Радев е застрашен при победа на Украйна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Цветанка Андреева, политолог. Анализът е изработен особено за БГНЕС:
Още с инсталирането му във властта Румен Радев беше претрупан с избрани задания, свързани с смяна на политическия модел и ориентировка на България в интерес на съветските ползи.
Неговият политически облик беше стратегически създаден и внедрен в президентската институция, като имидж на НАТОвски военачалник, повдигнат от левицата, правоприемник на Българска комунистическа партия. В интернационален проект още с първите си изяви Радев лобираше неприкрито за Кремъл – от отпадане на глобите против Русия до открити опити да оправдава Путин на европейската сцена.
Радев използваше трибуните, механизмите и властта на участието ни в Европейски Съюз и НАТО, с цел да прокарва съветските тези. Във вътрешнополитически проект той имаше за задача да радикализира политическата ни система и да превземе властта посредством неофициално политическо водачество и посредством институцията на служебната власт.
Изостри политическото напрежение като оглави митинга под юмрука си, вместо като държавен глава да балансира острите разлики. По този път той получи цялата власт – управляваше без парламент, като внедри напълно своя властови кръг и президентска администрация в изпълнителната власт и службите. Създаде собствен политически план с ресурса и рекламата на едноличната си власт. И по този начин съумя да превземе и постоянното държавно управление, представлявано от четворната коалиция. Популярността на Радев и генералите му явно се оказаха незадоволителни за избор на способени фрагменти и зад облика на „ младата смяна “ застанаха явно хора без концепция за ръководство и политика, паралелно със остарели лица от алените среди – като Стефан Янев и Бойко Рашков. Тази симбиоза се оказа управнически пагубна за страната. Кризите се задълбочиха при липса на всякаква забележима тактика за справяне и недостиг на мощно политическо единение и водачество.
Днес, в подтекста на войнствените проекти на Русия, очевидно Радев има за задача още веднъж да превземе изпълнителната власт, като провокира предварителни избори, разформироване на Народното събрание и ръководство посредством служебно държавно управление. Днес, той се отмята от „ Продължаваме промяната “, който сътвори в коридорите на президентството, с цел да ни предложи други още по-пропутински и ретроградни персони – претенденти за властта. Радев има за задача да саботира и пробива болшинството на евроатлантически консенсус в България.
Трудно е да се разчита на Радев да показа и отбрани българския интерес като европейски. Той е насочен в друга посока в този момент. Кръгът му е заплашен при победа на Украйна. Говорителите му развиват тезата, че било значимо войната да спре, а не Украйна да победи. Нещо, което е недопустимо за цивилизования свят на Европейски Съюз.
Ако войната спре при такова изискване, това значи победа на Путин и загуба за Украйна. Ясно е, че възможна победа на Путин е в полза на властта на Радев в България. А той самият става още по-полезен на Путин.
Ясно е, че този излаз с „ победа “ на военната експанзия на Кремъл в Украйна, трансформира България в последваща стратегическа цел. Радев е квалифициран за този миг от самото си включване в политиката. Неговите нови политически планове би трябвало да оказват помощ на Кремъл като ни изведат от НАТО.
Затова на апелите на Радев за взаимност надали някой в Европейски Съюз ще се отзове или повярва, а в НАТО пък напълно. Радев може да компрометира Европейски Съюз, само че не и да консолидира поддръжка там.
На фона на войната в Украйна, към която цяла Европа е съпричастна, тематиките и изказванията е разумно да са послания, свързани с поддръжката за нападнатата страна. Но вместо да изрича ясно на глас взаимност с президента Зеленски и народа му, Румен Радев влиза в следващите хибридни тези свързани с невмешателство, снишаване пред съветската инвазия и неутралитет, обслужващ агресора.
В интернационален проект с визитите си той търси само легитимност за себе си като към момента европейски водач. Разклатеният му облик на атлантик го прави мощно уязвим пред съдружниците и сътрудниците ни. За тях е ясно, че в случай че не от друго, Радев схваща от защита. И това, че скоро още веднъж ни заподозряха във боен шпионаж в интерес на Русия, приказва задоволително за доверието към главнокомандващия ни и неговия „ колегиален “ кръг.
Цветанка Андреева, политолог. Анализът е изработен особено за БГНЕС:
Още с инсталирането му във властта Румен Радев беше претрупан с избрани задания, свързани с смяна на политическия модел и ориентировка на България в интерес на съветските ползи.
Неговият политически облик беше стратегически създаден и внедрен в президентската институция, като имидж на НАТОвски военачалник, повдигнат от левицата, правоприемник на Българска комунистическа партия. В интернационален проект още с първите си изяви Радев лобираше неприкрито за Кремъл – от отпадане на глобите против Русия до открити опити да оправдава Путин на европейската сцена.
Радев използваше трибуните, механизмите и властта на участието ни в Европейски Съюз и НАТО, с цел да прокарва съветските тези. Във вътрешнополитически проект той имаше за задача да радикализира политическата ни система и да превземе властта посредством неофициално политическо водачество и посредством институцията на служебната власт.
Изостри политическото напрежение като оглави митинга под юмрука си, вместо като държавен глава да балансира острите разлики. По този път той получи цялата власт – управляваше без парламент, като внедри напълно своя властови кръг и президентска администрация в изпълнителната власт и службите. Създаде собствен политически план с ресурса и рекламата на едноличната си власт. И по този начин съумя да превземе и постоянното държавно управление, представлявано от четворната коалиция. Популярността на Радев и генералите му явно се оказаха незадоволителни за избор на способени фрагменти и зад облика на „ младата смяна “ застанаха явно хора без концепция за ръководство и политика, паралелно със остарели лица от алените среди – като Стефан Янев и Бойко Рашков. Тази симбиоза се оказа управнически пагубна за страната. Кризите се задълбочиха при липса на всякаква забележима тактика за справяне и недостиг на мощно политическо единение и водачество.
Днес, в подтекста на войнствените проекти на Русия, очевидно Радев има за задача още веднъж да превземе изпълнителната власт, като провокира предварителни избори, разформироване на Народното събрание и ръководство посредством служебно държавно управление. Днес, той се отмята от „ Продължаваме промяната “, който сътвори в коридорите на президентството, с цел да ни предложи други още по-пропутински и ретроградни персони – претенденти за властта. Радев има за задача да саботира и пробива болшинството на евроатлантически консенсус в България.
Трудно е да се разчита на Радев да показа и отбрани българския интерес като европейски. Той е насочен в друга посока в този момент. Кръгът му е заплашен при победа на Украйна. Говорителите му развиват тезата, че било значимо войната да спре, а не Украйна да победи. Нещо, което е недопустимо за цивилизования свят на Европейски Съюз.
Ако войната спре при такова изискване, това значи победа на Путин и загуба за Украйна. Ясно е, че възможна победа на Путин е в полза на властта на Радев в България. А той самият става още по-полезен на Путин.
Ясно е, че този излаз с „ победа “ на военната експанзия на Кремъл в Украйна, трансформира България в последваща стратегическа цел. Радев е квалифициран за този миг от самото си включване в политиката. Неговите нови политически планове би трябвало да оказват помощ на Кремъл като ни изведат от НАТО.
Затова на апелите на Радев за взаимност надали някой в Европейски Съюз ще се отзове или повярва, а в НАТО пък напълно. Радев може да компрометира Европейски Съюз, само че не и да консолидира поддръжка там.
На фона на войната в Украйна, към която цяла Европа е съпричастна, тематиките и изказванията е разумно да са послания, свързани с поддръжката за нападнатата страна. Но вместо да изрича ясно на глас взаимност с президента Зеленски и народа му, Румен Радев влиза в следващите хибридни тези свързани с невмешателство, снишаване пред съветската инвазия и неутралитет, обслужващ агресора.
В интернационален проект с визитите си той търси само легитимност за себе си като към момента европейски водач. Разклатеният му облик на атлантик го прави мощно уязвим пред съдружниците и сътрудниците ни. За тях е ясно, че в случай че не от друго, Радев схваща от защита. И това, че скоро още веднъж ни заподозряха във боен шпионаж в интерес на Русия, приказва задоволително за доверието към главнокомандващия ни и неговия „ колегиален “ кръг.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ