Запазената марка Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Гафовете на Кирил Петков в Скопие дадоха самун на десетки експерти по „ македонския въпрос “, евентуално до идващите избори. Не бил поднесъл едно цвете на саркофага на Гоце Делчев. Смешно било да се пътува със аероплан от Скопие до София, тъй като ни делели единствено 200 км. Президентът Стево Пандоровски направил на пух и прахуляк смисъла на визитата. Този поток от негативизъм отминава най-важния факт от случилото се. За всички македонци, доста от които не са виждали „ българин “ стана ясно, че този човек (и надлежно неговата държава) не е пристигнал да им вземе идентичността. Много повече, нашият представител напряко им изсипа мед на душата, като избра да ги назовава македонци, вместо „ северни македонци “. Тази негова доброжелателност, изненада прелестно сътрудника му Димитър Ковачевски.
Истинска ли е тяхната прегръдка или декоративна, доста скоро ще проличи. Защото „ побратимяването “ сред София и Скопие, в случай че се задълбочи, може да провокира земетресение на Балканите. Гърците научат ли, че „ северомакедонците “ са осъмнали „ македонци “, с помощта на българите, най-малко един милион флагове ще се развеят по улиците на Солун. И то освен еднократно. Тогава упреците на българските националисти и подлостта на Пандоровски ще избледнеят като „ Самарското знаме “. Само преди година македонският народен тим по футбол победи Германия с фланелки на които пишеше „ Македония “. Гърците подвигнаха звук до небето и УЕФА още не се е произнесла с дързостта, която прояви Кирил Петков. Умишлено ли го направи нашият министър ръководител или не? Направи го. Със тези си думи, той завоюва другари в „ Северна Македония “ и неприятели в Гърция. В България – всяко знамение за три дни.
Ако някои от актуалните историци, вместо да кършат ръце за подценените ползи на България, бяха написали или загатнали най-малко малко за „ Гражданската война в Северна Гърция “, днешните разногласия щяха да са доста по-полезни и по-малко прочувствени.
За целия свят края на Втората международна война е 2 май 1946 година. Този факт не се отнася за нас – българите, тъй като на Юг от Петрич, македонски българи дружно с гръцки комунисти се надигат с цел да се освободят от опекунството на гръцката монархия. Присъединяването на Егейска Македония към другите нейни две сестри е взаимен план на Тито, Сталин и на Димитров. Тази война продължава цели три години и стопира безславно по две аргументи. Първата е раздора сред Сталин и Тито. Димитров изчезва безследно и снабдяването с оръжие за въстаниците – стопира. В това време англичани и американци дебаркират с бронирани машини и разрушават последните отряди на „ Демократичните сили “.
Жертвите са повече от 50 хиляди, бежанците към България и Югославия над 100 хиляди. Между тях са и „ македонските сираци “ пръснати в следствие из цяла Източна Европа. Любка Рондова е възпяла тяхната драма с цел да се помни вечно. Ето за какво тази война може да се назова " Последната война за Македония ". Повечето от говорещите и пишещите в този момент, не са били родени, когато " Македония " се появи на картата обградена с телени мрежи и преднамерени езикови разлики. С подправена история, принуждение и почтени човешки жертви. Само песните останаха, само че и те не се пеят на всички места!
Настанили се дефинитивно в Егейска Македония, гърците смениха имената на останалите там българи, даже надгробните плочи са заменени. Имената на селата, градовете и реките също са погърчени. Българският език е неразрешен. Има „ македонски “, заради към момента съществуващия акцент, само че при изискване, че се написа с гръцки букви! Цялата информация за България се свежда до търговия с опиати, грабежи и убийства. По този метод се насажда възприятие за виновност към всички македонци с български корени, множеството от които изпитват позор от „ новите българи “, както и от случилото се в предишното.
Най-чувствителната част от популацията на Егейска Македония, към името на региона са вносните от Мала Азия гърци, които локалните македонци назовават „ маджири “. На тях им е втълпено, още от преселването им през 1920 година, че са директни наследници на Александър Велики. Въпреки, че не приказват литературен гръцки, тяхната ориенталска кръв кипва постоянно, като чуят за името което считат за тяхно авторско право. Поради този див балкански шовинизъм, на никое място в Гърция няма упътваща табела за посоката „ Северна Македония “. На табелите по пътя написа единствено Скопие! Така беше и по времето на „ Републиката “. Днес единствената табела на която написа " Македония " е тази водеща към аерогарата в Солун!
Гафовете на Кирил Петков в Скопие дадоха самун на десетки експерти по „ македонския въпрос “, евентуално до идващите избори. Не бил поднесъл едно цвете на саркофага на Гоце Делчев. Смешно било да се пътува със аероплан от Скопие до София, тъй като ни делели единствено 200 км. Президентът Стево Пандоровски направил на пух и прахуляк смисъла на визитата. Този поток от негативизъм отминава най-важния факт от случилото се. За всички македонци, доста от които не са виждали „ българин “ стана ясно, че този човек (и надлежно неговата държава) не е пристигнал да им вземе идентичността. Много повече, нашият представител напряко им изсипа мед на душата, като избра да ги назовава македонци, вместо „ северни македонци “. Тази негова доброжелателност, изненада прелестно сътрудника му Димитър Ковачевски.
Истинска ли е тяхната прегръдка или декоративна, доста скоро ще проличи. Защото „ побратимяването “ сред София и Скопие, в случай че се задълбочи, може да провокира земетресение на Балканите. Гърците научат ли, че „ северомакедонците “ са осъмнали „ македонци “, с помощта на българите, най-малко един милион флагове ще се развеят по улиците на Солун. И то освен еднократно. Тогава упреците на българските националисти и подлостта на Пандоровски ще избледнеят като „ Самарското знаме “. Само преди година македонският народен тим по футбол победи Германия с фланелки на които пишеше „ Македония “. Гърците подвигнаха звук до небето и УЕФА още не се е произнесла с дързостта, която прояви Кирил Петков. Умишлено ли го направи нашият министър ръководител или не? Направи го. Със тези си думи, той завоюва другари в „ Северна Македония “ и неприятели в Гърция. В България – всяко знамение за три дни.
Ако някои от актуалните историци, вместо да кършат ръце за подценените ползи на България, бяха написали или загатнали най-малко малко за „ Гражданската война в Северна Гърция “, днешните разногласия щяха да са доста по-полезни и по-малко прочувствени.
За целия свят края на Втората международна война е 2 май 1946 година. Този факт не се отнася за нас – българите, тъй като на Юг от Петрич, македонски българи дружно с гръцки комунисти се надигат с цел да се освободят от опекунството на гръцката монархия. Присъединяването на Егейска Македония към другите нейни две сестри е взаимен план на Тито, Сталин и на Димитров. Тази война продължава цели три години и стопира безславно по две аргументи. Първата е раздора сред Сталин и Тито. Димитров изчезва безследно и снабдяването с оръжие за въстаниците – стопира. В това време англичани и американци дебаркират с бронирани машини и разрушават последните отряди на „ Демократичните сили “.
Жертвите са повече от 50 хиляди, бежанците към България и Югославия над 100 хиляди. Между тях са и „ македонските сираци “ пръснати в следствие из цяла Източна Европа. Любка Рондова е възпяла тяхната драма с цел да се помни вечно. Ето за какво тази война може да се назова " Последната война за Македония ". Повечето от говорещите и пишещите в този момент, не са били родени, когато " Македония " се появи на картата обградена с телени мрежи и преднамерени езикови разлики. С подправена история, принуждение и почтени човешки жертви. Само песните останаха, само че и те не се пеят на всички места!
Настанили се дефинитивно в Егейска Македония, гърците смениха имената на останалите там българи, даже надгробните плочи са заменени. Имената на селата, градовете и реките също са погърчени. Българският език е неразрешен. Има „ македонски “, заради към момента съществуващия акцент, само че при изискване, че се написа с гръцки букви! Цялата информация за България се свежда до търговия с опиати, грабежи и убийства. По този метод се насажда възприятие за виновност към всички македонци с български корени, множеството от които изпитват позор от „ новите българи “, както и от случилото се в предишното.
Най-чувствителната част от популацията на Егейска Македония, към името на региона са вносните от Мала Азия гърци, които локалните македонци назовават „ маджири “. На тях им е втълпено, още от преселването им през 1920 година, че са директни наследници на Александър Велики. Въпреки, че не приказват литературен гръцки, тяхната ориенталска кръв кипва постоянно, като чуят за името което считат за тяхно авторско право. Поради този див балкански шовинизъм, на никое място в Гърция няма упътваща табела за посоката „ Северна Македония “. На табелите по пътя написа единствено Скопие! Така беше и по времето на „ Републиката “. Днес единствената табела на която написа " Македония " е тази водеща към аерогарата в Солун!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ