(Family Gathering in Saint Idesbald by Georges Lemmen) Как да

(Family Gathering in Saint Idesbald by Georges Lemmen)

Как да обичате вашето дете – концентрирано внимание

Зрителният и физическият контакт рядко изискват жертви от страна на родителите. Съсредоточеното внимание обаче изисква време и от време на време значително време. То може да значи отменяне на нещо, което родителите биха предпочели да вършат. Любящите родители ще съзрат моментите, в които детето обезверено се нуждае от особено внимание, а те самите минимум са в положение да го обезпечат.

Какво значи концентрирано внимание? Това внимание значи да предоставим на детето си нашето цялостно, праволинейно внимание по подобен метод, че то да почувства недвусмислено, че е обичано същински. Че то е задоволително скъпо в правото си да оправдава зорката зоркост, разбирането и безкомпромисната грижа на родителите си. Накратко, съсредоточеното внимание кара детето да се усеща най-важната персона на света в очите на своите родители.

Детето би трябвало да се усеща по този начин, сякаш е само по рода си. Някои деца го усещат, само че разликата състои в това, да знаят, че всяко от тях е изключително. Само съсредоточеното внимание може да им обезпечи това схващане и познание. То е изключително значимо за развиването на детето и персоналното му самочувствие. И то въздейства главно върху опцията на детето да поддържа връзка с другите и да ги обича.

По мое мнение, съсредоточеното внимание е най-крещящата потребност, която детето изпитва, тъй като ние, родителите, изключително мъчно я осъзнаваме и още по-трудно я задоволяваме. Има доста аргументи заради които не можем да я разпознаем. Една от главните аргументи е, че останалите неща, които вършим за детето, ни наподобяват задоволителни. Например специфичните награди (сладолед или бонбони), подаръците и осъществяването на необикновените молби наподобява заместват съсредоточеното внимание сега. Тези любезности са положителни, само че е сериозна неточност да ги използваме като сурогат на същински съсредоточеното внимание. Намирам, че е огромно прелъщение да си служиш с подобен вид заместители, тъй като награди или дарове е доста по-лесно да дадеш – те лишават доста по-малко от времето ни. Но още веднъж и още веднъж съм се уверявал, че децата ми не се развиват по допустимо най-хубавия метод, не се усещат пълноценно и не постъпват най-правилно, в случай че не им дам това скъпоценно нещо – съсредоточеното внимание.

~ Тиранията на бързането

Защо е толкоз мъчно да съсредоточим вниманието си? Защото изисква време. Редица проучвания са направени и доста книги са написани, с цел да покажат, че времето е най-ценното нещо, което притежаваме. Да разсъждаваме по този начин. С дадените ни 24 часа дневно и 7 дни в седмицата е напълно невероятно да осъществим всичките си отговорности. Това изказване е правилно и то ме кара да спра и се замисля. Не е допустимо да се оправя с всичките отговорности в живота си по този начин, както бих желал. Трябва да се изправя пред този факт. Ако не го сторя, лековерно ще отсъдя, че ще се оправя някак си, и щом го реша, ще се окажа зависим на тиранията на бързането. Тогава форсирането автоматизирано ще поеме кормилото на живота ми и ще стартира да управлява времето ми. Това би било добре, в случай че бързането беше значимо. За страдание, то нормално не е значимо. Вземете да вземем за пример свещения телефон. Казвам заветен, тъй като измества съвсем всичко останало. Звънящият телефон би трябвало да получи отговор, без значение от времето, мястото и обстановката. Семейството ни може да има разполагаем няколко чудесни моменти по време на вечерята. Това е най-важно за мен. Но в случай че настойчивият телефон звъни, дава му се съвсем свещеното право да обърква, разстройва и дори да прекъсва фамилното ни общение. Тиранията на бързането още веднъж взима връх над значимите неща в живота ни.

Знаете ли, в късия живот, с който разполагаме, нямаме задоволително време, с цел да бъдем следени от незабавното, а би трябвало да можем да вършим значимото. Но може и вълкът да е утолен, и агнето – цяло. И по този начин, какво да сторим? Струва ми се, че има единствено един отговор. И той не е нито елементарен, нито елементарен. Трябва да установим най-важните за нас неща, да определим задачите си и да планираме времето си съгласно тях. Ние би трябвало да направляваме времето си за да се грижим преди всичко за значимите неща.

~ Установете най-важните неща

Какво е най-важното в живота ви? Къде е мястото на вашето дете? Най-значимо ли е то? Или е на второ място? На трето? На четвърто? Вие би трябвало да определите това! Иначе, детето ви ще има дребна преднина и ще страда от известно неуважение.

Никой не може да го стори вместо вас. Партньорът ви не може да вмести своите цели или тези на детето ви във вашия живот. Не могат да го сторят и вашите чиновници, съветници, работодатели или другари. Само вие можете да го извършите. И по този начин, какви са целите ви, скъпи родители? Какво и кой заема най-важното място в живота ви? Работата? Партньорът? Къщата? Хобито? Децата? Телевизията? Общественият Живот? Кариерата? Църквата?

Позволете ми още веднъж да се базира на своята умелост и на опитността на пациентите. На този стадий от живота си съм отбелязал следното. В съвсем всички фамилии, където царува удовлетворение, задоволство, благополучие и същинско благословение, родителите имат сходна ценностна система. Обикновено първата полезност е от морално естество: мощна религия или морални правила. В множеството случаи това се демонстрира в слагането на Бога преди всичко в техния живот и в установяването на топли, удовлетворяващи, любящи, подкрепящи взаимоотношения с него. Те употребяват въздействието на тази здрава връзка върху всички останали. Втората полезност за тях е брачният сътрудник, за което към този момент говорихме. Децата заемат трето място. Както можете да видите същинското благополучие е открито в фамилния кръг – първо, духовното семейство, след това физическото. Бог, сътрудникът, децата. Те са основни. Разбира се, и останалите полезности са значими, само че тези три би трябвало да са преди всичко.

Разговарял съм с доста хора, които намират задоволство в парите, властта и престижа. Но когато изпитат живота и открият същинските полезности, те тъжно установяват, че са вложили в неправилна посока. Виждал съм редица богаташи, прекарали най-хубавите си години в правене на пари. Трагичното е, че те търсят съвет откакто осъзнаят, че макар парите и властта животът им е покъртително и мъчително празен. Всеки скърби и схваща, че животът му е провален, тъй като е изгубил детето или колегата след бракоразвод. Едва тогава те осъзнават, че единственото скъпо владеене в живота е някой, който да те обича и да се грижи за теб, каквото и да се случи – Бог, сътрудникът и детето.

Виждал съм и доста хора, които непрекъснато са заболели и най-същественото им схващане за живота е напълно същото. Поглеждайки обратно в дните си, те осъзнават, че единственото нещо, което има в действителност значение, е дали някой откровено се грижи за теб и абсолютно те обича. Ако тези хора имат до себе си такива персони, те са задоволени. Ако нямат, са почтени страдание.

Неотдавна разговарях с дамата на един свещеник – доста красива жена, която има неизцерим израстък. Тя е по този начин излъчваща, витална жена. Обясни ми по какъв начин, откакто е схванала за заболяването, погледът й към света се е трансформирал. Знаейки за приближаването на гибелта, й се е наложило да промени ценностната си система. За първи път тя осъзнала, че в живота няма задоволително време всеки родител да посрещне потребностите на колегата и децата си, в случай че не се откаже от по-маловажните неща. Тази пасторска жена сложила своя брачен партньор и децата си преди всичко, и какъв брой явна била смяната в техния живот. По-чудна смяна в нечий брачен партньор и деца в никакъв случай не съм виждал. Това, несъмнено, не значи, че би трябвало да подценяваме другите области от живота си, само че би трябвало да направляваме времето, което им отделяме, и въздействието им върху нас.

От: „ Детето – по какъв начин да го обичаме същински “, Д-р Рос Кембъл, изд. „ Нов човек “, 2006 година
Картина: Family Gathering in Saint Idesbald by Georges Lemmen; chinaoilpaintinggallery