Сърбия има историческа възможност да се освободи от руското влияние
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Медиите интензивно разясняват несполучливия опит за посещаване в Сърбия на съветския външен министър Сергей Лавров, плануван за 6-7 юни. Съседите на Сърбия (България, Северна Македония и Черна гора) отхвърлиха да разрешат самолета на съветския външен министър да прелети над тяхна територия поради глобите на Европейски Съюз против Лавров и съветския президент Владимир Путин по отношение на нашествието на Русия в Украйна, написа Nowiny Polskie. Сега пред Сърбия се открива историческа опция.
Ситуацията провокира същинска нервност както в съветската политика, по този начин и в пропагандните медии на Кремъл. По-специално, заместник-председателят на Съвета на федерацията на РФ Константин Косачев остро осъди дейностите на трите балкански страни, назова ги стъпка против Русия и Сърбия като страни и заплаши с извънредно остра реакция под формата на освен дипломатически митинги, само че и съответни на практика дейности. На собствен ред ръководителят на комисията по интернационалните въпроси на Съвета на федерацията Григорий Карасин сподели, че отводът на редица европейски страни да позволен самолета с съветския външен министър за Сърбия е знак за тяхната политическа непълноценност. Самият Сергей Лавров сподели, че с отхвърли на самолета му да прелети за Сърбия, страните от Европейски Съюз и НАТО лишиха Белград от правото му да организира самостоятелна външна политика.
Реакцията на Москва към тези събития е изцяло разбираема. Дълги години Кремъл се стреми да сътвори облика на Русия в Южна Европа като лидер и бранител на славянския свят, единствения „ избавител на православната църква”. И тази политика има прочут триумф: народите на Балканите в действителност са мислили в тази посока от известно време. В същото време в Руската империя, Съветския съюз и модерна Русия Балканите постоянно са били обсъждани като район, което може да „ подпали “ Европа и целия Запад. Играейки върху естественото и праведно предпочитание на славянските нации да имат свои страни, Кремъл имаше комфортен лост за въздействие върху континенталната и международната политика.
Историческият ход на събитията обаче разкри циничната лъжливост на " алтруистичните " изказвания на Москва и разкри същинските ѝ цели и планове. Така на Балканите бързо излиза наяве, че под лозунга „ избавление на българските братя от османско иго” Руската империя в действителност се стреми да завземе спомагателни територии и да поеме контрола над Черноморските проливи. Проповядвайки концепциите на панславизма, Москва се пробва да укрепи позициите си и да завоюва поддръжка в битката против други империи. А подбуждането към религиозна борба в християнството беше употребявано от Русия като механизъм за разширение на личното ѝ въздействие към прилежащите нации.
Това се удостоверява от събитията от последните десетилетия. Те включват интервенция в делата на Черногорската православна черква за поддържане на въздействието на Сръбската православна черква в страна, която Кремъл счита за по-лоялна към Русия, и несполучливият опит на сътрудници на съветското военно разузнаване да смъкват законното държавно управление в Черна гора, и поредност от шпионски кавги на Балканите. И най-после, последните събития, откритата военна експанзия на Русия против самостоятелна Украйна, дефинитивно унищожиха облика на „ спасителя на Православната черква “ в множеството от балканските страни, който съветското държавно управление и Руската православна черква усърдно основават на Балканите от 19 век.
В същото време точно в сръбското общество съветските разкази се вкореняват по няколко аргументи. От една страна, Сърбия е страна, която към момента изпитва някои „ имперски фантомни болки “, подбудени от копнежа за ролята ѝ в някогашна Югославия, и има злост към Запада за събитията от 1999 година и загубата на Косово. От друга страна, Сърбия е стопански мощно подвластна от Русия, изключително във връзка с енергийните доставки. И най-после, твърдата позиция на Сръбската православна черква, която, сходно на РПЦ, се опасява да не изгуби въздействието си в някогашните републики от СФРЮ и разчита на съдействието и поддръжката на Руската черква в противодействието на автокефалните желания на Черна гора, Северна Македония и Хърватия.
Ето за какво, с цел да оправдаят нападателната война и дейното въздействие върху мозъците на сърбите, представителите на Кремъл започнаха да употребяват най-мръсните пропагандни тези, оправдавайки потреблението на военна мощ с нуждата от отстояване на духовни и религиозни полезности и даже представяйки по този начин наречена " специфична интервенция " като възмездие към НАТО (разбирайте западните страни) за Сърбия. Москва оправдава ракетните офанзиви против украинската столица, обяснявайки нуждата от " отплата за бомбардировките на Белград ". Подобна кремълска агитация откри плодородна почва в страната, което направи Сърбия на процедура последовател на Русия във войната против Украйна.
Така че, в случай че България, Северна Македония и Черна гора съумяха да се освободят от съветското въздействие, както се вижда от невиждания ход за „ канселиране “ на съветската дипломация – отхвърли да издадат позволение за полет от съветския външен министър, Сърбия към момента е в съветската сфера. В същото време ситуацията на сръбските управляващи на фона на войната в Украйна и антируските наказания е изключително. Сръбското държавно управление е насила да лавира сред „ историческия съдружник “ на Русия, страна, която се нарежда като „ избавител на сърбите от турското изтребване “, и Европа, представлявана от Брюксел, която слага претенции в подтекста на желания за евроинтеграция. Сърбия е принудена да избира сред поддръжката за наказания против Русия и проруските настроения на личния си народ.
Но е пристигнало времето да вземе решение! В същото време сръбските политици би трябвало да схванат, че макар редица стопански проблеми, в това число зависимостта от съветския газ, същинският стопански разцвет на тяхната страна не е вероятен в съдействие с корумпирана и глобена Русия, която, разполагайки с изключителни запаси, не съумя да построи съвременен модел на стопанската система и да обезпечи почтено равнище на живот на голямото болшинство от своите поданици. Икономическото развиване в актуалните условия може да се реализира единствено посредством интеграция с Европейския съюз, разбиране на европейски правила, правила и цивилизационни полезности. А що се отнася до " съветската отбрана на православието ", задоволително е да се запитате: може ли православната подчиненост да благослови войната и убийствата на православни украинци? Да не приказваме, че съветските войски се състоят основно от мюсюлмани (от Кавказ, Татарстан, Башкортостан и др.), будисти (буряти, туванци, калмици) и просто атеисти (едва ли може да се допусна, че някой религиозен народ е кадърен да извърши такива зверства, които бяха осъществени в Ирпин, Буча и други украински градове и села).
Сега Сърбия има историческа опция – късмет да направи верния цивилизационен избор, да се освободи от съветското въздействие, в това число Руската православна черква, и да стане в действителност европейска страна, като съседите си. Но дали ще се възползва от този късмет - времето ще покаже.
Медиите интензивно разясняват несполучливия опит за посещаване в Сърбия на съветския външен министър Сергей Лавров, плануван за 6-7 юни. Съседите на Сърбия (България, Северна Македония и Черна гора) отхвърлиха да разрешат самолета на съветския външен министър да прелети над тяхна територия поради глобите на Европейски Съюз против Лавров и съветския президент Владимир Путин по отношение на нашествието на Русия в Украйна, написа Nowiny Polskie. Сега пред Сърбия се открива историческа опция.
Ситуацията провокира същинска нервност както в съветската политика, по този начин и в пропагандните медии на Кремъл. По-специално, заместник-председателят на Съвета на федерацията на РФ Константин Косачев остро осъди дейностите на трите балкански страни, назова ги стъпка против Русия и Сърбия като страни и заплаши с извънредно остра реакция под формата на освен дипломатически митинги, само че и съответни на практика дейности. На собствен ред ръководителят на комисията по интернационалните въпроси на Съвета на федерацията Григорий Карасин сподели, че отводът на редица европейски страни да позволен самолета с съветския външен министър за Сърбия е знак за тяхната политическа непълноценност. Самият Сергей Лавров сподели, че с отхвърли на самолета му да прелети за Сърбия, страните от Европейски Съюз и НАТО лишиха Белград от правото му да организира самостоятелна външна политика.
Реакцията на Москва към тези събития е изцяло разбираема. Дълги години Кремъл се стреми да сътвори облика на Русия в Южна Европа като лидер и бранител на славянския свят, единствения „ избавител на православната църква”. И тази политика има прочут триумф: народите на Балканите в действителност са мислили в тази посока от известно време. В същото време в Руската империя, Съветския съюз и модерна Русия Балканите постоянно са били обсъждани като район, което може да „ подпали “ Европа и целия Запад. Играейки върху естественото и праведно предпочитание на славянските нации да имат свои страни, Кремъл имаше комфортен лост за въздействие върху континенталната и международната политика.
Историческият ход на събитията обаче разкри циничната лъжливост на " алтруистичните " изказвания на Москва и разкри същинските ѝ цели и планове. Така на Балканите бързо излиза наяве, че под лозунга „ избавление на българските братя от османско иго” Руската империя в действителност се стреми да завземе спомагателни територии и да поеме контрола над Черноморските проливи. Проповядвайки концепциите на панславизма, Москва се пробва да укрепи позициите си и да завоюва поддръжка в битката против други империи. А подбуждането към религиозна борба в християнството беше употребявано от Русия като механизъм за разширение на личното ѝ въздействие към прилежащите нации.
Това се удостоверява от събитията от последните десетилетия. Те включват интервенция в делата на Черногорската православна черква за поддържане на въздействието на Сръбската православна черква в страна, която Кремъл счита за по-лоялна към Русия, и несполучливият опит на сътрудници на съветското военно разузнаване да смъкват законното държавно управление в Черна гора, и поредност от шпионски кавги на Балканите. И най-после, последните събития, откритата военна експанзия на Русия против самостоятелна Украйна, дефинитивно унищожиха облика на „ спасителя на Православната черква “ в множеството от балканските страни, който съветското държавно управление и Руската православна черква усърдно основават на Балканите от 19 век.
В същото време точно в сръбското общество съветските разкази се вкореняват по няколко аргументи. От една страна, Сърбия е страна, която към момента изпитва някои „ имперски фантомни болки “, подбудени от копнежа за ролята ѝ в някогашна Югославия, и има злост към Запада за събитията от 1999 година и загубата на Косово. От друга страна, Сърбия е стопански мощно подвластна от Русия, изключително във връзка с енергийните доставки. И най-после, твърдата позиция на Сръбската православна черква, която, сходно на РПЦ, се опасява да не изгуби въздействието си в някогашните републики от СФРЮ и разчита на съдействието и поддръжката на Руската черква в противодействието на автокефалните желания на Черна гора, Северна Македония и Хърватия.
Ето за какво, с цел да оправдаят нападателната война и дейното въздействие върху мозъците на сърбите, представителите на Кремъл започнаха да употребяват най-мръсните пропагандни тези, оправдавайки потреблението на военна мощ с нуждата от отстояване на духовни и религиозни полезности и даже представяйки по този начин наречена " специфична интервенция " като възмездие към НАТО (разбирайте западните страни) за Сърбия. Москва оправдава ракетните офанзиви против украинската столица, обяснявайки нуждата от " отплата за бомбардировките на Белград ". Подобна кремълска агитация откри плодородна почва в страната, което направи Сърбия на процедура последовател на Русия във войната против Украйна.
Така че, в случай че България, Северна Македония и Черна гора съумяха да се освободят от съветското въздействие, както се вижда от невиждания ход за „ канселиране “ на съветската дипломация – отхвърли да издадат позволение за полет от съветския външен министър, Сърбия към момента е в съветската сфера. В същото време ситуацията на сръбските управляващи на фона на войната в Украйна и антируските наказания е изключително. Сръбското държавно управление е насила да лавира сред „ историческия съдружник “ на Русия, страна, която се нарежда като „ избавител на сърбите от турското изтребване “, и Европа, представлявана от Брюксел, която слага претенции в подтекста на желания за евроинтеграция. Сърбия е принудена да избира сред поддръжката за наказания против Русия и проруските настроения на личния си народ.
Но е пристигнало времето да вземе решение! В същото време сръбските политици би трябвало да схванат, че макар редица стопански проблеми, в това число зависимостта от съветския газ, същинският стопански разцвет на тяхната страна не е вероятен в съдействие с корумпирана и глобена Русия, която, разполагайки с изключителни запаси, не съумя да построи съвременен модел на стопанската система и да обезпечи почтено равнище на живот на голямото болшинство от своите поданици. Икономическото развиване в актуалните условия може да се реализира единствено посредством интеграция с Европейския съюз, разбиране на европейски правила, правила и цивилизационни полезности. А що се отнася до " съветската отбрана на православието ", задоволително е да се запитате: може ли православната подчиненост да благослови войната и убийствата на православни украинци? Да не приказваме, че съветските войски се състоят основно от мюсюлмани (от Кавказ, Татарстан, Башкортостан и др.), будисти (буряти, туванци, калмици) и просто атеисти (едва ли може да се допусна, че някой религиозен народ е кадърен да извърши такива зверства, които бяха осъществени в Ирпин, Буча и други украински градове и села).
Сега Сърбия има историческа опция – късмет да направи верния цивилизационен избор, да се освободи от съветското въздействие, в това число Руската православна черква, и да стане в действителност европейска страна, като съседите си. Но дали ще се възползва от този късмет - времето ще покаже.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ