборатория в друга страна членка на Европейски Съюз, също претърпяват цялостен неуспех.
Оказва се, че най-малко от 15 години никой - от ГКПП-Калотина на запад - не прави лабораторни тествания на тематика „ Динамично влияние на студено “, защото са безсмислени.
И по какъв начин става по този начин, че в естествените демокрации хармонизираният европейски стандарт EN 1871: 2000 си работи, само че производството на термопластици върви със страшна мощ?
Отговорът е обикновен.
Там е пазарна стопанска система, а използването на документите е непринудено. Сиреч - в случай че произвеждаш и продаваш артикули, чието наличие не дава отговор на условията, самичък режеш клона, на който си седнал.
Докато тук е тъкмо противоположното: доброволното - най-малко в нашия случай - е наложително. А „ трионът “ е в ръцете на бюрокрацията, която еднолично взема решение чий клон би трябвало да бъде резнат!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ