Бой, сексуално насилие, генитално осакатяване: невъобразимите страдания на африканските жени
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Почти всяка втора африканка става жертва на принуждение най-малко един път в живота си. Извършителите обаче употребяват ефикасно оръжие: настояват, че отговорна е дамата, защото се била държала провокативно. Възможно ли е това да се промени?
Катрин се е подстригала късо - без единодушието на нейния прияте. Затова той я набил. Нещо, което той е правил неведнъж. " Не мога да си спомня какъв брой пъти към този момент ме е удрял даже и за най-малки недоразумения ", споделя дамата от Малави за Дъждовни води. На идващия ден насилникът изискал амнистия. Дълго Катрин приемала неговите извинения, само че най-после решила да го напусне.
Тормоз, пердах, полово принуждение
Подобно на доста други пострадали дами, и Катрин години наред понасяла безмълвно тъгите и страданията си. Насилието против дами се случва скришно, зад затворени порти, постоянно вкъщи. Изследване от 2020 година демонстрира, че 44 % от африканските дами са се сблъсквали с принуждение, учредено на пола. Средно за света тази стойност е към 30 %, сочат данните на Организация на обединените нации.
Този тип принуждение включва най-различни форми на похищения - от физическо, полово и прочувствено принуждение, чак до генитални осакатявания или търговия с хора. Към него спадат и заканите с кавга, насила и операции. Всичко това може да аргументи на засегнатите тежки душевни или телесни пострадвания.
Голям проблем в борбата против деянията на принуждение, учредено на пола, е това, че жертвите си мълчат. " В множеството африкански общества мълчанието е огромен проблем ", споделя Джудичаел Иракоз от женската правозащитна организация Choose Yourself. " Жените би трябвало да си мълчат: да приказват по-малко, да са по-малко дейни, да не се набиват доста на очи. Колкото по-малко неща вършиш, толкоз по-добра си като жена ", споделя активистката. По-активните дами биват осъдени, дискредитирани, стигматизирани и сплашвани, прибавя тя.
Срамът също играе значима роля, продължава Иракоз, която е израснала в Бурунди. В доста от обществата сексуалността и интимните връзки са персонална работа. " Жени, които се осмеляват да приказват, биват наказвани за това, че са дръзнали да упрекват брачна половинка си, фамилията или своя принудител ", споделя правозащитничката.
Да обвиниш жертвата
А в случай че жертвите решат да приказват, всичко се обръща против тях. Този феномен се назовава " Victim blaming ", споделя активистката от Уганда Сафина Вирани. Дори държавни управления вземат участие в такива порочни практики, споделя тя и дава образец със възбраната за носене на къси поли в родината ѝ, чието държавното управление оправдало мярката с това, че късите поли предизвикали мъжете да изнасилват дами.
" Обществото се е докарало до такава степен да пита дамата какво неприятно е направила. Може би е ядосала мъжа си ", иронично споделя Вирани. Тя дава и още един образец от Уганда: наскоро една жена обвинила в обществените медии мъжа си за похищения против нея, само че негови другари незабавно споделили фотоси, на които двамата изглеждали като щастлива двойка. " Те жигосаха дамата като лъжкиня и ѝ потърсиха сметка за това, че е обвинила мъжа си ", споделя активистката.
" Всичко се върти към мъжа "
Бавните промени в тези общества се дължат и на стандартите във връзка с половете, споделя Иракоз. " Всичко се върти към личността на мъжа, в това число дамата. Част от това е и разбирането, че дамата не разполага даже със личното си тяло, което е място за развлечение на мъжете. "
Това удостоверява и угандийката Вирани. " Обществото те учи, че ти би трябвало да правиш мъжа си благополучен. Може всичко да си постигнала като жена, само че нямаш ли мъж, ти си цялостен неуспех ", споделя тя. Много дами не могат да избягат от това промиване на мозъци: " Жени ти споделят, че сама си си отговорна. Причината за това е в обществото и в образованието: по този начин доста дами в действителност имат вяра, че те самите са повода за насилието, което претърпяват - поради държанието си, облеклото си или това, че не си мълчат. А когато остареят, към този момент им е мъчно да избият от себе си този метод на мислене ", добавя Вирани.
Решения на казуса с тази просвета на мълчанието има, само че политиците и обществата би трябвало да желаят да ги приложат. Експерти приканват за приемането на закони против насилието, учредено на пола. Те упорстват и за назначението на повече дами на политически длъжности. Но смяната в главите на мъжете и момчетата е единствено първата стъпка, както споделя генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш. Тази борба би трябвало да се води и в фамилиите, уверена е Иракоз. " Ако желаеме да изкореним тази отровна неустрашимост, би трябвало да стартираме с нашите татковци, братя, чичовци и сътрудници. Това е гражданска война, която би трябвало да ни избави от патриархата в личния ни дом ", споделя още активистката.
Катрин от Малави се е освободила от нейната отровна връзка. Било е мъчно, само че изцяло вярно. Нейният съвет към други дами, жертва на принуждение, гласи: Напуснете го, преди да е станало прекомерно късно! Обикновено насилниците по-късно страдат и са подготвени на другия ден да ти предложат даже подарък за опрощение. " Но поради такива дарове не си коства да умреш! ", споделя още Катрин.
Автор Зиля Фрьолих
Почти всяка втора африканка става жертва на принуждение най-малко един път в живота си. Извършителите обаче употребяват ефикасно оръжие: настояват, че отговорна е дамата, защото се била държала провокативно. Възможно ли е това да се промени?
Катрин се е подстригала късо - без единодушието на нейния прияте. Затова той я набил. Нещо, което той е правил неведнъж. " Не мога да си спомня какъв брой пъти към този момент ме е удрял даже и за най-малки недоразумения ", споделя дамата от Малави за Дъждовни води. На идващия ден насилникът изискал амнистия. Дълго Катрин приемала неговите извинения, само че най-после решила да го напусне.
Тормоз, пердах, полово принуждение
Подобно на доста други пострадали дами, и Катрин години наред понасяла безмълвно тъгите и страданията си. Насилието против дами се случва скришно, зад затворени порти, постоянно вкъщи. Изследване от 2020 година демонстрира, че 44 % от африканските дами са се сблъсквали с принуждение, учредено на пола. Средно за света тази стойност е към 30 %, сочат данните на Организация на обединените нации.
Този тип принуждение включва най-различни форми на похищения - от физическо, полово и прочувствено принуждение, чак до генитални осакатявания или търговия с хора. Към него спадат и заканите с кавга, насила и операции. Всичко това може да аргументи на засегнатите тежки душевни или телесни пострадвания.
Голям проблем в борбата против деянията на принуждение, учредено на пола, е това, че жертвите си мълчат. " В множеството африкански общества мълчанието е огромен проблем ", споделя Джудичаел Иракоз от женската правозащитна организация Choose Yourself. " Жените би трябвало да си мълчат: да приказват по-малко, да са по-малко дейни, да не се набиват доста на очи. Колкото по-малко неща вършиш, толкоз по-добра си като жена ", споделя активистката. По-активните дами биват осъдени, дискредитирани, стигматизирани и сплашвани, прибавя тя.
Срамът също играе значима роля, продължава Иракоз, която е израснала в Бурунди. В доста от обществата сексуалността и интимните връзки са персонална работа. " Жени, които се осмеляват да приказват, биват наказвани за това, че са дръзнали да упрекват брачна половинка си, фамилията или своя принудител ", споделя правозащитничката.
Да обвиниш жертвата
А в случай че жертвите решат да приказват, всичко се обръща против тях. Този феномен се назовава " Victim blaming ", споделя активистката от Уганда Сафина Вирани. Дори държавни управления вземат участие в такива порочни практики, споделя тя и дава образец със възбраната за носене на къси поли в родината ѝ, чието държавното управление оправдало мярката с това, че късите поли предизвикали мъжете да изнасилват дами.
" Обществото се е докарало до такава степен да пита дамата какво неприятно е направила. Може би е ядосала мъжа си ", иронично споделя Вирани. Тя дава и още един образец от Уганда: наскоро една жена обвинила в обществените медии мъжа си за похищения против нея, само че негови другари незабавно споделили фотоси, на които двамата изглеждали като щастлива двойка. " Те жигосаха дамата като лъжкиня и ѝ потърсиха сметка за това, че е обвинила мъжа си ", споделя активистката.
" Всичко се върти към мъжа "
Бавните промени в тези общества се дължат и на стандартите във връзка с половете, споделя Иракоз. " Всичко се върти към личността на мъжа, в това число дамата. Част от това е и разбирането, че дамата не разполага даже със личното си тяло, което е място за развлечение на мъжете. "
Това удостоверява и угандийката Вирани. " Обществото те учи, че ти би трябвало да правиш мъжа си благополучен. Може всичко да си постигнала като жена, само че нямаш ли мъж, ти си цялостен неуспех ", споделя тя. Много дами не могат да избягат от това промиване на мозъци: " Жени ти споделят, че сама си си отговорна. Причината за това е в обществото и в образованието: по този начин доста дами в действителност имат вяра, че те самите са повода за насилието, което претърпяват - поради държанието си, облеклото си или това, че не си мълчат. А когато остареят, към този момент им е мъчно да избият от себе си този метод на мислене ", добавя Вирани.
Решения на казуса с тази просвета на мълчанието има, само че политиците и обществата би трябвало да желаят да ги приложат. Експерти приканват за приемането на закони против насилието, учредено на пола. Те упорстват и за назначението на повече дами на политически длъжности. Но смяната в главите на мъжете и момчетата е единствено първата стъпка, както споделя генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш. Тази борба би трябвало да се води и в фамилиите, уверена е Иракоз. " Ако желаеме да изкореним тази отровна неустрашимост, би трябвало да стартираме с нашите татковци, братя, чичовци и сътрудници. Това е гражданска война, която би трябвало да ни избави от патриархата в личния ни дом ", споделя още активистката.
Катрин от Малави се е освободила от нейната отровна връзка. Било е мъчно, само че изцяло вярно. Нейният съвет към други дами, жертва на принуждение, гласи: Напуснете го, преди да е станало прекомерно късно! Обикновено насилниците по-късно страдат и са подготвени на другия ден да ти предложат даже подарък за опрощение. " Но поради такива дарове не си коства да умреш! ", споделя още Катрин.
Автор Зиля Фрьолих
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ