„Петя на моята Петя“ - повече от биография на Петя Дубарова
Филмът „ Петя на моята Петя “ ще закрие София филм фест в Зала 1 на НДК на следващия ден. Това е фестивална премиера на лентата.
„ Нямаше по какъв начин да се случи този план и този филм, в случай че Петя Дубарова не е била значима част от моя живот, моето създаване и моето тийнейджърство “, споделя сценаристката Нели Димитрова в предаването „ Хоризонт до обед “.
Оказва се, че едно най-любимите стихотворения на Димитрова е писано на нейния рожден ден в Тетевен, а тя самата е от Тетевен. „ Тя е била там някъде и е писала тъкмо това стихотворение. Припознах я още повече – с изключение на поезията, с изключение на цялото творчество, нещата, за които тя приказва, споделя . “
Идеята тлее много години , признава Нели Димитрова, която към този момент като професионален сценарист протяга ръка към сюжета и кани за съсценарист Валя Ангелова. „ Тя също се оказа дори по-голям почитател на Петя Дубарова от мен самата. “
„ Не искахме да вършим просто биографична история. Искахме да намерим сюжет, в който наличието на Петя Дубарова е извънредно значимо, осезаемо, неповторимо за действието. Да не е просто биографията на Петя, която множеството й почитатели познават до болежка, а младите и любопитни хора могат елементарно да стигнат до нея . Искахме да потърсим разнообразни разновидности, разнообразни хипотези “, споделя Нели Димитрова.
Темата за самоубийството на поетесата е основна. Историята визира въпроса за това дали в случай че беше останала жива Петя Дубарова щеше да промени някои от своите правила , означи сценаристката.
„ Петя Монова, актуалното момиче, идеализира в допълнение нейния облик, бидейки актуален почитател, пробвайки се също да написа лирика. Този въпрос – какво става с нашите идеали във времето, дали те се трансформират, когато пораснем, когато животът ни поочука оттук-оттам – това е доста основен и значим въпрос. Защото е доста елементарно да си бунтовник на 17-18 години, само че да бъдеш бунтовник на 40 или на 50 – по какъв начин се случват нещата? Дали съумяваме да запазим тези красиви фантазии за живота, за света – да го променяме, да променяме себе си, да въодушевяваме, или апатията ни завладява. “
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
„ Нямаше по какъв начин да се случи този план и този филм, в случай че Петя Дубарова не е била значима част от моя живот, моето създаване и моето тийнейджърство “, споделя сценаристката Нели Димитрова в предаването „ Хоризонт до обед “.
Оказва се, че едно най-любимите стихотворения на Димитрова е писано на нейния рожден ден в Тетевен, а тя самата е от Тетевен. „ Тя е била там някъде и е писала тъкмо това стихотворение. Припознах я още повече – с изключение на поезията, с изключение на цялото творчество, нещата, за които тя приказва, споделя . “
Идеята тлее много години , признава Нели Димитрова, която към този момент като професионален сценарист протяга ръка към сюжета и кани за съсценарист Валя Ангелова. „ Тя също се оказа дори по-голям почитател на Петя Дубарова от мен самата. “
„ Не искахме да вършим просто биографична история. Искахме да намерим сюжет, в който наличието на Петя Дубарова е извънредно значимо, осезаемо, неповторимо за действието. Да не е просто биографията на Петя, която множеството й почитатели познават до болежка, а младите и любопитни хора могат елементарно да стигнат до нея . Искахме да потърсим разнообразни разновидности, разнообразни хипотези “, споделя Нели Димитрова.
Темата за самоубийството на поетесата е основна. Историята визира въпроса за това дали в случай че беше останала жива Петя Дубарова щеше да промени някои от своите правила , означи сценаристката.
„ Петя Монова, актуалното момиче, идеализира в допълнение нейния облик, бидейки актуален почитател, пробвайки се също да написа лирика. Този въпрос – какво става с нашите идеали във времето, дали те се трансформират, когато пораснем, когато животът ни поочука оттук-оттам – това е доста основен и значим въпрос. Защото е доста елементарно да си бунтовник на 17-18 години, само че да бъдеш бунтовник на 40 или на 50 – по какъв начин се случват нещата? Дали съумяваме да запазим тези красиви фантазии за живота, за света – да го променяме, да променяме себе си, да въодушевяваме, или апатията ни завладява. “
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ