Филмовият фестивал във Венеция се провежда вече за 91-и път

Филмовият фестивал във Венеция се организира към този момент за 91-и път и градът още веднъж е изпълнен с присъщия на сектора искра. Рождението на фестивала обаче е помрачено от тъмни сенки. Първи президент на огромното кино събитие е Джузепе Волпи, някогашен финансов министър на фашисткия деспот Бенито Мусолини. Негова нескрита цел е да показа фестивала като артикул на фашизма и да подчертае неговата новаторската културна мощ, изпълнена със податливост към опити. " Като театър с холивудско присъединяване и с интернационална аудитория филмовият фестивал придава на режима искра, модерност и жанр ", написа киноведката Марла Стоун.

Десетки хиляди се любуват на филмовото изкуство

Тържественото разкриване през 1932-а година се организира на терасата на хотел " Екселсиор ". Но мястото на събитието на часа отеснява и на остров Лидо е издигнат специфичен Дворец на киното. Още през 1937-а година за събитието се събират 60 000 фенове. Присъствието на доста холивудски звезди притегля огромна аудитория, която има опция освен да се любува на филмите на екрана, само че и безусловно да се допре до звездите.

Дворецът на киното на остров Лидо е издигнат особено за фестивалаСнимка: Felix Hörhager/dpa/picture alliance

След експлоадирането на войната обаче космополитният темперамент на фестивала се губи: през 1938-а година награди за най-хубав задграничен филм получават единствено продукции от нацистка Германия - съдружника на фашистите. Членовете на журито към този момент не са самостоятелни, фестивалът се трансформира в пропагандна сцена. Там през 1940-а година е премиерата на антисемитския филм " Евреинът Зюс "  на Файт Харлан, а фестивалът е открит персонално от министъра на пропагандата на нацисткия режим Йозеф Гьобелс. Фестивалът през 1938-а година пък, където една от главните награди е дадена на кино лентата " Олимпия " на Лени Рифенщал, приключва със скандал: в символ на митинг против намесата на администрацията на Хитлер в събитието, американската и английската делегации напущат форума.

Шокиран от протичащото се, френският посланик и историк Филип Ерланже основава собствен личен кино фестивал - във френския град Кан.

От 1946-а година всичко още веднъж е както досега

През 1942-а година се организира последното за тогавашната ера издание на филмовия фестивал във Венеция, в това време прекръстен на Германско-италиански кино фестивал. " Това нямаше нищо общо с първичния фестивал ", акцентира киноведката Стоун. Можели са да бъдат представяни единствено филми от Германия, Италия и техните съдружници.

В италианските кино списания репортерите се възторгват от това, че към този момент не се демонстрира " незадълбочено непознато кино от Холивуд ", а единствено " наши лични културни достижения ". От 1939-а година нататък Съединени американски щати бойкотират фестивала във Венеция, чиято най-голяма премия в това време е наречена " Copa Mussolini ".

Филмът " Присила " е измежду любимците за премия тази годинаСнимка: Philippe Le Sourd

Фестивалът от дълго време е оставил това свое позорно минало зад тила си. Още през 1946-а, година след края на войната, всичко още веднъж е както преди и от този момент Венеция още веднъж притегля кино създатели от целия свят в Лидо. Тазгодишното 80-о негово издание бе намерено от италианската актриса Катерина Мурино, която се обърна към своите стачкуващи колеги в Холивуд: " Сърдечен привет в поддръжка на тези, които не са при нас, с цел да отстояват интелектуалната и икономическата полезност на работата си ". Председател на журито е режисьорът Деймиън Шазел, прочут с кино лентата си " Ла Ла Ленд ". Той се появи на откриването с тениска с надпис в поддръжка на стачкуващите в Съединени американски щати, които затова остават надалеч от Венеция. В конкурсната програма са 23 кино лентата, измежду които  " Ferrari " на Майкъл Ман, в който той играе титулярния воин, италианския пионер в автомобилните надпревари Енцо Ферари, и " Присила " на София Копола, за който се чака идването на самата Присила Пресли.

Филмовият фестивал във Венеция ще продължи до девети септември.

Вижте и тази изложба на Дъждовни води: