Катар: трагедията на непалските работници
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На Анил не е останало доста от татко му Пхекан. Само една фотография на смарт телефона му, на която е облечен с футболна фланелка. Баща му очаквал с неспокойствие Световното състезание, само че е разказвал на Анил и за тежките условия на труд в Катар. Опасявал се е, че може в никакъв случай да не си възвърне парите, които е вложил в това начинание - към 1500 евро. Пхекан е умрял преди осем седмици, на 11 септември. Според смъртния акт, публикуван в Катар, повода за гибелта е задушаване. " Колегите му настояват напълно друго. Някои ни споделиха, че е умрял при някакъв случай. Други споделят, че това е бил токов удар ", споделя Анил.
Често единствен излаз от бедността
Дърводелецът Пхекан произлиза от малко село в Терай, както се назовават низините по границата с Индия. Не e добре на градежите за Световното състезание - казвал той по телефона. Макар в контракта да пишело, че ще работи като дърводелец, вършел тежка неквалифицирана работа, споделя синът му: “Изпълнителите се държали неприятно с служащите. Когато татко ми настоял да работи като дърводелец, те му се изсмяли и споделили, че можел да се върне у дома. Но той беше взел заем, с цел да получи визата. Затова е останал. ” 400 000 непалци работят в Катар, а през 2010 година по градежите на стадионите е умирал по един непалец на всеки три дни. Общо 1700 служащи са изгубили живота си по градежите за шампионата, по публични данни на непалското държавно управление. Въпреки този риск, за доста непалци работата в Катар е единственият метод за изплъзване от бедността.
Лъжат ги и с парите
Съседът Мансух е на 55 години и също е работил зад граница. " Две години работих в Катар, по-късно отидох в Малайзия и Саудитска Арабия и най-после построих тази къща, откакто купих земя. " Преди 15 години в Катар е било добре, споделя той. Но към този момент не, прибавя той: " Един от синовете ми отиде в Катар, само че не му плащаха в точния момент. Казах му да продължи, даже и да закъсняват с заплащането, само че той се върна вкъщи след осем месеца ".
Не е неприятно да поработи човек в чужбина, споделя Биджой Такур от непалско-швейцарска неправителствена организация, която се пробва да оказва помощ на задграничните служащи. " Предполагам, че 80 % от служащите мигранти печелят от това, само че 20 % от тях се сблъскват с проблеми и компликации. Целта на тези, които отиват в страни като Катар, е да бъдат измежду 80-те % ”, споделя Биджой. “Те са построили къщите си, записали са децата си в англоезично учебно заведение, а доста от тях са купили и земя. Хранят се по-добре, стандартът им на живот се е повишил. Това са най-важните неща, които работата в чужбина носи на служащите мигранти и техните фамилии. ”
Фалшиви обещания от медиатори
Проблемът е в другите 20 %. Те стават жертви - включително и на градежите за Световното състезание в Катар. Но това постоянно се случва и в личната им страна, споделя Биджой. " Основният проблем е, че заплащат високи такси на сътрудници за работа в чужбина и те ги мамят. Когато един служащ мигрант замине за чужбина, пет-шест медиатори се пробват да го ухажват, тъй като мигрантите заплащат на медиаторите. ” След това, когато стигнат до местоназначението си, те откриват, че са ги лъгали: получават по-малко пари, друга работа или напряко ги наема друга компания. " Понякога те работят в рискова среда, което води до злополуки. Понякога се разболяват от заболявания като Ковид-19 и са под непрекъснато напрежение ", споделя Биджой. Правителството на Непал би трябвало незабавно да направи промени, с цел да отбрани служащите мигранти. Но непалските дипломати в Катар постоянно мълчат, когато сънародниците им са ощетени. Бедният Непал е прекомерно подвластен от богатия Катар.
Битка за оцеляване
17-годишният Анил и фамилията му се борят да оцелеят, откакто татко му умира. " Нуждаем се незабавно от пари. Всички ние сме прочувствено изтощени, може да се нуждаем от здравна помощ. Виждате какъв брой потиснати са всички. Ако държавното управление не заплати обезщетение, ще би трябвало и ние да отидем да работим в чужбина. " Анил споделя, че въпреки всичко ще гледа по малкия екран мачовете за Световната купа. Но няма да спре да мисли и за татко си, който е изгубил вечно.
На Анил не е останало доста от татко му Пхекан. Само една фотография на смарт телефона му, на която е облечен с футболна фланелка. Баща му очаквал с неспокойствие Световното състезание, само че е разказвал на Анил и за тежките условия на труд в Катар. Опасявал се е, че може в никакъв случай да не си възвърне парите, които е вложил в това начинание - към 1500 евро. Пхекан е умрял преди осем седмици, на 11 септември. Според смъртния акт, публикуван в Катар, повода за гибелта е задушаване. " Колегите му настояват напълно друго. Някои ни споделиха, че е умрял при някакъв случай. Други споделят, че това е бил токов удар ", споделя Анил.
Често единствен излаз от бедността
Дърводелецът Пхекан произлиза от малко село в Терай, както се назовават низините по границата с Индия. Не e добре на градежите за Световното състезание - казвал той по телефона. Макар в контракта да пишело, че ще работи като дърводелец, вършел тежка неквалифицирана работа, споделя синът му: “Изпълнителите се държали неприятно с служащите. Когато татко ми настоял да работи като дърводелец, те му се изсмяли и споделили, че можел да се върне у дома. Но той беше взел заем, с цел да получи визата. Затова е останал. ” 400 000 непалци работят в Катар, а през 2010 година по градежите на стадионите е умирал по един непалец на всеки три дни. Общо 1700 служащи са изгубили живота си по градежите за шампионата, по публични данни на непалското държавно управление. Въпреки този риск, за доста непалци работата в Катар е единственият метод за изплъзване от бедността.
Лъжат ги и с парите
Съседът Мансух е на 55 години и също е работил зад граница. " Две години работих в Катар, по-късно отидох в Малайзия и Саудитска Арабия и най-после построих тази къща, откакто купих земя. " Преди 15 години в Катар е било добре, споделя той. Но към този момент не, прибавя той: " Един от синовете ми отиде в Катар, само че не му плащаха в точния момент. Казах му да продължи, даже и да закъсняват с заплащането, само че той се върна вкъщи след осем месеца ".
Не е неприятно да поработи човек в чужбина, споделя Биджой Такур от непалско-швейцарска неправителствена организация, която се пробва да оказва помощ на задграничните служащи. " Предполагам, че 80 % от служащите мигранти печелят от това, само че 20 % от тях се сблъскват с проблеми и компликации. Целта на тези, които отиват в страни като Катар, е да бъдат измежду 80-те % ”, споделя Биджой. “Те са построили къщите си, записали са децата си в англоезично учебно заведение, а доста от тях са купили и земя. Хранят се по-добре, стандартът им на живот се е повишил. Това са най-важните неща, които работата в чужбина носи на служащите мигранти и техните фамилии. ”
Фалшиви обещания от медиатори
Проблемът е в другите 20 %. Те стават жертви - включително и на градежите за Световното състезание в Катар. Но това постоянно се случва и в личната им страна, споделя Биджой. " Основният проблем е, че заплащат високи такси на сътрудници за работа в чужбина и те ги мамят. Когато един служащ мигрант замине за чужбина, пет-шест медиатори се пробват да го ухажват, тъй като мигрантите заплащат на медиаторите. ” След това, когато стигнат до местоназначението си, те откриват, че са ги лъгали: получават по-малко пари, друга работа или напряко ги наема друга компания. " Понякога те работят в рискова среда, което води до злополуки. Понякога се разболяват от заболявания като Ковид-19 и са под непрекъснато напрежение ", споделя Биджой. Правителството на Непал би трябвало незабавно да направи промени, с цел да отбрани служащите мигранти. Но непалските дипломати в Катар постоянно мълчат, когато сънародниците им са ощетени. Бедният Непал е прекомерно подвластен от богатия Катар.
Битка за оцеляване
17-годишният Анил и фамилията му се борят да оцелеят, откакто татко му умира. " Нуждаем се незабавно от пари. Всички ние сме прочувствено изтощени, може да се нуждаем от здравна помощ. Виждате какъв брой потиснати са всички. Ако държавното управление не заплати обезщетение, ще би трябвало и ние да отидем да работим в чужбина. " Анил споделя, че въпреки всичко ще гледа по малкия екран мачовете за Световната купа. Но няма да спре да мисли и за татко си, който е изгубил вечно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ