Западна измислица ли са европейските ценности? Това ще ви изненада.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Той споделя: " Гроб на популярните е цялата земя ".
А също: " При разногласията сред частни лица всички имат съгласно закона идентични права ".
И също така: " Вследствие размера на нашата страна у нас се внася безусловно всичко от всички страни и ние можем да употребяваме еднообразно комфортно както от тези богатства, които се създават у нас, по този начин и от богатствата, които се създават от други нации ".
Какво значат думите на Перикъл
Тези фрази е произнесъл политикът, стратегът и философът Перикъл в чест на падналите в Пелопонеските войни атински воини. От тези негови думи може да се заключи, че:
Първо - той е мулти-култи, тъй като съгласно него способните, популярните и великите принадлежат не на една обособена нация, а на цялата земя. Второ - той е уверен демократ и последовател на правовата страна. И трето - той е последовател на световната стопанска система, тъй като хвали свободната търговия сред хората и народите.
Ето още от неговите думи:
" Ние даваме достъп в страната си на всички и в никакъв случай посредством гонения на чужденците не лишаваме никому опцията да учи или да преглежда тези неща, от които може да се възползва който и да било от нашите неприятели ".
Тук към този момент той като че ли малко прекалява. Изказването му е на неприкрит либерал, подготвен да одобри в страната си всевъзможни чужденци, даже от противников настроени страни. Ще рече човек, че е бил пиар на някогашната канцлерка Меркел или пък неприкрит последовател - при всички случаи последовател на оспорваните от много нашенци " европейски полезности ".
Но в действителност в тези думи на Перикъл като че ли няма нищо чак толкоз удивително. Освен това, че са произнесени през 430-та година преди новата епоха.
Западна небивалица?
Така че охулваните от някои хора " европейски полезности " не са небивалица на някой актуален капризен западен интелектуалец. Те са били постижение на европейската и международната цивилизация още преди да бъде публикувано християнството. И са в действителност главните човешки полезности.
Но може би най-завладяващото в тази тирада е, че Перикъл изяснява успеха на Атина над Спарта не с някакви нейни военни преимущества - известно е, че Спарта е най-подготвената за войни антична страна - а таман с атинските полезности и атинския метод на живот. И с готовността на атиняните да ги пазят. Ето какво споделя още Перикъл: " Хората скърбят не по тази причина, че са изгубили тези богатства, които не са пробвали, а че им се лишава това, към което са привикнали. "
И още: " Демокрацията също е част от сериозната инфраструктура, която би трябвало да пазиме. Защитата на демокрацията изисква мощен дух и издръжливи жители ". Впрочем, това последното е измама. Това изказване не е на Перикъл. То е от скорошната тирада на немския президент Щайнмайер. В нея той приканва Европа и света да оказват помощ на Украйна. Но би могъл да го направи с думите на Перикъл отпреди 1500 години почти по този начин: " И в случаите, когато ние оказваме помощ на който и да било, се ръководим не толкоз от съображението дали това е в наш интерес, колкото от взаимното доверие, което е присъщо на свободата ". Отпреди 2400 години е, а звучи като член от контракта на НАТО.
Какви полезности пазиме
Всички тези съпоставки и съвпадения би трябвало накарат консерваторите - американски, европейски и български, а и освен консерваторите, несъмнено, да се позамислят върху това какви тъкмо традиции и полезности са ни завещали античните и кои от тях си коства да пазим и съхраняваме.
И също защо си коства да води война човек - дали за тези полезности и за своя метод на живот, или пък за ръководството на някоя продажна върхушка, която прикрива користта си зад другояче трогателни излияния за нация, чест, достолепие, великолепие и всеотдайност. И може би най-важният въпрос: Кой в края на краищата ще победи. Дори няма потребност да човек да се рови в международните хроники за правилния отговор - задоволително е да се огледа и реши съвремието ни.
Цивилизацията постоянно побеждава, триумфите на варварството са краткотрайни. Нашата цивилизация в Европа, да вземем за пример, не е съхранила обичаите на тъмното си Средновековие, а най-хубавите достижения на Атина и Рим, на Възраждането, на Реформацията, Класицизма, Просвещението, индустриализацията, битката за правата на индивида и демокрацията. И България е част от тази победна цивилизация, не тъй като Крум е пил от черепа на Никифор, а тъй като българите са се възползвали от всички постижения на Византийската империя.
Твърде (не)човешко
Това дали Украйна си е върнала Херсон и дали Русия ще успее отново да го превземе няма да промени крайния излаз - успеха на Украйна, приела полезностите на цивилизацията като свои.
Цивилизация, която с изключение на всичко друго значи и това: "...всеки човек може да се прояви у нас при най-разнообразни положения като пълноценна и независима персона и освен това с огромна грациозност и изтънченост ".
Едно напълно човешко предопределение на града, на ръководството и на страната, съгласно Перикъл. Най-смисленото ѝ предопределение. Въпреки че някои замаяни от своите лични неистови видения философи и умници (не са единствено Дугин и Ницше), биха ги отхвърлили като нещо " човешко, прекомерно човешко "... Другото виждане обаче е нечовешко, прекомерно нечовешко.
Автор: Иво Беров
Той споделя: " Гроб на популярните е цялата земя ".
А също: " При разногласията сред частни лица всички имат съгласно закона идентични права ".
И също така: " Вследствие размера на нашата страна у нас се внася безусловно всичко от всички страни и ние можем да употребяваме еднообразно комфортно както от тези богатства, които се създават у нас, по този начин и от богатствата, които се създават от други нации ".
Какво значат думите на Перикъл
Тези фрази е произнесъл политикът, стратегът и философът Перикъл в чест на падналите в Пелопонеските войни атински воини. От тези негови думи може да се заключи, че:
Първо - той е мулти-култи, тъй като съгласно него способните, популярните и великите принадлежат не на една обособена нация, а на цялата земя. Второ - той е уверен демократ и последовател на правовата страна. И трето - той е последовател на световната стопанска система, тъй като хвали свободната търговия сред хората и народите.
Ето още от неговите думи:
" Ние даваме достъп в страната си на всички и в никакъв случай посредством гонения на чужденците не лишаваме никому опцията да учи или да преглежда тези неща, от които може да се възползва който и да било от нашите неприятели ".
Тук към този момент той като че ли малко прекалява. Изказването му е на неприкрит либерал, подготвен да одобри в страната си всевъзможни чужденци, даже от противников настроени страни. Ще рече човек, че е бил пиар на някогашната канцлерка Меркел или пък неприкрит последовател - при всички случаи последовател на оспорваните от много нашенци " европейски полезности ".
Но в действителност в тези думи на Перикъл като че ли няма нищо чак толкоз удивително. Освен това, че са произнесени през 430-та година преди новата епоха.
Западна небивалица?
Така че охулваните от някои хора " европейски полезности " не са небивалица на някой актуален капризен западен интелектуалец. Те са били постижение на европейската и международната цивилизация още преди да бъде публикувано християнството. И са в действителност главните човешки полезности.
Но може би най-завладяващото в тази тирада е, че Перикъл изяснява успеха на Атина над Спарта не с някакви нейни военни преимущества - известно е, че Спарта е най-подготвената за войни антична страна - а таман с атинските полезности и атинския метод на живот. И с готовността на атиняните да ги пазят. Ето какво споделя още Перикъл: " Хората скърбят не по тази причина, че са изгубили тези богатства, които не са пробвали, а че им се лишава това, към което са привикнали. "
И още: " Демокрацията също е част от сериозната инфраструктура, която би трябвало да пазиме. Защитата на демокрацията изисква мощен дух и издръжливи жители ". Впрочем, това последното е измама. Това изказване не е на Перикъл. То е от скорошната тирада на немския президент Щайнмайер. В нея той приканва Европа и света да оказват помощ на Украйна. Но би могъл да го направи с думите на Перикъл отпреди 1500 години почти по този начин: " И в случаите, когато ние оказваме помощ на който и да било, се ръководим не толкоз от съображението дали това е в наш интерес, колкото от взаимното доверие, което е присъщо на свободата ". Отпреди 2400 години е, а звучи като член от контракта на НАТО.
Какви полезности пазиме
Всички тези съпоставки и съвпадения би трябвало накарат консерваторите - американски, европейски и български, а и освен консерваторите, несъмнено, да се позамислят върху това какви тъкмо традиции и полезности са ни завещали античните и кои от тях си коства да пазим и съхраняваме.
И също защо си коства да води война човек - дали за тези полезности и за своя метод на живот, или пък за ръководството на някоя продажна върхушка, която прикрива користта си зад другояче трогателни излияния за нация, чест, достолепие, великолепие и всеотдайност. И може би най-важният въпрос: Кой в края на краищата ще победи. Дори няма потребност да човек да се рови в международните хроники за правилния отговор - задоволително е да се огледа и реши съвремието ни.
Цивилизацията постоянно побеждава, триумфите на варварството са краткотрайни. Нашата цивилизация в Европа, да вземем за пример, не е съхранила обичаите на тъмното си Средновековие, а най-хубавите достижения на Атина и Рим, на Възраждането, на Реформацията, Класицизма, Просвещението, индустриализацията, битката за правата на индивида и демокрацията. И България е част от тази победна цивилизация, не тъй като Крум е пил от черепа на Никифор, а тъй като българите са се възползвали от всички постижения на Византийската империя.
Твърде (не)човешко
Това дали Украйна си е върнала Херсон и дали Русия ще успее отново да го превземе няма да промени крайния излаз - успеха на Украйна, приела полезностите на цивилизацията като свои.
Цивилизация, която с изключение на всичко друго значи и това: "...всеки човек може да се прояви у нас при най-разнообразни положения като пълноценна и независима персона и освен това с огромна грациозност и изтънченост ".
Едно напълно човешко предопределение на града, на ръководството и на страната, съгласно Перикъл. Най-смисленото ѝ предопределение. Въпреки че някои замаяни от своите лични неистови видения философи и умници (не са единствено Дугин и Ницше), биха ги отхвърлили като нещо " човешко, прекомерно човешко "... Другото виждане обаче е нечовешко, прекомерно нечовешко.
Автор: Иво Беров
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ