ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Преди дни българското държавно управление показа новия Национален действен проект за справяне с пандемията от COVID-19. В него се планува противопандемичните ограничения да се дефинират на база % заети интензивни кревати в лечебните заведения. И на пръв взор тази концепция в проекта наподобява нелоша, единствено че " Омикрон " разновидността стартира да се декларира съществено (образно казано). В последните две денонощия имахме първо - 9996 новозаразени, а по-късно, през днешния ден бяха оповестени 11 181 нови случая.

Вероятно същинската численост на носещите вируса в себе си е и по-голяма, тъй като някои хора не си вършат труда или пък нямат финансова опция да се тестват.

Дори да приемем с утешение сигналите, които се подават от част от медицинските среди, че " Омикрон " разновидността протича по-леко, неограничаването на вълната може да има доста неприятни последствия за здравната ни система, а и освен.

За да поговорим за това, както и за новия проект на държавното управление, както и изобщо за настоящата COVID-19 обстановка, от ФАКТИ се свързахме с доктор Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, който упражнява специалността си и в България и точно в общата ни Родина го сварихме за диалог.

Интервюто ни четете в идващите редове:

- Д-р Таблов, по-общо видяно, по какъв начин намирате новия Национален действен проект за справяне с пандемията от COVID-19 на българското държавно управление?

- Хубавото е, че въпреки всичко има някаква мисъл, тактика, завършена на база на числата. Всичко е съобразено районно, с цел да не се получават някакви национални разтърсвания. Например тук-там, където има по-добри резултати, хората да не се усещат по някакъв метод ощетени по отношение на другите. Това, което ми направи усещане в проекта, са тези 10% сред другите етапи. При числата, които виждаме с новия вид " Омикрон ", съгласно мен с тези 10% прекомерно бързо ще прескачаме от стъпка в стъпка. Или казано по различен метод - в границите на дни ще би трябвало да се трансформират решенията. Най-драматични ограничения се плануват при 80% претовареност на интензивните кревати, а ние влизаме в тази тежка вълна, която в този момент се оформя, със заети над 500 заети интензивни кревати. Знаем, че потенциалът е някъде към 900-1000 кревати най-много. С оглед това, ние сме доста покрай четвъртата фаза и не мисля, че тези стъпки, въз основата на " Омикрон " разновидността, са задоволително гъвкави, тъй като прекомерно бързо ще се премине през тях.

- Именно от позиция на новозаразените нещата стартират да излизат отвън надзор през последните 2 дни. Трябва ли проектът да претърпи промени в посока на излизане от районното мислене и от предприемането на ограничения на база % попълнени интензивни кревати?

- Основният въпрос е какво можем да създадем в действителност коренно, с цел да понижим тази наклонност. Опитът от другите страни като че ли демонстрира, че нямаме доста потребни ходове, за жалост. При толкоз мощно инфектиран вид и при нежеланието за осъществяване на така наречен тежък локдаун - нещо, което е обяснимо от икономическа, обществена и от всякаква друга позиция, не съм сигурен по какъв начин тъкмо можем да реагираме съответно. И то в случай, че към този момент сме в окото на вълната. Виждаме, че числата порастват всеки ден, знаем, че " Омикрон " разновидността удвоява числата в границите на от 2 до 3 дни. Вървим след събитията и не мисля, че към този момент имаме кой знае какъв брой доста потребни решения, с цел да ограничим нещо.

Планът планува при постигане на 80% заети интензивни кревати релативно радикални ограничения - прекъсване на планови интервенции, анулиране на всеобщи мероприятия и така нататък Отговорността е дадена на районните локални управляващи. Може би, както казвате Вие, при този растеж на случаите е хубаво да има някаква ясна национална тактика, която да се съобщи и специалистите да кажат по какъв начин тъкмо плануват ограничението на това всеобщо разпространяване. Макар че, отново ще кажа, че опитът от други страни демонстрира, че като че ли тъкмо това е невероятно, т.е. за такова ограничение мъчно може да се приказва, тъй като виждаме какво се случва в страните от Западна Европа - числата са просто големи на фона на всички предходни талази и при нас, и при тях.

- Тоест по-скоро да считаме, че даже така наречен тежък локдаун също няма да помогне кой знае какъв брой, изключително и на база това, което казахте, че към този момент сме в разгара на вълната?

- Със сигурност локдаунът е някаква мярка, която да понижи да натиска върху здравната система. Ако в действителност стигнем до стадий, в който запълним всички интензивни кревати и задачата е да помогнем на здравната система, в някаква форма тежкият локдаун евентуално може да спре растежа, да оформи някакво плато. Въпросът е какъв брой дълго би трябвало да се употребява този тежък локдаун, какъв брой дейно може да бъде прилаган в страна с релативно слаб надзор по ред аргументи. За успеваемостта на локдауна би трябвало да се регистрира и това, че 2 години по-късно хората са безпределно изтощени прочувствено от цялата тази работа. По мое мнение тази мярка е изчерпала доверието си и няма да се получи. Друг е въпросът, че в случай че достигнем оптималния потенциал на интензивните кревати, изниква въпросът какво тъкмо вършим. Това е въпрос, на който трябваше да има отговор и да има дейности в избрана посока още преди 3-4 седмици, когато знаехме, че " Омикрон " идва. Появи се в Южна Африка, по-късно бяха регистрирани случаи и в Европа. Виждайки какво се случва в други европейски страни, беше ясно, че картината, която имаме в този момент, ще се случи и при нас, и то с доста бързи темпове - тъкмо това, което виждаме пред очите си - близо 10 000 през вчерашния ден, над 11 000 през днешния ден. Това е един жесток растеж, като би трябвало да се означи, че ние не вършим и толкоз доста проби. Това, което слушам и имам като усещания е, че в действителност скритата заболеваемост евентуално е много по-висока. В момента човек има възприятието, че като че ли съвсем всички са заболели.

Това, което отличава други страни от нас е имунизационното покритие. То е това, което им дава успокоение във връзка с здравните им системи. При нас това липсва и в този момент можем само да стискаме палци и да се надяваме, че тази тежка вълна в действителност вероятно ще е обвързвана с по-леко протичане и няма да се стигне до всеобщо постъпване за болнично лекуване. Този оптимизъм обаче не се споделя от доста от специалистите, аз също съм по-скоро скептичен по тематиката. В хода на разгърната вълна, сякаш нищо друго не ни остава, с изключение на да гледаме какви ще са провалите, колкото и песимистично да звъни.

- За афишираното по-леко протичане с разновидността " Омикрон " е идващият ми въпрос. Продължават ли да се удостоверяват данните в научните медицински среди, че " Омикрон " протича по-леко от досегашните разновидности на вируса или най-малко това ли е преобладаващото мнение на експертите?

- Вчера Световната здравна организация и нейният ръководител излязоха със мнение, в което се предизвестява да не се подценява тежестта на " Омикрон " разновидността, да не се насажда чувство измежду хората, че " Омикрон " е естественото решение на казуса - " минал и отпътувал, заразил всички и сме завършили с тематиката ".

Да, за момента научните изследвания демонстрират, че като цяло, спрямо " Делта " разновидността, провокира по-леко протичане при прочут % от хората. Въпросът е, че множеството данни, които имаме за момента, идват от страни, в които има доста високо имунизационно покритие, а България не е измежду тях. Нямаме данни от страни с сходна картина като при нас и, за жалост, не можем да знаем дали това ще се случи по същия метод в страни с ниско имунизационно покритие, каквато сме и ние. Нашите рискови групи към момента не са покрити.

От друга страна, " Омикрон " разновидността ще докара до някакъв % тежки случаи, до някакъв % хора, които ще попаднат в интензивни отделения. И поради, че растежът и бройките този път са доста по-големи от това, което сме имали до момента, няма място за чак подобен оптимизъм, че здравната система няма да бъде подложена на голям стрес тест.

Отделно чуваме от данните на сътрудници, че сега се следи доста висок растеж на заболеваемост измежду децатa - нещо, което при предходни талази го нямаше. Чух през вчерашния ден, че интензивните кревати за Коронавирус пациенти от детските групи в София са изчерпани. Тоест е прекомерно рано да бъдем оптимисти. Най-вероятно за средностатистическия здрав, млад и деен човек " Омикрон " протича много по-леко от " Делта ", въпросът е, че във всяка нация, както и при нас, има много рискови групи, които множеството от другите страни си опазиха с имунизационните акции, а при нас не се случи тъкмо по този начин и в този момент занапред ще виждаме резултатите от това нещо.

- Може би Южна Африка - там, откъдето потегли " Омикрон ", е почти сходен на нас образец от позиция на имунизационното покритие?

- Съгласен съм, само че Южна Африка имаше много всеобщи талази в предходните интервали и второ, доста по-важно, междинната възраст на популацията им е много по-ниска. Те са с 20-тина години по-ниска междинна възраст на популацията от нас. Нямат толкоз застарявало, толкоз болно население.

Пак ще кажа, още нямаме данни от страни със подобен на нашия профил - като демография и здравен статус, само че нека да се случи оптимистичният вид и нещата да са такива, каквито някои хора чакат. Само че цифрите са задоволително високи и стряскащи. Има огромна възможност хората, които ще са с положителни проби, при даже леко утежняване на положението им да потърсят болнично лекуване. Тоест потокът на пациенти към лечебните заведения да се усили, и то не за сметка на тежко заболели хора, а на общия брой заболели. Видно е от опита на другите страни, че това е развой, който по никакъв метод не може да бъде блокиран и това ще докара до огромно заразяване на здравни служащи, при които така и така сега има дефицит на всички равнища в здравната система. Такова всеобщо заразяване ще докара до неспособност те да си покриват професионалните отговорности за някакъв интервал от време. Тоест ще имаме един циничен кръг на база на високите цифри, който самичък по себе си ще утежни обстановката сериозно, колкото и да одобряваме, че е по-леко протичането на " Омикрон ".

Още повече, като се погледнат цифрите за смъртността в страни като Англия, Франция, Испания, които са с високо имунизационно покритие, знаейки, че тя нормално следва 3-4 седмици по-късно, при започване на пиковете, нещата в действителност не са толкоз трагични, както при предходни талази, само че и не са чак толкоз успокоителни. Това обаче при голям % имунизирани хора. Какво ще се случи в общество с голям % неимунизирани, занапред ще разберем.

- Встрани от тази конкретика, множеството хора от здравната общественост в България не одобриха добре възобновяване на разговора от страна новото държавно управление с хора като доцент Мангъров, като партия “Възраждане”, които систематично даже отхвърлят вируса, други споделят, че той не е сериозен проблем, настрана, несъмнено, се изричат и срещу имунизацията против COVID-19. Според Вас добре ли е да се беседва с тези хора или това е по-скоро деструктивно?

- Характерно за демокрацията е да има плурализъм и застъпeност на всички отзиви. Въпросът е по какъв начин тъкмо се застъпват тези отзиви. Това, което да вземем за пример доцент Мангъров прави от началото на пандемията, като аз персонално съм имал опцията да вземам участие в спор с него, неговият метод на отбрана на позициите не е опрян на експертиза, на медицински изследвания и на данни, които излизат всекидневно по тематиката. Това не е градивен метод за спор. Разбира се, би трябвало да има представители на всички гледни точки. Въпросът е, когато се оформят експертни отзиви и решения, къде се поставя акцентът. Когато един човек редовно отхвърля да работи с експертни данни, тогава се губи експертността в полемиката. Става говорилня, надговаряне.

Относно " Възраждане " - те са събрали всички антиговорители и това, което ги сплотява е антиговоренето - не с обстоятелства, а просто отказване. Трябва да има градивен разговор, а той няма по какъв начин да е градивен, когато част от хората, участващи в разговора, нямат предпочитание да го водят, а просто желаят непременно да отхвърлят тезата на останалите.

Отделно, че на фона на навлизащ всеобщо " Омикрон ", което беше известно още предходната седмица, да направиш всеобщ митинг пред Народното събрание - да събереш хората в рейсове и да ги закараш на площада, да стоят без маски, това е безконтролно. Както и да отричаш всевъзможни ограничения в Народното събрание, където е концентриран фокусът на обществото, хората гледат, а персоналният образец знаем какъв брой е значим.

Точно в този миг, когато към този момент, нагледно казано, виждаме вълната през прозореца, занапред да водим разговор с групи, които са надали не тотално анти всичко, няма изключително огромен смисъл. Да не приказваме, че тезите на тази група са да не вършим нищо. А по какъв начин тъкмо да не вършим нищо и да оставим лечебните заведения да колабират и да не могат да си извършват обикновените отговорности?

Когато премине вълната и нещата се успокоят, би могло да се организира една градивна полемика дали има неща, които могат да се създадат по-добре. Нека тогава въпросните сътрудници да си изложат позициите, само че сега считам, че не е продуктивно по никакъв метод.

- Сравнено с България, само че и по принцип - каква е обстановката в Германия сега?

- Ситуацията в Германия следва хода на всичките западноевропейски страни - бележат се ежедневни растежи в броя на новите положителни случаи. 600 случая на 100 000 е равнището, 112 000 са новите инфекции, на всички места по провинциите има растеж, бележат се нови върхове, само че ситуацията в лечебните заведения за момента е релативно умерено. Има към 2200 заети интензивни кревати, като в случай че съпоставим с декемврийската вълна, провокирана от " Делта " разновидността, в края на ноември, началото на декември в пика имаше 4800 заети интензивни кревати. Тоест сега обстановката е прекомерно надалеч от интензивно натоварване на здравната система. Поне в частта интензивна медицина.

В Германия приказваме и за 75% имунизирано население, като във възрастовата група над 60-65 години, които са най-рискови като група, са над 85% и надлежно това дава своето отражение. Близо 50% от популацията пък е с бустерна доза. Тези данни са положителни предпоставки да се чакат нелоши резултати, или най-малко не толкоз трагични, колкото при предходни талази.

- Знаем, че в България, въпреки и да не е свръх всеобщо, ограниченията не се съблюдават. Какви са усещанията Ви от Германия - по какъв начин управляващите там се оправят с контрола на съблюдаване на ограниченията?

- Това е комплициран въпрос от позиция на кардиналното отношение на общностите към ограниченията. Този развой не стартира с ковид, няма и да свърши с него. Единият механизъм, несъмнено, е контролът и методите на практикуване на надзор. В Германия в кафе, заведение или на друго сходно място, в случай че влезеш и си носиш маската под носа, ще те изгонят изрично, без значение от всички типове доводи, които се опитваш да дадеш. Ако станеш прекомерно нападателен, доста е евентуално да бъдат извикани органите на реда и може да понесеш и други последици.

Лично аз съм участвал в магазин на една сцена, която много ме изуми. Един жител извади една здравна документи и твърдеше, че той е освободен от задължението да носи маска по някакви аргументи. Служителката му сподели, че не приема документите му, тъй като нейната работа не е да бъде здравен специалист и че той би трябвало да покаже отзив от персоналния си доктор, на който ясно да написа, че е освободен от това обвързване. Господинът нямаше подобен и след една тежка препирня го накараха да си остави всички покупки на касата и да си тръгне. Това нещо в България и Вие мъчно си го представяте, нали?

Пребивавайки в България от известно време, прави ми усещане - изключително в този момент, когато сме в низходящото рамо на идната вълна, че отивайки да вземем за пример в заведение, даже не се ревизира дали сме имунизирани, имаме ли документи, нямаме ли, а пък това условие е наложено. Тоест - и да имаш ограничения, в случай че няма противоположна връзка, да ги контролираш и вероятно да глобяваш нарушителите, няма по какъв начин да стане.

От друга страна е доверието в институциите на обществото като цяло, а също и в политиците и решенията, които се взимат. В това отношение има огромна разлика сред обществата. Немците са прословути с дисциплината си, а ние на Балканите обичаме да видоизменяме разпоредбите. На хората някак си не им се съблюдават ограничения.

Друг фактор е упоменатият към този момент персонален образец на основните звена в тази пандемия - публицисти, политици, медици и така нататък Непрекъснатото лъчение на тотално противопоставящи се едни на други послания и сигнали обърква хората оптимално. За страдание, този развой тече интензивно месеци наред и хората към този момент в действителност не знаят на кого да имат вяра. Или пък всеки си е намерил някаква ниша, свое островче, което споделя неговата позиция и даденият човек има вяра единствено на тези хора. Знаете, че между тях даже медиците в България генерират тотално спорни послания. Има сътрудници, които не носят маски, говорещи против имунизацията, отричащи изгодите. Дори и в този миг. И мен непрестанно ме питат: " Докторе, кажи на кого да имам вяра в последна сметка "?

Има някаква причина това общество там да е развито по един метод, а нашето по различен. Това са процеси, които са лишили години, да не кажа десетилетия. Няма по какъв начин да сменим хората.

- Един по-фундаментален въпрос за край на нашия диалог. Може ли да се приказва за идващ завършек на пандемията на база данните за " Омикрон ", за които говорихме, или най-малко за слагането ѝ под надзор от нас с настъпването на по-топлите месеци?

- Надеждите са, че в този размер, в който циркулира " Омикрон ", на практика надали не всеки човек влиза в контакт с вируса. Да се надяваме, че тази вълна е най-мащабната в международен проект. Дали това ще е по този начин - ще забележим. От самото начало на пандемията аз обичам да изтъквам един немски пулмолог, който слушах още 3-4 месеца откакто стартира пандемията. Любимата му фраза беше, че: " Вирусът ни е научил, че няма нищо по-лошо от вчерашното знание ". Тоест ние непрестанно трупаме нови и нови данни и вирусът не стопира да ни изненадва.

Това, което знаем е, че за ковид имунитетът не е дълготраен, а виждаме, че и вирусът се трансформира. В общи линии вярата е вирусът естествено по този начин да мутира, че да остане ендемичен, т.е. да предизвиква рутинните недоволства на един сезонен грип - хрема, температура, лека болежка, които да минават от единствено себе си в границите на няколко дни. Дай Боже да е по този начин, само че дали по този начин ще стане - рано е да се каже.

Трудно действаме в изискванията на непрестанно отваряне и затваряне, ограничение. Изобщо всекидневието ни доста се промени и ще е хубаво, в случай че може да се върнем обратно към така наречен нормалност. За момента придвижването на множеството страни - най-малко тези от развития свят, към който и ние желаеме да се числим, поставя ударението върху имунизирането като към този момент най-ефективния метод да понижим броя на тежките и смъртните случаи. Там обаче разногласията са огромни, в това число и от позиция на това, че и след имунизация имунитетът е в границите на месеци. Все отново нека в действителност това да е последната огромна вълна и по-късно нещата да се върнат към по-нормални рамки.