Мартин Димитров за ФАКТИ: Държавна сигурност продължава да има огромно влияние и пипала навсякъде
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска, импортиран от парламентарната група на “Демократична България”, гласоподаваха през вчерашния ден народните представители.
В рамките на дебата преди гласуването се чуха тези за “вадене на скелетите от гардероба” и за това, че “агентите и офицерите на Държавна сигурност към този момент са възрастни и не заемат държавни длъжности’’.
Какви промени в закона предлага “Демократична България” и какви са аргументите за нуждата от тях, от ФАКТИ разговаряхме с един от вносители на предлагането - народния представител Мартин Димитров .
“Практиката от основаването на така наречен Комисията по досиетата (б.р. Комисия за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална армия) е, когато обещано лице е претендент за заемане на обществена служба, неговата принадлежност към Държавна сигурност да бъде обявявана, без значение дали този човек е разгласен в предишното. През 2021 година излезе Тълкувателно решение на Върховния административен съд, което споделя, че в случай че един човек в миналото е бил разгласен, Комисията няма право да прави това повторно. Получава се следният парадокс - бил си претендент за общински консултант преди 30 години, името ти е оповестено тогава в някоя дребна община, в този момент си претендент за значима социална служба, да вземем за пример за депутат, и твоето име не се афишира. Така хората не могат да свържат двете събития и да схванат, че като претендент за депутат, този човек има принадлежност към Държавна сигурност. Нещо повече - получи се по този начин, че когато Комисията по досиетата продължава да афишира тази принадлежност, има заплаха да ѝ бъдат заведени каузи за нарушения”, изясни националният представител.
”С препоръчаното в нашия законопроект на процедура даваме право на Комисията да афишира принадлежност към Държавна сигурност, даже за лица, чиято принадлежност е била оповестена преди доста години. За нас това е основно за прозрачността, за отчетността, с цел да могат хората да знаят кой е назначен на обществен пост и кой е претендент за депутат или за друга значима социална служба. Смятам, че с този законопроект резервираме публичния консенсус да няма заслон или прикриване, а бистрота и изясненост кой кой е”, добави Димитров.
Предложението към този момент беше признато на първо четене, а националният представител чака то да бъде гласувано и на второ. “Законопроектът мина с положително болшинство. Малко ме тормозят декларираните планове за промени сред първо и второ четене, които бяха направени от някои парламентарни групи. Моят съвет към тези, които желаят да вършат изменение, е, в случай че са доброжелателни, да се срещнат с Комисията по досиетата - както го върша аз. Този законопроект беше направен от самата Комисия по досиетата”, разяснява Мартин Димитров.
“Комисията по досиетата прави работата си добре. Тя направи в действителност значими и значими стъпки по повод прозрачността. На хората, които споделят, че хората от Държавна сигурност към този момент ги нямало, желая да кажа, че на последните парламентарни избори във всички листи, отвън листата на “Демократична България”, имаше хора с принадлежност към Държавна сигурност”, акцентира той.
“Истината е, че Държавна сигурност продължава да има голямо въздействие и пипала на всички места. Това, което хората от Държавна сигурност се пробват да кажат е: “Нас ни няма към този момент, за какво се занимавате с нас?”. Всъщност тези хора ги има. Някои от линиите на въздействие на Москва минават тъкмо по тази линия. В обстановката на безумната война, която Путин води против Украйна, тази тематика става още по-важна. Влиянието на Москва у нас минава точно през Държавна сигурност”, безапелационен е Мартин Димитров.
Въпреки че законопроектът на “Демократична България” мина на първо четене с огромно болшинство, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия не го поддържаха. Попитан дали това е притеснително, поради, че Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия са съдружни сътрудници, Димитров отговори по този начин: “Ясно е, че имаме разлики по тези тематики. Тези разлики са от доста от дълго време. Беше ясно, че ще стане по този начин, което обаче не стопира законопроектът да бъде признат на второ четене”.
В същото време, от “Възраждане” оферират Комисията да се закрие, а законът, който регламентира съществуването ѝ - да се анулира. “Този законопроект на “Възраждане” по никакъв метод не трябва да бъде признат и ние ще създадем всичко, което зависи от нас. Това е опит Комисията по досиетата да бъде унищожена, а следенето и оповестяването кои лица имат принадлежност към Държавна сигурност да спре. Това е опит за прикриването на тези лица и не се удивлявам, че идва от “Възраждане”. Надявам се обаче, че Парламентът не би подкрепил такова нещо”, разяснява националният представител.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска, импортиран от парламентарната група на “Демократична България”, гласоподаваха през вчерашния ден народните представители.
В рамките на дебата преди гласуването се чуха тези за “вадене на скелетите от гардероба” и за това, че “агентите и офицерите на Държавна сигурност към този момент са възрастни и не заемат държавни длъжности’’.
Какви промени в закона предлага “Демократична България” и какви са аргументите за нуждата от тях, от ФАКТИ разговаряхме с един от вносители на предлагането - народния представител Мартин Димитров .
“Практиката от основаването на така наречен Комисията по досиетата (б.р. Комисия за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална армия) е, когато обещано лице е претендент за заемане на обществена служба, неговата принадлежност към Държавна сигурност да бъде обявявана, без значение дали този човек е разгласен в предишното. През 2021 година излезе Тълкувателно решение на Върховния административен съд, което споделя, че в случай че един човек в миналото е бил разгласен, Комисията няма право да прави това повторно. Получава се следният парадокс - бил си претендент за общински консултант преди 30 години, името ти е оповестено тогава в някоя дребна община, в този момент си претендент за значима социална служба, да вземем за пример за депутат, и твоето име не се афишира. Така хората не могат да свържат двете събития и да схванат, че като претендент за депутат, този човек има принадлежност към Държавна сигурност. Нещо повече - получи се по този начин, че когато Комисията по досиетата продължава да афишира тази принадлежност, има заплаха да ѝ бъдат заведени каузи за нарушения”, изясни националният представител.
”С препоръчаното в нашия законопроект на процедура даваме право на Комисията да афишира принадлежност към Държавна сигурност, даже за лица, чиято принадлежност е била оповестена преди доста години. За нас това е основно за прозрачността, за отчетността, с цел да могат хората да знаят кой е назначен на обществен пост и кой е претендент за депутат или за друга значима социална служба. Смятам, че с този законопроект резервираме публичния консенсус да няма заслон или прикриване, а бистрота и изясненост кой кой е”, добави Димитров.
Предложението към този момент беше признато на първо четене, а националният представител чака то да бъде гласувано и на второ. “Законопроектът мина с положително болшинство. Малко ме тормозят декларираните планове за промени сред първо и второ четене, които бяха направени от някои парламентарни групи. Моят съвет към тези, които желаят да вършат изменение, е, в случай че са доброжелателни, да се срещнат с Комисията по досиетата - както го върша аз. Този законопроект беше направен от самата Комисия по досиетата”, разяснява Мартин Димитров.
“Комисията по досиетата прави работата си добре. Тя направи в действителност значими и значими стъпки по повод прозрачността. На хората, които споделят, че хората от Държавна сигурност към този момент ги нямало, желая да кажа, че на последните парламентарни избори във всички листи, отвън листата на “Демократична България”, имаше хора с принадлежност към Държавна сигурност”, акцентира той.
“Истината е, че Държавна сигурност продължава да има голямо въздействие и пипала на всички места. Това, което хората от Държавна сигурност се пробват да кажат е: “Нас ни няма към този момент, за какво се занимавате с нас?”. Всъщност тези хора ги има. Някои от линиите на въздействие на Москва минават тъкмо по тази линия. В обстановката на безумната война, която Путин води против Украйна, тази тематика става още по-важна. Влиянието на Москва у нас минава точно през Държавна сигурност”, безапелационен е Мартин Димитров.
Въпреки че законопроектът на “Демократична България” мина на първо четене с огромно болшинство, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия не го поддържаха. Попитан дали това е притеснително, поради, че Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия са съдружни сътрудници, Димитров отговори по този начин: “Ясно е, че имаме разлики по тези тематики. Тези разлики са от доста от дълго време. Беше ясно, че ще стане по този начин, което обаче не стопира законопроектът да бъде признат на второ четене”.
В същото време, от “Възраждане” оферират Комисията да се закрие, а законът, който регламентира съществуването ѝ - да се анулира. “Този законопроект на “Възраждане” по никакъв метод не трябва да бъде признат и ние ще създадем всичко, което зависи от нас. Това е опит Комисията по досиетата да бъде унищожена, а следенето и оповестяването кои лица имат принадлежност към Държавна сигурност да спре. Това е опит за прикриването на тези лица и не се удивлявам, че идва от “Възраждане”. Надявам се обаче, че Парламентът не би подкрепил такова нещо”, разяснява националният представител.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ