Николай Слатински: За първи път агресорът е спрян, бит и отблъснат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Разни хора, всякакви... заключения.
Едни поддръжници на Украйна тържествуват и считат надали не, че остават броени дни до края на войната.
Други поддръжници на Украйна скептично се вайкат – рано е, доста е рано да сме оптимисти. Това разяснява във " Facebook " Николай Слатински.
Не желая да върша безусловно никакви аналогии,
само че в миналото сходен разнобой е имало и след отблъскването на германците край Москва. Тогава предстоят към момента и Сталинград, и Курск. Но е реалност, че за първи път агресорът е спрян, обичай и отхвърлен.
Снимка: БГНЕС Що се отнася до последователите на Украйна, разделили се на два лагера, то евентуално и едните, и другите са прави.
Какво мога като непретенциозно персонално мнение да кажа за последните триумфи на украинската войска?
Да, врагът към момента управлява немалки елементи от украинската територия. Но!
Митът за силата на рашистката войска е разрушен. Това е неприятно проведена, зле воюваща, непрофесионално ръководена и пагубно демотивирана войска. По-скоро пълчища, орди, башибозук, наемници-плячкаджии без задача и идея.
Украинската войска реализира доста съществени успехи; постоянно, въпреки да се оправдавам за неприятното съпоставяне, мачът се играе на една врата; прегрупирането е в действителност паническо оттегляне, съпроводено с безпорядък, безредица, занемаряване на въоръжение и военна плячка, даже има случаи при отстъплението на застрелване от редовите бойци на техните пияни и дрогирани, страхливи и жестоки командири.
Вярно е, че
Русия има забележителен контейнер от пушечно месо, а тя сега обикаля „ страните “ –
Узбекистан, Киргизстан, Казахстан, Таджикистан и Туркменистан и дава обещание злато и пари единствено и единствено да дадат и те пушечно месо за войната в Украйна. Но това не трансформира характера на рашистката войска, не я прави по-организирана, не я въодушевява да се бие самопожертвователно, не ѝ вдъхва храброст, тя продължава да бъде по-скоро башибозук, който към този момент и да плячкосва не може, а това го лишава от всевъзможен тласък да се води война, да се бие, да се жертва и да мре.
Снимка: БГНЕС
Имаме качествена смяна на стратегическата обстановка. Русия е мачкана и разбивана на бойните полета; в обкръжението на Путин се е посяло подозрението не в справедливостта на войната (то постоянно е съществувало), а в самата опция да се излезе със съхранено лице от тази война; обществото проглежда и не схваща кому е нужно всичкото това; воюващите са обезверени и не могат да намерят най-малко един претекст, с който да оправдаят за какво би трябвало да се отива на заколение.
В този смисъл картината доста наподобява на събитията от 1986 г
и през идващите я година-две (да припомня, Горбачов пристигна на власт през 1985 г.), когато даже Централно разузнавателно управление на САЩ не вярваше, че Съюз на съветските социалистически републики ще се разпадне, а Джордж Буш-баща не разбираше какво се случва и не знаеше по какъв начин да се ръководят набиращите мощ процеси. И на Запад, и на Изток не виждаха, че процесите се самоуспокояват, че анализите вървят след процесите и единствено изясняват какво се случва, само че безусловно са неспособни да кажат какво ще се случи.
И единствено Тачър усещаше какво ще се случи и вярваше, че то ще се случи.
И единствено Бжежински споделяше какво ще се случи и обясняваше за какво то ще се случи.
Единственият контрааргумент на Путин през днешния ден е страхът на Запада от нуклеарен рашистки удар.
Не се опасявай Западе! Путин е страхливец. Путин знае, че има единствено един вид той да бъде със 100% сигурност приключен като президент, като персона, като човек, като живо създание – и това е да се опита да натисне съответното нуклеарно копче.
Путин трескаво мисли не за своята гибел, а за своето оцеляване.
В момента рашистката войска има висш главнокомандващ, който не мисли за нейната победа или най-малко за нейното относително почтено оттегляне, а единствено и само за личното си оцеляване. Ето за какво тази войска се намира в сериозна фаза на поддържане на своя интегритет, на своята целокупност. Когато армията е заета извънредно с тази грижа и има сходен висш главнокомандващ, който мисли извънредно за своето оцеляване, то тя е обречена. След ден, след седмица, след месец или след година, само че тази войска е обречена. Никой не може да каже по кое време, само че е ясно, че въпросът е точно не Дали?, а Кога?
Снимка: БГНЕС
На мен ми се желае отговорът на въпроса Кога? да е по-скоро, само че към днешна дата аз нямам подозрение, че отговорът на този въпрос ще е одобрителен.
Да живее Украйна!
Разни хора, всякакви... заключения.
Едни поддръжници на Украйна тържествуват и считат надали не, че остават броени дни до края на войната.
Други поддръжници на Украйна скептично се вайкат – рано е, доста е рано да сме оптимисти. Това разяснява във " Facebook " Николай Слатински.
Не желая да върша безусловно никакви аналогии,
само че в миналото сходен разнобой е имало и след отблъскването на германците край Москва. Тогава предстоят към момента и Сталинград, и Курск. Но е реалност, че за първи път агресорът е спрян, обичай и отхвърлен.
Снимка: БГНЕС Що се отнася до последователите на Украйна, разделили се на два лагера, то евентуално и едните, и другите са прави.
Какво мога като непретенциозно персонално мнение да кажа за последните триумфи на украинската войска?
Да, врагът към момента управлява немалки елементи от украинската територия. Но!
Митът за силата на рашистката войска е разрушен. Това е неприятно проведена, зле воюваща, непрофесионално ръководена и пагубно демотивирана войска. По-скоро пълчища, орди, башибозук, наемници-плячкаджии без задача и идея.
Украинската войска реализира доста съществени успехи; постоянно, въпреки да се оправдавам за неприятното съпоставяне, мачът се играе на една врата; прегрупирането е в действителност паническо оттегляне, съпроводено с безпорядък, безредица, занемаряване на въоръжение и военна плячка, даже има случаи при отстъплението на застрелване от редовите бойци на техните пияни и дрогирани, страхливи и жестоки командири.
Вярно е, че
Русия има забележителен контейнер от пушечно месо, а тя сега обикаля „ страните “ –
Узбекистан, Киргизстан, Казахстан, Таджикистан и Туркменистан и дава обещание злато и пари единствено и единствено да дадат и те пушечно месо за войната в Украйна. Но това не трансформира характера на рашистката войска, не я прави по-организирана, не я въодушевява да се бие самопожертвователно, не ѝ вдъхва храброст, тя продължава да бъде по-скоро башибозук, който към този момент и да плячкосва не може, а това го лишава от всевъзможен тласък да се води война, да се бие, да се жертва и да мре.
Снимка: БГНЕС
Имаме качествена смяна на стратегическата обстановка. Русия е мачкана и разбивана на бойните полета; в обкръжението на Путин се е посяло подозрението не в справедливостта на войната (то постоянно е съществувало), а в самата опция да се излезе със съхранено лице от тази война; обществото проглежда и не схваща кому е нужно всичкото това; воюващите са обезверени и не могат да намерят най-малко един претекст, с който да оправдаят за какво би трябвало да се отива на заколение.
В този смисъл картината доста наподобява на събитията от 1986 г
и през идващите я година-две (да припомня, Горбачов пристигна на власт през 1985 г.), когато даже Централно разузнавателно управление на САЩ не вярваше, че Съюз на съветските социалистически републики ще се разпадне, а Джордж Буш-баща не разбираше какво се случва и не знаеше по какъв начин да се ръководят набиращите мощ процеси. И на Запад, и на Изток не виждаха, че процесите се самоуспокояват, че анализите вървят след процесите и единствено изясняват какво се случва, само че безусловно са неспособни да кажат какво ще се случи.
И единствено Тачър усещаше какво ще се случи и вярваше, че то ще се случи.
И единствено Бжежински споделяше какво ще се случи и обясняваше за какво то ще се случи.
Единственият контрааргумент на Путин през днешния ден е страхът на Запада от нуклеарен рашистки удар.
Не се опасявай Западе! Путин е страхливец. Путин знае, че има единствено един вид той да бъде със 100% сигурност приключен като президент, като персона, като човек, като живо създание – и това е да се опита да натисне съответното нуклеарно копче.
Путин трескаво мисли не за своята гибел, а за своето оцеляване.
В момента рашистката войска има висш главнокомандващ, който не мисли за нейната победа или най-малко за нейното относително почтено оттегляне, а единствено и само за личното си оцеляване. Ето за какво тази войска се намира в сериозна фаза на поддържане на своя интегритет, на своята целокупност. Когато армията е заета извънредно с тази грижа и има сходен висш главнокомандващ, който мисли извънредно за своето оцеляване, то тя е обречена. След ден, след седмица, след месец или след година, само че тази войска е обречена. Никой не може да каже по кое време, само че е ясно, че въпросът е точно не Дали?, а Кога?
Снимка: БГНЕС
На мен ми се желае отговорът на въпроса Кога? да е по-скоро, само че към днешна дата аз нямам подозрение, че отговорът на този въпрос ще е одобрителен.
Да живее Украйна!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ