Проф. Людмил Георгиев: Основния проблем за БСП е коалирането с нещото, наречено Демократична България и ПП.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В навечерието на горещата политическа есен, потърсихме мнението на психолога, учител и някогашен политик - проф. Людмил Георгиев. За смисъла от избора ни, за рухването на партийната система, за водачите и партийния хайлайф, за излъганите национални илюзии – един диалог на LIBERTA.BG с проф. Людмил Георгиев.
- Проф. Георгиев, стартира месец, в който ще слушаме и гледаме следващите обещания, неистини, неизпълними заричания и целия боеприпас на политическата сергия. Има ли избор в изборите ни, професоре?
- Вероятно за една част от хората има избор, само че ми се коства, че за по-голямата част от тях подобен няма. От тяхна позиция тези избори нямат смисъл, както нямат и идващите, тъй като те няма да решат нищо. Не се знае дали няма да има и още едни предварителни избори, тъй че, явно държавността в България е унищожена, а аргументите за това са доста. Не знам дали ще имаме време да приказваме за всичките? Заговори се за президентска република от Слави Трифонов, което е също вид и може да се обмисли, само че надълбоко в себе си, партийната система е ликвидирана и аргументите за това са доста. Още след ситуирането на Третата Българска страна, когато селската душeвност прониква в такива неща, като страна и партия, българският селяндур усеща, че тук има нещо като кяр и се стреми посредством влизането в партията да вземе някаква работа, тъй че да си подсигурява своето персонално и родово благоденствие. В последните 144 години партията е инструмент, а не метод за решение на въпросите на страната, която отсъства в полезрението на българската селска душeвност. Виждате какво става и какъв брой партии има – двеста ли са, триста ли са, не зная, само че е безумство. Не може един мандат да варира сред 25 -30 000 гласа, а същото време, партия да се учреди с 500 подписа, а в изборите да участваш с двеста хиляди подписа. Това е парадокс, тотална мизерия. Ето, тия неща до момента в който не се трансформират, до момента в който не се преоцени Закона за политическите партии – партии, които получават 1% гласове също получават дотации, няма да се оправи нищо. Нужен е нов Закон за политическите партии. Ако популацията ни е в действителност 5 700 000 души, а в изборните описи са 6 800 000, нали разбирате защо става въпрос и какъв брой мъртви души ще гласоподават? Това трябваше от дълго време да се промени, а не Национален статистически институт за обещае, че ще разгласява данните от преброяването на 2 октомври, а след това да го разгласи за 3 – след изборите. Трябва тотално катурване на изборните описи с хастара на открито и изчистване на мъртвите души, с цел да станем нещо обикновено, макар, че за мен това е неуместно.
- Да отидем към дисекция на партиите - Политическа партия пристигна на крилете на визията, младостта и Харвард. Обеща мед и амброзия, дори втори мост на Дунав, само че седемте месеца осуетиха проекта и мнозина, които ги подкрепяха за разкъсване с Борисовия модел, останаха разочаровани. Как виждате представянето им в този момент?
- Лошо. От психическа позиция е обяснимо, че тези ученици на елитни учебни заведения най-вече в чужбина, тези момчета носят типично селски дух в отношението си към партиите, страната и политическия живот въобще. Разбира се тук главното е задължението на елитите в цялата българска история, страната, въобще ръководството да бъдат джиросани на външен всесилен настойник, който да се грижи за нея. А когато водачът му връчва тази отговорност, той разчита и на покровителството на този външен фактор за всички безобразия, които като ръководеща партия прави. И това е другата огромна драма.
- Ще намалее ли токсичността на ГЕРБ, в случай че Борисов бъде разгласен за почетен член и остане настрана? Печелившо ли е сходно решение, или групировката без него ще се спихне, защото е зачената на различен принцип?
- Аз мисля, че второто е правилно. Да, възможност да наподобява малко по-приемлив ГЕРБ без Борисов като ръководител на партията има, само че въпреки това тя в действителност е по този начин разположена, че без него ще се разпадне на крилца, перца и лобита.
- Много политолози мислят, че Българска социалистическа партия ще заплати висока цена на този избор и даже сочат пето място, след Възраждане и Движение за права и свободи. Оценява ли се, професоре, това, което левицата предложи и устоя в ръководството " Петков " – помощи за младите фамилии, нарастване на пенсии и заплати, безвъзмездни ваучери за служащите, безвъзмездни детски градини и т. н. Не е ли незаслужено игнорирането на тези обществени жестове?
- Очевидно гласоподавателите не са съгласни със степента на помощ от страната и това е другия проблем. За мен, главния проблем за Българска социалистическа партия е коалирането с нещото, наречено Демократична България и Политическа партия. Левият гласоподавател, изключително русофилски настроеният, което е голяма част от българския народ, някак си не може да одобри тоталната проамериканска политика. У нас нещата не се вземат решение вътре в страната. Те се творят отвън границите на България. Така е било и в този момент е същото. Но обичайно ляв гласоподавател не може да одобри, че ние явно сме най-големите ястреби в сегашната геополитическа обстановка и най – огромни русофоби. Няма по какъв начин това да бъде възприето, без значение от детски градини, пенсии и т. н. Така че, наказването ще е съществено.Няма по какъв начин да бъде простено прокрадването на тези неща за експорт на оръжие за Украйна. Дали е било правилно, или не, значимото е, че в публичното пространство излезе, че е по този начин.
- Казахте „ нещото Демократична България “. Ще остане ли тя бутикова партия? Съглашателствата и фрагментите в джипа на Бобоков ще повлияят ли на периферния избор, защото твърдия си е прочут?
- Има нещо сбъркано поначало в Демократична България. Защото тя минава за консервативна и дясна партия със зелени, само че те да се вписват в дясна партия е парадоксално. В България, обаче всичко е допустимо. Носители на прогресистките тежнения в актуалната западна цивилизация са по принцип леви обединения, а парадокса е, че Демократична България афишира себе си за дясна партия, а проповядва прогресистка идеология, като най-изявените са Демократическата партия на Съединени американски щати, в това число ЛГБТ и т. н. Това е абсурд, още повече, че аз не знам някой от тях да е управлявал бизнес. Те базират себе си на русофобия и антикомунизъм. Да Ви кажа – 78 година в Клуба за публичност и народна власт и в синдиката „ Подкрепа “ тези хора ги нямаше. Те бяха деца на партийна номенклатура, експерти по интернационално работническо придвижване и внезапно, когато пристигна на власт Иван Костов станаха антикомунисти.
- Виждате ли предстоящ деспот в лицето на Костадин Костадинов от „ Възраждане “ и ще понижат ли резултата отцепническите трендове?
- Ще понижат резултата на партията, несъмнено. Убеждението на Костадинов, че може „ Възраждане “ да ръководи независимо България, е меко казано смешно. В това си проличава политика дали е общественик. Той не отхвърля, не махва с ръка, а сплотява. При състояние, че има толкоз огромно напрежение против растящата у нас русофобия, да не могат да създадат обединяване с АБВ и Стефан Янев, това е демонстрация на драматизъм. Да не кажа късогледство и вождизъм. Защото огромният общественик сплотява, а не разделя.
- И последно - за някогашната Ви партия. При Движение за права и свободи като че ли изненади на изборите не се чакат, само че въпреки всичко, ще остане ли след вота зад кулисите Движение за права и свободи, поради страха от „ ужилване “ на някогашните и съдружни сътрудници? Има ли Движение за права и свободи настоящи „ мюрета “ в предизборната конкуренция?
- Не, не, няма мюрета. Това, дето го популяризират, че Има Такъв Народ била проекция на Движение за права и свободи е парадокс. За мен Има Такъв Народ заслужават възторженостти, тъй като се държат най-добре, заради простата причина, че те не са класическа партия. Няма партии, които да не се преценяват с наличието на Движение за права и свободи. Казвам го като човек, който самичък напусна партията със скандал, гръм и тропот. Когато напусках им споделих, че главната визия би трябвало да бъде за хората в България, а освен за персоналното облагодетелстване, тъй като ще пристигна момента, в който няма да има кой да гласоподава. И този миг пристигна. Голяма част от електората им ги няма в България. Просто бяха принудени да отидат да си вадят хляба на открито, тъй като страната се оказа мащеха за три милиона души. През 89 година, когато завърши омразния социализъм, България беше 9 милиона, а в този момент е 5 700 000 души. Такова нещо българската история не познава. Няма такава демографска злополука. Ако продължат тези темпове, след 20-30 години страната ще изчезне. Кой се замисля върху това?
- Тъжен край, само че за жалост самата истина. Благодаря Ви!
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
В навечерието на горещата политическа есен, потърсихме мнението на психолога, учител и някогашен политик - проф. Людмил Георгиев. За смисъла от избора ни, за рухването на партийната система, за водачите и партийния хайлайф, за излъганите национални илюзии – един диалог на LIBERTA.BG с проф. Людмил Георгиев.
- Проф. Георгиев, стартира месец, в който ще слушаме и гледаме следващите обещания, неистини, неизпълними заричания и целия боеприпас на политическата сергия. Има ли избор в изборите ни, професоре?
- Вероятно за една част от хората има избор, само че ми се коства, че за по-голямата част от тях подобен няма. От тяхна позиция тези избори нямат смисъл, както нямат и идващите, тъй като те няма да решат нищо. Не се знае дали няма да има и още едни предварителни избори, тъй че, явно държавността в България е унищожена, а аргументите за това са доста. Не знам дали ще имаме време да приказваме за всичките? Заговори се за президентска република от Слави Трифонов, което е също вид и може да се обмисли, само че надълбоко в себе си, партийната система е ликвидирана и аргументите за това са доста. Още след ситуирането на Третата Българска страна, когато селската душeвност прониква в такива неща, като страна и партия, българският селяндур усеща, че тук има нещо като кяр и се стреми посредством влизането в партията да вземе някаква работа, тъй че да си подсигурява своето персонално и родово благоденствие. В последните 144 години партията е инструмент, а не метод за решение на въпросите на страната, която отсъства в полезрението на българската селска душeвност. Виждате какво става и какъв брой партии има – двеста ли са, триста ли са, не зная, само че е безумство. Не може един мандат да варира сред 25 -30 000 гласа, а същото време, партия да се учреди с 500 подписа, а в изборите да участваш с двеста хиляди подписа. Това е парадокс, тотална мизерия. Ето, тия неща до момента в който не се трансформират, до момента в който не се преоцени Закона за политическите партии – партии, които получават 1% гласове също получават дотации, няма да се оправи нищо. Нужен е нов Закон за политическите партии. Ако популацията ни е в действителност 5 700 000 души, а в изборните описи са 6 800 000, нали разбирате защо става въпрос и какъв брой мъртви души ще гласоподават? Това трябваше от дълго време да се промени, а не Национален статистически институт за обещае, че ще разгласява данните от преброяването на 2 октомври, а след това да го разгласи за 3 – след изборите. Трябва тотално катурване на изборните описи с хастара на открито и изчистване на мъртвите души, с цел да станем нещо обикновено, макар, че за мен това е неуместно.
- Да отидем към дисекция на партиите - Политическа партия пристигна на крилете на визията, младостта и Харвард. Обеща мед и амброзия, дори втори мост на Дунав, само че седемте месеца осуетиха проекта и мнозина, които ги подкрепяха за разкъсване с Борисовия модел, останаха разочаровани. Как виждате представянето им в този момент?
- Лошо. От психическа позиция е обяснимо, че тези ученици на елитни учебни заведения най-вече в чужбина, тези момчета носят типично селски дух в отношението си към партиите, страната и политическия живот въобще. Разбира се тук главното е задължението на елитите в цялата българска история, страната, въобще ръководството да бъдат джиросани на външен всесилен настойник, който да се грижи за нея. А когато водачът му връчва тази отговорност, той разчита и на покровителството на този външен фактор за всички безобразия, които като ръководеща партия прави. И това е другата огромна драма.
- Ще намалее ли токсичността на ГЕРБ, в случай че Борисов бъде разгласен за почетен член и остане настрана? Печелившо ли е сходно решение, или групировката без него ще се спихне, защото е зачената на различен принцип?
- Аз мисля, че второто е правилно. Да, възможност да наподобява малко по-приемлив ГЕРБ без Борисов като ръководител на партията има, само че въпреки това тя в действителност е по този начин разположена, че без него ще се разпадне на крилца, перца и лобита.
- Много политолози мислят, че Българска социалистическа партия ще заплати висока цена на този избор и даже сочат пето място, след Възраждане и Движение за права и свободи. Оценява ли се, професоре, това, което левицата предложи и устоя в ръководството " Петков " – помощи за младите фамилии, нарастване на пенсии и заплати, безвъзмездни ваучери за служащите, безвъзмездни детски градини и т. н. Не е ли незаслужено игнорирането на тези обществени жестове?
- Очевидно гласоподавателите не са съгласни със степента на помощ от страната и това е другия проблем. За мен, главния проблем за Българска социалистическа партия е коалирането с нещото, наречено Демократична България и Политическа партия. Левият гласоподавател, изключително русофилски настроеният, което е голяма част от българския народ, някак си не може да одобри тоталната проамериканска политика. У нас нещата не се вземат решение вътре в страната. Те се творят отвън границите на България. Така е било и в този момент е същото. Но обичайно ляв гласоподавател не може да одобри, че ние явно сме най-големите ястреби в сегашната геополитическа обстановка и най – огромни русофоби. Няма по какъв начин това да бъде възприето, без значение от детски градини, пенсии и т. н. Така че, наказването ще е съществено.Няма по какъв начин да бъде простено прокрадването на тези неща за експорт на оръжие за Украйна. Дали е било правилно, или не, значимото е, че в публичното пространство излезе, че е по този начин.
- Казахте „ нещото Демократична България “. Ще остане ли тя бутикова партия? Съглашателствата и фрагментите в джипа на Бобоков ще повлияят ли на периферния избор, защото твърдия си е прочут?
- Има нещо сбъркано поначало в Демократична България. Защото тя минава за консервативна и дясна партия със зелени, само че те да се вписват в дясна партия е парадоксално. В България, обаче всичко е допустимо. Носители на прогресистките тежнения в актуалната западна цивилизация са по принцип леви обединения, а парадокса е, че Демократична България афишира себе си за дясна партия, а проповядва прогресистка идеология, като най-изявените са Демократическата партия на Съединени американски щати, в това число ЛГБТ и т. н. Това е абсурд, още повече, че аз не знам някой от тях да е управлявал бизнес. Те базират себе си на русофобия и антикомунизъм. Да Ви кажа – 78 година в Клуба за публичност и народна власт и в синдиката „ Подкрепа “ тези хора ги нямаше. Те бяха деца на партийна номенклатура, експерти по интернационално работническо придвижване и внезапно, когато пристигна на власт Иван Костов станаха антикомунисти.
- Виждате ли предстоящ деспот в лицето на Костадин Костадинов от „ Възраждане “ и ще понижат ли резултата отцепническите трендове?
- Ще понижат резултата на партията, несъмнено. Убеждението на Костадинов, че може „ Възраждане “ да ръководи независимо България, е меко казано смешно. В това си проличава политика дали е общественик. Той не отхвърля, не махва с ръка, а сплотява. При състояние, че има толкоз огромно напрежение против растящата у нас русофобия, да не могат да създадат обединяване с АБВ и Стефан Янев, това е демонстрация на драматизъм. Да не кажа късогледство и вождизъм. Защото огромният общественик сплотява, а не разделя.
- И последно - за някогашната Ви партия. При Движение за права и свободи като че ли изненади на изборите не се чакат, само че въпреки всичко, ще остане ли след вота зад кулисите Движение за права и свободи, поради страха от „ ужилване “ на някогашните и съдружни сътрудници? Има ли Движение за права и свободи настоящи „ мюрета “ в предизборната конкуренция?
- Не, не, няма мюрета. Това, дето го популяризират, че Има Такъв Народ била проекция на Движение за права и свободи е парадокс. За мен Има Такъв Народ заслужават възторженостти, тъй като се държат най-добре, заради простата причина, че те не са класическа партия. Няма партии, които да не се преценяват с наличието на Движение за права и свободи. Казвам го като човек, който самичък напусна партията със скандал, гръм и тропот. Когато напусках им споделих, че главната визия би трябвало да бъде за хората в България, а освен за персоналното облагодетелстване, тъй като ще пристигна момента, в който няма да има кой да гласоподава. И този миг пристигна. Голяма част от електората им ги няма в България. Просто бяха принудени да отидат да си вадят хляба на открито, тъй като страната се оказа мащеха за три милиона души. През 89 година, когато завърши омразния социализъм, България беше 9 милиона, а в този момент е 5 700 000 души. Такова нещо българската история не познава. Няма такава демографска злополука. Ако продължат тези темпове, след 20-30 години страната ще изчезне. Кой се замисля върху това?
- Тъжен край, само че за жалост самата истина. Благодаря Ви!
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ