Войната: Защо Китай е принуден да се намеси?
" Фалшива вест " - по този начин Външното министерство на Китай назова изявленията в американските медии, съгласно които Русия е помолила Пекин да ѝ достави оръжия за войната в Украйна.
Въпросните изявления се появиха в навечерието на срещата сред представители на Вашингтон и Пекин, които се събраха в понеделник в Рим, с цел да обсъдят ситуацията в Украйна. Така медиите усилиха натиска над Китай да поеме ролята на медиатор за преустановяване на войната, стартирана от Путин.
Фактите приказват, че Пекин в действителност има голям интерес войната бързо да завърши. Защото икономическите последици от нахлуването на Русия в Украйна бързо се стовариха и върху Китайската национална република: тя внася огромни количества зърно както от Украйна, по този начин и от Русия.
Заради войната цените в Китай скочиха толкоз осезаемо, че се наложи персонално китайският държавен началник Си Дзинпин да вземе отношение - с обещанието, че отсега нататък Пекин ще си обезпечи самостоятелност от вноса на задгранични артикули. Цел, която комунистическата власт в Китай в действителност си е сложила от дълго време.
Защото вносът на жизненоважни артикули и артикули влиза в несъгласие с националистическата вътрешна политика на Пекин. Към това се прибавя и фактът, че редица страни, измежду които Съединени американски щати и Япония, към този момент започнаха да лимитират обвързаността си с китайската стопанска система, с цел да понижат своята взаимозависимост от диктатурата в Пекин.
Риск от експлоадирането на гладни протести
В империята на Си към момента 82 милиона китайци претърпяват с един $ дневно. Скок на цените като настоящия може да трансформира тяхното трагично състояние напряко в невъзможност. Да, управлението в Пекин към този момент неведнъж тържествено е заявявало, че крайната беднотия в Китай е победена.
Според изследване на Световната банка обаче в своите сметки Китай е вписал суми за всекидневна прехрана, които са много по-ниски от общоприетите. А това значи, че действителната беднотия в Китай явно е много по-висока спрямо формалните данни.
Спомените за интервали на апетит в Китай към момента са пресни. Под управлението на Мао Дзъдун, на който Си се пробва по всякакъв начин да подражава, в интервала 1959-1961 страната претърпя пагубен апетит. Икономическата идеология на Мао докара до такава рецесия, че тогава от апетит умряха близо 76 милиона души.
Си Дзинпин има намерение да бъде определен за пожизнен Генерален секретар на ККП на идния през ноември партиен конгрес. Всъщност, с цел да се избегнат в бъдеще диктаторски изстъпления, като тези от времето на Мао, след 80-те години на предишния век в Китай взеха решение да лимитират заемането на най-важните управителни позиции до два петгодишни мандата.
По отношение на президентския пост обаче това ограничаване към този момент беше отстранено от Конституцията. Така Си към този момент може да управлява страната също като Мао.
Избухването на гладни протести е измежду дребното сюжети, които биха могли да попречат на бъдещото коронясване на Си. Германското списание " Шпигел " тези дни разгласява свое следствие, съгласно което китайското управление оказвало напън върху Организация на обединените нации, с цел да спре излизането на един отчет за глада в Китай вследствие на войната в Украйна.
Светът ще гледа сериозно на медиатор като Китай
Китайският водач напълно до неотдавна се кичеше с другарството си с Путин и говореше за бъдещото тясно съдействие в Русия в такива основни области като космонавтиката и контрола над интернет. Напоследък в Пекин още веднъж прозвуча изказванието, че Русия си остава " най-важният стратегически сътрудник " на Китай.
Поради всичко това международната общественост непрестанно усилва натиска върху Пекин с настояването да влияе върху Москва. Но Пекин като че ли няма изключително предпочитание да излиза на огромната интернационална сцена, тъй като това би привлякло внимание към многочислените нарушавания на човешките права, които прави властелинът Си - и най-много към геноцида против уйгурите.
Освен това светът би гледал доста сериозно на медиатор като Китай, който към този момент няколкократно заплашва с анексиране свободната и демократична страна Тайван. Затова и още през цялото време на съветската инвазия Китай се пробва да откри квадратурата на кръга: Пекин хем не осъжда войната на Русия в Украйна, хем пък приканва двете страни към диалози.
Народната република не взе участие в западните наказания против Русия, само че и не оказва икономическа помощ на Москва. В същата поведенческа скица се вписва и отводът да се оказва военна помощ на Русия, за което в действителност в Китай не трябва даже да се приказва. Вместо това управляващите настояват, че Русия в никакъв случай не е отправяла сходна молба.
Цените и бедността ще порастват
Вносът на зърно от Русия и от Украйна покрива към 10% от потребностите на Китай, написа " Уолстрийт Джърнъл ". Но войната засегна и производството на торове, на слънчогледово олио и на соя - артикули, които Китай също внася от чужбина. Китайските животновъди се нуждаят незабавно от соя за фураж. Затова се чака, че и цените на месото в страната ще скочат.
В Китай обичат да споделят: 大鱼大肉. Това безусловно значи " доста риба, доста месо ". Посланието е следното: с цел да е вкусно, на трапезата би трябвало да има по доста и от двете. Който може да предложения посетители на такава софра, получава почитание и възхита. Но в случай че нападателната война, която Китай към момента не е осъдил, продължи, то трапезите в Китай ще обеднеят, а фантазиите на Си за неограничена, пожизнена власт може и да не се осъществят.
Ето за какво Китай е заставен да работи. Си няма различен избор: той би трябвало да посредничи в спора, тъй като другояче самият Китай ще стартира още по-осезаемо да изпитва негативните последици от войната. Нека не забравяме и това: китайският водач и неговите съратници не желаят по никакъв метод конфликт със Съединени американски щати. Защото Народната република сигурно ще изгуби една война против Съединени американски щати, в която би я забъркала Москва.
*Александър Гьорлах е старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг
Анализът е оповестен от „ Дойче веле “
ТЕМА преди 12 минути 534 преди 34 минути 905 преди 36 минути 563
Въпросните изявления се появиха в навечерието на срещата сред представители на Вашингтон и Пекин, които се събраха в понеделник в Рим, с цел да обсъдят ситуацията в Украйна. Така медиите усилиха натиска над Китай да поеме ролята на медиатор за преустановяване на войната, стартирана от Путин.
Фактите приказват, че Пекин в действителност има голям интерес войната бързо да завърши. Защото икономическите последици от нахлуването на Русия в Украйна бързо се стовариха и върху Китайската национална република: тя внася огромни количества зърно както от Украйна, по този начин и от Русия.
Заради войната цените в Китай скочиха толкоз осезаемо, че се наложи персонално китайският държавен началник Си Дзинпин да вземе отношение - с обещанието, че отсега нататък Пекин ще си обезпечи самостоятелност от вноса на задгранични артикули. Цел, която комунистическата власт в Китай в действителност си е сложила от дълго време.
Защото вносът на жизненоважни артикули и артикули влиза в несъгласие с националистическата вътрешна политика на Пекин. Към това се прибавя и фактът, че редица страни, измежду които Съединени американски щати и Япония, към този момент започнаха да лимитират обвързаността си с китайската стопанска система, с цел да понижат своята взаимозависимост от диктатурата в Пекин.
Риск от експлоадирането на гладни протести
В империята на Си към момента 82 милиона китайци претърпяват с един $ дневно. Скок на цените като настоящия може да трансформира тяхното трагично състояние напряко в невъзможност. Да, управлението в Пекин към този момент неведнъж тържествено е заявявало, че крайната беднотия в Китай е победена.
Според изследване на Световната банка обаче в своите сметки Китай е вписал суми за всекидневна прехрана, които са много по-ниски от общоприетите. А това значи, че действителната беднотия в Китай явно е много по-висока спрямо формалните данни.
Спомените за интервали на апетит в Китай към момента са пресни. Под управлението на Мао Дзъдун, на който Си се пробва по всякакъв начин да подражава, в интервала 1959-1961 страната претърпя пагубен апетит. Икономическата идеология на Мао докара до такава рецесия, че тогава от апетит умряха близо 76 милиона души.
Си Дзинпин има намерение да бъде определен за пожизнен Генерален секретар на ККП на идния през ноември партиен конгрес. Всъщност, с цел да се избегнат в бъдеще диктаторски изстъпления, като тези от времето на Мао, след 80-те години на предишния век в Китай взеха решение да лимитират заемането на най-важните управителни позиции до два петгодишни мандата.
По отношение на президентския пост обаче това ограничаване към този момент беше отстранено от Конституцията. Така Си към този момент може да управлява страната също като Мао.
Избухването на гладни протести е измежду дребното сюжети, които биха могли да попречат на бъдещото коронясване на Си. Германското списание " Шпигел " тези дни разгласява свое следствие, съгласно което китайското управление оказвало напън върху Организация на обединените нации, с цел да спре излизането на един отчет за глада в Китай вследствие на войната в Украйна.
Светът ще гледа сериозно на медиатор като Китай
Китайският водач напълно до неотдавна се кичеше с другарството си с Путин и говореше за бъдещото тясно съдействие в Русия в такива основни области като космонавтиката и контрола над интернет. Напоследък в Пекин още веднъж прозвуча изказванието, че Русия си остава " най-важният стратегически сътрудник " на Китай.
Поради всичко това международната общественост непрестанно усилва натиска върху Пекин с настояването да влияе върху Москва. Но Пекин като че ли няма изключително предпочитание да излиза на огромната интернационална сцена, тъй като това би привлякло внимание към многочислените нарушавания на човешките права, които прави властелинът Си - и най-много към геноцида против уйгурите.
Освен това светът би гледал доста сериозно на медиатор като Китай, който към този момент няколкократно заплашва с анексиране свободната и демократична страна Тайван. Затова и още през цялото време на съветската инвазия Китай се пробва да откри квадратурата на кръга: Пекин хем не осъжда войната на Русия в Украйна, хем пък приканва двете страни към диалози.
Народната република не взе участие в западните наказания против Русия, само че и не оказва икономическа помощ на Москва. В същата поведенческа скица се вписва и отводът да се оказва военна помощ на Русия, за което в действителност в Китай не трябва даже да се приказва. Вместо това управляващите настояват, че Русия в никакъв случай не е отправяла сходна молба.
Цените и бедността ще порастват
Вносът на зърно от Русия и от Украйна покрива към 10% от потребностите на Китай, написа " Уолстрийт Джърнъл ". Но войната засегна и производството на торове, на слънчогледово олио и на соя - артикули, които Китай също внася от чужбина. Китайските животновъди се нуждаят незабавно от соя за фураж. Затова се чака, че и цените на месото в страната ще скочат.
В Китай обичат да споделят: 大鱼大肉. Това безусловно значи " доста риба, доста месо ". Посланието е следното: с цел да е вкусно, на трапезата би трябвало да има по доста и от двете. Който може да предложения посетители на такава софра, получава почитание и възхита. Но в случай че нападателната война, която Китай към момента не е осъдил, продължи, то трапезите в Китай ще обеднеят, а фантазиите на Си за неограничена, пожизнена власт може и да не се осъществят.
Ето за какво Китай е заставен да работи. Си няма различен избор: той би трябвало да посредничи в спора, тъй като другояче самият Китай ще стартира още по-осезаемо да изпитва негативните последици от войната. Нека не забравяме и това: китайският водач и неговите съратници не желаят по никакъв метод конфликт със Съединени американски щати. Защото Народната република сигурно ще изгуби една война против Съединени американски щати, в която би я забъркала Москва.
*Александър Гьорлах е старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг
Анализът е оповестен от „ Дойче веле “
ТЕМА преди 12 минути 534 преди 34 минути 905 преди 36 минути 563
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ