Антони Герасимов за ФАКТИ: Живеем в период на оспорване и опит за трансформация на установения световен ред
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Целият свят е вперил взор в протичащото се сред Украйна и Русия, а поради това, към този момент най-вече вербално сблъскване сред упоменатите две страни, е изострено вниманието и към други конфликтни точки по света.
Това постанова експертен разбор, който от ФАКТИ няма да се уморим всекидневно да генерираме за Вас, нашите читатели. След диалога с доктор Мартин Табаков по-рано през днешния ден, в този момент медията ни Ви показва подобен с Антони Герасимов. Той също е лекар по политически науки, специалист по световна политика и интернационална сигурност и ръководител на Младежката асоциация по политически науки.
Интервюто ни с него четете в идващите редове.
- Г-н Герасимов, откакто съветският президент Владимир Путин призна независимостта на Донецката и Луганската " национални републики ", станахме очевидци на остра реакция от страна на цивилизования свят. Какъв е Вашият прочит на този съветски акт?
- Признаването на двете републики бе предстоящ ход в подтекста на нарасналото напрежение сред Русия и Украйна. Нещо трябваше да се случи и това беше може би най-логичното деяние. От една страна, оттегляне по тематиката Украйна би било разчетено на вътрешнополитическата сцена в Русия като огромна уязвимост, каквато не е присъща за облика на Владимир Путин. От друга, външнополитическите упоритости на Русия допускат непрекъснати дейни дейности по украинския вектор и геополитическото пространство на Източна Европа. Допълнителна роля изигра и нарасналата сензитивност на Запада, която бе надалеч по-висока от тази при предишни скупчвания на съветски войски по границата с Украйна и анексията на Крим. Това значително предопредели събитията като, от една страна, реализира възпиращ резултат за пълномащабен спор, а от друга, сътвори напрежение и възприятие на наложителност, което в последна сметка ограничи опцията на Путин да се изтегли от обстановката.
- Можем ли това признание да го преглеждаме като от дълго време планувана дипломатическа стъпка - нещо като поетапно постигане до задачата, водеща към ескалация на несъгласията с Украйна и оптимално изострени те да доведат до огромен боен спор сред двете страни?
- Склонен съм да се съглася, че е дълго подготвян акт, само че не считам, че в основата стои задачата за пълномащабен спор. Поне към момента не. Русия играе многоходова игра, само че тя е с световен подтекст и надалеч надскача районния темперамент на спора. Украйна е геополитическо пространство с основно значение и за европейската, и за съветската, а от там и за световната сигурност, което я трансформира в плацдарм за сходни проби по структурата на интернационалните връзки. Може би в случай че Западът не бе реагирал толкоз единно и остро, това можеше да бъде прелюдие към по-разширен спор, само че все още считам, че толкоз фрапантна ескалация към този момент е с ниска възможност да се случи.
- Все отново, очаквате ли в границите на годината съветската войска да опита да окупира огромна част от Украйна, която Путин не счита за прилежаща страна, а за част от историята на Русия?
- При всеки случай огромна част от Украйна би следвало да значи най-малко цялата източна територия на страната, намираща се сред река Днепър и Руската федерация. Не, не считам, че Москва има ресурсния потенциал все още да води пълномащабен спор от подобен диаметър, а и събитията не го постановат все още. Днешна Украйна не е тази от 2014 година Днес тя е със доста нараснала боеспособност и подготвеност да оказва опозиция. Също по този начин, детайлът на изненадата, който бе основен за анексията на Крим, към този момент не е фактор. Влизане в пълномащабен спор би означавало отваряне на повече от един фронт, даже и навлизане от беларуска територия, а това на собствен ред допуска неизмерими количествоа жертви, както човешки, по този начин и стопански, за които съветският народ надали е подготвен.
Съществен фактор е и категоричността на Запада, която този път надалеч надвишава размахания пръст с едната ръка през 2014 година, до момента в който с другата се подписваха солидни контракти за доставка на енергийни запаси. Само за образец ще дам, че за първи път Европа стартира интензивно да търси други възможности на съветския газ, който запълва забележителна част от европейското ползване все още и не дребен % от съветската хазна. Заговори се и за заледяване на " Северен поток 2 ", който съставлява колосална инфраструктурна инвестиция. На няколко пъти изплува и тезата за изключване на Русия от SWIFT системата, което, макар неотдавна създадената съветска опция, би представлявало огромен удар върху банковата мрежа на Руската федерация. В допълнение беше вкарано и не малко количество оръжие в Украйна, в това число и турски бойни дронове Байрактар и противотанковата FGM-148 Javelin, за която се твърди, че има висока успеваемост против бронята на най-масовите съветски танкове Т-90.
Всички тези фактори допускат, че Русия надали ще влезе в пълномащабен боен спор. Ако въпреки всичко Путин реши да форсира процесите, то най-вероятно ще става въпрос за лимитирани дейности за реализиране на сухопътна връзка с Крим и преобразяване на Азовско море във вътрешен воден басейн.
- Путин желае цивилизованият свят да признае Крим за съветски и още веднъж направи съпоставяне с Косово. Могат ли обаче да бъдат сравнявани Крим и Косово?
- Едва ли е допустимо сходно съпоставяне. Албания не е анексирала Косово от Сърбия, с цел да съпоставяме двата проблема по този метод. Косово е независима страна, която се образува след тежък междуетнически спор, в който отсъстваха вероятности за стесняване и деескалация в границите на обща страна със столица Белград. Крим е откъсната и присъединена територия в границите на различен административен център. По-скоро въпросът с Косово може да бъде употребен ловко за напън по линията на новопризнатите Луганска и Донецка национални републики. Държавите от Европейския съюз и НАТО реагираха остро на приетата самостоятелност, само че истината е, че до момента в който двете републики не подхващат деяние по присъединение към Русия, всяка страна е свободна да пояснява обстановката както дяволът чете евангелието. Естествено, че страни като Испания и Кипър, които имат свои субективни съображения, не биха признали сходен акт на фракционизъм. От друга страна, съмнителните условия и съмненията за водена прокси война от страна на Русия слагат под въпрос, до каква степен сходно отделяне е осмислен акт от страна на популацията в двете републики.
Живеем в интервал на оборване и опит за промяна на открития международен ред. Истината е, че сходни проблеми ловко биват употребявани от съветските стратези, с цел да бъдат закрепени слабите звена в актуалната конструкция на интернационалните връзки. Подобни похвати са мощно средство за разколебаване в устойчивостта на сегашния международен ред.
- Обявяване на война на Украйна ли е оповестеното от Владимир Путин, че Минските съглашения към този момент не съществуват?
- Не бих го категоризирал като оповестяване на война. За да бъде оповестена война си има съответна наредба и в случай че в съглашението не участва уговорка, че напускането му е равностойно на война, то към момента не можем да приказваме за такава. Бих определил този акт като част от шахматната игра, която се разиграва сега. Няма по какъв начин да бъдеш част от съглашение и в същото време да признаваш независимостта на територии, които са включени в него. Смятам, че самото отдръпване има по-скоро алегорично значение и е за вътрешнополитическа приложимост.
- Мнозина си задават въпроса, до каква степен се простират упоритостите на Владимир Путин, на политическия и на военния хайлайф към него. Със сигурност той си мечтае за възобновяване на Съветския съюз. Ще посмее ли обаче да се опита да го възвърне, посягайки на страни, които членуват в Европейския съюз и НАТО?
- Категоризацията от страна на Путин за разпада на Съветския съюз като „ най-голямата геополитическа покруса на ХХ век “ ни дава една не неприятна визия до каква степен стигат упоритостите му. Не бива също да забравяме, че днешният боен хайлайф е школуван или по време, или от хора, които са получили образованието си тогава, когато Съюз на съветските социалистически републики е бил един от двата международни военни колоса. Натрупаното отчаяние от загубата на Студената война, освен това без нито един изстрелян патрон, несъмнено е фактор за образуването на реваншистко държание. Отделно съветската страна, както множеството велики сили, рядко е имала интервали в историята си, в който не е била експанзивно настроена или пък не е оказвала мощен напън в характерните ѝ сфери на въздействие. Това е натурален външнополитически темп на битие, който се обуславя от геополитическия код на съветския народ и страна. Няма нищо необичайно и ненадейно в него. Така да вземем за пример анексията на Крим напълно наруши салдото на силите в Черно море и това разшири неимоверно съветското въздействие на Балканите, а по тази причина основна роля има Конвенцията от Монтрьо. Русия в действителност прави опит още веднъж да стъпи крепко в старите си сфери на въздействие. Въпреки това, не считам, че Путин би си разрешил да задейства Член 5 от Вашингтонския контракт с директна офанзива, още повече откакто вицепрезидентът Камала Харис категорично акцентира на Мюнхенската конференция през миналия уикенд, че Съединени американски щати няма да се двоумят да защитят всеки член на НАТО, в случай че против него бъде осъществена експанзия. При такива условия не считам, че би трябвало да се тормозим за сигурността си. Не и в стандартния ѝ смисъл.
- Има ли виновност Западът и в случай че да, в какво се състои тя, за, нагледно казано, разпищолването на Путинова Русия?
- Западът има виновност дотолкоз, че в интервала от дезинтеграцията на Източния блок до 2005 - 2006 година не съумя да въвлече Русия в задоволително основни партньорства, които да трансформират страната в такава от западен вид. Разбира се, значително това зависеше и от самата Руска федерация, само че като че ли Западът гледаше на Русия доста повече като непряк сътрудник и източник на запаси, в сравнение с като основен фактор за груповата сигурност на Европа и света. След 43-тата Международна конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 година и произнесената тогава тирада от Путин стана ясно, че навлизаме в нов стадий на взаимоотношенията сред Изтока и Запада. Последвалата война в Грузия и анексията на Крим затвърдиха това, което бе подадено като сигнал още на конференцията. Русия пое пътя към връщане на обичайния си външнополитически темп на битие, който се основава на сфери на въздействие и интервенция там, където сметне за нужно.
Утвърждаването на тези сфери на въздействие се трансформира в движещ фактор за съветската външна политика, а Западът несъмнено не реагира задоволително изрично, когато обстановката го изискваше. Икономическите наказания оказаха не малко въздействие върху Руската федерация, като от 2,3 трилиона през 2013 година през днешния ден Брутният вътрешен продукт на Русия е 1,7 трилиона $, само че действителни действия към приобщаване на Украйна в общата архитектура за сигурност по този начин и не бяха направени. Разчиташе се на заледяване на спора, което на процедура разреши на Путин да активизира запаси, да консолидира вътрешна поддръжка, да ускори въздействието си на интернационалната сцена и не на последно място да тества в действителна среда нови оръжия и да увеличи бойния опит на армията си в Сирия. Русия също не е тази, която беше през 2013 година и пропускът на Запада да приобщи Украйна към своите структури, през днешния ден дава плацдарм за „ разпищолването “ на Путин.
- В каква степен мнението на Китай е определящо за външнополитическите дейности на Руската федерация?
- Китай надали желае да бъде замесен в международен спор поради територии, към които няма изключително отношение. Въпреки това относителната сигурност, която китайската страна дава на Русия в този миг, безспорно спомага за държанието на президента Путин. Перспективите за отчасти пренасочване на енергийния пазар от Европа към Китай, общата политика за сигурност и относително околните цели по оборване превъзходството на Съединени американски щати и НАТО все още наподобява, че идеално устройва Путин. Друг е въпросът дали сходна непосредственост в действителност е най-хубавото стратегическо решение за Русия. Китайската икономическа мощност, достиженията във високите технологии, неизчерпаемият човешки капитал и упоритостта за световно водачество при всяко състояние слагат Руската федерация повече в ролята на младши сътрудник на Китайската национална република, в сравнение с равносилен съдружник. Да, Китай и Русия ускоряват партньорството си и последователно построяват солиден блок от организации като ШОС и БРИКС, само че китайската външнополитическа теория „ Един пояс, веднъж “ залага на икономическо въздействие и комерсиална доминация, а не толкоз на втурване на нова „ Желязна завеса “. В този подтекст съм податлив да считам, че Китай не са подготвени да захвърлят всичко в името на амбициозните проекти на Путин, или в случай че ще рискуват всичко, то надали ще бъде поради европейски територии и усилване на мощта на Русия. Въпреки това, все още се обрисува релативно устойчиво партньорство сред двете страни, което тотално нарушава концепцията за Триъгълна дипломация на Съединени американски щати.
- Коментирайки Китай, би трябвало да кажем, че напълно неотдавна китайците още веднъж заплашиха Съединени американски щати с възможен боен спор сред двете страни, в случай че Америка включи Тайван в новата си „ Тихоокеанска тактика “. С оглед усещанията Ви по отношение на външната политика и на Съединени американски щати, и на Китай, каква развръзка очаквате по тайванската тематика?
- Взаимоотношенията сред Китай и Съединени американски щати могат да бъдат основа за цялостен нов разбор, само че късата версия е, че все по-често ще следим сходни противодействия, само че надали ще се стига до пряк спор. Обосновано повишеното самочувствие на Китай напълно естествено резултира в повишение на упоритостите и устрема към световно водачество. Глобалното водачество обаче значи страната да надскочи границите си и да стартира да проектира мощност и отвън тях или най-малко да ограничи непознатите проекции наоколо до тях. Това мъчно би се осъществило без контрола над островните вериги в Южнокитайско море, защото географското им разположение е основно за контрола над Тайванския пролив, а от там и за значимите търговски пътища, които са свързани с геополитическия план „ Един пояс, веднъж “. Да не забравяме, че най-голямата проява на военна мощност от страна на Съединени американски щати в Югоизточна Азия, от Виетнамската война до през днешния ден, е точно вследствие на Третата рецесия в Тайванския пролив през 1995 и 1996 година
Тайван е и една от тези взривоопасни точки, в които огромните играчи изнасят споровете си, с цел да не влизат в директни конфликти между тях. За Китай с изключение на всичко друго Тайван има и символно значение и откъсването на острова от сферата на въздействие на Съединени американски щати е значим детайл във вътрешнополитическото оправдаване на всички разноски, които се вършат в направление сигурност.
Друг е въпросът дали е назрял моментът да бъде изработен безапелационен опит това да се случи. Смятам, че наличието на Седми флот на американските Военноморски сили в района към момента има задоволително мощен възпиращ резултат върху китайските упоритости, само че това не значи, че няма да се търсят провокации по други вектори на конфликт.
- Освен съветските, вземайки поради и китайските ултиматуми, може ли да бъде доказана като истинна тезата, че Изтокът на този стадий ловко изнудва миролюбивия Запад?
- Не бих нарекъл изнудване сходни ходове. До огромна степен човешката история се движи от опълчването сред Великите сили в границите на структурата на интернационалните връзки, която те са формирали и която след това предопределя моделите им на държание. През последните години светът изживява промяна от еднополюсния американски свят към мултиполярна система, чиито съществени характерности занапред ще кристализират и ще получават все по-ясни форми. Нека оставим думички като „ изнудване “ и „ миролюбив “ за вътрешна приложимост в другите страни. Тук става въпрос за многоходово оборване и трансформиране на структурата на интернационалните връзки.
Намирам сходни процеси за напълно естествени, само че това не значи, че би трябвало да бъдем безразлични към тях. Решението на политически проблеми посредством военни средства е игра с високо равнище на риск, който обичайно оспорващите страни са по-склонни да поемат. Предстои занапред да забележим по какъв начин ще се развият оформилите се линии на противодействие сред главните играчи в интернационалните връзки, само че едно е несъмнено обаче - световната сигурност от ден на ден ще отстъпва на несигурността.
Целият свят е вперил взор в протичащото се сред Украйна и Русия, а поради това, към този момент най-вече вербално сблъскване сред упоменатите две страни, е изострено вниманието и към други конфликтни точки по света.
Това постанова експертен разбор, който от ФАКТИ няма да се уморим всекидневно да генерираме за Вас, нашите читатели. След диалога с доктор Мартин Табаков по-рано през днешния ден, в този момент медията ни Ви показва подобен с Антони Герасимов. Той също е лекар по политически науки, специалист по световна политика и интернационална сигурност и ръководител на Младежката асоциация по политически науки.
Интервюто ни с него четете в идващите редове.
- Г-н Герасимов, откакто съветският президент Владимир Путин призна независимостта на Донецката и Луганската " национални републики ", станахме очевидци на остра реакция от страна на цивилизования свят. Какъв е Вашият прочит на този съветски акт?
- Признаването на двете републики бе предстоящ ход в подтекста на нарасналото напрежение сред Русия и Украйна. Нещо трябваше да се случи и това беше може би най-логичното деяние. От една страна, оттегляне по тематиката Украйна би било разчетено на вътрешнополитическата сцена в Русия като огромна уязвимост, каквато не е присъща за облика на Владимир Путин. От друга, външнополитическите упоритости на Русия допускат непрекъснати дейни дейности по украинския вектор и геополитическото пространство на Източна Европа. Допълнителна роля изигра и нарасналата сензитивност на Запада, която бе надалеч по-висока от тази при предишни скупчвания на съветски войски по границата с Украйна и анексията на Крим. Това значително предопредели събитията като, от една страна, реализира възпиращ резултат за пълномащабен спор, а от друга, сътвори напрежение и възприятие на наложителност, което в последна сметка ограничи опцията на Путин да се изтегли от обстановката.
- Можем ли това признание да го преглеждаме като от дълго време планувана дипломатическа стъпка - нещо като поетапно постигане до задачата, водеща към ескалация на несъгласията с Украйна и оптимално изострени те да доведат до огромен боен спор сред двете страни?
- Склонен съм да се съглася, че е дълго подготвян акт, само че не считам, че в основата стои задачата за пълномащабен спор. Поне към момента не. Русия играе многоходова игра, само че тя е с световен подтекст и надалеч надскача районния темперамент на спора. Украйна е геополитическо пространство с основно значение и за европейската, и за съветската, а от там и за световната сигурност, което я трансформира в плацдарм за сходни проби по структурата на интернационалните връзки. Може би в случай че Западът не бе реагирал толкоз единно и остро, това можеше да бъде прелюдие към по-разширен спор, само че все още считам, че толкоз фрапантна ескалация към този момент е с ниска възможност да се случи.
- Все отново, очаквате ли в границите на годината съветската войска да опита да окупира огромна част от Украйна, която Путин не счита за прилежаща страна, а за част от историята на Русия?
- При всеки случай огромна част от Украйна би следвало да значи най-малко цялата източна територия на страната, намираща се сред река Днепър и Руската федерация. Не, не считам, че Москва има ресурсния потенциал все още да води пълномащабен спор от подобен диаметър, а и събитията не го постановат все още. Днешна Украйна не е тази от 2014 година Днес тя е със доста нараснала боеспособност и подготвеност да оказва опозиция. Също по този начин, детайлът на изненадата, който бе основен за анексията на Крим, към този момент не е фактор. Влизане в пълномащабен спор би означавало отваряне на повече от един фронт, даже и навлизане от беларуска територия, а това на собствен ред допуска неизмерими количествоа жертви, както човешки, по този начин и стопански, за които съветският народ надали е подготвен.
Съществен фактор е и категоричността на Запада, която този път надалеч надвишава размахания пръст с едната ръка през 2014 година, до момента в който с другата се подписваха солидни контракти за доставка на енергийни запаси. Само за образец ще дам, че за първи път Европа стартира интензивно да търси други възможности на съветския газ, който запълва забележителна част от европейското ползване все още и не дребен % от съветската хазна. Заговори се и за заледяване на " Северен поток 2 ", който съставлява колосална инфраструктурна инвестиция. На няколко пъти изплува и тезата за изключване на Русия от SWIFT системата, което, макар неотдавна създадената съветска опция, би представлявало огромен удар върху банковата мрежа на Руската федерация. В допълнение беше вкарано и не малко количество оръжие в Украйна, в това число и турски бойни дронове Байрактар и противотанковата FGM-148 Javelin, за която се твърди, че има висока успеваемост против бронята на най-масовите съветски танкове Т-90.
Всички тези фактори допускат, че Русия надали ще влезе в пълномащабен боен спор. Ако въпреки всичко Путин реши да форсира процесите, то най-вероятно ще става въпрос за лимитирани дейности за реализиране на сухопътна връзка с Крим и преобразяване на Азовско море във вътрешен воден басейн.
- Путин желае цивилизованият свят да признае Крим за съветски и още веднъж направи съпоставяне с Косово. Могат ли обаче да бъдат сравнявани Крим и Косово?
- Едва ли е допустимо сходно съпоставяне. Албания не е анексирала Косово от Сърбия, с цел да съпоставяме двата проблема по този метод. Косово е независима страна, която се образува след тежък междуетнически спор, в който отсъстваха вероятности за стесняване и деескалация в границите на обща страна със столица Белград. Крим е откъсната и присъединена територия в границите на различен административен център. По-скоро въпросът с Косово може да бъде употребен ловко за напън по линията на новопризнатите Луганска и Донецка национални републики. Държавите от Европейския съюз и НАТО реагираха остро на приетата самостоятелност, само че истината е, че до момента в който двете републики не подхващат деяние по присъединение към Русия, всяка страна е свободна да пояснява обстановката както дяволът чете евангелието. Естествено, че страни като Испания и Кипър, които имат свои субективни съображения, не биха признали сходен акт на фракционизъм. От друга страна, съмнителните условия и съмненията за водена прокси война от страна на Русия слагат под въпрос, до каква степен сходно отделяне е осмислен акт от страна на популацията в двете републики.
Живеем в интервал на оборване и опит за промяна на открития международен ред. Истината е, че сходни проблеми ловко биват употребявани от съветските стратези, с цел да бъдат закрепени слабите звена в актуалната конструкция на интернационалните връзки. Подобни похвати са мощно средство за разколебаване в устойчивостта на сегашния международен ред.
- Обявяване на война на Украйна ли е оповестеното от Владимир Путин, че Минските съглашения към този момент не съществуват?
- Не бих го категоризирал като оповестяване на война. За да бъде оповестена война си има съответна наредба и в случай че в съглашението не участва уговорка, че напускането му е равностойно на война, то към момента не можем да приказваме за такава. Бих определил този акт като част от шахматната игра, която се разиграва сега. Няма по какъв начин да бъдеш част от съглашение и в същото време да признаваш независимостта на територии, които са включени в него. Смятам, че самото отдръпване има по-скоро алегорично значение и е за вътрешнополитическа приложимост.
- Мнозина си задават въпроса, до каква степен се простират упоритостите на Владимир Путин, на политическия и на военния хайлайф към него. Със сигурност той си мечтае за възобновяване на Съветския съюз. Ще посмее ли обаче да се опита да го възвърне, посягайки на страни, които членуват в Европейския съюз и НАТО?
- Категоризацията от страна на Путин за разпада на Съветския съюз като „ най-голямата геополитическа покруса на ХХ век “ ни дава една не неприятна визия до каква степен стигат упоритостите му. Не бива също да забравяме, че днешният боен хайлайф е школуван или по време, или от хора, които са получили образованието си тогава, когато Съюз на съветските социалистически републики е бил един от двата международни военни колоса. Натрупаното отчаяние от загубата на Студената война, освен това без нито един изстрелян патрон, несъмнено е фактор за образуването на реваншистко държание. Отделно съветската страна, както множеството велики сили, рядко е имала интервали в историята си, в който не е била експанзивно настроена или пък не е оказвала мощен напън в характерните ѝ сфери на въздействие. Това е натурален външнополитически темп на битие, който се обуславя от геополитическия код на съветския народ и страна. Няма нищо необичайно и ненадейно в него. Така да вземем за пример анексията на Крим напълно наруши салдото на силите в Черно море и това разшири неимоверно съветското въздействие на Балканите, а по тази причина основна роля има Конвенцията от Монтрьо. Русия в действителност прави опит още веднъж да стъпи крепко в старите си сфери на въздействие. Въпреки това, не считам, че Путин би си разрешил да задейства Член 5 от Вашингтонския контракт с директна офанзива, още повече откакто вицепрезидентът Камала Харис категорично акцентира на Мюнхенската конференция през миналия уикенд, че Съединени американски щати няма да се двоумят да защитят всеки член на НАТО, в случай че против него бъде осъществена експанзия. При такива условия не считам, че би трябвало да се тормозим за сигурността си. Не и в стандартния ѝ смисъл.
- Има ли виновност Западът и в случай че да, в какво се състои тя, за, нагледно казано, разпищолването на Путинова Русия?
- Западът има виновност дотолкоз, че в интервала от дезинтеграцията на Източния блок до 2005 - 2006 година не съумя да въвлече Русия в задоволително основни партньорства, които да трансформират страната в такава от западен вид. Разбира се, значително това зависеше и от самата Руска федерация, само че като че ли Западът гледаше на Русия доста повече като непряк сътрудник и източник на запаси, в сравнение с като основен фактор за груповата сигурност на Европа и света. След 43-тата Международна конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 година и произнесената тогава тирада от Путин стана ясно, че навлизаме в нов стадий на взаимоотношенията сред Изтока и Запада. Последвалата война в Грузия и анексията на Крим затвърдиха това, което бе подадено като сигнал още на конференцията. Русия пое пътя към връщане на обичайния си външнополитически темп на битие, който се основава на сфери на въздействие и интервенция там, където сметне за нужно.
Утвърждаването на тези сфери на въздействие се трансформира в движещ фактор за съветската външна политика, а Западът несъмнено не реагира задоволително изрично, когато обстановката го изискваше. Икономическите наказания оказаха не малко въздействие върху Руската федерация, като от 2,3 трилиона през 2013 година през днешния ден Брутният вътрешен продукт на Русия е 1,7 трилиона $, само че действителни действия към приобщаване на Украйна в общата архитектура за сигурност по този начин и не бяха направени. Разчиташе се на заледяване на спора, което на процедура разреши на Путин да активизира запаси, да консолидира вътрешна поддръжка, да ускори въздействието си на интернационалната сцена и не на последно място да тества в действителна среда нови оръжия и да увеличи бойния опит на армията си в Сирия. Русия също не е тази, която беше през 2013 година и пропускът на Запада да приобщи Украйна към своите структури, през днешния ден дава плацдарм за „ разпищолването “ на Путин.
- В каква степен мнението на Китай е определящо за външнополитическите дейности на Руската федерация?
- Китай надали желае да бъде замесен в международен спор поради територии, към които няма изключително отношение. Въпреки това относителната сигурност, която китайската страна дава на Русия в този миг, безспорно спомага за държанието на президента Путин. Перспективите за отчасти пренасочване на енергийния пазар от Европа към Китай, общата политика за сигурност и относително околните цели по оборване превъзходството на Съединени американски щати и НАТО все още наподобява, че идеално устройва Путин. Друг е въпросът дали сходна непосредственост в действителност е най-хубавото стратегическо решение за Русия. Китайската икономическа мощност, достиженията във високите технологии, неизчерпаемият човешки капитал и упоритостта за световно водачество при всяко състояние слагат Руската федерация повече в ролята на младши сътрудник на Китайската национална република, в сравнение с равносилен съдружник. Да, Китай и Русия ускоряват партньорството си и последователно построяват солиден блок от организации като ШОС и БРИКС, само че китайската външнополитическа теория „ Един пояс, веднъж “ залага на икономическо въздействие и комерсиална доминация, а не толкоз на втурване на нова „ Желязна завеса “. В този подтекст съм податлив да считам, че Китай не са подготвени да захвърлят всичко в името на амбициозните проекти на Путин, или в случай че ще рискуват всичко, то надали ще бъде поради европейски територии и усилване на мощта на Русия. Въпреки това, все още се обрисува релативно устойчиво партньорство сред двете страни, което тотално нарушава концепцията за Триъгълна дипломация на Съединени американски щати.
- Коментирайки Китай, би трябвало да кажем, че напълно неотдавна китайците още веднъж заплашиха Съединени американски щати с възможен боен спор сред двете страни, в случай че Америка включи Тайван в новата си „ Тихоокеанска тактика “. С оглед усещанията Ви по отношение на външната политика и на Съединени американски щати, и на Китай, каква развръзка очаквате по тайванската тематика?
- Взаимоотношенията сред Китай и Съединени американски щати могат да бъдат основа за цялостен нов разбор, само че късата версия е, че все по-често ще следим сходни противодействия, само че надали ще се стига до пряк спор. Обосновано повишеното самочувствие на Китай напълно естествено резултира в повишение на упоритостите и устрема към световно водачество. Глобалното водачество обаче значи страната да надскочи границите си и да стартира да проектира мощност и отвън тях или най-малко да ограничи непознатите проекции наоколо до тях. Това мъчно би се осъществило без контрола над островните вериги в Южнокитайско море, защото географското им разположение е основно за контрола над Тайванския пролив, а от там и за значимите търговски пътища, които са свързани с геополитическия план „ Един пояс, веднъж “. Да не забравяме, че най-голямата проява на военна мощност от страна на Съединени американски щати в Югоизточна Азия, от Виетнамската война до през днешния ден, е точно вследствие на Третата рецесия в Тайванския пролив през 1995 и 1996 година
Тайван е и една от тези взривоопасни точки, в които огромните играчи изнасят споровете си, с цел да не влизат в директни конфликти между тях. За Китай с изключение на всичко друго Тайван има и символно значение и откъсването на острова от сферата на въздействие на Съединени американски щати е значим детайл във вътрешнополитическото оправдаване на всички разноски, които се вършат в направление сигурност.
Друг е въпросът дали е назрял моментът да бъде изработен безапелационен опит това да се случи. Смятам, че наличието на Седми флот на американските Военноморски сили в района към момента има задоволително мощен възпиращ резултат върху китайските упоритости, само че това не значи, че няма да се търсят провокации по други вектори на конфликт.
- Освен съветските, вземайки поради и китайските ултиматуми, може ли да бъде доказана като истинна тезата, че Изтокът на този стадий ловко изнудва миролюбивия Запад?
- Не бих нарекъл изнудване сходни ходове. До огромна степен човешката история се движи от опълчването сред Великите сили в границите на структурата на интернационалните връзки, която те са формирали и която след това предопределя моделите им на държание. През последните години светът изживява промяна от еднополюсния американски свят към мултиполярна система, чиито съществени характерности занапред ще кристализират и ще получават все по-ясни форми. Нека оставим думички като „ изнудване “ и „ миролюбив “ за вътрешна приложимост в другите страни. Тук става въпрос за многоходово оборване и трансформиране на структурата на интернационалните връзки.
Намирам сходни процеси за напълно естествени, само че това не значи, че би трябвало да бъдем безразлични към тях. Решението на политически проблеми посредством военни средства е игра с високо равнище на риск, който обичайно оспорващите страни са по-склонни да поемат. Предстои занапред да забележим по какъв начин ще се развият оформилите се линии на противодействие сред главните играчи в интернационалните връзки, само че едно е несъмнено обаче - световната сигурност от ден на ден ще отстъпва на несигурността.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ