Що за държава ще иска да се обвърже отново с Газпром - при положение че може и без него?
Философът Юрген Хабермас е един от главните бранители на идеала за делиберативна народна власт - демокрация, която стъпва на рационални причини, доброжелателност на спорещите страни и изключване на операцията, подвеждането, лъжата, както и насилието против съперника. Макар и химеричен, делиберативният блян е най-малко тенденция, която развитите и одобрени демокрации следват - понякога и те му изневеряват, само че като цяло политиката им е доброжелателен опит да се придържат към него.
В България демокрацията, за жалост, има по-систематични отклонения от делиберативния блян: тя даже рискува да се трансформира в някакъв негов противовес. Този противовес без особени теоретични искания може да се назова далаверативна народна власт. В далаверативната народна власт изкуството на политиката се състои в това така да се подведе публичното мнение, по този начин да се излъже гласоподавателя и политическия конкурент, че зад тила им и сякаш в тяхно име да се завърти някаква спекулация, от която облага имат главно организиралите я политици. Далаверата, както ще стане ясно, може да е напълно домашна, може да има геополитическо измерение, а най-често се случва националното и геополитическото да са преплетени.
Няколко образеца са нужни, с цел да се илюстрира абстрактно-звучащата теза за далаверативната народна власт:
Цената на съветския газ
През последните месеци, макар опитите с дребни неистини и мистификации да се попречи на истината, въпреки всичко станаха ясни две неща.
Първо, че България - за разлика от Германия и други европейски страни - и сега може да си откри газ и без " Газпром ": посредством седемте танкера на Петков, азерския газ и така нататък
Второ, че има способи, по които този газ да стигне до България от терминалите в Гърция и Турция. Затова в последна сметка бранителите на съветския енергиен колос в България, които в това време съумяха да смъкват държавното управление " Петков ", възприеха тезата, че съветското синьо гориво е, в случай че не неведнъж, то най-малко доста по-евтино от неговите други възможности. Синдикати и работодатели заговориха, че могат да " понесат " само цени, които са повече от два пъти по-ниски от пазарните (TTF) сега. И с този мотив в действителност поддържаха държавното управление " Донев " да стартира договаряния с " Газпром ".
Вече всички знаят, че по контракта ни с съветския снабдител обаче, цената на газа е 70% от TTF + петролна съставния елемент, което го прави общо към 80% от TTF. Грубата математика демонстрира, че никакво двойно събаряне на цената на газа не може да бъде реализирано. Напротив, цената ще е сходна, а може би и по-висока от тази, контрактувана от Петков за седемте танкера - 10% под TTF. В някакъв оптимален случай, цената на газа на " Газпром " е допустимо да е с най-много 10% по-изгодна от тази на другите възможности.
И в този момент същинският въпрос е: що за страна, която може да се оправи напълно обичайно без " Газпром ", ще иска да се обвърже още веднъж с него поради евентуална облага от 10% разлика в цената на 3 милиарда куб. м. газ?
Една далаверативна народна власт би могла да го направи, тъй като тези 10% елементарно могат да подплатят джобовете и чекмеджетата на избрани политици, като остане и за целия хор на българските газпромчици. Една делиберативна народна власт, а и сериозна страна по принцип, няма да се обвързва с снабдител, който употребява газа като оръжие против цяла Европа - това най-малко би трябвало да се схваща.
Неустойките по контракта с " Газпром "
Когато една от страните едностранно и без единодушието на другата промени изискванията на даден контракт, тя го нарушава, не извършва отговорностите си и дължи наказателна клауза на другата страна. Стефан Янев - бивш длъжностен министър председател - обаче разви противоположната теза и предсказа, че в случай че България не стартира да заплаща в рубли за газа (както Русия едностранно поиска), нашата страна ще дължи милиардно обезщетение на съветската. Този неуместен мотив не би трябвало да излиза от устата на някогашен министър председател или на какъвто и да било чиновник в една естествена народна власт. Но в далаверативната народна власт освен е допустимо, само че е и ненапълно неизбежно.
Янев самичък по себе си не е проблем - неговият " мотив " обаче се поде мощно от всички ешалони на газпромчиците, с което в действителност българската позиция в едно бъдещо арбитражно дело се подрива. А това, уви, не е казус. Правителството на Борисов преди няколко години се отхвърли от 1 милиард неустойки по годен контракт с " Газпром " (и в същото време се съгласи единствено да си финансира с още 3 милиарда построяването на директен водопровод за Сърбия и Унгария през наша територия). Вярно е, че неустойките трябваше да се вземат решение от съветски съд, само че целият въпрос е кой хитрец от българска страна е подписал сходен контракт? Може би е бил същият, който е подписал преди този момент и съглашения за закупуване на два нуклеарни реактора от руснаците, без да имаме политическо решение за градеж на нуклеарна централа в " Белене ".
Всички тези образци са безспорни доказателства за далаверативния темперамент на българската народна власт през последните десетина години.
Бойко Борисов срещу диалози с " Газпром " ли е или не?
Борисов би трябвало да бъде употребен от Хабермас като парадигмален образец на противоположното на делиберативния политик. Борисов е представител на школата Живков-ДС-Библиотекарския, която поддържа жива традицията на скриването на личните намерения и планове, оказването на напън над политическия конкурент с ченгеджийски похвати и директния напън върху него с репресивния уред на властта. Затова и хората не съумяха изключително да се вживеят и да съчувстват на Борисов за другояче нескопосаното му задържане - в последна сметка той не е жертвата на наказателна принуда в България, а е по-скоро толериран и закрилян от съответните органи на страната.
От позиция на сегашния разбор обаче е значимо, че тази силна позиция на Борисов очевидно му е основала илюзията, че истината и причините в политиката са за слабите. Юнакът самичък създава лични обстоятелства и ги постанова на публиката. В половинчасова дрънканица пред медиите Борисов трябваше преди два дни да излезе с ясна позиция дали поддържа, или не започването на договаряния от страна на служебното държавно управление с " Газпром ". От колоритния му речетатив излезе, че би подкрепил " 100% диверсификация, в случай че му изискат ", че би пратил Дончев или някой различен да подпише някаква (всякаква?) позиция, че би подкрепил отвод от газа, само че от кое място?! (да се вземе друг), че счита за добре запазването на контракта с " Газпром " до края на декември и така нататък и тъй наречените Съвкупността от тези разнопосочни мисли при най-добронамер прочит е, че Борисов в действителност прикрива (не напълно умело) позицията си. Друго изцяло допустимо пояснение е, че Борисов няма нищо срещу връщането към " Газпром " поне до края на годината. Най-ревностните евроатлантици измежду феновете на Борисов несъмнено виждат и някаква позиция против дейностите на служебното държавно управление, само че в действителност рецензиите на водача на ГЕРБ (както обикновено) бяха против Политическа партия и Демократична България.
С две думи, в случай че желаете образец за политик от далаверативна народна власт, всяко изявление и обществена изява на Борисов биха били съвършени - в тях причините стават на желе, което всеки би могъл да използва съгласно усета си.
Каква е геополитическата ориентировка на Румен Радев, Българска социалистическа партия и Стефан Янев?
Може би най-голямата операция на публичното мнение сега съществува по въпроса за геополитическата ориентировка на избрани политици. Те, твърди се, са " несъмнено " за проевропейска и пронатовска политика на България, само че в думите и делата им има толкоз рецензии и разминавания с позициите на Европейски Съюз и НАТО, че най-после човек стартира да се чуди от коя страна на борбата с Русия са в действителност. Войната в Украйна направи тази " амбивалентност " изключително забележима. С нежеланието си да са сериозни към Русия, стремежа да продължат енергийното обвързване с нея и липсата на взаимност към Украйна (и другите страни от Европейски Съюз и НАТО) всъщност тези политици съвсем ежедневно започнаха да повдигат въпроса къде тъкмо стоят. Бедата е в това, че с позицията си те наливат вода в мелницата навън евразийски партии като " Възраждане " - в последна сметка, като твърдиш, че виновността за спора в Украйна е и на НАТО, че даването на оръжие на жертвата е нещо неприятно, че без съветски газ не може и не трябва, че Европейски Съюз и Съединени американски щати водят политика, която редовно се разминава с " националния ни интерес " възниква въпросът - ами за какво да не напуснем тези организации; за какво пък да не си пробваме шанса с Русия?
Честната и открита позиция приляга на делиберативната демокрация - в далаверативната демокрация политиците си вършат сметки по какъв начин да завоюват някой различен глас като замажат по този начин посланията си, че те да са допустими и за демократа, и за почитателя на Путиновата автокрация. Пресечна точка сред двете обаче мъчно може да се откри, с изключение на на равнището на базовото застраховане с храна, вода и топлота. Поради това, вместо да настояват, че в един " съветски свят " България ще бъде по-добре (което си е огромна лъжа), се прибягва до " дребната " лъжа, че без съветски газ българите ще стоят " на студено и некъпани ".
***
На лъжата краката нормално са къси, само че, за жалост, те въпреки всичко могат да я отнесат до финала на предварителните парламентарни избори на 2 октомври. А в случай че това стане, България ще продължи да си действа като далаверативна народна власт, само че към този момент с заплаха за отпадане от демократичния свят. Защото една неистина повторена милион пъти може да стане по извратен метод и нещо като истина.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Коментари10 коментара
Моля, или се, с цел да участвате в диалога!
Заглавие
Песента The Gambler е написана от Дон Шлитц през 1976 година И след това е записвана от разнообразни реализатори, в това число Джони Кеш. Кени Роджърс обаче е този, който съумява да направи песента сполучлива и разпознаваема.
20 5 Още КОментари Най-новоСъдия подреди издание на документ с основанията за обиск
В България демокрацията, за жалост, има по-систематични отклонения от делиберативния блян: тя даже рискува да се трансформира в някакъв негов противовес. Този противовес без особени теоретични искания може да се назова далаверативна народна власт. В далаверативната народна власт изкуството на политиката се състои в това така да се подведе публичното мнение, по този начин да се излъже гласоподавателя и политическия конкурент, че зад тила им и сякаш в тяхно име да се завърти някаква спекулация, от която облага имат главно организиралите я политици. Далаверата, както ще стане ясно, може да е напълно домашна, може да има геополитическо измерение, а най-често се случва националното и геополитическото да са преплетени.
Няколко образеца са нужни, с цел да се илюстрира абстрактно-звучащата теза за далаверативната народна власт:
Цената на съветския газ
През последните месеци, макар опитите с дребни неистини и мистификации да се попречи на истината, въпреки всичко станаха ясни две неща.
Първо, че България - за разлика от Германия и други европейски страни - и сега може да си откри газ и без " Газпром ": посредством седемте танкера на Петков, азерския газ и така нататък
Второ, че има способи, по които този газ да стигне до България от терминалите в Гърция и Турция. Затова в последна сметка бранителите на съветския енергиен колос в България, които в това време съумяха да смъкват държавното управление " Петков ", възприеха тезата, че съветското синьо гориво е, в случай че не неведнъж, то най-малко доста по-евтино от неговите други възможности. Синдикати и работодатели заговориха, че могат да " понесат " само цени, които са повече от два пъти по-ниски от пазарните (TTF) сега. И с този мотив в действителност поддържаха държавното управление " Донев " да стартира договаряния с " Газпром ".
Вече всички знаят, че по контракта ни с съветския снабдител обаче, цената на газа е 70% от TTF + петролна съставния елемент, което го прави общо към 80% от TTF. Грубата математика демонстрира, че никакво двойно събаряне на цената на газа не може да бъде реализирано. Напротив, цената ще е сходна, а може би и по-висока от тази, контрактувана от Петков за седемте танкера - 10% под TTF. В някакъв оптимален случай, цената на газа на " Газпром " е допустимо да е с най-много 10% по-изгодна от тази на другите възможности.
И в този момент същинският въпрос е: що за страна, която може да се оправи напълно обичайно без " Газпром ", ще иска да се обвърже още веднъж с него поради евентуална облага от 10% разлика в цената на 3 милиарда куб. м. газ?
Една далаверативна народна власт би могла да го направи, тъй като тези 10% елементарно могат да подплатят джобовете и чекмеджетата на избрани политици, като остане и за целия хор на българските газпромчици. Една делиберативна народна власт, а и сериозна страна по принцип, няма да се обвързва с снабдител, който употребява газа като оръжие против цяла Европа - това най-малко би трябвало да се схваща.
Неустойките по контракта с " Газпром "
Когато една от страните едностранно и без единодушието на другата промени изискванията на даден контракт, тя го нарушава, не извършва отговорностите си и дължи наказателна клауза на другата страна. Стефан Янев - бивш длъжностен министър председател - обаче разви противоположната теза и предсказа, че в случай че България не стартира да заплаща в рубли за газа (както Русия едностранно поиска), нашата страна ще дължи милиардно обезщетение на съветската. Този неуместен мотив не би трябвало да излиза от устата на някогашен министър председател или на какъвто и да било чиновник в една естествена народна власт. Но в далаверативната народна власт освен е допустимо, само че е и ненапълно неизбежно.
Янев самичък по себе си не е проблем - неговият " мотив " обаче се поде мощно от всички ешалони на газпромчиците, с което в действителност българската позиция в едно бъдещо арбитражно дело се подрива. А това, уви, не е казус. Правителството на Борисов преди няколко години се отхвърли от 1 милиард неустойки по годен контракт с " Газпром " (и в същото време се съгласи единствено да си финансира с още 3 милиарда построяването на директен водопровод за Сърбия и Унгария през наша територия). Вярно е, че неустойките трябваше да се вземат решение от съветски съд, само че целият въпрос е кой хитрец от българска страна е подписал сходен контракт? Може би е бил същият, който е подписал преди този момент и съглашения за закупуване на два нуклеарни реактора от руснаците, без да имаме политическо решение за градеж на нуклеарна централа в " Белене ".
Всички тези образци са безспорни доказателства за далаверативния темперамент на българската народна власт през последните десетина години.
Бойко Борисов срещу диалози с " Газпром " ли е или не?
Борисов би трябвало да бъде употребен от Хабермас като парадигмален образец на противоположното на делиберативния политик. Борисов е представител на школата Живков-ДС-Библиотекарския, която поддържа жива традицията на скриването на личните намерения и планове, оказването на напън над политическия конкурент с ченгеджийски похвати и директния напън върху него с репресивния уред на властта. Затова и хората не съумяха изключително да се вживеят и да съчувстват на Борисов за другояче нескопосаното му задържане - в последна сметка той не е жертвата на наказателна принуда в България, а е по-скоро толериран и закрилян от съответните органи на страната.
От позиция на сегашния разбор обаче е значимо, че тази силна позиция на Борисов очевидно му е основала илюзията, че истината и причините в политиката са за слабите. Юнакът самичък създава лични обстоятелства и ги постанова на публиката. В половинчасова дрънканица пред медиите Борисов трябваше преди два дни да излезе с ясна позиция дали поддържа, или не започването на договаряния от страна на служебното държавно управление с " Газпром ". От колоритния му речетатив излезе, че би подкрепил " 100% диверсификация, в случай че му изискат ", че би пратил Дончев или някой различен да подпише някаква (всякаква?) позиция, че би подкрепил отвод от газа, само че от кое място?! (да се вземе друг), че счита за добре запазването на контракта с " Газпром " до края на декември и така нататък и тъй наречените Съвкупността от тези разнопосочни мисли при най-добронамер прочит е, че Борисов в действителност прикрива (не напълно умело) позицията си. Друго изцяло допустимо пояснение е, че Борисов няма нищо срещу връщането към " Газпром " поне до края на годината. Най-ревностните евроатлантици измежду феновете на Борисов несъмнено виждат и някаква позиция против дейностите на служебното държавно управление, само че в действителност рецензиите на водача на ГЕРБ (както обикновено) бяха против Политическа партия и Демократична България.
С две думи, в случай че желаете образец за политик от далаверативна народна власт, всяко изявление и обществена изява на Борисов биха били съвършени - в тях причините стават на желе, което всеки би могъл да използва съгласно усета си.
Каква е геополитическата ориентировка на Румен Радев, Българска социалистическа партия и Стефан Янев?
Може би най-голямата операция на публичното мнение сега съществува по въпроса за геополитическата ориентировка на избрани политици. Те, твърди се, са " несъмнено " за проевропейска и пронатовска политика на България, само че в думите и делата им има толкоз рецензии и разминавания с позициите на Европейски Съюз и НАТО, че най-после човек стартира да се чуди от коя страна на борбата с Русия са в действителност. Войната в Украйна направи тази " амбивалентност " изключително забележима. С нежеланието си да са сериозни към Русия, стремежа да продължат енергийното обвързване с нея и липсата на взаимност към Украйна (и другите страни от Европейски Съюз и НАТО) всъщност тези политици съвсем ежедневно започнаха да повдигат въпроса къде тъкмо стоят. Бедата е в това, че с позицията си те наливат вода в мелницата навън евразийски партии като " Възраждане " - в последна сметка, като твърдиш, че виновността за спора в Украйна е и на НАТО, че даването на оръжие на жертвата е нещо неприятно, че без съветски газ не може и не трябва, че Европейски Съюз и Съединени американски щати водят политика, която редовно се разминава с " националния ни интерес " възниква въпросът - ами за какво да не напуснем тези организации; за какво пък да не си пробваме шанса с Русия?
Честната и открита позиция приляга на делиберативната демокрация - в далаверативната демокрация политиците си вършат сметки по какъв начин да завоюват някой различен глас като замажат по този начин посланията си, че те да са допустими и за демократа, и за почитателя на Путиновата автокрация. Пресечна точка сред двете обаче мъчно може да се откри, с изключение на на равнището на базовото застраховане с храна, вода и топлота. Поради това, вместо да настояват, че в един " съветски свят " България ще бъде по-добре (което си е огромна лъжа), се прибягва до " дребната " лъжа, че без съветски газ българите ще стоят " на студено и некъпани ".
***
На лъжата краката нормално са къси, само че, за жалост, те въпреки всичко могат да я отнесат до финала на предварителните парламентарни избори на 2 октомври. А в случай че това стане, България ще продължи да си действа като далаверативна народна власт, само че към този момент с заплаха за отпадане от демократичния свят. Защото една неистина повторена милион пъти може да стане по извратен метод и нещо като истина.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Коментари10 коментара
Моля, или се, с цел да участвате в диалога!
Заглавие Песента The Gambler е написана от Дон Шлитц през 1976 година И след това е записвана от разнообразни реализатори, в това число Джони Кеш. Кени Роджърс обаче е този, който съумява да направи песента сполучлива и разпознаваема.
20 5 Още КОментари Най-новоСъдия подреди издание на документ с основанията за обиск
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ