Коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ: възможна ли е?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След двудневен размисъл спечелилият от изборите ГЕРБ се зае да прави коалиция, което е обикновено в една парламентарна народна власт. Ненормалното е, че желае да я прави с Политическа партия и Демократична България - тези, чието държавно управление смъкна с избор на съмнение преди три месеца и които упреква безкрайно, че не са способни да ръководят, основават безпорядък и " счупват страната ". За сметка на това пък ГЕРБ наподобява не желае да ръководи с Движение за права и свободи и " Български напредък ", които споделят неговите визии и горят от предпочитание съдружно да му пристанат.
В тази обстановка е разбираемо човек да се обърка какво тъкмо желае Борисов и да остане с усещането, че е очевидец на неблаговиден спектакъл, чиято единствена цел е да се стигне до нови избори. Бедата с тази интерпретация е, че едни нови избори най-вероятно нищо няма да решат: биха имали сходни резултати, които ще оставят същите алтернативи и ще родят още по-малко доверие в що годе естествените партии. А си имаме и искрено идиотски политически обединения.
Каква е тактиката на Борисов?
Нека за миг допуснем, че Борисов в действителност желае да ръководи с Политическа партия и Демократична България. Какво би трябвало да се случи, с цел да излезе една такава концепция от света на неуместните фантазми и да се осъществя в границите на българската част от планетата Земя?
Освен гореспоменатите парадокси има една съществена спънка пред основаването на такава коалиция - корупционната известност, която ГЕРБ и, уви, нейният водач имат. Тази известност, макар " моралната победа ", оповестена от Борисов, си остава общо взето непроменена. Именно заради тази известност ГЕРБ се намира в изолираност от множеството партии и в този парламент, като се изключи сътрудниците си от Движение за права и свободи и другояче нравствено непретенциозната БВ, която самата има потребност от външен ръб по морални въпроси.
Стратегията на Борисов в решаването на репутационния му проблем към този момент наподобява по следния метод:
Измина доста време от свадите. Минаха и четири избора, на които ГЕРБ резервира забележителен, въпреки и общо намаляващ електорат. Нищо от обвиняванията към Борисов към момента не е потвърдено в нашите институции, въпреки че следствието продължава и те работят по тях. Има война близо до нас, която изисква евроатлантическо единение. Ерго, време е да се не помни въпросът с корупцията, да се постави на изчакване, най-малко до момента в който военната заплаха отмине.
Този мотив несъмнено ще бъде написан на поканите за договаряния към Политическа партия и Демократична България. Всъщност офертата е те да се съгласят с " малко правова " страна, с краткотрайно прекратяване на политическата нравственос в името на военновременното единение. Плашилото " Възраждане " също работи под цялостна пара, с цел да убеди колебаещите се, че в случай че единството не се състои, България ще се трансформира в Путинистан, където запушват устите на свободните медии и ги афишират за " задгранични сътрудници ".
Няма по какъв начин една страна да е " малко правова "
В тактиката на Борисов има един вторичен проблем - унизителна е и за предлагащия и за този, който би приел офертата. Има и един първокачествен проблем обаче. Той е, че " малко правова " страна няма, както няма частична бременност. Върховенството на закона, колкото и помпозно да звучи, не е екстра и не може краткотрайно да бъде суспендирано. Освен в Путинистан, несъмнено, само че нали задачата е да не стигнем до такава степен, да сме евроатлантици.
Борисов и ГЕРБ са прави, че в парламентарна народна власт би трябвало да се приказва с партийните сътрудници и съперници. Похвална е самодейността му за договаряния без предварителни условия, на които да се изяснят позициите на партиите. Приличието - неизменима част от парламентаризма - изисква да се почитат сходни предложения.
Но, в случай че ГЕРБ в действителност желае да ръководи дружно с Политическа партия, Демократична България, а и Българска социалистическа партия, би трябвало да покаже и малко благосклонност в признаването на личния си репутационен проблем. Борисов не желае да се отдръпна - това е ясно - въпреки че Курц в Австрия и Джонсън във Англия се отдръпнаха поради кавги, които от българска позиция наподобяват много почтени. Когато политик реши да остане при такива условия обаче, вместо да се пробва да суспендира морала и правовата страна поради Украйна, в реда на нещата е незабавно да направи стъпки за изчистване на личното си име.
Какви би трябвало да са идващите ходове на Борисов?
Например могат да бъдат поканени Европейски Съюз институции като Комисията, Парламента, европейската прокуратура и да излъчат група самостоятелни и квалифицирани специалисти със задачата да изготвят отчет по основните кавги от последните години - Божков и хазарта, кюлчетата, къщата в Барселона и така нататък. Този отчет да излезе с преценка дали има нарушаване на основни етически стандарти и дали всички съществени подозрения за престъпления се проверяват с нужната съвестност. Докладът може да бъде прегледан в Народното събрание и изпратен до съответните български институции, с цел да вземат решения по него. Една такава мярка е нужна, с цел да се разсеят подозренията, че българските институции работят като " чадър " над Борисов.
ГЕРБ, а за какво не и Движение за права и свободи, могат да се причислят и доразвият направената още в предходния парламент декларация и послание към Висш съдебен съвет за премахване на основния прокурор Иван Гешев. Настоящият основен прокурор си е основал името на човек на ГЕРБ-ДПС, който не работи независимо в делата по високите етажи на властта. Докато това е по този начин, репутационният проблем на ГЕРБ ще продължава да им тежи.
ГЕРБ също по този начин могат да поемат ангажимент идващият правосъден министър да внесе ново искане до Висш съдебен съвет за премахване на Иван Гешев, основано и на гореспомената парламентарна декларация.
ГЕРБ могат да предложат изборът на самостоятелни и потвърдени специалисти от парламентарната квота за Висш съдебен съвет и Инспектората (а и за други институции) да стане част от вероятно съглашение за поддръжка за държавно управление. Попълването на тези органи по един цивилизован метод ще е истински тест за благосклонност от страна на всички партии.
Структурата и изборът на началник на новата антикорупциона организация да стане част от съглашението за поддръжка на държавно управление.
Борисов може, а и би трябвало, да ревизира политиката си на строене на автомагистрали посредством разпределяне авансово на пари на избрани компании без конкурс. Това също е краткотрайно прекратяване на правовата страна, което при неговото ръководство се беше трансформирало в непрекъснато.
Дилемата, която може да избави Борисов, само че да се окаже пагубна за България
Това са образци за стъпки, които нито изискват грандиозни конституционни промени, нито могат да бъдат тълкувани като основаване на " бухалки " против една или друга партия. Напротив, те са връщане към политическа нормалност.
Вместо да се надяват на забравата и краткотрайното прекратяване на политическия морал и правовата страна, ГЕРБ би трябвало да вършат сходни стъпки. Тогава в действителност Политическа партия и Демократична България биха били принудени съществено да обмислят дали да не дадат поддръжка за държавно управление на ГЕРБ - било на малцинството, било с Движение за права и свободи и БВ - за стеснен интервал от време и при осъществяване на контрактувана стратегия и гореспоменатите ограничения. 100 дни толеранс би бил допустим и той би включвал възпиране от избор на съмнение и поддържане на кворум за приемане на програмата.
Не е наложително този опит за сформиране на държавно управление да е сполучлив. Но ГЕРБ биха излезли от него с изправена глава, като показват, че не се боят от върховенството на закона и в действителност желаят да изчистят репутацията си.
Засега усещането е по-скоро, че избират да упорстват за краткотрайното прекратяване на правовата страна или обезпечаването на дребни елементи от нея. Ако това продължава, и след едни нови избори ГЕРБ ще основат алтернативата: или някакво държавно управление, или правова страна. Тази алтернатива може и да е избавителна за Борисов, само че е пагубна за България.
Автор: Даниел Смилов
След двудневен размисъл спечелилият от изборите ГЕРБ се зае да прави коалиция, което е обикновено в една парламентарна народна власт. Ненормалното е, че желае да я прави с Политическа партия и Демократична България - тези, чието държавно управление смъкна с избор на съмнение преди три месеца и които упреква безкрайно, че не са способни да ръководят, основават безпорядък и " счупват страната ". За сметка на това пък ГЕРБ наподобява не желае да ръководи с Движение за права и свободи и " Български напредък ", които споделят неговите визии и горят от предпочитание съдружно да му пристанат.
В тази обстановка е разбираемо човек да се обърка какво тъкмо желае Борисов и да остане с усещането, че е очевидец на неблаговиден спектакъл, чиято единствена цел е да се стигне до нови избори. Бедата с тази интерпретация е, че едни нови избори най-вероятно нищо няма да решат: биха имали сходни резултати, които ще оставят същите алтернативи и ще родят още по-малко доверие в що годе естествените партии. А си имаме и искрено идиотски политически обединения.
Каква е тактиката на Борисов?
Нека за миг допуснем, че Борисов в действителност желае да ръководи с Политическа партия и Демократична България. Какво би трябвало да се случи, с цел да излезе една такава концепция от света на неуместните фантазми и да се осъществя в границите на българската част от планетата Земя?
Освен гореспоменатите парадокси има една съществена спънка пред основаването на такава коалиция - корупционната известност, която ГЕРБ и, уви, нейният водач имат. Тази известност, макар " моралната победа ", оповестена от Борисов, си остава общо взето непроменена. Именно заради тази известност ГЕРБ се намира в изолираност от множеството партии и в този парламент, като се изключи сътрудниците си от Движение за права и свободи и другояче нравствено непретенциозната БВ, която самата има потребност от външен ръб по морални въпроси.
Стратегията на Борисов в решаването на репутационния му проблем към този момент наподобява по следния метод:
Измина доста време от свадите. Минаха и четири избора, на които ГЕРБ резервира забележителен, въпреки и общо намаляващ електорат. Нищо от обвиняванията към Борисов към момента не е потвърдено в нашите институции, въпреки че следствието продължава и те работят по тях. Има война близо до нас, която изисква евроатлантическо единение. Ерго, време е да се не помни въпросът с корупцията, да се постави на изчакване, най-малко до момента в който военната заплаха отмине.
Този мотив несъмнено ще бъде написан на поканите за договаряния към Политическа партия и Демократична България. Всъщност офертата е те да се съгласят с " малко правова " страна, с краткотрайно прекратяване на политическата нравственос в името на военновременното единение. Плашилото " Възраждане " също работи под цялостна пара, с цел да убеди колебаещите се, че в случай че единството не се състои, България ще се трансформира в Путинистан, където запушват устите на свободните медии и ги афишират за " задгранични сътрудници ".
Няма по какъв начин една страна да е " малко правова "
В тактиката на Борисов има един вторичен проблем - унизителна е и за предлагащия и за този, който би приел офертата. Има и един първокачествен проблем обаче. Той е, че " малко правова " страна няма, както няма частична бременност. Върховенството на закона, колкото и помпозно да звучи, не е екстра и не може краткотрайно да бъде суспендирано. Освен в Путинистан, несъмнено, само че нали задачата е да не стигнем до такава степен, да сме евроатлантици.
Борисов и ГЕРБ са прави, че в парламентарна народна власт би трябвало да се приказва с партийните сътрудници и съперници. Похвална е самодейността му за договаряния без предварителни условия, на които да се изяснят позициите на партиите. Приличието - неизменима част от парламентаризма - изисква да се почитат сходни предложения.
Но, в случай че ГЕРБ в действителност желае да ръководи дружно с Политическа партия, Демократична България, а и Българска социалистическа партия, би трябвало да покаже и малко благосклонност в признаването на личния си репутационен проблем. Борисов не желае да се отдръпна - това е ясно - въпреки че Курц в Австрия и Джонсън във Англия се отдръпнаха поради кавги, които от българска позиция наподобяват много почтени. Когато политик реши да остане при такива условия обаче, вместо да се пробва да суспендира морала и правовата страна поради Украйна, в реда на нещата е незабавно да направи стъпки за изчистване на личното си име.
Какви би трябвало да са идващите ходове на Борисов?
Например могат да бъдат поканени Европейски Съюз институции като Комисията, Парламента, европейската прокуратура и да излъчат група самостоятелни и квалифицирани специалисти със задачата да изготвят отчет по основните кавги от последните години - Божков и хазарта, кюлчетата, къщата в Барселона и така нататък. Този отчет да излезе с преценка дали има нарушаване на основни етически стандарти и дали всички съществени подозрения за престъпления се проверяват с нужната съвестност. Докладът може да бъде прегледан в Народното събрание и изпратен до съответните български институции, с цел да вземат решения по него. Една такава мярка е нужна, с цел да се разсеят подозренията, че българските институции работят като " чадър " над Борисов.
ГЕРБ, а за какво не и Движение за права и свободи, могат да се причислят и доразвият направената още в предходния парламент декларация и послание към Висш съдебен съвет за премахване на основния прокурор Иван Гешев. Настоящият основен прокурор си е основал името на човек на ГЕРБ-ДПС, който не работи независимо в делата по високите етажи на властта. Докато това е по този начин, репутационният проблем на ГЕРБ ще продължава да им тежи.
ГЕРБ също по този начин могат да поемат ангажимент идващият правосъден министър да внесе ново искане до Висш съдебен съвет за премахване на Иван Гешев, основано и на гореспомената парламентарна декларация.
ГЕРБ могат да предложат изборът на самостоятелни и потвърдени специалисти от парламентарната квота за Висш съдебен съвет и Инспектората (а и за други институции) да стане част от вероятно съглашение за поддръжка за държавно управление. Попълването на тези органи по един цивилизован метод ще е истински тест за благосклонност от страна на всички партии.
Структурата и изборът на началник на новата антикорупциона организация да стане част от съглашението за поддръжка на държавно управление.
Борисов може, а и би трябвало, да ревизира политиката си на строене на автомагистрали посредством разпределяне авансово на пари на избрани компании без конкурс. Това също е краткотрайно прекратяване на правовата страна, което при неговото ръководство се беше трансформирало в непрекъснато.
Дилемата, която може да избави Борисов, само че да се окаже пагубна за България
Това са образци за стъпки, които нито изискват грандиозни конституционни промени, нито могат да бъдат тълкувани като основаване на " бухалки " против една или друга партия. Напротив, те са връщане към политическа нормалност.
Вместо да се надяват на забравата и краткотрайното прекратяване на политическия морал и правовата страна, ГЕРБ би трябвало да вършат сходни стъпки. Тогава в действителност Политическа партия и Демократична България биха били принудени съществено да обмислят дали да не дадат поддръжка за държавно управление на ГЕРБ - било на малцинството, било с Движение за права и свободи и БВ - за стеснен интервал от време и при осъществяване на контрактувана стратегия и гореспоменатите ограничения. 100 дни толеранс би бил допустим и той би включвал възпиране от избор на съмнение и поддържане на кворум за приемане на програмата.
Не е наложително този опит за сформиране на държавно управление да е сполучлив. Но ГЕРБ биха излезли от него с изправена глава, като показват, че не се боят от върховенството на закона и в действителност желаят да изчистят репутацията си.
Засега усещането е по-скоро, че избират да упорстват за краткотрайното прекратяване на правовата страна или обезпечаването на дребни елементи от нея. Ако това продължава, и след едни нови избори ГЕРБ ще основат алтернативата: или някакво държавно управление, или правова страна. Тази алтернатива може и да е избавителна за Борисов, само че е пагубна за България.
Автор: Даниел Смилов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ