Маслото - вкусният провокатор на 10 000 години
Филийка топъл самун, покрита с вкусно масло - има ли по-прекрасно начало на деня? Може би единствено топъл кроасан, ухаещ на масло. Или разтапящо се късче масло върху парещ картоф? А може би е мирисът на топящо се масло за палачинки или още по-добре - за хрупкава сладка саралия!
Тези и още доста апетитни превъплъщения на маслото го вършат един от най-търсените участници в полето на кухнята по целия свят. Старо колкото света, почитано и отричано през вековете, през днешния ден то умерено отдъхва на пиедестала на най-признатите артикули в кулинарията.
Този максимален подбудител на апетита измежду млечните произведения има доста антична история. Роден е преди към цели 10 000 години, дружно с процеса на опитомяване на кравите. Знае се, че още шумерите са го правели, разбивайки сметаната от добитото мляко. Римляните пък са го употребявали по-скоро за хубост - било е идеалният артикул за навлажняване на кожата и за масаж на косата.
Но през цялото тъмно Средновековие маслото остава в ъгъла на кулинарията - то не е одобрявано като качествена лой, а по-скоро е считано за оскъдно на съставки. За разлика от свинската лой, която е била на респект. Едва през 15 век и най-много през 16-ти то прави забележителна крачка в кулинарните трактати - очевидци на протичащото се на масите на аристокрацията.
По това време маслото прави пробив и в Църквата. В този интервал тя го позволява, въпреки и с скотски генезис, в дните за пости, тогава, когато християните нямат право да ядат месо. Резултатът не закъснява - през 17 и 18 век маслото, дружно с бекона, се трансформира в най-употребяваната лой. През 19 век и по-голямата част от 20 век маслото към този момент даже е знак на обществено разделяне и основен артикул на френската гастрономия, царицата на международната кулинария.
Това самопризнание продължава и след лишенията от Втората международна война. Славни, 30-те години на предишния век не престават с цялостна мощ и покупателната дарба безусловно експлодира. Все по този начин ценено поради усета си и качествата си, маслото затвърждава статута си на един от стълбовете в кухнята на буржоазията.
Но, несъмнено, както постоянно се случва, в един миг признанието му обръща тил.
През 70-те години на 20 век доста фактори способстват за това - демонизирането на мазнините, модата на средиземноморската кухня, новите стандарти за фино тяло и появяването на шефовете на “новата кухня ”, които го жигосват като рисково за здравето. Вредата е направена.
Но, за благополучие, справедливостта спечелва и феновете на вкусната храна са възмездени. Днес маслото най-сетне откри мястото си на отличен овкусител на храната и другар на готвеното, преливащ от благоприятни условия. Готвачите оправдават маслото - сурово или готвено - в рецептите си и след 40 години несъгласие с наситените мастни киселини, научните проучвания потвърждават, че всички мастни киселини способстват за вярното действие на тялото.
И като похлупак на това едно научно проучване на Политехническия институт LaSalle Beauvais, ясно демонстрира, че готвенето с масло не съставлява риск за здравето, защото маслото е идеална лой за готвене - сама демонстрира по какъв начин да се подготви здравословно. Достатъчно е човек да има положително око и да изчака да добие лешников цвят. Ако желае да продължи готвенето, би трябвало добави няколко капки вода, с цел да може маслото да резервира всичките си аромати без да изгори!
И това е всичко! Да му се насладим!
