Фалирала фирма осъди ВАС за над 400 хил. лв.
Фалиралото сдружение " КМБ България " осъди Върховния административен съд (ВАС) да му заплати обезщетение за над 400 000 лв. за нарушаване на правото на Европейския съюз, поради което не му е възобновен Данък добавена стойност, написа.
Решението е на Софийския апелативен съд (САС) и не е дефинитивно, само че в него съдиите Иванка Ангелова, Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева пишат, че Върховен административен съд е позволил " непростима юридическа неточност ", която не може да бъде оправдана, защото съдът е работил като последна инстанция, решението му е влезнало в действие незабавно след постановяването му и се е отразило на практиката на административните съдилища. Според апелативните съдии Върховен административен съд е тълкувал неверно инструкция на Европейски Съюз и е нарушил Договора за действие на Европейски Съюз, като е отказал да насочи запиване до Съда на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург.
" КМБ България " представляваше гръцката компания " Марионопулос ", която държеше правата на марката " Карфур " в България. " КМБ България " беше вложител в мола на " Цариградско шосе " и преди да бъде оповестена в неплатежоспособност, прокопа тунела под булеварда, с цел да улесни достъпа на клиентите до комерсиалния център. След построяването му той стана част от градската инфраструктура и благосъстоятелност на Столичната община.
Националната организация за приходите (НАП) обаче отхвърли да възвърне на компанията Данък добавена стойност за градежа на тунела. Фирмата апелира, само че Административният съд в София отхвърля жалбата, като приема, че построяването на тунела не е в директна връзка с икономическата активност на компанията, тунелът не е единственият достъп до мола и затова правилно е отказано възобновяване на Данък добавена стойност. Върховният административен съд удостоверява това решение и даже приема, че става дума за безплатна доставка и няма значение дали тя е обвързвана с икономическата активност на " КМБ ". Върховната инстанция въобще е отказала да разисква доводите на компанията, че построяването на тунела е обвързвано напълно с икономическата ѝ активност и отхвърля да насочи и преюдициално питане до Съд на Европейския съюз.
След като не съумява и по правосъден път да си върне Данък добавена стойност за тунела, преди 3 години " КМБ " завежда иск за обезщетение от общо над 374 000 лв. против Върховен административен съд в Софийския градски съд (СГС). На толкоз сдружението прави оценка породените му имуществени вреди от несъобразената с правото на Европейски Съюз правораздавателна активност на висшия съд. Миналата година Софийски градски съд е отхвърлил желае, само че компанията апелира и по този начин делото стига до Софийския апелативен съд.
Пред апелативните магистрати Върховен административен съд пледира, че дори да е имало нарушаване, то не е задоволително за ангажиране на отговорността на съда, тъй като това би означавало преразглеждане на завършил правосъден спор. Според Върховен административен съд няма и директна причинна връзка сред нарушаването и твърдeните имуществени вреди, защото те биха настъпили само от незаконосъобразен инспекционен акт, само че не и от постановеното правосъдно решение.
Апелативните съдии обаче са безапелационни, че искът е позволен. Те изясняват, че принципът за отговорност на страната за нарушаване на правото на Европейски Съюз е използван и когато нарушаването произтича от решение на народен съд, само че единствено в изключителни случаи – когато съдът очевидно е нарушил използваното право.
От изключително значение за делото се явява и въпросът с преюдициалното питане. " КМБ " е желала от Върховен административен съд да попита Съда на Европейски Съюз дали има право на данъчен заем, в случай че е платила построяването на тунел, който е обществена благосъстоятелност, само че ще се употребява извънредно за достъп до частен търговски обект. Съдът е отказал, тъй като е приел, че такова към този момент е отправено от административния съд във Варна и единствено е спрял делото, до момента в който се чака решение. След като Съд на Европейския съюз е постановил решението си, ВАС е приел, че към този момент е даден отговор на поставения въпрос.
Апелативният съд акцентира, че това единствено по себе си е нарушаване на правото на Европейски Съюз, тъй като Върховен административен съд е бил задължен да насочи запитване, тъй като варненските въпроси са били разнообразни, а и по това време Върховен административен съд е имал спорна процедура по тематиката.
Все отново пак Върховен административен съд сезира съдът в Люксембург, само че по друго дело, само че с въпроса като на " КМБ " и получава ясно пояснение, че в случаи като на " КМБ " данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения Данък добавена стойност. В резултат на тези уточнения в ЗДДС е призната специфична наредба в този смисъл.
Според апелативния Директива 2006/12 недвусмислено дава право на " КМБ " за възобновяване на данъчен заем, което Върховен административен съд му е отказал.
Апелативният съд е безапелационен, че позволеното от Върховен административен съд нарушаване на общностното право освен е явно, само че и в прорез с съществени негови правила е довело до привилегировано отнасяне на по-силната страна – страната, а оттова и до значително ограничение на правата на компанията, като не ѝ е приспаднат данъчен заем.
Така Върховен административен съд е наказан да заплати на фирмата 367 000 лв. обезщетение за породените имуществени вреди и още 40 000 лв. разходи пред двете инстанции.
Това е втори случай от началото на годината, в който САС осъжда висшия съд за толкоз крупна сума за нарушено право на Европейски Съюз и то точно поради отхвърлен данъчен заем. През февруари, Върховен административен съд беше наказан да заплати близо 1 млн. лв. компенсации на белгийската компания " Бос Рентал ". В момента делото за това обезщетение виси пред Върховния касационен съд.
Решението е на Софийския апелативен съд (САС) и не е дефинитивно, само че в него съдиите Иванка Ангелова, Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева пишат, че Върховен административен съд е позволил " непростима юридическа неточност ", която не може да бъде оправдана, защото съдът е работил като последна инстанция, решението му е влезнало в действие незабавно след постановяването му и се е отразило на практиката на административните съдилища. Според апелативните съдии Върховен административен съд е тълкувал неверно инструкция на Европейски Съюз и е нарушил Договора за действие на Европейски Съюз, като е отказал да насочи запиване до Съда на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург.
" КМБ България " представляваше гръцката компания " Марионопулос ", която държеше правата на марката " Карфур " в България. " КМБ България " беше вложител в мола на " Цариградско шосе " и преди да бъде оповестена в неплатежоспособност, прокопа тунела под булеварда, с цел да улесни достъпа на клиентите до комерсиалния център. След построяването му той стана част от градската инфраструктура и благосъстоятелност на Столичната община.
Националната организация за приходите (НАП) обаче отхвърли да възвърне на компанията Данък добавена стойност за градежа на тунела. Фирмата апелира, само че Административният съд в София отхвърля жалбата, като приема, че построяването на тунела не е в директна връзка с икономическата активност на компанията, тунелът не е единственият достъп до мола и затова правилно е отказано възобновяване на Данък добавена стойност. Върховният административен съд удостоверява това решение и даже приема, че става дума за безплатна доставка и няма значение дали тя е обвързвана с икономическата активност на " КМБ ". Върховната инстанция въобще е отказала да разисква доводите на компанията, че построяването на тунела е обвързвано напълно с икономическата ѝ активност и отхвърля да насочи и преюдициално питане до Съд на Европейския съюз.
След като не съумява и по правосъден път да си върне Данък добавена стойност за тунела, преди 3 години " КМБ " завежда иск за обезщетение от общо над 374 000 лв. против Върховен административен съд в Софийския градски съд (СГС). На толкоз сдружението прави оценка породените му имуществени вреди от несъобразената с правото на Европейски Съюз правораздавателна активност на висшия съд. Миналата година Софийски градски съд е отхвърлил желае, само че компанията апелира и по този начин делото стига до Софийския апелативен съд.
Пред апелативните магистрати Върховен административен съд пледира, че дори да е имало нарушаване, то не е задоволително за ангажиране на отговорността на съда, тъй като това би означавало преразглеждане на завършил правосъден спор. Според Върховен административен съд няма и директна причинна връзка сред нарушаването и твърдeните имуществени вреди, защото те биха настъпили само от незаконосъобразен инспекционен акт, само че не и от постановеното правосъдно решение.
Апелативните съдии обаче са безапелационни, че искът е позволен. Те изясняват, че принципът за отговорност на страната за нарушаване на правото на Европейски Съюз е използван и когато нарушаването произтича от решение на народен съд, само че единствено в изключителни случаи – когато съдът очевидно е нарушил използваното право.
От изключително значение за делото се явява и въпросът с преюдициалното питане. " КМБ " е желала от Върховен административен съд да попита Съда на Европейски Съюз дали има право на данъчен заем, в случай че е платила построяването на тунел, който е обществена благосъстоятелност, само че ще се употребява извънредно за достъп до частен търговски обект. Съдът е отказал, тъй като е приел, че такова към този момент е отправено от административния съд във Варна и единствено е спрял делото, до момента в който се чака решение. След като Съд на Европейския съюз е постановил решението си, ВАС е приел, че към този момент е даден отговор на поставения въпрос.
Апелативният съд акцентира, че това единствено по себе си е нарушаване на правото на Европейски Съюз, тъй като Върховен административен съд е бил задължен да насочи запитване, тъй като варненските въпроси са били разнообразни, а и по това време Върховен административен съд е имал спорна процедура по тематиката.
Все отново пак Върховен административен съд сезира съдът в Люксембург, само че по друго дело, само че с въпроса като на " КМБ " и получава ясно пояснение, че в случаи като на " КМБ " данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения Данък добавена стойност. В резултат на тези уточнения в ЗДДС е призната специфична наредба в този смисъл.
Според апелативния Директива 2006/12 недвусмислено дава право на " КМБ " за възобновяване на данъчен заем, което Върховен административен съд му е отказал.
Апелативният съд е безапелационен, че позволеното от Върховен административен съд нарушаване на общностното право освен е явно, само че и в прорез с съществени негови правила е довело до привилегировано отнасяне на по-силната страна – страната, а оттова и до значително ограничение на правата на компанията, като не ѝ е приспаднат данъчен заем.
Така Върховен административен съд е наказан да заплати на фирмата 367 000 лв. обезщетение за породените имуществени вреди и още 40 000 лв. разходи пред двете инстанции.
Това е втори случай от началото на годината, в който САС осъжда висшия съд за толкоз крупна сума за нарушено право на Европейски Съюз и то точно поради отхвърлен данъчен заем. През февруари, Върховен административен съд беше наказан да заплати близо 1 млн. лв. компенсации на белгийската компания " Бос Рентал ". В момента делото за това обезщетение виси пред Върховния касационен съд.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ