Проф. Иво Христов: Държавата ни е донесена и монтирана върху селска матрица
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Книгата „ Български правни метаморфози” беше артикул на едно мое възходящо в годините изначало удивление, по-късно любознание, по-късно интерес, по-късно към този момент научна пристрастеност, а по-късно досада от казуса. Това сподели в изявление за БНР проф. Иво Христов:
Аз приключих право, само че постоянно съм имал по-широк социологически интерес за какво в България правото не значи нищо. На този въпрос има доста и разнообразни отговори, дори в първата глава съм се концентрирал тъкмо върху интерпретацията на по този начин наречения проблем. Всъщност необятно публикувано е убеждението, за жалост и в по този начин наречените университетски среди, че това е проблем на националната ни логика на психиката, на гена на българина. Това няма нищо общо със съдържателния отговор на казуса. Отговорът е следният – българското общество не е правопригодно. Това не е неприятно или положително, това е реалност.
Правото като главен обществен регулатор е присъщ по-скоро за по този начин наречената Романо-тевтонска Европа, т.е. нагледно казано – Европа от Загреб нататък ". „ Ние доста се гордеем с доста дългото ни историческо минало, само че в действителност сме едно младо общество. В директния смисъл. Българската страна е единствено на 120 години, ние нямаме исторически държавна традиция преди този момент. На второ място става въпрос за селско общество, а селското общество по определение изключва правото като регулатор, то се базира на всевъзможни други регулатори, само че не и на правото.
Третият миг – ние не сме си основали страната, тя ни е основана, безусловно ни е донесена, макар опитите това да бъде отхвърляно като факт. И тази страна идва и бива инсталирана върху тая селска матрица “, уточни още проф. Христов. „ И защото отношението към страната в българския обществен подтекст е отношението на Андрешко – да я вкараме в блатото, то и нейните атрибути, в това число законността, също се явяват наложено, а не изразяващо всеобщ публичен и обществен интерес. “ В България липсват мощни обществени групи, които да привиждат в правото и в закона личния си интерес, акцентира Иво Христов.
Относно днешната борба за господство на закона и задачата на избрани политически сили, съсредоточени върху законността и смяната в правосъдната система социологът разяснява: „ Става въпрос за политическо посланичество на една икономико-политическа формация, която е овладяла част от така наречен правосъдни институции, против друга формация, която е овладяла другата част. Битката сред тях е опакована за пред лековатата аудитория като борба надали не за правда, за унищожаване на авторитаризма. Битката против прокуратурата се показва надали не като борба за господство на закона. От другата страна дават отговор по същия метод. Тук няма положителни и неприятни. Зад този водевил се крие всичко друго, единствено не и ползата за господство на закона. За голяма част от популацията това е проблем, който надълбоко не го вълнува. То касае, жестоко казано, умни, красиви, кресливи в границите на жълтопаветниците. А че България има потребност от правда и равно използване на закона и ефикасни законови институции, това е повече от ясно. Проблемът е, че главните обществени сътрудници, макар че парадират с тези лозунги, това им е последна грижа. “
„ На господарите на света този компрадорско-периферен олигархичен модел, който е натрапен в България, им е преференциален. Един компрадорски хайлайф, откакто изчерпа своите запаси, беше заменен с различен подобен. Само фасонът е друг. Просто Борисов отработи своя запас и силите, които го инсталираха, го отстраниха. Може да сменим личния състав, само че същият безвкусен филм, в който участваме, ще продължава да се снима “, посочи още проф. Христов.
Иво Христов разяснява и изявлението на министъра на защитата по отношение на напрежението по границата с Украйна: „ Аз почитам военачалник Янев и ми е ясно, че той е в границите на доста тесни граници, в които би трябвало да оперира, с цел да каже едно, друго или трето, още по-малко да извърши нещо. Същото се отнася и за българската страна като цяло. Така нареченият български суверенитет в никакъв случай не е съществувал в последните 120 години, а в този момент пък още по-малко. Ние просто бяхме трансферирани от руската зона на военно, политическо и икономическо владичество в американската зона. Каквото кажат американците, това ще стане ".
Книгата „ Български правни метаморфози” беше артикул на едно мое възходящо в годините изначало удивление, по-късно любознание, по-късно интерес, по-късно към този момент научна пристрастеност, а по-късно досада от казуса. Това сподели в изявление за БНР проф. Иво Христов:
Аз приключих право, само че постоянно съм имал по-широк социологически интерес за какво в България правото не значи нищо. На този въпрос има доста и разнообразни отговори, дори в първата глава съм се концентрирал тъкмо върху интерпретацията на по този начин наречения проблем. Всъщност необятно публикувано е убеждението, за жалост и в по този начин наречените университетски среди, че това е проблем на националната ни логика на психиката, на гена на българина. Това няма нищо общо със съдържателния отговор на казуса. Отговорът е следният – българското общество не е правопригодно. Това не е неприятно или положително, това е реалност.
Правото като главен обществен регулатор е присъщ по-скоро за по този начин наречената Романо-тевтонска Европа, т.е. нагледно казано – Европа от Загреб нататък ". „ Ние доста се гордеем с доста дългото ни историческо минало, само че в действителност сме едно младо общество. В директния смисъл. Българската страна е единствено на 120 години, ние нямаме исторически държавна традиция преди този момент. На второ място става въпрос за селско общество, а селското общество по определение изключва правото като регулатор, то се базира на всевъзможни други регулатори, само че не и на правото.
Третият миг – ние не сме си основали страната, тя ни е основана, безусловно ни е донесена, макар опитите това да бъде отхвърляно като факт. И тази страна идва и бива инсталирана върху тая селска матрица “, уточни още проф. Христов. „ И защото отношението към страната в българския обществен подтекст е отношението на Андрешко – да я вкараме в блатото, то и нейните атрибути, в това число законността, също се явяват наложено, а не изразяващо всеобщ публичен и обществен интерес. “ В България липсват мощни обществени групи, които да привиждат в правото и в закона личния си интерес, акцентира Иво Христов.
Относно днешната борба за господство на закона и задачата на избрани политически сили, съсредоточени върху законността и смяната в правосъдната система социологът разяснява: „ Става въпрос за политическо посланичество на една икономико-политическа формация, която е овладяла част от така наречен правосъдни институции, против друга формация, която е овладяла другата част. Битката сред тях е опакована за пред лековатата аудитория като борба надали не за правда, за унищожаване на авторитаризма. Битката против прокуратурата се показва надали не като борба за господство на закона. От другата страна дават отговор по същия метод. Тук няма положителни и неприятни. Зад този водевил се крие всичко друго, единствено не и ползата за господство на закона. За голяма част от популацията това е проблем, който надълбоко не го вълнува. То касае, жестоко казано, умни, красиви, кресливи в границите на жълтопаветниците. А че България има потребност от правда и равно използване на закона и ефикасни законови институции, това е повече от ясно. Проблемът е, че главните обществени сътрудници, макар че парадират с тези лозунги, това им е последна грижа. “
„ На господарите на света този компрадорско-периферен олигархичен модел, който е натрапен в България, им е преференциален. Един компрадорски хайлайф, откакто изчерпа своите запаси, беше заменен с различен подобен. Само фасонът е друг. Просто Борисов отработи своя запас и силите, които го инсталираха, го отстраниха. Може да сменим личния състав, само че същият безвкусен филм, в който участваме, ще продължава да се снима “, посочи още проф. Христов.
Иво Христов разяснява и изявлението на министъра на защитата по отношение на напрежението по границата с Украйна: „ Аз почитам военачалник Янев и ми е ясно, че той е в границите на доста тесни граници, в които би трябвало да оперира, с цел да каже едно, друго или трето, още по-малко да извърши нещо. Същото се отнася и за българската страна като цяло. Така нареченият български суверенитет в никакъв случай не е съществувал в последните 120 години, а в този момент пък още по-малко. Ние просто бяхме трансферирани от руската зона на военно, политическо и икономическо владичество в американската зона. Каквото кажат американците, това ще стане ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ