Предимства и недостатъци на хомофобията ~ Елизабет БАДЕНТЕР
Феминист и публицист, доктор Елизабет Бадентер е измежду най-изтъкнатите и най-дискутираните френски интелектуалци на своето потомство. Родена е на 5 март 1944 година във Франция в семейство на руско-полски емигранти, като самата тя споделя, че майка й и татко й са вярвали в равенството сред половете и самата тя е възпитана в този дух.
Д-р Бадентер е майка на три деца, която интелигентно и ловко жонглира сред писането на книги, научни писания, преподаването на философия в университета и изнасянето на лекции за необятен кръг от хора.
Хомофобията укрепва нежната хетеросексуалност на доста мъже. Следователно тя е душевен предпазен механизъм, тактика, която им оказва помощ да не признават своя неприемлива част.
Да насочиш агресивността си против хомосексуалните е метод да изнесеш спора вън от себе си и да го направиш търпим.
Според Грегъри Херек хомофобията може да има и обществена функционалност – хетеросексуалният показва своите предубеждения във връзка с гейовете, с цел да завоюва утвърждението на другите хетеросексуални и по този метод да усили личното си доверие в себе си.
Накрая, хомофобията е и аспект на една по-обща идеология, като да вземем за пример консервативната религиозна идеология, която предписва строго несъмнено държание на мъжете и на дамите.
Но хомофобията няма единствено „ преимущества “. Освен че е възмутителна експанзия против хомосексуалните – без да приказваме за това, че ги принуждава да я вградят в личността си, – тя коства скъпо на хетеросексуалните мъже.
Не единствено че ги трансформира в „ мъченици на мъжката роля “, съгласно израза на Джоузеф Плек, само че и е съществено затруднение пред другарството сред мъже.
Докладът на Хайт е безапелационен – на въпроса „ Опишете мъжа, с който сте били или сте най-вече свързани “ доста мъже дават отговор, че сега на анкетата нямат „ най-хубав другар “.
От Фройд насам знаем, че в основата на мъжкото другарство стои сублимираното хомосексуално предпочитание и че също така мъжете изпитват огромна вътрешна опозиция, когато би трябвало да изразят пасивността си пред други мъже. Причина, заради която доста от тях заобикалят да се сближават между тях.
В проучването си за другарството социологът Робърт Бел установи коренната разлика сред половете по този въпрос. Докато дамите откриват близки връзки по двойки, мъжете се виждат по-скоро в група, в сравнение с уединено с различен мъж. По този метод те отблъскват всякакво хомосексуално прелъщение, затрудняват персоналното другарство и взаимно утвърждават мъжката си природа.
Р. Бер показва учудването си от огромния брой мъже, които декларират, че най-хубавият им другар е брачната половинка им, което е различен метод да избягат от страховете си. Хомофобията „ лимитира избора на другари, лишава мъжете от обогатяващи преживявания и от знания, които могат да се получат самичък наоколо с другия “.
Ги Корно умно отбелязва, че хомофобията, чиято първа функционалност е да укрепва хетеросексуалността, е може би една от аргументите за хомосексуалността.
Страхът да не би да си хомосексуален „ отравя всяка опция за мъжка еротика и пречи на доста татковци да допират синовете си “.
А когато бащите оставят само на майката директния контакт с тялото на детето, „ синът няма да се развие позитивно във връзка с тялото на татко си, а по-скоро ще се развие негативно във връзка с тялото на майка си “.
И въпреки всичко омагьосаният кръг (предаването на хомофобията от татко на син) не може да се раздра като с магическа пръчка. Никое рационално или идеологическо решение не е задоволително, с цел да се постави завършек на този боязън.
Но едно потомство феминизъм към този момент разчупи мъжкия модел и съществено оспори обичайна бащина роля. Тук и там се появява ново родителско държание, което би трябвало да разсее страховете.
Избрано от Елизабет Бадентер, „ XY на мъжката еднаквост “, изд. Колибри
Изображение: theodysseyonline.com
