Следвам убежденията си, дори те да противоречат на общоприетите ~ Фернандо БОТЕРО
Фернандо Ботеро дефинира себе си като “най-колумбийския от всички художници в Колумбия ”. Работите му са в присъщ образен жанр, който критиците назовават “ботеризмо ”. Персонажите му са с пресилени и гротескни пропорции, пресъздадени с тъничък комизъм, ирония и подигравка.
“Не в отразяването на действителността е силата на създателя, а в основаването на личен свят. ”
Фернандо Ботеро дава размер освен на нежния пол, само че и на всички фигури, излезли отдолу под четката му: индивиди, плодове, дървета, животни – всичко има хармония, доста надалеч от класическия канон. Темите, които рисува са самотата, меланхолията, житейските драми, които са пресъздадени с луксозно величие, украсено с доста мощен южноамерикански нюанс. Неговите закръглени фигури са международно разпознаваеми. Всяка от картините му коства към 2 млн. евро.
„ Обемът е значима част от историята на изкуството. През ХIХ век солидните фигури изчезнаха, само че не може да загърбваме 600 година история. Още на 17 година се интересувах от размери. “
Признава, че работи непрестанно. Има ателиета в Ню Йорк, Париж, Тоскана и в Гърция, с цел да може, щом му хрумне нещо, незабавно да го нарисува.
„ Виждам картината, над която работя, първо като цвят, след това слагам цветовете обемно върху повърхността и я запълвам цялата. След това уточнявам формите. За мен е значимо наличието зад формите и цветовете. “
Писателят Марио Варгас Льоса, родом от Перу споделя за него: “Светът на Ботеро е заледен. Неговите плодове, хора, животни, дървета и цветя се намират в миг на превъзходна зрялост, преди тя да стартира да загнива. Това е мигът, отвоюван от кончината. Това спряло време е времето на загатна и копнежа. “
Важна тематика за Ботеро са натюрмортите - тлъсти банани, голяма торта, червей, надничащ от голяма круша, само че “никога ябълки, те са за снобите ”.
Ежедневието в Латинска Америка е различен претекст на Ботеро. Изпълнени с потиснатост, фигурите му се разхождат, пият, хранят се, перат, свирят, танцуват. Чувствеността на живота се сблъсква с неговата последователност. Заплахата постоянно участва в творчеството му. Избухващи вулкани и падащи къщи нормално слагат под въпрос идилията, изобразена на напред във времето.
По времето на диктатурата на Саддам Хюсеин пандизът " Абу Гариб " бе прочут като най-зловещото място в света. Всеки ден стотици от неговите 50 хиляди жители са подлагани на мъчения, изтезания и ужасяващи условия на живот. Впечатлен, колумбиецът взема решение да изобрази това в цикъла си “Абу Гариб ”. Веднага го упрекват, че употребява страданието на лишените от независимост в иракския затвор, с цел да облагороди личното си изкуство, на което създателят дава отговор, че единствено дава прочувствено удостоверение за срама от случилото се.
“Понякога изкуството би трябвало да упреква ”, споделя Ботеро и сочи одраните изкривени от болежка мъже с качулки на главата и кървящи закърпени рани.
“Не би трябвало да си фантазираме, че с една картина ще се промени светът, само че тя има силата да припомня. Без “Герника ” на Пикасо градът щеше да е записка под линия в историята на испанската Гражданска война. Понякога човек би трябвало да не помни, че изкуството е тук, с цел да доставя наслаждение. ”
През 2005 година никой музей в Съединени американски щати не желае да покаже платната от цикъла. Университетът в Бъркли нарушава мълчанито и Ботеро им подарява съвсем всичките 50 картини с обяснението, че “от тях не трябва да се печели ”.
Не прави и портрети на известни хора, тъй като рисува неща, които го вълнуват. Приятели го убеждават да нарисува Джордж Клуни. Отказва, тъй като мъжете са по-претенциозни от дамите.
“При портретите постоянно има проблеми, тъй като хората не наподобяват по този начин, както биха желали. ”
“Никога не съм се стремял да бъда на мода. Следвам личните си хрумвания, в никакъв случай тези на другите. Следвам убежденията си, даже те да опонират на общоприетите. ”
Изображения: toperfect.com, wikiart.org
