Войната в Украйна и лицемерието на България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Българската позиция за Украйна прогресивно изпада в двуличие. Един приятелски нам народ - украинският - е жертва на варварска експанзия от режима на различен приятелски народ - съветския. Ако някой не направи вероятното, с цел да отбрани жертвата, той в действителност оказва помощ на причинителя - даже да се пада родственик и на двамата. Накратко, държи се като страхливец и лукавец. Страхливецът лукавец става двуличник, когато оправдава държанието си с " висши " други правила: било то народен интерес или пацифизъм.
България на думи поддържа Украйна, само че се въздържа да направи това, което е по силите ѝ. Тук въобще не става дума за някакви особени саможертви или директна интервенция във военните дейности. България просто е решила да дава единствено филантропична помощ и да приема бежанци, само че да не изпраща оръжие и муниции. Тази половинчата позиция, която изискуем на напън от страна на президента Румен Радев и Българска социалистическа партия върху държавното управление, се пази щедро с причини, които като цяло са подправени или напряко погрешни. В тяхната цялост те образуват върха на айсберга на лицемерието във връзка с Украйна в България. Но този айсберг, както ще забележим, има и голяма подводна част.
Надводната част на айсберга
Ако дадем оръжие в поддръжка на Украйна, ще станем директни участници в спора. За авторството на този " мотив " спорят Румен Радев и Корнелия Нинова, нищо че той си е напряко погрешен. Всички други страни от Европейски Съюз и НАТО (без Унгария) към този момент дават оръжие на жертвата на съветската експанзия и не са въвлечени директно в спора. Нещо повече, неутрални страни като Швеция и Финландия също нямат запаси в това отношение и не се опасяват, че ще станат комбатанти;
За да не стане директен участник в спора, България не изнася оръжие за Украйна и не ѝ дава военна помощ. И този подобен " мотив " идва от креативния колектив Радев-Нинова. И той е също толкоз правилен, колкото първият. Защото България в действителност дава военна поддръжка на Украйна, доколкото е член на Европейски Съюз и НАТО. Тези организации - посредством други страни членки или като организации - поддържат всестранно Украйна. Ако са правилни думите на Кирил Петков, че " ние сме НАТО ", то значи че към този момент поддържаме украинците и във боен смисъл (без да пращаме войски да се бият на тяхна страна). Но даже и за някои България да не е напълно НАТО, то и като обособена страна ние изпращаме по един или различен метод оръжие за Украйна. Най-вече като изнасяме техника за страни членки на НАТО, които по-късно я трансферират на украинците без да лицемерничат. Както самата Нинова оповести от парламентарната естрада, за трите месеца ръководство на държавното управление на Кирил Петков България е изнесла военна продукция за половин милиард евро или що се касае за цялата предходна година. Да се надяваме, че тази продукция - въпреки и не директно предопределена за Украйна - не е стигнала до някой агресор по света, а се употребява за праведни, защитни цели. Руската страна най-малко няма подозрение по въпроса къде стигат българските оръжия и по тази причина подхваща ограничения - от отравянето на Гебрев с Новичок, през " необяснимите " гърмежи във военните ни фабрики, та до включването на България в листата на Путин с вражески страни. Толкова за очакванията, че лицемерието ще бъде оценено и възнаградено от съветска страна;
80% от българския народ не желаят да даваме оръжие на Украйна: този късоопашат мотив не стъпва на социологическо изследване - такова няма - а на приказките на избрани водачи (същите като нагоре, само че и други). Истината не е, че народът упорства за такава позиция, а че тъкмо тези водачи се стремят умишлено да извърнат публичното мнение в такава посока. И в случай че не престават под път и над път да отстояват такива тези и да споделят такива цифри, нищо чудно да съумеят. В последна сметка заемането на страна в спор е неприятна задача и мнозина биха избрали да се снишат и ослушват, както и да се надяват други да им свършат работата. Но това е детско и несериозно поведение;
Ако не заемем половинчата позиция във връзка с Украйна, ще налеем гласове в интерес на " Възраждане ". Този мотив не си коства даже да се разисква, само че за жалост интензивно се употребява. Освен че е аморален и двуличен, той е и неправилен. Всъщност " Възраждане " печели от разкрачената позиция на Българска социалистическа партия и Радев, която най-малко отчасти легитимира партията на Костадин Костадинов. В резултат доста гласоподаватели биха предпочели цяла копейка пред половин копейка - въпрос на математика;
Българска социалистическа партия ще смъкна държавното управление, в случай че се вземе решение за военна помощ: в действителност ли? Няма ли производството на една политическа рецесия по време на война да е най-ясното заемане на страна от левицата в този боен спор? И то явно на страната на агресора; Ще изнасяме бронежилетки и каски, само че единствено за мирното население и то с преимущество за етническите българи: тук лицемерието минава гладко в елементарна липса на морални ориентири и откровена нелепост.
Подводната част на айсберга
Тази подводна част на айсберга отива надалеч оттатък Радев, Нинова и Българска социалистическа партия. Тя се разгръща към евроатлантическия ГЕРБ и необятните кръгове на пост-социалистическата интелигенция; След ареста на Бойко Борисов ГЕРБ няма да подрепи държавното управление в Народното събрание, в случай че то предложи военна помощ за Украйна: Този непоследователен мотив се чува от симпатизанти на ГЕРБ, само че би било тъпо, в случай че геополитическата ориентировка стане функционалност на наказателно-правните тегоби на водача на най-голямата опозиционна партия;
ГЕРБ отбрани националния интерес с построяването на " Турски поток ": По думите на Цветан Цветанов, наподобява е имало среща сред Бойко Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова с Александър Бабаков и Александър Воробьов - пратеници на Путин, с които са контрактувани главните параметри на газовите ни връзки с Русия. Дали такава среща е имало, или е нямало не е толкоз значимо, само че резултатът е явен: България построи резервираната за Русия тръба за лична сметка, отхвърли се от неустойките по съществуващи контракти, разпореди строителството на всъщност съветски реализатори и за похлупак - забави и отхвърли различни газови доставки по разнообразни способи. Като цяло - огромен шлем за съветските договарящи, които и да са били те. Как на такива великодушни с обществените средства ръководещи на България да не се отблагодари компанията строител - като даде един първокласен джип на пиарката на Борисов! Европейските колонизатори в едни по-мрачни времена са разменяли стъкълца против злато с туземците - съветските през днешния ден раздават джипове. В страни с прокуратура това би могло да мине и за корупция. Да не приказваме пък за мистериозната загуба от страна на някогашните ръководещи на " пътната карта " на споразуменията ни с " Газпром ".
Русия е агресор, само че тя е предизвикана от различен империализъм - американският: Пост-социалистически интелектуалци - най-много от люпилнята на Държавна сигурност, само че за жалост и някои по-нови леви - бързо се преквалифицираха в геополитици и започнаха да изясняват по какъв начин Съединени американски щати целят да разделят Европа от Русия и по какъв начин в последна сметка тъкмо Съединени американски щати дружно с Китай ще разширят империите си за сметка на горките европейци. За меродавност нормално тези дивотии се гарнират с бълнуванията на обособени пенсионери от Централно разузнавателно управление на САЩ, теории на ексцентрични американски професори или напряко " престижи " като Доналд Тръмп и Такър Карлсон. Симбиозата сред прям путинизъм, соц-носталгия по авторитаризма и " консерватизъм " но Доналд Тръмп у нас стана подобаваща нискотемпературна среда за повишаването на долната част на айсберга на геополитическото двуличие. Доскоро българските путино-тръмписти громяха главно " империалистичния " демократичен запад и не обелваха неприятна дума за Путин. Сега към този момент от кумова срама може и да жигосат експанзията му, само че незабавно по-късно отново се връщат на " демократичните империи ", техните грехове и подли проекти. Истината обаче е, че нито НАТО, нито Европейски Съюз са империи. Най-малкото, в тях се влиза и излиза непринудено. Те почитат решенията на народите, които желаят или не желаят да стават техни членове. Никой не натиска, да вземем за пример, Сърбия да става член на Европейски Съюз или НАТО. И каквото и да се приказва за Косово, НАТО се намеси там главно с цел да предотврати избиването на доста хора, както стана в Сребреница. Всички, които търсят някакви стратегически преимущества за Съединени американски щати или Европейски Съюз от едно без значение Косово, са фантазьори - такива преимущества няма или не си костват напъните.
Демокрация или авторитаризъм е подправен избор - всичко е въпрос на стопански ползи: Това е най-долната част на айсберга на лицемерието - и в тримерен, и в честен смисъл. Половинчатата, разкрачена позиция във връзка с Украйна постоянно се оправдава в общественото пространство с изказвания, че " всички са маскари ". Вярно, Путин е агресор, само че и Западът не е стока. Затова ние би трябвало да се снишим, да не се палим по правила и хрумвания, да оставим другите да се оправят без нас. Този, който не е подготвен да отстоява свободата си, елементарно ще я загуби обаче. А този, който не може да оцени свободата, е в още по-тежко състояние. Затова насаждането на надълбоко ешелонирано, многопластово двуличие в България е проблем за националната сигурност. Може би най-важният проблем за момента.
Автор: Даниел Смилов
Българската позиция за Украйна прогресивно изпада в двуличие. Един приятелски нам народ - украинският - е жертва на варварска експанзия от режима на различен приятелски народ - съветския. Ако някой не направи вероятното, с цел да отбрани жертвата, той в действителност оказва помощ на причинителя - даже да се пада родственик и на двамата. Накратко, държи се като страхливец и лукавец. Страхливецът лукавец става двуличник, когато оправдава държанието си с " висши " други правила: било то народен интерес или пацифизъм.
България на думи поддържа Украйна, само че се въздържа да направи това, което е по силите ѝ. Тук въобще не става дума за някакви особени саможертви или директна интервенция във военните дейности. България просто е решила да дава единствено филантропична помощ и да приема бежанци, само че да не изпраща оръжие и муниции. Тази половинчата позиция, която изискуем на напън от страна на президента Румен Радев и Българска социалистическа партия върху държавното управление, се пази щедро с причини, които като цяло са подправени или напряко погрешни. В тяхната цялост те образуват върха на айсберга на лицемерието във връзка с Украйна в България. Но този айсберг, както ще забележим, има и голяма подводна част.
Надводната част на айсберга
Ако дадем оръжие в поддръжка на Украйна, ще станем директни участници в спора. За авторството на този " мотив " спорят Румен Радев и Корнелия Нинова, нищо че той си е напряко погрешен. Всички други страни от Европейски Съюз и НАТО (без Унгария) към този момент дават оръжие на жертвата на съветската експанзия и не са въвлечени директно в спора. Нещо повече, неутрални страни като Швеция и Финландия също нямат запаси в това отношение и не се опасяват, че ще станат комбатанти;
За да не стане директен участник в спора, България не изнася оръжие за Украйна и не ѝ дава военна помощ. И този подобен " мотив " идва от креативния колектив Радев-Нинова. И той е също толкоз правилен, колкото първият. Защото България в действителност дава военна поддръжка на Украйна, доколкото е член на Европейски Съюз и НАТО. Тези организации - посредством други страни членки или като организации - поддържат всестранно Украйна. Ако са правилни думите на Кирил Петков, че " ние сме НАТО ", то значи че към този момент поддържаме украинците и във боен смисъл (без да пращаме войски да се бият на тяхна страна). Но даже и за някои България да не е напълно НАТО, то и като обособена страна ние изпращаме по един или различен метод оръжие за Украйна. Най-вече като изнасяме техника за страни членки на НАТО, които по-късно я трансферират на украинците без да лицемерничат. Както самата Нинова оповести от парламентарната естрада, за трите месеца ръководство на държавното управление на Кирил Петков България е изнесла военна продукция за половин милиард евро или що се касае за цялата предходна година. Да се надяваме, че тази продукция - въпреки и не директно предопределена за Украйна - не е стигнала до някой агресор по света, а се употребява за праведни, защитни цели. Руската страна най-малко няма подозрение по въпроса къде стигат българските оръжия и по тази причина подхваща ограничения - от отравянето на Гебрев с Новичок, през " необяснимите " гърмежи във военните ни фабрики, та до включването на България в листата на Путин с вражески страни. Толкова за очакванията, че лицемерието ще бъде оценено и възнаградено от съветска страна;
80% от българския народ не желаят да даваме оръжие на Украйна: този късоопашат мотив не стъпва на социологическо изследване - такова няма - а на приказките на избрани водачи (същите като нагоре, само че и други). Истината не е, че народът упорства за такава позиция, а че тъкмо тези водачи се стремят умишлено да извърнат публичното мнение в такава посока. И в случай че не престават под път и над път да отстояват такива тези и да споделят такива цифри, нищо чудно да съумеят. В последна сметка заемането на страна в спор е неприятна задача и мнозина биха избрали да се снишат и ослушват, както и да се надяват други да им свършат работата. Но това е детско и несериозно поведение;
Ако не заемем половинчата позиция във връзка с Украйна, ще налеем гласове в интерес на " Възраждане ". Този мотив не си коства даже да се разисква, само че за жалост интензивно се употребява. Освен че е аморален и двуличен, той е и неправилен. Всъщност " Възраждане " печели от разкрачената позиция на Българска социалистическа партия и Радев, която най-малко отчасти легитимира партията на Костадин Костадинов. В резултат доста гласоподаватели биха предпочели цяла копейка пред половин копейка - въпрос на математика;
Българска социалистическа партия ще смъкна държавното управление, в случай че се вземе решение за военна помощ: в действителност ли? Няма ли производството на една политическа рецесия по време на война да е най-ясното заемане на страна от левицата в този боен спор? И то явно на страната на агресора; Ще изнасяме бронежилетки и каски, само че единствено за мирното население и то с преимущество за етническите българи: тук лицемерието минава гладко в елементарна липса на морални ориентири и откровена нелепост.
Подводната част на айсберга
Тази подводна част на айсберга отива надалеч оттатък Радев, Нинова и Българска социалистическа партия. Тя се разгръща към евроатлантическия ГЕРБ и необятните кръгове на пост-социалистическата интелигенция; След ареста на Бойко Борисов ГЕРБ няма да подрепи държавното управление в Народното събрание, в случай че то предложи военна помощ за Украйна: Този непоследователен мотив се чува от симпатизанти на ГЕРБ, само че би било тъпо, в случай че геополитическата ориентировка стане функционалност на наказателно-правните тегоби на водача на най-голямата опозиционна партия;
ГЕРБ отбрани националния интерес с построяването на " Турски поток ": По думите на Цветан Цветанов, наподобява е имало среща сред Бойко Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова с Александър Бабаков и Александър Воробьов - пратеници на Путин, с които са контрактувани главните параметри на газовите ни връзки с Русия. Дали такава среща е имало, или е нямало не е толкоз значимо, само че резултатът е явен: България построи резервираната за Русия тръба за лична сметка, отхвърли се от неустойките по съществуващи контракти, разпореди строителството на всъщност съветски реализатори и за похлупак - забави и отхвърли различни газови доставки по разнообразни способи. Като цяло - огромен шлем за съветските договарящи, които и да са били те. Как на такива великодушни с обществените средства ръководещи на България да не се отблагодари компанията строител - като даде един първокласен джип на пиарката на Борисов! Европейските колонизатори в едни по-мрачни времена са разменяли стъкълца против злато с туземците - съветските през днешния ден раздават джипове. В страни с прокуратура това би могло да мине и за корупция. Да не приказваме пък за мистериозната загуба от страна на някогашните ръководещи на " пътната карта " на споразуменията ни с " Газпром ".
Русия е агресор, само че тя е предизвикана от различен империализъм - американският: Пост-социалистически интелектуалци - най-много от люпилнята на Държавна сигурност, само че за жалост и някои по-нови леви - бързо се преквалифицираха в геополитици и започнаха да изясняват по какъв начин Съединени американски щати целят да разделят Европа от Русия и по какъв начин в последна сметка тъкмо Съединени американски щати дружно с Китай ще разширят империите си за сметка на горките европейци. За меродавност нормално тези дивотии се гарнират с бълнуванията на обособени пенсионери от Централно разузнавателно управление на САЩ, теории на ексцентрични американски професори или напряко " престижи " като Доналд Тръмп и Такър Карлсон. Симбиозата сред прям путинизъм, соц-носталгия по авторитаризма и " консерватизъм " но Доналд Тръмп у нас стана подобаваща нискотемпературна среда за повишаването на долната част на айсберга на геополитическото двуличие. Доскоро българските путино-тръмписти громяха главно " империалистичния " демократичен запад и не обелваха неприятна дума за Путин. Сега към този момент от кумова срама може и да жигосат експанзията му, само че незабавно по-късно отново се връщат на " демократичните империи ", техните грехове и подли проекти. Истината обаче е, че нито НАТО, нито Европейски Съюз са империи. Най-малкото, в тях се влиза и излиза непринудено. Те почитат решенията на народите, които желаят или не желаят да стават техни членове. Никой не натиска, да вземем за пример, Сърбия да става член на Европейски Съюз или НАТО. И каквото и да се приказва за Косово, НАТО се намеси там главно с цел да предотврати избиването на доста хора, както стана в Сребреница. Всички, които търсят някакви стратегически преимущества за Съединени американски щати или Европейски Съюз от едно без значение Косово, са фантазьори - такива преимущества няма или не си костват напъните.
Демокрация или авторитаризъм е подправен избор - всичко е въпрос на стопански ползи: Това е най-долната част на айсберга на лицемерието - и в тримерен, и в честен смисъл. Половинчатата, разкрачена позиция във връзка с Украйна постоянно се оправдава в общественото пространство с изказвания, че " всички са маскари ". Вярно, Путин е агресор, само че и Западът не е стока. Затова ние би трябвало да се снишим, да не се палим по правила и хрумвания, да оставим другите да се оправят без нас. Този, който не е подготвен да отстоява свободата си, елементарно ще я загуби обаче. А този, който не може да оцени свободата, е в още по-тежко състояние. Затова насаждането на надълбоко ешелонирано, многопластово двуличие в България е проблем за националната сигурност. Може би най-важният проблем за момента.
Автор: Даниел Смилов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ