Цветан Кръстев за ФАКТИ: Голямата цел на Кремъл е преструктурирането на НАТО
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Войната на Русия против Украйна продължава и за жалост няма изгледи да спре. В същото време, до момента в който боевете на украинска територия не престават и съветските военни обстрелват гражданска инфраструктура и цивилното население на Украйна, българската политическа обстановка продължава да се колебае и мотае с даването на военна помощ на украинската страна.
Държава, която брани освен своята териториална целокупност и население, само че и целия цивилизован свят от нецивилизования, за който човешкият живот не значи безусловно нищо.
За да поговорим по отношение на някои аспекти от протичащото в и около войната на Русия в Украйна, в това число такива с тясно български подтекст, от ФАКТИ се свързахме с геополитическия анализатор Цветан Кръстев.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Г-н Кръстев, през днешния ден ще си приказваме за геополитика и за българска политика, като няма по какъв начин въпреки всичко да не стартираме с най-актуалната и в това време извънредно неприятна тематика. И по-конкретно с един от детайлите, които са част от войната в Украйна. Дават ли към този момент резултат глобите против съветския агресор?
- Наложените наказания против Русия са извънредно координирани и невиждани в модерната история. Тяхната цел е да се окаже напън за прекратяването на войната в Украйна и да докара до задълбочаваща се интернационална изолираност на Москва. Санкциите все още не дават стремежи резултат за прекъсването на военните дейности на територията на Украйна, само че техният резултат върху стопанската система на Русия е на разположение и това си проличава от последните реакции на съветските управляващи. Руската централна банкa повиши фрапантно главния си лихвен % до 20% за да поддържа обезценяващата се рубла и надлежно да ограничи въздействието на глобите, като в същото време предизвести, че съветската стопанска система ще мина през структурна промяна. Също по този начин централната банка разгласява резултати от анкетно изследване измежду 18 икономисти, чиито резултати предвиждат спад на Брутният вътрешен продукт на страната от 8% на годишна база през 2022 година и ускорение на инфлацията до 20% на годишна база през същата година. Преди малко повече от седмица рейтинговата организация Fitch също предвижда спад на стопанската система на Русия от 8% през тази година поради несигурността към продължителността на войната и глобите. Но английският министър председател Борис Джонсън ясно съобщи, че прекратяването на огъня няма да е задоволително за анулация на глобите на Лондон и загатна за налагането на нови ограничения.
- Някои Ваши сътрудници икономисти споделяха преди към седмица, седмица и половина, че войната ще завърши скоро поради икономическата неплатежоспособност на агресора Русия, други тъкмо противоположното - че чакат дълга война. Какво е Вашето мнение?
- По мое мнение Русия се готви за продължителна война, само че тази прогноза я върша с няколко разяснения. Тази седмица станахме очевидци на първите сигнали за евентуално усмиряване на напрежението, откакто Русия разгласи, че стартира изтеглянето на войски от регионите към столицата Киев и Чернигов. Въпреки това бомбардировките и ракетните обстрели продължиха в разнообразни елементи на страната, а Пентагонът съобщи, че следи прегрупиране на съветски войски, които има риск да бъдат употребявани за военна атака в други райони, в това число и в Донбас. В този смисъл, макар обособени поръчки или обещания от страна на Русия, които може да следим в кратковременен проект, има сериозна опасност от продължителна атака и блокада на обособени градове в южната и източната част на Украйна в дълготраен проект. Към момента Русия не дава индикации, че би преговаряла за връщането на полуостров Крим на Украйна или за отвод от признаването за самостоятелни на Луганска и Донецка национални републики. Поради това смятам, че има сериозен риск и от продължителни опити за установяването на още републики от този вид благодарение на съветската войска.
- Да намесим и България в подтекста на съветското въздействие, за което с Вас говорихме по-рано. Считате ли, че за Кремъл България е по-специална страна или пък ни преглеждат безусловно наедно и по един и същи метод със съседите ни на Балканския полуостров?
- Ако погледнем формалните позиции на Русия, тя ни преглежда като неприятелска страна поради участието ни в Европейски Съюз. Това стана ясно, когато Руската федерация разгласява лист на неприятeлски страни, който включва всички членки на икономическата общественост. Отношението на Кремъл към България надали може да се назова по-специално, защото то е такова като към страна-членка на Европейски Съюз и НАТО. На Балканския полуостров може да се каже, че Сърбия получава по-различно отношение, като Москва и Белград имат сближени позиции във връзка с избрани външнополитически въпроси. В този смисъл Кремъл само би могъл да се пробва да въздейства в България посредством избрани партии, употребявайки ги като инструмент за дестабилизация и опит за отцепване на страната по основни евроатлантически позиции.
По отношение на въздействието на Балканите е значимо да напомня решението на черногорски съд от 2016 година, което осъди двама съветски жители на затвор за опит за прелом за Черна гора да не стане член на НАТО. Този проект бе осуетен и към днешна дата Черна гора е в НАТО. Но риск на Балканите може да има и от така наречен Република Сръбска, която поражда по време на войната на Слободан Милошевич.
- Какво желае Кремъл в България - излизането ни от НАТО и марионетно държавно управление, като до момента обслужване на стратегическите им ползи или просто всеобща дестабилизация в границите на Европейския съюз?
- Голямата цел, която съветският президент Путин разгласи още преди войната, е преструктурирането на НАТО във формат отпреди 1997 година Това включва и прекратяването на участието на България в НАТО, което обаче няма по какъв начин да се случи, защото този избор е изработен още през 1997 година, когато резултатите от парламентарните избори дадоха опция за съставянето на такова държавно управление, което стартира пътя на България към присъединението към НАТО. Тоест всевъзможни хрумвания и оферти за референдум за участието ни в НАТО са несъстоятелни.
- Каквато и да е в действителност задачата им, по какъв начин си обяснявате съвсем непрекъснатото пораждане на политически планове, които в България показват гледната точка на съветското външно министерство, и бидейки толкоз доста, не си ли пречат по-скоро?
- От 1989 година насам в България постоянно е имало ниша за основаването на сходни партии, които целят точно да привлекат избран вид електорат. Разбира се, в обособени интервали може да се каже, че е имало конкуренция, само че постоянно е изпъквал един състезател с ясно изразени антинатовски или прокремълски позиции. В случая тук може да вършим паралели с „ Възраждане “.
- „ Възраждане “ и „ Атака “ - това едно и също нещо с разнообразни хора ли е?
- Има огромни сходства сред „ Възраждане “ и „ Атака “, като неслучайно „ Атака “ получи на последните избори най-малък резултат. Тоест може да се каже, че „ Възраждане “ сполучливо е привлякла съвсем целия електорат на „ Атака “ към себе си. Основните сходства сред двете политически партии е, че си служат с националистическа изразителност, примесена с обич към Русия, само че не към съветската просвета, обичаи или изкуство, а към повтарянето на външнополитическите тези на настоящето ръководство на Путин. Също по този начин отпред на актуалната „ националистическа “ партия в Народното събрание още веднъж има водач, който си служи с радикална изразителност и се стреми да отхвърля открити политически правила в опит да се покаже като съперник на даден хайлайф или статукво. Този вид говорене води до осакатяване на институционалното доверие в България, което дава късмет за пораждането на рецесии и дестабилизационни процеси. Всичко това бе смесено и с разпространението на антинаучни теории по време на всички талази от пандемията, което способства и за по-слабата имунизация у нас поради всяването на боязън измежду обособени групи от обществото.
- Относно Стефан Янев, който коментирахме в първото наше изявление. Гледах негово присъединяване в Българска национална телевизия предходната събота и мога да кажа, че той звучеше съответно по всички тематики, даже по стопански, които би трябвало да са му далечни като някогашен боен. А неуверените си позиции по отношение на НАТО изясни с това, че е решил да не залага на внезапна изразителност против източния ни противник, а да разчита на това, че военните проекти на Алианса по този начин или другояче си вървят. Също по този начин означи, че изборът - в подтекста на принадлежността ни към НАТО, е изработен. Да не би това по-скоро да е новият избавител - вид Бойко Борисов, Румен Радев, а ненапълно и Кирил Петков, в сравнение с ново съветско прокси?
- Направих си труда да изгледам това изявление, с цел да мога да дам коментар по въпроса. За мен позициите му във връзка с НАТО и икономическата обстановка са обясними по отношение на търсения от него имидж в един предстоящ политически план. От една страна, той продължава да се стреми да се изявява като балансьор във връзка с войната в Украйна, защото рано усети, че има ниша в тази посока. Ето за какво Янев и неговият предстоящ политически план няма да имат радикални и безапелационни позиции по обособени външнополитически проблеми, защото това пространство към този момент е заето от „ Възраждане “, а сходен вид говорене постоянно води политическите играчи на границата от влизането в Народното събрание.
Коментарите му за актуалната икономическа обстановка и въздействието на инфлацията върху приходите на хората удостоверяват опасенията, че партията ще е със патриотично-социален темперамент и би търсила съдействие преди или след възможни избори с групировка на Мая Манолова. Освен това евентуално усилване на сходен вид говорене би основало риск от провокиране на отрицателни публични настроения към обезпечаването на помощи за украински бежанци.
По отношение на втората част на въпроса – в случай че би трябвало да се търсят съпоставения с изброените политици, най-близкият образец е с облика на Румен Радев, защото самият Янев дълго време бе определян като дясната ръка на президента. Има съвпадения и по избрани позиции по отношение на войната. Президентът Радев неотдавна съобщи, че даването на оръжие на Украйна значи директно замесване във войната и взимане на страна. Това е теза на Кремъл, която даже е повтаряна неведнъж.
- Относно позорното държание и на държавното управление, и на ръководещото болшинство в Народното събрание по тематиката за доставка на защитни средства и оръжие за Украйна, поражда и следният въпрос: за какво им е в Кремъл въобще да се конфронтират с българската власт, откакто тя - и тази, и предходната, пасивно и/или интензивно работи за техния триумф?
- Вече стана ясно, че в Народното събрание предстоят полемики по отношение на евентуалното даване на оръжия за Украйна. По време на гласуването на сходно решение ще се види ясно кой на чия страна е. В този смисъл непредоставянето на оръжие и даването на оръжие са взимане на страна, няма приблизително състояние.
- Възможно ли е обединението, която е отпред на страната, да се разпадне поради някой от множеството фактори, които ни носи съветската военна експанзия в Украйна?
- Войната в Украйна е един от факторите, който провокира земетресения и напрежение в държавното управление. Изборът на гуверньор на Българска народна банка евентуално също ще се окаже причина за дисбаланс сред съдружните сътрудници. Известно напрежение сътвори и покачването на оптималния застрахователен предел, само че след това „ Демократична България “ се помири с решението. Всичко това демонстрира, че партиите от четворната коалиция имат разнообразни позиции по обособени политически въпроси. По отношение на войната в Украйна Българска социалистическа партия, която е част от ръководството, е по-близка до позициите на „ Възраждане “, която е от опозицията. Всичко това демонстрира, че при предварителни избори има риск от одобряването на идеологически и политически друго болшинство, което да включва партии от център-ляво като Българска социалистическа партия, бъдещите политически планове на Янев и Манолова, както и „ Възраждане “.
Войната на Русия против Украйна продължава и за жалост няма изгледи да спре. В същото време, до момента в който боевете на украинска територия не престават и съветските военни обстрелват гражданска инфраструктура и цивилното население на Украйна, българската политическа обстановка продължава да се колебае и мотае с даването на военна помощ на украинската страна.
Държава, която брани освен своята териториална целокупност и население, само че и целия цивилизован свят от нецивилизования, за който човешкият живот не значи безусловно нищо.
За да поговорим по отношение на някои аспекти от протичащото в и около войната на Русия в Украйна, в това число такива с тясно български подтекст, от ФАКТИ се свързахме с геополитическия анализатор Цветан Кръстев.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Г-н Кръстев, през днешния ден ще си приказваме за геополитика и за българска политика, като няма по какъв начин въпреки всичко да не стартираме с най-актуалната и в това време извънредно неприятна тематика. И по-конкретно с един от детайлите, които са част от войната в Украйна. Дават ли към този момент резултат глобите против съветския агресор?
- Наложените наказания против Русия са извънредно координирани и невиждани в модерната история. Тяхната цел е да се окаже напън за прекратяването на войната в Украйна и да докара до задълбочаваща се интернационална изолираност на Москва. Санкциите все още не дават стремежи резултат за прекъсването на военните дейности на територията на Украйна, само че техният резултат върху стопанската система на Русия е на разположение и това си проличава от последните реакции на съветските управляващи. Руската централна банкa повиши фрапантно главния си лихвен % до 20% за да поддържа обезценяващата се рубла и надлежно да ограничи въздействието на глобите, като в същото време предизвести, че съветската стопанска система ще мина през структурна промяна. Също по този начин централната банка разгласява резултати от анкетно изследване измежду 18 икономисти, чиито резултати предвиждат спад на Брутният вътрешен продукт на страната от 8% на годишна база през 2022 година и ускорение на инфлацията до 20% на годишна база през същата година. Преди малко повече от седмица рейтинговата организация Fitch също предвижда спад на стопанската система на Русия от 8% през тази година поради несигурността към продължителността на войната и глобите. Но английският министър председател Борис Джонсън ясно съобщи, че прекратяването на огъня няма да е задоволително за анулация на глобите на Лондон и загатна за налагането на нови ограничения.
- Някои Ваши сътрудници икономисти споделяха преди към седмица, седмица и половина, че войната ще завърши скоро поради икономическата неплатежоспособност на агресора Русия, други тъкмо противоположното - че чакат дълга война. Какво е Вашето мнение?
- По мое мнение Русия се готви за продължителна война, само че тази прогноза я върша с няколко разяснения. Тази седмица станахме очевидци на първите сигнали за евентуално усмиряване на напрежението, откакто Русия разгласи, че стартира изтеглянето на войски от регионите към столицата Киев и Чернигов. Въпреки това бомбардировките и ракетните обстрели продължиха в разнообразни елементи на страната, а Пентагонът съобщи, че следи прегрупиране на съветски войски, които има риск да бъдат употребявани за военна атака в други райони, в това число и в Донбас. В този смисъл, макар обособени поръчки или обещания от страна на Русия, които може да следим в кратковременен проект, има сериозна опасност от продължителна атака и блокада на обособени градове в южната и източната част на Украйна в дълготраен проект. Към момента Русия не дава индикации, че би преговаряла за връщането на полуостров Крим на Украйна или за отвод от признаването за самостоятелни на Луганска и Донецка национални републики. Поради това смятам, че има сериозен риск и от продължителни опити за установяването на още републики от този вид благодарение на съветската войска.
- Да намесим и България в подтекста на съветското въздействие, за което с Вас говорихме по-рано. Считате ли, че за Кремъл България е по-специална страна или пък ни преглеждат безусловно наедно и по един и същи метод със съседите ни на Балканския полуостров?
- Ако погледнем формалните позиции на Русия, тя ни преглежда като неприятелска страна поради участието ни в Европейски Съюз. Това стана ясно, когато Руската федерация разгласява лист на неприятeлски страни, който включва всички членки на икономическата общественост. Отношението на Кремъл към България надали може да се назова по-специално, защото то е такова като към страна-членка на Европейски Съюз и НАТО. На Балканския полуостров може да се каже, че Сърбия получава по-различно отношение, като Москва и Белград имат сближени позиции във връзка с избрани външнополитически въпроси. В този смисъл Кремъл само би могъл да се пробва да въздейства в България посредством избрани партии, употребявайки ги като инструмент за дестабилизация и опит за отцепване на страната по основни евроатлантически позиции.
По отношение на въздействието на Балканите е значимо да напомня решението на черногорски съд от 2016 година, което осъди двама съветски жители на затвор за опит за прелом за Черна гора да не стане член на НАТО. Този проект бе осуетен и към днешна дата Черна гора е в НАТО. Но риск на Балканите може да има и от така наречен Република Сръбска, която поражда по време на войната на Слободан Милошевич.
- Какво желае Кремъл в България - излизането ни от НАТО и марионетно държавно управление, като до момента обслужване на стратегическите им ползи или просто всеобща дестабилизация в границите на Европейския съюз?
- Голямата цел, която съветският президент Путин разгласи още преди войната, е преструктурирането на НАТО във формат отпреди 1997 година Това включва и прекратяването на участието на България в НАТО, което обаче няма по какъв начин да се случи, защото този избор е изработен още през 1997 година, когато резултатите от парламентарните избори дадоха опция за съставянето на такова държавно управление, което стартира пътя на България към присъединението към НАТО. Тоест всевъзможни хрумвания и оферти за референдум за участието ни в НАТО са несъстоятелни.
- Каквато и да е в действителност задачата им, по какъв начин си обяснявате съвсем непрекъснатото пораждане на политически планове, които в България показват гледната точка на съветското външно министерство, и бидейки толкоз доста, не си ли пречат по-скоро?
- От 1989 година насам в България постоянно е имало ниша за основаването на сходни партии, които целят точно да привлекат избран вид електорат. Разбира се, в обособени интервали може да се каже, че е имало конкуренция, само че постоянно е изпъквал един състезател с ясно изразени антинатовски или прокремълски позиции. В случая тук може да вършим паралели с „ Възраждане “.
- „ Възраждане “ и „ Атака “ - това едно и също нещо с разнообразни хора ли е?
- Има огромни сходства сред „ Възраждане “ и „ Атака “, като неслучайно „ Атака “ получи на последните избори най-малък резултат. Тоест може да се каже, че „ Възраждане “ сполучливо е привлякла съвсем целия електорат на „ Атака “ към себе си. Основните сходства сред двете политически партии е, че си служат с националистическа изразителност, примесена с обич към Русия, само че не към съветската просвета, обичаи или изкуство, а към повтарянето на външнополитическите тези на настоящето ръководство на Путин. Също по този начин отпред на актуалната „ националистическа “ партия в Народното събрание още веднъж има водач, който си служи с радикална изразителност и се стреми да отхвърля открити политически правила в опит да се покаже като съперник на даден хайлайф или статукво. Този вид говорене води до осакатяване на институционалното доверие в България, което дава късмет за пораждането на рецесии и дестабилизационни процеси. Всичко това бе смесено и с разпространението на антинаучни теории по време на всички талази от пандемията, което способства и за по-слабата имунизация у нас поради всяването на боязън измежду обособени групи от обществото.
- Относно Стефан Янев, който коментирахме в първото наше изявление. Гледах негово присъединяване в Българска национална телевизия предходната събота и мога да кажа, че той звучеше съответно по всички тематики, даже по стопански, които би трябвало да са му далечни като някогашен боен. А неуверените си позиции по отношение на НАТО изясни с това, че е решил да не залага на внезапна изразителност против източния ни противник, а да разчита на това, че военните проекти на Алианса по този начин или другояче си вървят. Също по този начин означи, че изборът - в подтекста на принадлежността ни към НАТО, е изработен. Да не би това по-скоро да е новият избавител - вид Бойко Борисов, Румен Радев, а ненапълно и Кирил Петков, в сравнение с ново съветско прокси?
- Направих си труда да изгледам това изявление, с цел да мога да дам коментар по въпроса. За мен позициите му във връзка с НАТО и икономическата обстановка са обясними по отношение на търсения от него имидж в един предстоящ политически план. От една страна, той продължава да се стреми да се изявява като балансьор във връзка с войната в Украйна, защото рано усети, че има ниша в тази посока. Ето за какво Янев и неговият предстоящ политически план няма да имат радикални и безапелационни позиции по обособени външнополитически проблеми, защото това пространство към този момент е заето от „ Възраждане “, а сходен вид говорене постоянно води политическите играчи на границата от влизането в Народното събрание.
Коментарите му за актуалната икономическа обстановка и въздействието на инфлацията върху приходите на хората удостоверяват опасенията, че партията ще е със патриотично-социален темперамент и би търсила съдействие преди или след възможни избори с групировка на Мая Манолова. Освен това евентуално усилване на сходен вид говорене би основало риск от провокиране на отрицателни публични настроения към обезпечаването на помощи за украински бежанци.
По отношение на втората част на въпроса – в случай че би трябвало да се търсят съпоставения с изброените политици, най-близкият образец е с облика на Румен Радев, защото самият Янев дълго време бе определян като дясната ръка на президента. Има съвпадения и по избрани позиции по отношение на войната. Президентът Радев неотдавна съобщи, че даването на оръжие на Украйна значи директно замесване във войната и взимане на страна. Това е теза на Кремъл, която даже е повтаряна неведнъж.
- Относно позорното държание и на държавното управление, и на ръководещото болшинство в Народното събрание по тематиката за доставка на защитни средства и оръжие за Украйна, поражда и следният въпрос: за какво им е в Кремъл въобще да се конфронтират с българската власт, откакто тя - и тази, и предходната, пасивно и/или интензивно работи за техния триумф?
- Вече стана ясно, че в Народното събрание предстоят полемики по отношение на евентуалното даване на оръжия за Украйна. По време на гласуването на сходно решение ще се види ясно кой на чия страна е. В този смисъл непредоставянето на оръжие и даването на оръжие са взимане на страна, няма приблизително състояние.
- Възможно ли е обединението, която е отпред на страната, да се разпадне поради някой от множеството фактори, които ни носи съветската военна експанзия в Украйна?
- Войната в Украйна е един от факторите, който провокира земетресения и напрежение в държавното управление. Изборът на гуверньор на Българска народна банка евентуално също ще се окаже причина за дисбаланс сред съдружните сътрудници. Известно напрежение сътвори и покачването на оптималния застрахователен предел, само че след това „ Демократична България “ се помири с решението. Всичко това демонстрира, че партиите от четворната коалиция имат разнообразни позиции по обособени политически въпроси. По отношение на войната в Украйна Българска социалистическа партия, която е част от ръководството, е по-близка до позициите на „ Възраждане “, която е от опозицията. Всичко това демонстрира, че при предварителни избори има риск от одобряването на идеологически и политически друго болшинство, което да включва партии от център-ляво като Българска социалистическа партия, бъдещите политически планове на Янев и Манолова, както и „ Възраждане “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ