Посолството на Китай: Твърдението, че Тайван и Китай са две независими суверенни държави издава непознаване на историята
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Във връзка с оповестения във ФАКТИ материал, в редакцията бе получено право на отговор от посолството на Китайската национална република в София, което предлагаме без редакторска интервенция:
Неотдавна господин Гуо Шънан, „ началник на представителството на Тайпе в Гърция “ (титулуващ се неправилно в истинския текст като „ дипломат на Тайван в Гърция “) направи редица мнения във връзка оповестената на 30 август от посланика на Китай в България Н. Пр. господин Дун Сяодзюн публикация „ Принципът за „ един Китай “ не може да бъде променян “, в които се вършат безотговорни изказвания, изпълнени са с непознаване на историята и интернационалното право, демонстрира се неуважение на интернационалната система, чието ядро съставлява Организацията на обединените народи (ООН). В тази връзка, представителят на посолството на Китайската национална република в България би желал да опровергае с обстоятелства изказванията на господин Гуо Шънан.
Преди всичко, изказванието на господин Гуо, че Тайван и Китай са две самостоятелни суверенни страни и не са подчинени една на друга, показва непознаване на историята, което обаче на процедура е нейното изкривяване. Тайван принадлежи на Китай от антични времена и това е както нагледност, по този начин и юридически факт. Най-ранното споменаване на острова в китайската литература датира от 230 година, а държавните управления след династиите Сун и Юен са създавали административни институции, които да реализират юрисдикцията им в Тайван. През 1885 година държавното управление на династия Цин афишира официално Тайван за 20-та провинция на Китай. В 1949 година, откакто претърпяват проваляне в гражданската война, армията и поддръжници на партията „ Гоминдан “, се отдръпват на острова. Макар и в положение на политическо противостоене, това в никакъв случай не е трансформирало обстоятелството, че двете страни на Тайванския пролив принадлежат на един Китай, и чийто суверенитет и териториална целокупност остават неделими. Ако господин Гуо Шънан твърди, че Тайван е „ самостоятелна страна “, може ли той да каже по кое време е реализирана тази самостоятелност и какъв брой страни са го признали?
На второ място, господин Гуо отхвърли намерено правната мощ на Каирската и Потсдамската декларация и се разгласи в поддръжка на така наречен Мирен контракт от Сан Франциско, който самичък по себе си съставлява непознаване и неуважение на интернационалното право. Г-н Гуо уточни, че, когато са оповестени Каирската и Потсдамската заявления Япония „ към момента е имала законно Тайван “, като използването на самия термин „ има законно “ във връзка с японското колониално ръководство на острова е потресаваща. Според оповестената през 1943 година от държавните управления на Китай, Съединени американски щати и Англия Декларация от Кайро, трите страни си слагат за цел връщането на отнетите от Япония територии китайски територии като Североизточен Китай, Тайван и архипелага Пънху. С подписаната от Китай, Съединени американски щати и Англия през 1945 година Потсдамска декларация, към която по-късно се причислява и Съветския съюз, се удостоверява, че „ изискванията в Каирската декларация ще бъдат изпълнени “ и се приканва Япония да капитулира. На 2 септември същата година Токио капитулира абсолютно, ангажирайки се „ да извършва добросъвестно отговорностите, планувани в Потсдамската декларация “. През октомври китайското държавно управление афишира „ възобновяване на суверенитета над Тайван “ и организира в Тайпе гала по приемане на японската капитулация. Така, вследствие на редица юридически обвързващи интернационалните документи де юре и де факто Китай си връща Тайван.
Що се отнася до така наречен Мирен контракт от Сан Франциско, то той е противозаконен и нереален документ, разгласен от Съединените щати след края на Втората международна война, с цел да събере някои страни за подписване на мир с Япония, изключвайки от него Китайската национална република и Съветския съюз. Този документ нарушава положения, залегнали в подписаната през 1942 година от 26 страни, включително Китай, Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, „ Декларация на Обединените народи “, Устава на Организация на обединените нации и съществени правила на интернационалното право, както и всички разпореждания отнасящи се до правата на Китай, свързани с неговия суверенитет и териториална целокупност, както суверенитета над Тайван, и в този смисъл е противозаконен и нереален. Още през цялото време китайското държавно управление е заявило публично, че смята така наречен Мирен контракт от Сан Франциско за противозаконен и нереален, защото той бе иницииран, квалифициран и подписан без присъединяване на Китайската национална република, затова тя в никакъв случай няма да го признае. Съветският съюз, Полша, Чехословакия, Северна Корея, Монголия, Виетнам и други страни също отхвърлиха да признаят този „ контракт “.
За следващ път, господин Гуо изцяло изопачи умишлено Резолюция № 2758 на Общото заседание на Организация на обединените нации, заявявайки, че Организация на обединените нации от дълго време се поддава на политическия напън от страна на Китай, това съставлява неуважение на интернационалната система, чието ядро е Организация на обединените нации. Организация на обединените нации е интернационална организация на суверенни страни, а Тайван, в качеството си на китайска провинция, няма нито право, нито подготовка да бъде част от нея. През октомври 1971 година 26-ото Общо заседание одобри с голямо болшинство Резолюция № 2758, в която се споделя ясно: „ Възстановяват се всички права на Китайската национална република, представителите на нейното държавно управление се признават за единствените законни представители на Китай в Организация на обединените нации и се отстраняват неотложно представителите на Чан Кайши от местата, които те заемат нелегално в Организация на обединените нации и всички нейни органи “. Вярваме, че господин Гуо би трябвало да схваща смисъла на изразите „ заема нелегално “ и „ неотложно се отстраняват “ тук, а не да дава тип за противоположното. Тази резолюция освен позволява недвусмислено въпроса за политическото, законово и процедурно посланичество в Организация на обединените нации на цялостен Китай, в това число Тайван, само че също по този начин е пределно ясна, че страната има единствено едно място в международната организация и не съществуват такива постановки като „ два Китая “ или „ един Китай и един Тайван “. В публично юридическо умозаключение на Службата на Организация на обединените нации по правни въпроси се показва, че „ в качеството му на провинция на Китай, Тайван няма самостоятелен статут “, а „ управляващите на Тайван не разполагат с държавен статут под никаква форма “. Считаме, че господин Гуо би трябвало да схваща всичко това. На процедура, наименованието, което Организация на обединените нации употребява е „ Тайван, провинция на Китай “.
Напоследък, генералният секретар на Организация на обединените нации, над 170 страни и редица интернационалните организации показаха своето отношение и поддръжка за правилото за „ един Китай “, подкрепяйки Пекин в отбраната на неговия суверенитет и териториална целокупност. Сред интернационалната общественост от дълго време съществува консенсус по отношение на правилото за „ един Китай “. Той е всепризнат базов принцип на интернационалните връзки и неизменима част от световния ред след края на Втората международна война, тъй че по никакъв метод не може да се приказва за оказване на политически напън от Китай към Организация на обединените нации по този въпрос.
Г-н Гуо насочи също по този начин обвинявания, че с дейностите си континенталната част на Китай ескалира напрежението в връзките сред двете страни на протока и провокира сериозна световна угриженост за районния мир и непоклатимост. На процедура обаче, повода за напрежението е пределно ясна за всички и тя е стремежът на тайванските управляващи да реализират самостоятелност на острова благодарение на Съединени американски щати, и проектите на Съединени американски щати да употребяват Тайван, с цел да управляват Китай. Вашингтон и Тайпе бяха тези, които първи направиха провокация, тъй че Пекин бе задължен да реагира уверено. Нашата позиция е обективна, рационална и законна, а ограниченията – твърди, мощни и съответни. Целта им е да изпратят предизвестие към основателите на рецесията и да санкционират силите, стремящи се към самостоятелност на Тайван.
Китайците от двете страни на Тайванския пролив са част от едно семейство и ние сме подготвени да проявим нужното самообладание и приемливост, да сътворяваме условия за възстановяване на обмена и се надяваме, че болшинството тайвански сънародници ще покажат почитание към историята и действителностите, ще застанат твърдо на вярната страна на историята, ще бъдат почтени китайци и ще вземат участие интензивно в справедливото дело за мирното обединяване на родината ни. Единството на Китай би било освен гаранция за неговата лична непоклатимост и развиване, само че също по този начин за по-нататъшното подсилване на другарските връзки и съдействието с останалите страни, както и за мира и развиването в Азиатско-тихоокеанския район и в целия свят.
Повече детайлности по тематиката може да намерите в следните документи на държавно управление на Китайската национална република и посолството ѝ в България:
Бяла книга „ Тайванският въпрос и обединяването на Китай в новата ера “:
„ Принципът за „ един Китай “не може да бъде променян “ (статия на Н. Пр. Дун Сяодзюн, дипломат на КНР в България):
Във връзка с оповестения във ФАКТИ материал, в редакцията бе получено право на отговор от посолството на Китайската национална република в София, което предлагаме без редакторска интервенция:
Неотдавна господин Гуо Шънан, „ началник на представителството на Тайпе в Гърция “ (титулуващ се неправилно в истинския текст като „ дипломат на Тайван в Гърция “) направи редица мнения във връзка оповестената на 30 август от посланика на Китай в България Н. Пр. господин Дун Сяодзюн публикация „ Принципът за „ един Китай “ не може да бъде променян “, в които се вършат безотговорни изказвания, изпълнени са с непознаване на историята и интернационалното право, демонстрира се неуважение на интернационалната система, чието ядро съставлява Организацията на обединените народи (ООН). В тази връзка, представителят на посолството на Китайската национална република в България би желал да опровергае с обстоятелства изказванията на господин Гуо Шънан.
Преди всичко, изказванието на господин Гуо, че Тайван и Китай са две самостоятелни суверенни страни и не са подчинени една на друга, показва непознаване на историята, което обаче на процедура е нейното изкривяване. Тайван принадлежи на Китай от антични времена и това е както нагледност, по този начин и юридически факт. Най-ранното споменаване на острова в китайската литература датира от 230 година, а държавните управления след династиите Сун и Юен са създавали административни институции, които да реализират юрисдикцията им в Тайван. През 1885 година държавното управление на династия Цин афишира официално Тайван за 20-та провинция на Китай. В 1949 година, откакто претърпяват проваляне в гражданската война, армията и поддръжници на партията „ Гоминдан “, се отдръпват на острова. Макар и в положение на политическо противостоене, това в никакъв случай не е трансформирало обстоятелството, че двете страни на Тайванския пролив принадлежат на един Китай, и чийто суверенитет и териториална целокупност остават неделими. Ако господин Гуо Шънан твърди, че Тайван е „ самостоятелна страна “, може ли той да каже по кое време е реализирана тази самостоятелност и какъв брой страни са го признали?
На второ място, господин Гуо отхвърли намерено правната мощ на Каирската и Потсдамската декларация и се разгласи в поддръжка на така наречен Мирен контракт от Сан Франциско, който самичък по себе си съставлява непознаване и неуважение на интернационалното право. Г-н Гуо уточни, че, когато са оповестени Каирската и Потсдамската заявления Япония „ към момента е имала законно Тайван “, като използването на самия термин „ има законно “ във връзка с японското колониално ръководство на острова е потресаваща. Според оповестената през 1943 година от държавните управления на Китай, Съединени американски щати и Англия Декларация от Кайро, трите страни си слагат за цел връщането на отнетите от Япония територии китайски територии като Североизточен Китай, Тайван и архипелага Пънху. С подписаната от Китай, Съединени американски щати и Англия през 1945 година Потсдамска декларация, към която по-късно се причислява и Съветския съюз, се удостоверява, че „ изискванията в Каирската декларация ще бъдат изпълнени “ и се приканва Япония да капитулира. На 2 септември същата година Токио капитулира абсолютно, ангажирайки се „ да извършва добросъвестно отговорностите, планувани в Потсдамската декларация “. През октомври китайското държавно управление афишира „ възобновяване на суверенитета над Тайван “ и организира в Тайпе гала по приемане на японската капитулация. Така, вследствие на редица юридически обвързващи интернационалните документи де юре и де факто Китай си връща Тайван.
Що се отнася до така наречен Мирен контракт от Сан Франциско, то той е противозаконен и нереален документ, разгласен от Съединените щати след края на Втората международна война, с цел да събере някои страни за подписване на мир с Япония, изключвайки от него Китайската национална република и Съветския съюз. Този документ нарушава положения, залегнали в подписаната през 1942 година от 26 страни, включително Китай, Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, „ Декларация на Обединените народи “, Устава на Организация на обединените нации и съществени правила на интернационалното право, както и всички разпореждания отнасящи се до правата на Китай, свързани с неговия суверенитет и териториална целокупност, както суверенитета над Тайван, и в този смисъл е противозаконен и нереален. Още през цялото време китайското държавно управление е заявило публично, че смята така наречен Мирен контракт от Сан Франциско за противозаконен и нереален, защото той бе иницииран, квалифициран и подписан без присъединяване на Китайската национална република, затова тя в никакъв случай няма да го признае. Съветският съюз, Полша, Чехословакия, Северна Корея, Монголия, Виетнам и други страни също отхвърлиха да признаят този „ контракт “.
За следващ път, господин Гуо изцяло изопачи умишлено Резолюция № 2758 на Общото заседание на Организация на обединените нации, заявявайки, че Организация на обединените нации от дълго време се поддава на политическия напън от страна на Китай, това съставлява неуважение на интернационалната система, чието ядро е Организация на обединените нации. Организация на обединените нации е интернационална организация на суверенни страни, а Тайван, в качеството си на китайска провинция, няма нито право, нито подготовка да бъде част от нея. През октомври 1971 година 26-ото Общо заседание одобри с голямо болшинство Резолюция № 2758, в която се споделя ясно: „ Възстановяват се всички права на Китайската национална република, представителите на нейното държавно управление се признават за единствените законни представители на Китай в Организация на обединените нации и се отстраняват неотложно представителите на Чан Кайши от местата, които те заемат нелегално в Организация на обединените нации и всички нейни органи “. Вярваме, че господин Гуо би трябвало да схваща смисъла на изразите „ заема нелегално “ и „ неотложно се отстраняват “ тук, а не да дава тип за противоположното. Тази резолюция освен позволява недвусмислено въпроса за политическото, законово и процедурно посланичество в Организация на обединените нации на цялостен Китай, в това число Тайван, само че също по този начин е пределно ясна, че страната има единствено едно място в международната организация и не съществуват такива постановки като „ два Китая “ или „ един Китай и един Тайван “. В публично юридическо умозаключение на Службата на Организация на обединените нации по правни въпроси се показва, че „ в качеството му на провинция на Китай, Тайван няма самостоятелен статут “, а „ управляващите на Тайван не разполагат с държавен статут под никаква форма “. Считаме, че господин Гуо би трябвало да схваща всичко това. На процедура, наименованието, което Организация на обединените нации употребява е „ Тайван, провинция на Китай “.
Напоследък, генералният секретар на Организация на обединените нации, над 170 страни и редица интернационалните организации показаха своето отношение и поддръжка за правилото за „ един Китай “, подкрепяйки Пекин в отбраната на неговия суверенитет и териториална целокупност. Сред интернационалната общественост от дълго време съществува консенсус по отношение на правилото за „ един Китай “. Той е всепризнат базов принцип на интернационалните връзки и неизменима част от световния ред след края на Втората международна война, тъй че по никакъв метод не може да се приказва за оказване на политически напън от Китай към Организация на обединените нации по този въпрос.
Г-н Гуо насочи също по този начин обвинявания, че с дейностите си континенталната част на Китай ескалира напрежението в връзките сред двете страни на протока и провокира сериозна световна угриженост за районния мир и непоклатимост. На процедура обаче, повода за напрежението е пределно ясна за всички и тя е стремежът на тайванските управляващи да реализират самостоятелност на острова благодарение на Съединени американски щати, и проектите на Съединени американски щати да употребяват Тайван, с цел да управляват Китай. Вашингтон и Тайпе бяха тези, които първи направиха провокация, тъй че Пекин бе задължен да реагира уверено. Нашата позиция е обективна, рационална и законна, а ограниченията – твърди, мощни и съответни. Целта им е да изпратят предизвестие към основателите на рецесията и да санкционират силите, стремящи се към самостоятелност на Тайван.
Китайците от двете страни на Тайванския пролив са част от едно семейство и ние сме подготвени да проявим нужното самообладание и приемливост, да сътворяваме условия за възстановяване на обмена и се надяваме, че болшинството тайвански сънародници ще покажат почитание към историята и действителностите, ще застанат твърдо на вярната страна на историята, ще бъдат почтени китайци и ще вземат участие интензивно в справедливото дело за мирното обединяване на родината ни. Единството на Китай би било освен гаранция за неговата лична непоклатимост и развиване, само че също по този начин за по-нататъшното подсилване на другарските връзки и съдействието с останалите страни, както и за мира и развиването в Азиатско-тихоокеанския район и в целия свят.
Повече детайлности по тематиката може да намерите в следните документи на държавно управление на Китайската национална република и посолството ѝ в България:
Бяла книга „ Тайванският въпрос и обединяването на Китай в новата ера “:
„ Принципът за „ един Китай “не може да бъде променян “ (статия на Н. Пр. Дун Сяодзюн, дипломат на КНР в България):
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ