Как България два пъти се измъкна от руската зависимост и къде е днес
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На днешния ден преди 114 години България прекъсва зависимостите от Османската империя. Далеч по-сложно е ситуацията със зависимостите от Русия. На два пъти България съумява да се измъкне от тях. Ще има ли и трети път?
Коментар от Георги Лозанов:
Имаме ли учредения да си кажем през днешния ден цветущ празник на българската самостоятелност? Зависи от зависимостите.
Честит празник с едно мислено
В относително близка историческа вероятност България е попадала под взаимозависимост от две империи - Османската и Руската, която след 1917 година се трансформира в Съветска. С оповестяването на независимостта преди 114 години в църквата " Св. 40 мъченици " в Търново се прекъсват финално политическите и икономическите зависимости от Османската империя. Положението със зависимостите от Русия е надалеч по-сложно. За век и половина тя ги прокарва на два пъти. И на два пъти България съумява да се измъкне от тях. Третият път е въпрос на прогноза.
Първия път попадаме под взаимозависимост от Русия след успеха ѝ в Руско-турската война, с която тя преследва своите имперски цели за разширение на властовото си наличие в Черноморския район. Реализацията им включва освобождението на България, за което ролята на Русия е несъмнена. Но това не е роля за независимостта на България, а за прекосяването ѝ от една сфера на взаимозависимост към друга. И това ясно личи от недоволството на Русия поради Съединението, което попречва опитите ѝ да трансформира България в съветска губерния, а съветският цар да стане български княз. За разлика от освобождението, Съединението е осъществено напълно с български сили и в български интерес, без да се преценява с безстопанствен непознат. Русия дава да се разбере, че няма да попречи, в случай че някой се усеща обиден от него и изтегля офицерите си, които по това време образоват новосформираната българска войска. Така Русия мълчешком насърчава Сърбия да нападне България, само че макар че армията ни е обезглавена по команда на съветския цар, " капитаните побеждават генералите ". Може да се одобри, че Съединението е първият акт на опълчване против зависимостта от Русия, който провокира разколебаване в безкористността на нейната помощ.
И на Русия ще ѝ се наложи да смени тактиката си на въздействие и да го насочи от геополитически в народопсихологически проект. Със съдействието на към този момент зародилата пета колона под девиза " Без Русия не можем " би трябвало да се разсеят подозренията в нейните претекстове и тя да бъде показана от българи на българите освен като освободителка, само че и като единствената велика мощ, подготвена да пази свободата ни. Създава се устойчивият мит за Големия брат, който заслужава единствено благодарност и обич от българския народ. Този мит израства върху плодородната почва на естествената културна непосредственост сред двата народа и се преподава като историческа истина на децата, още когато са в интелектуално беззащитна възраст. Специално значение за налагането му има творчеството на Иван Вазов, което се възприема (както героите на самия Вазов възприемат " Многострадалната Геновева " ) като действителност, а не като нереалност, сътворена от създателя си в сантиментален изблик.
По време на комунизма девизът " Без Русия не можем " получава от " вожда и учителя " Георги Димитров нова редакция: " Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики е нужна на България по този начин, както въздухът и слънцето за всяко живо създание ". В подтекста на преразпределението на Европа, разследване от Втората международна война, Русия за повторно слага България под своята взаимозависимост - и то тотална. За малко ни се разминава (след като не станахме съветска губерния) да станем руска република. Митът за Големия брат, макар че към този момент може да бъде четен напълно по Оруел, се мултиплицира - Русия се показва за двойна освободителка, а всеки, който не е под нейна взаимозависимост - Западът преди всичко, е разгласен за зложелател. Който се съмнява, го чакат репресии. За съвсем половин век милиони българи се помиряват, че по този начин ще бъде до края на дните им.
С рухването на Берлинската стена обаче България за повторно прекъсва зависимостта си от Русия и се причислява към Запада - става член на НАТО и на Европейски Съюз. Не от желание към Съединени американски щати, Англия или Франция, а към демокрацията, която в Русия в никакъв случай не съумява да се състои.
Ще се избави ли България и този път
И по този начин до третия опит в българската история Русия да ни подчини - през днешния ден петата колона отново е в офанзива, задействана от войната в Украйна, отново българи убеждават българите, че без Русия не можем (дори да изкараме зимата), отново Западът е отговорен за всичките ни беди, а Големият брат с физиономията на Митрофанова е ядосан, че отново сме го предали… Стотици пъти дневно звучи парадоксалната мантра, че лоялността на страната ни към западните ѝ сътрудници я прави подвластна, а с цел да е самостоятелна, би трябвало да бъде лоялна към Путин. И народопсихологията отново като сюнгер попива…
Дали ще имаме късмет за трети път да се измъкнем от съветската взаимозависимост - ще забележим на изборите. Ако не успеем, няма да станем съветска губерния или руска република, само че ще пристигна постсъветско държавно управление, което да ни напомни телеграмата на Георги Димитров от Съюз на съветските социалистически републики до " Народния съд ": " Никой не би трябвало да бъде оневинен! ".
Честит празник на независимостта с едно мислено.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
На днешния ден преди 114 години България прекъсва зависимостите от Османската империя. Далеч по-сложно е ситуацията със зависимостите от Русия. На два пъти България съумява да се измъкне от тях. Ще има ли и трети път?
Коментар от Георги Лозанов:
Имаме ли учредения да си кажем през днешния ден цветущ празник на българската самостоятелност? Зависи от зависимостите.
Честит празник с едно мислено
В относително близка историческа вероятност България е попадала под взаимозависимост от две империи - Османската и Руската, която след 1917 година се трансформира в Съветска. С оповестяването на независимостта преди 114 години в църквата " Св. 40 мъченици " в Търново се прекъсват финално политическите и икономическите зависимости от Османската империя. Положението със зависимостите от Русия е надалеч по-сложно. За век и половина тя ги прокарва на два пъти. И на два пъти България съумява да се измъкне от тях. Третият път е въпрос на прогноза.
Първия път попадаме под взаимозависимост от Русия след успеха ѝ в Руско-турската война, с която тя преследва своите имперски цели за разширение на властовото си наличие в Черноморския район. Реализацията им включва освобождението на България, за което ролята на Русия е несъмнена. Но това не е роля за независимостта на България, а за прекосяването ѝ от една сфера на взаимозависимост към друга. И това ясно личи от недоволството на Русия поради Съединението, което попречва опитите ѝ да трансформира България в съветска губерния, а съветският цар да стане български княз. За разлика от освобождението, Съединението е осъществено напълно с български сили и в български интерес, без да се преценява с безстопанствен непознат. Русия дава да се разбере, че няма да попречи, в случай че някой се усеща обиден от него и изтегля офицерите си, които по това време образоват новосформираната българска войска. Така Русия мълчешком насърчава Сърбия да нападне България, само че макар че армията ни е обезглавена по команда на съветския цар, " капитаните побеждават генералите ". Може да се одобри, че Съединението е първият акт на опълчване против зависимостта от Русия, който провокира разколебаване в безкористността на нейната помощ.
И на Русия ще ѝ се наложи да смени тактиката си на въздействие и да го насочи от геополитически в народопсихологически проект. Със съдействието на към този момент зародилата пета колона под девиза " Без Русия не можем " би трябвало да се разсеят подозренията в нейните претекстове и тя да бъде показана от българи на българите освен като освободителка, само че и като единствената велика мощ, подготвена да пази свободата ни. Създава се устойчивият мит за Големия брат, който заслужава единствено благодарност и обич от българския народ. Този мит израства върху плодородната почва на естествената културна непосредственост сред двата народа и се преподава като историческа истина на децата, още когато са в интелектуално беззащитна възраст. Специално значение за налагането му има творчеството на Иван Вазов, което се възприема (както героите на самия Вазов възприемат " Многострадалната Геновева " ) като действителност, а не като нереалност, сътворена от създателя си в сантиментален изблик.
По време на комунизма девизът " Без Русия не можем " получава от " вожда и учителя " Георги Димитров нова редакция: " Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики е нужна на България по този начин, както въздухът и слънцето за всяко живо създание ". В подтекста на преразпределението на Европа, разследване от Втората международна война, Русия за повторно слага България под своята взаимозависимост - и то тотална. За малко ни се разминава (след като не станахме съветска губерния) да станем руска република. Митът за Големия брат, макар че към този момент може да бъде четен напълно по Оруел, се мултиплицира - Русия се показва за двойна освободителка, а всеки, който не е под нейна взаимозависимост - Западът преди всичко, е разгласен за зложелател. Който се съмнява, го чакат репресии. За съвсем половин век милиони българи се помиряват, че по този начин ще бъде до края на дните им.
С рухването на Берлинската стена обаче България за повторно прекъсва зависимостта си от Русия и се причислява към Запада - става член на НАТО и на Европейски Съюз. Не от желание към Съединени американски щати, Англия или Франция, а към демокрацията, която в Русия в никакъв случай не съумява да се състои.
Ще се избави ли България и този път
И по този начин до третия опит в българската история Русия да ни подчини - през днешния ден петата колона отново е в офанзива, задействана от войната в Украйна, отново българи убеждават българите, че без Русия не можем (дори да изкараме зимата), отново Западът е отговорен за всичките ни беди, а Големият брат с физиономията на Митрофанова е ядосан, че отново сме го предали… Стотици пъти дневно звучи парадоксалната мантра, че лоялността на страната ни към западните ѝ сътрудници я прави подвластна, а с цел да е самостоятелна, би трябвало да бъде лоялна към Путин. И народопсихологията отново като сюнгер попива…
Дали ще имаме късмет за трети път да се измъкнем от съветската взаимозависимост - ще забележим на изборите. Ако не успеем, няма да станем съветска губерния или руска република, само че ще пристигна постсъветско държавно управление, което да ни напомни телеграмата на Георги Димитров от Съюз на съветските социалистически републики до " Народния съд ": " Никой не би трябвало да бъде оневинен! ".
Честит празник на независимостта с едно мислено.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ