Колко пъти историята на България е започвала по един и същи начин?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Историята на другите нации, на другите страни, циклично се е повтаряла. Това се обуславя на първо място от географските фактори, от географското местонахождение на дадена страна, преди всичко, както и от състава на самото население, съществуването на избрани съседи (народи, страни, огромни градски центрове) и други.
Циклично се е повтаряла и историята на българската страна, в доказателство на което ще разгледаме три случая на възобновяване и възобновяване на държавността.
Как стартира историята на Трето българско царство?
Историята на Трето българско царство или Трета българска страна, стартира с Руско-турската война, която донася Освобождението. На 03.03.1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя, който поставя завършек на войната и обрисува едни необятни граници на новата българска страна. Няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес този контракт е преразгледан и е подписан финален подобен, под името Берлински контракт. В последна сметка, след към пет века иго, е формирано Княжество България. Обаче то е несъмнено като васално на Османската империя и обгръща единствено Мизия (Северна България) и Софийски санджак (окръг). Южна България (Тракия) под името Източна Румелия, остава самостоятелна област, с известно самоуправление, само че официално още веднъж в границите на Османската империя. Земите на Македония остават напълно в ситуацията, в което са били преди войната. Оттук нататък, както е добре известно, стартира един десетилетен развой на отменяне на зависимости, които даже и да съществуват единствено на документи, са въпреки всичко публични, стартира един непосилен развой на сливане, приобщаване, освобождение посредством военни дейности на нови територии към Княжество България, което след 22.09.1908 година, към този момент публично е Царство България.
Този муден и непосилен развой, траял повече от шестдесет години, по своята същина съставлява едно избавление на българските земи от север на юг. Освободени и управлявани още в хода на военните дейности са първо земите на север от Стара планина, античната провинция Мизия, по-късно са присъединени земите на юг от Балкана, античната провинция Тракия, а битките за най-южните земи, най-много Македония, не престават половин век, без дефинитивно решение. Всичко това става благодарение на една войска пристигнала от север, оттатък Дунав.
Подобно на историята на Трето българско царство през 19 век, по този начин стартира и историята на Второ българско царство при започване на 12 век. В резултат на въстанието на братята Асен и Петър, през 1185 година е освободена от византийско наличие Северна България, или провинция Мизия. Това става след няколкогодишни военни стълкновения, в който вземат участие и куманите, като помощници от земите северно от Дунав, където и самите братя Асен и Петър се отдръпват за известно време. Следва одобряване на българската власт в Северна България, което не става елементарно и минава през убийството и на цар Асен и на цар Петър. По времето на цар Калоян (1197-1207) стартира и по-сериозна интервенция и нахлуване на юг от Балкана. Присъединени са и области на запад – Белград и дукство Браничево, след много дипломация и военни дейности. Борбата за изцяло присъединение на Тракия и Македония към Второ българско царство по този начин и остава незавършена или единствено краткотрайно решена в идващите два века.
Известният български историк проф. Петър Мутафчиев има едно забавно проучване за ролята на Балкана (Стара планина) в нашата история. Там с доста образци той демонстрира неговата стратегическа значимост във военните дейности сред византийските и нашите владетели по времето на Първо и Второ българско царство. Балканът е имал ролята на един същински щит при непознати нашествия.
Другата такава естествена граница за българските земи е река Дунав. Тя също е ограничавала непознатите нашествия, само че от север, на най-вече номадските, степни племена. Териториите на север от Дунав обаче постоянно са били мястото където са бягали или са се оттегляли искащите независимост и самостоятелност при непознато настъпление в земите на Балканите. Така е било и през Турското иго от самото му начало, до неговия край, по този начин е било по-рано при Византийското господство и още по рано през 1 век преди – 1 век след новата епоха, когато Римската империя настава на Балканите от югозапад на североизток.
Ако проследим процесите при учредяване на Първо българско царство, публично през 680/681 година, ще забележим че те са напълно същите, като тези от началото на Второ и Трето царство. Една войска, пристигнала от север, освобождава първо севернобългарските земи или провинция Мизия. После по времето на цар Тервел (700-721) има присъединение на територия на юг от Балкана, региона Загоре. Малко по-късно по времето на цар Крум (803-814), при започване на 9 век, е присъединена Сердика (София) към българската страна, а след няколко десетилетия е присъединена и Горна Тракия и така нататък Това е едно освобождение на българските земи от Римското иго, почнало с началото на първото хилядолетие.
Последният държател на тракийското Одриско царство е Реметалк III, наследник на Котис III. След неговата гибел през 46 година от новата епоха Римската империя афишира земите на Тракия за своя провинция. Интересното тук е, че земите на Северна България, са завзети малко по-рано през 15 година преди новата епоха, когато е формирана провинция Мизия, само че и тя става независима сенатска провинция през 44 година. Така в 1 век от новата епоха стартира Римското владичество в тракийските земи, което продължава чак до 7 век или към шест века. През това време самостоятелни хора, цели тракийски племена, част от тракийската аристокрация бягат на север от река Дунав. През идващите няколко века следват доста опити посредством навлизане от север земите на юг от Дунав да бъдат освободени. Междувременно милионното тракийско население в Балканските земи, стартира след 2-3-4 век да се назовава и да бъде наричано българско, вследствие на латинското (римско) въздействие. Освобождаването на това най-голямо измежду балканските нации население от римската и гръцка администрация и от непознатата духовна власт стартира още през 4-5 век, само че придобива публична форма в края на 7 век, с интернационалното признание на независимостта на Дунавска България.
Историята на другите нации, на другите страни, циклично се е повтаряла. Това се обуславя на първо място от географските фактори, от географското местонахождение на дадена страна, преди всичко, както и от състава на самото население, съществуването на избрани съседи (народи, страни, огромни градски центрове) и други.
Циклично се е повтаряла и историята на българската страна, в доказателство на което ще разгледаме три случая на възобновяване и възобновяване на държавността.
Как стартира историята на Трето българско царство?
Историята на Трето българско царство или Трета българска страна, стартира с Руско-турската война, която донася Освобождението. На 03.03.1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя, който поставя завършек на войната и обрисува едни необятни граници на новата българска страна. Няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес този контракт е преразгледан и е подписан финален подобен, под името Берлински контракт. В последна сметка, след към пет века иго, е формирано Княжество България. Обаче то е несъмнено като васално на Османската империя и обгръща единствено Мизия (Северна България) и Софийски санджак (окръг). Южна България (Тракия) под името Източна Румелия, остава самостоятелна област, с известно самоуправление, само че официално още веднъж в границите на Османската империя. Земите на Македония остават напълно в ситуацията, в което са били преди войната. Оттук нататък, както е добре известно, стартира един десетилетен развой на отменяне на зависимости, които даже и да съществуват единствено на документи, са въпреки всичко публични, стартира един непосилен развой на сливане, приобщаване, освобождение посредством военни дейности на нови територии към Княжество България, което след 22.09.1908 година, към този момент публично е Царство България.
Този муден и непосилен развой, траял повече от шестдесет години, по своята същина съставлява едно избавление на българските земи от север на юг. Освободени и управлявани още в хода на военните дейности са първо земите на север от Стара планина, античната провинция Мизия, по-късно са присъединени земите на юг от Балкана, античната провинция Тракия, а битките за най-южните земи, най-много Македония, не престават половин век, без дефинитивно решение. Всичко това става благодарение на една войска пристигнала от север, оттатък Дунав.
Подобно на историята на Трето българско царство през 19 век, по този начин стартира и историята на Второ българско царство при започване на 12 век. В резултат на въстанието на братята Асен и Петър, през 1185 година е освободена от византийско наличие Северна България, или провинция Мизия. Това става след няколкогодишни военни стълкновения, в който вземат участие и куманите, като помощници от земите северно от Дунав, където и самите братя Асен и Петър се отдръпват за известно време. Следва одобряване на българската власт в Северна България, което не става елементарно и минава през убийството и на цар Асен и на цар Петър. По времето на цар Калоян (1197-1207) стартира и по-сериозна интервенция и нахлуване на юг от Балкана. Присъединени са и области на запад – Белград и дукство Браничево, след много дипломация и военни дейности. Борбата за изцяло присъединение на Тракия и Македония към Второ българско царство по този начин и остава незавършена или единствено краткотрайно решена в идващите два века.
Известният български историк проф. Петър Мутафчиев има едно забавно проучване за ролята на Балкана (Стара планина) в нашата история. Там с доста образци той демонстрира неговата стратегическа значимост във военните дейности сред византийските и нашите владетели по времето на Първо и Второ българско царство. Балканът е имал ролята на един същински щит при непознати нашествия.
Другата такава естествена граница за българските земи е река Дунав. Тя също е ограничавала непознатите нашествия, само че от север, на най-вече номадските, степни племена. Териториите на север от Дунав обаче постоянно са били мястото където са бягали или са се оттегляли искащите независимост и самостоятелност при непознато настъпление в земите на Балканите. Така е било и през Турското иго от самото му начало, до неговия край, по този начин е било по-рано при Византийското господство и още по рано през 1 век преди – 1 век след новата епоха, когато Римската империя настава на Балканите от югозапад на североизток.
Ако проследим процесите при учредяване на Първо българско царство, публично през 680/681 година, ще забележим че те са напълно същите, като тези от началото на Второ и Трето царство. Една войска, пристигнала от север, освобождава първо севернобългарските земи или провинция Мизия. После по времето на цар Тервел (700-721) има присъединение на територия на юг от Балкана, региона Загоре. Малко по-късно по времето на цар Крум (803-814), при започване на 9 век, е присъединена Сердика (София) към българската страна, а след няколко десетилетия е присъединена и Горна Тракия и така нататък Това е едно освобождение на българските земи от Римското иго, почнало с началото на първото хилядолетие.
Последният държател на тракийското Одриско царство е Реметалк III, наследник на Котис III. След неговата гибел през 46 година от новата епоха Римската империя афишира земите на Тракия за своя провинция. Интересното тук е, че земите на Северна България, са завзети малко по-рано през 15 година преди новата епоха, когато е формирана провинция Мизия, само че и тя става независима сенатска провинция през 44 година. Така в 1 век от новата епоха стартира Римското владичество в тракийските земи, което продължава чак до 7 век или към шест века. През това време самостоятелни хора, цели тракийски племена, част от тракийската аристокрация бягат на север от река Дунав. През идващите няколко века следват доста опити посредством навлизане от север земите на юг от Дунав да бъдат освободени. Междувременно милионното тракийско население в Балканските земи, стартира след 2-3-4 век да се назовава и да бъде наричано българско, вследствие на латинското (римско) въздействие. Освобождаването на това най-голямо измежду балканските нации население от римската и гръцка администрация и от непознатата духовна власт стартира още през 4-5 век, само че придобива публична форма в края на 7 век, с интернационалното признание на независимостта на Дунавска България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ