Как проспахме това?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Спомняте ли си времето, когато Рейгън беше зложелател номер едно на Тутраканска селищна система? Когато всяка кокошка беше изтребител, а всяко яйце бомба против империалистите? Спомняте ли си какъв брой жалко ни беше тогава? Обидно. Как ни беше позор, че принадлежим на този безумен строй и би трябвало да се гордеем с идиотската му агитация?
Сега е същото. Крайния социализъм и крайния демократизъм някак се оказаха едно и също. Пропаганден екстаз, лишен от мисъл. Общество, яхнато от малоумни функционери, подготвени на безчовечен нелепости, с цел да се харесат на системата. Без значение коя. Само мащабът е друг. В днешния спектакъл не е въвлечена единствено Тутраканска селищна система, а цяла Европа.
Опитите да пестим сила посредством агитация са по един тутракански метод жалки. Да си стопираме климатиците и да си разхлабваме връзките. Да си подмиваме дупето единствено на четни дати. Да не си мием вилиците и да си облизваме чиниите. Да съхнем на тоалетните чинии. Смях и позор и лозунги. Какво проспахме? Как го докарахме дотук? Уж разполагаме с цялата независимост и цивилизационна мъдрост и внезапно отново ще плашим идеологическия зложелател с кокошки - изтребители.
Едно време ни управляваха правилни на партията тъпанари-функционери. Измисляхме вицове за тях, само че те въпреки всичко ни управляваха. Днес имаме алчна каста политици също подготвена на всичко. Човеци алчни, суетни, дребнави. Прекалено подвластни. Покорни на непознати дела. Продажни. Изменчиви. С душа, сменена от пиар. Очите шарят като на апаш на кокошки, на който му се отваря опцията да открадне кон. Говорят неразбираемо, неконкретно по избрани тематики. По други не приказват изобщо. Противоречат си. Извъртат. Повтарят нелепостите, които са им свели не тъй като имат вяра в тях, не и тъй като ние ще повярваме в тях, а тъй като по този начин им е казано.
Песента им за енергийната самостоятелност не е единствено за нас. За цяла Европа е. Ние от нея не печелим. Европа също не печели. Обаче ние и цяла Европа би трябвало да сме във екстаз, че произвеждаме яйца бомби и оставете другото, само че сме подготвени да ги използваме.
Ние, наследниците на Тутраканската селищна система помним, че това държание с изключение на, че е срамно, не води до нищо положително. В Европа скоро ще го прозрат. Европейската кокошка няма да стане изтребител, единствено ние ще бъдем по-прецакани. А по отношение на лозунгите – давам обещание ви, че те ще останат като прегледен образец по какъв начин Тутракан изпревари Европа и то преди половин век.
П.С. Извинявам се на Тутраканска селищна система за породения позор и стеснение. На Европа – не.
Спомняте ли си времето, когато Рейгън беше зложелател номер едно на Тутраканска селищна система? Когато всяка кокошка беше изтребител, а всяко яйце бомба против империалистите? Спомняте ли си какъв брой жалко ни беше тогава? Обидно. Как ни беше позор, че принадлежим на този безумен строй и би трябвало да се гордеем с идиотската му агитация?
Сега е същото. Крайния социализъм и крайния демократизъм някак се оказаха едно и също. Пропаганден екстаз, лишен от мисъл. Общество, яхнато от малоумни функционери, подготвени на безчовечен нелепости, с цел да се харесат на системата. Без значение коя. Само мащабът е друг. В днешния спектакъл не е въвлечена единствено Тутраканска селищна система, а цяла Европа.
Опитите да пестим сила посредством агитация са по един тутракански метод жалки. Да си стопираме климатиците и да си разхлабваме връзките. Да си подмиваме дупето единствено на четни дати. Да не си мием вилиците и да си облизваме чиниите. Да съхнем на тоалетните чинии. Смях и позор и лозунги. Какво проспахме? Как го докарахме дотук? Уж разполагаме с цялата независимост и цивилизационна мъдрост и внезапно отново ще плашим идеологическия зложелател с кокошки - изтребители.
Едно време ни управляваха правилни на партията тъпанари-функционери. Измисляхме вицове за тях, само че те въпреки всичко ни управляваха. Днес имаме алчна каста политици също подготвена на всичко. Човеци алчни, суетни, дребнави. Прекалено подвластни. Покорни на непознати дела. Продажни. Изменчиви. С душа, сменена от пиар. Очите шарят като на апаш на кокошки, на който му се отваря опцията да открадне кон. Говорят неразбираемо, неконкретно по избрани тематики. По други не приказват изобщо. Противоречат си. Извъртат. Повтарят нелепостите, които са им свели не тъй като имат вяра в тях, не и тъй като ние ще повярваме в тях, а тъй като по този начин им е казано.
Песента им за енергийната самостоятелност не е единствено за нас. За цяла Европа е. Ние от нея не печелим. Европа също не печели. Обаче ние и цяла Европа би трябвало да сме във екстаз, че произвеждаме яйца бомби и оставете другото, само че сме подготвени да ги използваме.
Ние, наследниците на Тутраканската селищна система помним, че това държание с изключение на, че е срамно, не води до нищо положително. В Европа скоро ще го прозрат. Европейската кокошка няма да стане изтребител, единствено ние ще бъдем по-прецакани. А по отношение на лозунгите – давам обещание ви, че те ще останат като прегледен образец по какъв начин Тутракан изпревари Европа и то преди половин век.
П.С. Извинявам се на Тутраканска селищна система за породения позор и стеснение. На Европа – не.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ