Източна Европа е безсилна срещу дезинформацията?
Фалшивите вести и дезинформацията лавинообразно заплашват обществата, особено тези в Югоизточна Европа, гласят две изследвания на немската фондация " Конрад Аденауер ".
Според " Евробарометър " 60% от българите имат вяра, че могат да разпознаят дезинформацията. В същото време в страната властваше скептицизъм относно пандемията и имунизациите, тайните теории са вездесъщи, а медийната просветеност е ниска, написа Кристофер Неринг в " Тагесшпигел ".
Дезинформацията има разнообразни лица
Неринг цитира специфичното изследване на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на немската фондация " Конрад Аденауер ", съгласно което дезинформацията има разнообразни проявления в обособените страни от района.
" В България, Сърбия, Черна гора и Молдова съветското въздействие най-често води до политическа дезинформация. В същото време в страни като Албания, Хърватия, Косово или Румъния проруските настроения се натъкват на неприязън. За тези страни Русия не " освободителка и приятелски народ ", а по-скоро покровител на сръбския шовинизъм. "
Авторът акцентира, че таман Сърбия е основният пропагандатор на съветската агитация в района. В страната е основана пропагандната кремълска медия " Спутник ", която популяризира за целия район подправени вести, целящи да разделят хората и да раздухват спорове. През 2022 година Европейският съюз наложи наказания на " Спутник " и " Раша тудей " поради " редовно манипулиране на информацията и дезинформация ".
Много от подправените вести са и домашно произвеждане
Неринг показва обаче, че дезинформацията на Балканите не е единствено вносна. В Босна и Херцеговина и в Черна гора към този момент даже има присъди против чиновници в така наречен тролски заводи, които поредно създават на тирада на омразата и подправени информации. А в Румъния олигарсите и техните съдружници се пробват да дискредитират Лаура Къовеши с изказванието, че се е борила против корупцията, единствено с цел да преминат румънските компании в западни ръце. По-нататък в публикацията в " Тагесшпигел " четем:
Кристофер НерингСнимка: Susanne Schleyer/autorenarchiv.de" В други случаи в Югоизточна Европа напряко се поемат световни дезинформационни разкази. В България да вземем за пример в обществените мрежи беше приспособена истеричната агитация на Доналд Тръмп против сякаш манипулируемите изборни машини. Във всички тези страни циркулират и познатите неистини за това, че Украйна сякаш била нападнала Русия на 24 февруари 2022, както и нормалните тайни теории за пандемията. "
Източна Европа е безсилна против дезинформацията?
Кристофер Неринг стига до заключението, че през последните години казусът с дезинформацията в района е набъбнал до размери, за които няма решение. Много от страните за подложени както на съветско, по този начин и на засилващо се китайско въздействие, на което са непостижими да реагират.
" Фабриките за дезинформация нерядко просто популяризират заблуждаващите проруски послания на високопоставени политици. А там, където толкоз доста политици и партии печелят от дезинформацията, контрамерките на непопулярни ", гласи изводът на Неринг.
Той напомня, че против неистини и дезинформацията най-добре оказват помощ съществени медии с тествани вести, само че в Югоизточна Европа те са необичайност, тъй като костват скъпо, а медиите постоянно са в ръцете на олигарси.
В тази статият създателят цитира и едно изречение от словото на българския публицист Георги Господинов пред форума на цитираната медийна стратегия, което за пръв път беше оповестено на страницата на Дъждовни води: " Комунистическата агитация си отиде, само че недоверието остана. "
Дезинформацията основава опасности за демокрацията
Твърдението на Господинов, че наследството на комунизма благоприятства подправените вести и подхранва недоверието към сериозните медии, индиректно се удостоверява и от проучване на фондацията " Конрад Аденауер ", съгласно което в Германия от ден на ден се опасяват от разпространението на подправените вести. Впечатление прави, че в източната част на страната доверието в публичните медии е доста по-ниско, което проправя път на дезинформацията. Редакционната мрежа " Германия " съобщава, че подправените вести се популяризират най-много във Facebook, Уотсап и съмнителни задгранични канали.
Facebook продължава да е водещ канал за дезинформация.Снимка: Andre M. Chang/ZUMA Press Wire/picture allianceРъководителят на проучването Йохен Роозе споделя, че както ширещата се дезинформация, по този начин и възходящото съмнение към обичайните медии се трансформират във все по-голям проблем за обществото. " Демокрациите живеят, когато хората са единодушни за това какво са обстоятелствата и какво не ", споделя Роозе пред Редакционната мрежа.
