Филмът Истанбул червен“ спечели тазгодишната награда на фестивала CineLibri за

Филмът „ Истанбул червен “ завоюва тазгодишната премия на фестивала CineLibri за най-хубава акомодация по книга. В претекстовете си журито показва, че премията се присъжда за „ истинския режисьорски и кинематографичен метод към тематиката за пътуването към себе си и копнежа за смяна, пречупени през загатна за едно идилично минало “.

Автор на книгата е режисьорът Ферзан Йозптек и това му е разрешило много огромна независимост при интерпретацията на личното му произведение. На процедура филмът не е екранизация на книгата, а нейно самобитно продължение или отражение – разказаната история е друга и употребяваните средства са главно кинематографични. Образите уверено преобладават над думите, само че това е обикновено за филм, сниман в толкоз разнолик и хубав град.

Орхан (Халит Ергенч) се завръща в родния след години, прекарани в Лондон, където е намерил леговище след претърпяна в предишното си покруса. Поводът за завръщането му е работата като редактор по една книга, написана от прочут турски режисьор. А повода да се върне, е Истанбул – град като никой различен по света.

Къщата на режисьора, в която Орхан отсяда, е на брега на Босфора, алена на цвят, цялостна със странни жители, множеството от които са дами. Приличат на някое от женските фамилии в книгите на. Още след първата вечер на откровения и загадъчни подмятания домакинът изчезва. Орхан остава, обаян от къщата и в търсене на отговори, които би трябвало да откри самичък. Междувременно той се влюбва в приказно красивата Невал (Туба Бююкюстюн) и още веднъж стартира да написа, откривайки в Истанбул и неговата хубост от дълго време забравеното ентусиазъм и вяра.



Филмът е леко фрагментарен и тук-там губех нишката на действието, само че е доста хубав, а Истанбул, неговите улици, къщи и дами са показани с голямо удивление и нюх към детайла. Прииска ми се да отворя книгата, а това несъмнено е задачата на всяка екранизация.