„Тайните на Дълбълдор“ е най-скучният Хари Потър до сега
„ Фантастични животни: Тайните на Дълбълдор “ е следващата екранизация по магическите книги на Дж. К. Роулинг, само че в това време е първото безпределно скучно заглавие от филмографията за Хари Потър. Признавам, че на няколко пъти даже очите ми се затвориха, до момента в който се насилвах да видя нещо забавно в хода на всичките 142 минути.
Историята ни връща още веднъж в дните, когато Албус Дъмбълдор (Джуд Лоу) е относително млад вълшебник, който занапред си печели славата на най-великия в своята област. Магизоологът Нют Скамандър (Еди Редмейн) още веднъж е най-верният му другар, а черният вълшебник Гелърт Гриндевалд (Мадс Микелсен) вкарва в ход проекта си за налагане на надзор върху света на вълшебниците, с цел да го въвлече във война с този на мъгълите.
Чисто теоретично звучи като че ли ни следва да забележим нов героичен конфликт сред положителното и злото, само че вместо това лентата навлиза в безпределно непознати води за себе си. Някак нескопосано се преплитат тематиките с хомосексуализма и държавната политика. В резултат не ставаме очевидци на нито едно от двете, тъй като Роулинг явно желае да се хареса, както на LGBTQ+ общността, по този начин и на подрастващото потомство, което по традиция си ѝ е главната публика.
Да, на всички ни стана ясно, че по някаква причина на Джоан ѝ е било доста значимо професор Дъмбълдор да е гей, само че по какъв начин въобще това има отношение към историята? Признавам, че постоянно ми е било любопитно да надникна в съзнанието на хората с друга полова ориентировка, само че положителните филми на тази тематика навлизат доста по-дълбоко в същността на героите, с цел да може човек по един или различен метод да обуе техните обувки. Тук просто един митичен книжовен персонаж получава някаква подготовка и толкоз.
Снимка: Alexandra Film
Гриндевалд въпреки това трябваше да е предшественикът на Лорд Волдеморт с безграничната си мощ, само че вместо това е показан като политик с нечисти намерения, който в миналото се е гушкал с врага. Това направление ме обиди на интелектуално равнище, тъй като проектът му бе безпределно плитък и неоснователен за претенциите, с които го натовари създателят в първите два кино лентата.
Задължително би трябвало да изкоментираме смяната на прослойка за основния изверг, тъй като тематиката с Джони Деп от дълго време вълнува хората, интересуващи се от кино. Колкото и да одобрявам Мадс Микелсен, той получи на процедура невъзможната задача да трансформира облика на Гриндевалд в собствен. Деп е надалеч по-трагикомично насочен артист и това го трансформира в съвършения човек за ролята, до момента в който Микелсен е прекомерно сериозен за магическата си пръчка. Разбира се, в случай че съдът потвърди, че Джони Деп е упражнявал принуждение над Амбър Хърд, той би трябвало да бъде отстранен от киното, само че преди този момент считам, че бе преждевременно да бъде изолиран от сектора.
Ще напиша и няколко думи за режисьора Дейвид Йейтс, тъй като съм шокиран какъв брой малко от него виждаме във „ Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор “ спрямо работата му по последните четири кино лентата за Хари Потър. Там той работеше доста по-умело с цветовете и намираше метод, с цел да динамизира другояче общоприети подиуми, до момента в който тук като че ли е оставил всички сами да се водят по сюжета. Подозирам даже, че Дж. К. Роулинг се е намесила прекомерно директно в работата му, тъй като една голяма част от кино лентата е отдадена на безсмислени елементи, които в книгата може и да работят, само че на огромен екран са просто скучни.
Възнамерявам да завършвам с дисекцията, тъй като се чувствам, че ми иде да напиша още куп неприятни неща за кино лентата. Каквото и да кажа обаче едва ли ще ви откаже от билета за премиерата този уикенд, тъй като без никакво подозрение милиони по целия свят ще се тълпят на касите, с цел да видят „ Фантастични животни: Тайните на Дълбълдор “. Фенската маса на поредицата е сравнима с тази на „ Междузвездни войни “, като и в двата франчайза е повече от явно, че всеки идващ филм е по-лош от предходния. Финалната ми оценка е 5/10, като признавам единствено, че имаше едни 20-30 минути, които си костваха гледането. Останалите два часа са чисто губене на време.
Историята ни връща още веднъж в дните, когато Албус Дъмбълдор (Джуд Лоу) е относително млад вълшебник, който занапред си печели славата на най-великия в своята област. Магизоологът Нют Скамандър (Еди Редмейн) още веднъж е най-верният му другар, а черният вълшебник Гелърт Гриндевалд (Мадс Микелсен) вкарва в ход проекта си за налагане на надзор върху света на вълшебниците, с цел да го въвлече във война с този на мъгълите.
Чисто теоретично звучи като че ли ни следва да забележим нов героичен конфликт сред положителното и злото, само че вместо това лентата навлиза в безпределно непознати води за себе си. Някак нескопосано се преплитат тематиките с хомосексуализма и държавната политика. В резултат не ставаме очевидци на нито едно от двете, тъй като Роулинг явно желае да се хареса, както на LGBTQ+ общността, по този начин и на подрастващото потомство, което по традиция си ѝ е главната публика.
Да, на всички ни стана ясно, че по някаква причина на Джоан ѝ е било доста значимо професор Дъмбълдор да е гей, само че по какъв начин въобще това има отношение към историята? Признавам, че постоянно ми е било любопитно да надникна в съзнанието на хората с друга полова ориентировка, само че положителните филми на тази тематика навлизат доста по-дълбоко в същността на героите, с цел да може човек по един или различен метод да обуе техните обувки. Тук просто един митичен книжовен персонаж получава някаква подготовка и толкоз.
Снимка: Alexandra Film
Гриндевалд въпреки това трябваше да е предшественикът на Лорд Волдеморт с безграничната си мощ, само че вместо това е показан като политик с нечисти намерения, който в миналото се е гушкал с врага. Това направление ме обиди на интелектуално равнище, тъй като проектът му бе безпределно плитък и неоснователен за претенциите, с които го натовари създателят в първите два кино лентата.
Задължително би трябвало да изкоментираме смяната на прослойка за основния изверг, тъй като тематиката с Джони Деп от дълго време вълнува хората, интересуващи се от кино. Колкото и да одобрявам Мадс Микелсен, той получи на процедура невъзможната задача да трансформира облика на Гриндевалд в собствен. Деп е надалеч по-трагикомично насочен артист и това го трансформира в съвършения човек за ролята, до момента в който Микелсен е прекомерно сериозен за магическата си пръчка. Разбира се, в случай че съдът потвърди, че Джони Деп е упражнявал принуждение над Амбър Хърд, той би трябвало да бъде отстранен от киното, само че преди този момент считам, че бе преждевременно да бъде изолиран от сектора.
Ще напиша и няколко думи за режисьора Дейвид Йейтс, тъй като съм шокиран какъв брой малко от него виждаме във „ Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор “ спрямо работата му по последните четири кино лентата за Хари Потър. Там той работеше доста по-умело с цветовете и намираше метод, с цел да динамизира другояче общоприети подиуми, до момента в който тук като че ли е оставил всички сами да се водят по сюжета. Подозирам даже, че Дж. К. Роулинг се е намесила прекомерно директно в работата му, тъй като една голяма част от кино лентата е отдадена на безсмислени елементи, които в книгата може и да работят, само че на огромен екран са просто скучни.
Възнамерявам да завършвам с дисекцията, тъй като се чувствам, че ми иде да напиша още куп неприятни неща за кино лентата. Каквото и да кажа обаче едва ли ще ви откаже от билета за премиерата този уикенд, тъй като без никакво подозрение милиони по целия свят ще се тълпят на касите, с цел да видят „ Фантастични животни: Тайните на Дълбълдор “. Фенската маса на поредицата е сравнима с тази на „ Междузвездни войни “, като и в двата франчайза е повече от явно, че всеки идващ филм е по-лош от предходния. Финалната ми оценка е 5/10, като признавам единствено, че имаше едни 20-30 минути, които си костваха гледането. Останалите два часа са чисто губене на време.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ