Перфидното лицемерие на президентската институция
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор: Славчо Кънчев, ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Написал съм хиляди публикации. Случвало се е при някои от тях, до момента в който писалката се движи по белия лист, да ме заболи душата.
Настоящата публикация е такава. Тя по изцяло документален метод, изважда на показ сребролюбието на актуалната президентска двойка у нас, както и упоритостта им да удовлетворяват своята лакомия.
Понеже главната тема на моето творчество е контролът върху сферата на държавното ръководство, деликатно проучвам всички способи, чрез които индивидите по високите равнища на властприлагането се облагодетелстват.
Твърде доста е писано за корупцията на лицата, опериращи с огромни властови запаси, в това число при разпределението на огромни средства от държавния бюджет. Перцепцията, т. е. най-общо казано вътрешното разбиране у българските жители, че са били осъществени злоупотреби, които в последна сметка ощетяват точно тях, е необятно публикувано.
Също по този начин болшинството от суверена е наясно, че точно заради синергичното свързване на партократично-административно-икономическите кръгове с сътрудниците на въздействие на „ паралелната “ страна, позиционирани в прокуратурата и правосъдната сфера, ефикасни присъди за корупционни практики в България по високите равнища на властприлагането, липсват.
Но страшното, пагубното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стандарт на ръководещото малцинство (спрямо общия брой на гражданите) в България е умелото легализиране на доходи във тип на свръхнадути заплати, съпоставени с положителните интернационалните практики.
В Полша, да вземем за пример, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 70 026 щат. дол. и най-ниската годишна заплата в държавния бранш 9408 щат. дол. е 7,44:1. В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол., знакът е 4,11:1. В Съединени американски щати, за чиято обществена реалност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „ Големите обществени разлики не са по никакъв начин здравословни “, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година (при възнаграждение 15 щат. $ за 1 работен час), е 13,28:1. В България съотношението сред президентското заплащане в размер на 79 000 щат. дол. годишно и минималното в държавния бранш в размер на 389,22 щат. дол. (650 лева.) месечно и годишно 4670 щат. дол., доближава скандалната стойност 16,9:1!!!
Продължим ли и по-нататък да описваме чрез безпристрастния език на цифрите моралната координатна система на ръководещата каста у нас, обстановката се оцветява в катранено черно. Съществува световна статистическа методика, която разрешава да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в другите страни върху една и съща база. Методиката може да бъде открита в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government), което разумно слага въпросът – по какъв начин или по-точно за какво? – до момента са прозяпали тази информация и не са създали съответния справедлив коментар така наречен „ социолози “, „ обществени антрополози “ и останалите им сътрудници от обществознанието в България? Във всеки случай не заради народоугодна мотивация!
Единият знак съставлява възнаграждението на президента в някаква валута, да вземем за пример щатски долари, отнесено към съвкупния БВП на съответната страна, още веднъж изразен в щат. дол., разграничен на един милион, т. е. какво е възнаграждението на президента за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от Брутният вътрешен продукт. Вторият знак е съотношението сред съответната заплата и брутния вътрешен артикул, подобаващ на глава от популацията. И по този начин, по този метод се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към ръководството на страната, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП; а вторият – какво е съотношението сред възнаграждението на президента и Брутният вътрешен продукт, който се пада на един човек от популацията.
Какви са тези индикатори за България и чужбина?
В Полша първият знак е 0,1334 щат. $, вторият – 5,069 щат. дол. В Сърбия – 0,3605 щат. $ и 2,5343 щат. дол. В Румъния – 0,2901 и 5,6982. Във Англия: 0,0823 и 5,4255. Във Федерална република Германия, на база възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост, знаците са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0752 и 4,8735. В Съединените американски щати знаците са надлежно: 0,0206 щат. дол. и 6,7226 щат. дол. На Държавата Израел знаците са: 0,4934 щат. дол. и 4,2973 щат. дол. На Казахстан: 0,1268 и 2,3074. В Канада: 0,1755 и 6,4334. Туркменистан: 0,2848 и 1,6258. Във Финландия: 0,6081 и 3,3745. В Япония: 0,0416 и 5,2732 (за министър-председателя). В Китайската национална република ръководителят на КНР (президент) Си Цзинпин (който също така заема постовете общоприет секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и ръководител на Военната комисия на Централен комитет на ККП), получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното заплащане от българския президент, макар че КНР е страна с към 200 пъти по-многобройно население от българското и стопанска система, която е с повече от 150 пъти по-голям финансов размер, настрана са неговите отговорности за нуклеарния боеприпас на КНР, световни политики и прочие Там съотношенията са: 0,0018 и 2,5454!
В България те са 1,11 и 7,71 (!!!) при изходни данни: БВП за 2020 година – 71,02 милиарда щат. $ при курс на Българска народна банка 1 щат. дол. = 1,6695 лева ≈ 1,67 лева и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 10 245 щат. дол. за с. година
Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2019 година: Брутният вътрешен продукт 21,4 трилиона щат. дол. и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 57 000 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 53,88 пъти по-високо заплащане за присъединяване си в ръководството на страната при основаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния Брутният вътрешен продукт на България, по отношение на съответния знак на президента на Съединени американски щати. Съотношението за заплащането на двамата президенти към Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е, че стопанинът на Белия дом получава едвам 87 % от възнаграждението на българския си сътрудник, макар че Брутният вътрешен продукт на един американец е 5,56 пъти по-голям от българския индикатор, т. е. 57 000 щат. дол. към 10 245 щат. дол.
Възнаграждението на българския президент е с 8974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава. И то при БВП на Полша повече от 1,1 трилиона щат. дол., т. е. над 15 пъти превъзхождащ българския Брутният вътрешен продукт и население 38 476 269 души – над 5 пъти повече от българското и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 27 700 щат. дол. – съвсем три пъти над съответния български индикатор.
Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. $ е с 17 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, макар доста по-големия Брутният вътрешен продукт (441 милиарда щат. дол. за 2018 г.) и повече от три пъти по-многочисленото население на Румъния (21 529 967 души).
Годишното заплащане на мексиканския президент е 67 903 щат. $ (т. е. с 11 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава), Брутният вътрешен продукт на Мексико (Обединени мексикански щати) надминава 2,3 три4лиона щат. дол., т. е. е 33 пъти по-голям от българския, а популацията е 124 574 795 души (2018 г.) – близо 18 пъти по-многобройно от нашето. Съответните знаци са: 0,059 и 7,2981.
Българският президент получава годишно заплащане с 64 050 щат. $ по-високо от това на сръбския президент, което е 14 950 щат. дол. годишно, т. е. 5,28 пъти повече.
Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол., т. е. 9,5 пъти по-малко от българския държавен глава, макар че Виетнам има Брутният вътрешен продукт за 2019 година 261,9 милиарда щат. дол. и население 96 160 163 души (2018 г.). Съответните знаци са 0,0377 и 3,5344, затова в пъти по-ниски от тези на българския президент.
Въпреки безапелационната ми увереност – въз основата на неоспорими доказателства – в възможната реакция на президентската институция на вероятно предложение от моя страна да бъде подложен пред народните представители казусът с прекомерно високите им заплати, които служат като бази за пресмятане на останалите хонорари по високите равнища на властприлагането, въпреки всичко взех решение да направя опит.
Наистина ли депутатските заплати у нас са надути по отношение на задграничния опит? При членовете на българския парламент, да вземем за пример, в съпоставяне със съответните хонорари на конгресмените в Камарата на представителите и в сената на Съединени американски щати, възнаграждението им е 14,4 пъти по-високо за ръководството на един и същи финансов запас от държавната хазна.
Затова на 27. 07. 2021 година с вх. № 22-00-60 по разказа на канцеларията на президентството на Република България, в качеството си на ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България сложих този проблем пред Илияна Йотова. Отговорът беше безмълвие като риба, макар, че ѝ предложих да изпълним среща, с цел да дискутираме казуса, а и също така беше ѝ предоставено от моя страна образец от монографията „ Тридесет и седмото буре с барут. Контролът върху държавното ръководство “, точно предвид на усъвършенстването на активността на президентската институция.
По напълно различен метод беше реагирано от екипа на Румен Радев, откакто адресирах персонално до него писмо с вх. № 22-00-60/1/ от 11. 11. 2021 година по разказа на Администрацията на президента, по отношение на скандалната обстановка с размера на заплатите по високите равнища на държавното ръководство. Беше аташирана и моята публикация „ Задачата за демокрацията има решение, само че то е друго “, в която беше аргументирана неотложната нужда, предвид на положителните задгранични практики, да бъдат фрапантно понижени възнагражденията на народните представители, които служат като изходна база на надуване и на доста на брой заплати по виновните държавни постове.
Невероятно, само че факт! Второто изречение в отговора на Администрацията на президента, подписан от основния секретар на президента Димитър Стоянов, буквално е: „ Вярвам, че и в бъдеще Вашата почтеност ще е в основата на поетата от Вас самодейност да търсите правдивост за целия български народ “. За позицията на президента по отношение на казуса – нито дума! И то макар че в писмото беше изразено изрично гледище Румен Радев да употребява целия престиж на поста държавен глава, с цел да сложи в общественото пространство казусът със скандално повишените размери на заплатите по високите равнища на държавното ръководство
Всъщност писмото на Димитър Стоянов, въпреки и официално да показва една благословия на напъните на ръководителя на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България в търсенето на правдивост за целия български народ, то, заради незаобиколимия факт, че съставлява една индулгенция за пасивността на Румен Радев по казуса, е напълно едно перфидно двуличие.
Проследим ли регулярните фразеологични извършения на Румен Радев и Илияна Йотова, цялостни с „ родолюбив плам “ и „ майчина грижа “ за определяне на обществена правдивост у нас, от една страна, а от друга, с изцяло действителните техни скандално надути заплати и упоритостта, с която и двамата не реагират на този проблем, подложен публично пред тях от ръководителя на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България, става кристално ясно, че президентската институция понастоящем е заета от двама индивида, главното занятие на които е като илюзионисти да извършват фокуси, за да основават своя удобен обществен образ. Напълно изпразнен обаче от такова действително наличие.
Именно по тази причина обществената реалност в България е окаяна, тъй като систематично по високите властови позиции са хора с неприятелски по отношение на ползите на болшинството жители морал.
Лицемерие, от което боли душата.
Автор: Славчо Кънчев, ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Написал съм хиляди публикации. Случвало се е при някои от тях, до момента в който писалката се движи по белия лист, да ме заболи душата.
Настоящата публикация е такава. Тя по изцяло документален метод, изважда на показ сребролюбието на актуалната президентска двойка у нас, както и упоритостта им да удовлетворяват своята лакомия.
Понеже главната тема на моето творчество е контролът върху сферата на държавното ръководство, деликатно проучвам всички способи, чрез които индивидите по високите равнища на властприлагането се облагодетелстват.
Твърде доста е писано за корупцията на лицата, опериращи с огромни властови запаси, в това число при разпределението на огромни средства от държавния бюджет. Перцепцията, т. е. най-общо казано вътрешното разбиране у българските жители, че са били осъществени злоупотреби, които в последна сметка ощетяват точно тях, е необятно публикувано.
Също по този начин болшинството от суверена е наясно, че точно заради синергичното свързване на партократично-административно-икономическите кръгове с сътрудниците на въздействие на „ паралелната “ страна, позиционирани в прокуратурата и правосъдната сфера, ефикасни присъди за корупционни практики в България по високите равнища на властприлагането, липсват.
Но страшното, пагубното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стандарт на ръководещото малцинство (спрямо общия брой на гражданите) в България е умелото легализиране на доходи във тип на свръхнадути заплати, съпоставени с положителните интернационалните практики.
В Полша, да вземем за пример, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 70 026 щат. дол. и най-ниската годишна заплата в държавния бранш 9408 щат. дол. е 7,44:1. В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол., знакът е 4,11:1. В Съединени американски щати, за чиято обществена реалност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „ Големите обществени разлики не са по никакъв начин здравословни “, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година (при възнаграждение 15 щат. $ за 1 работен час), е 13,28:1. В България съотношението сред президентското заплащане в размер на 79 000 щат. дол. годишно и минималното в държавния бранш в размер на 389,22 щат. дол. (650 лева.) месечно и годишно 4670 щат. дол., доближава скандалната стойност 16,9:1!!!
Продължим ли и по-нататък да описваме чрез безпристрастния език на цифрите моралната координатна система на ръководещата каста у нас, обстановката се оцветява в катранено черно. Съществува световна статистическа методика, която разрешава да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в другите страни върху една и съща база. Методиката може да бъде открита в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government), което разумно слага въпросът – по какъв начин или по-точно за какво? – до момента са прозяпали тази информация и не са създали съответния справедлив коментар така наречен „ социолози “, „ обществени антрополози “ и останалите им сътрудници от обществознанието в България? Във всеки случай не заради народоугодна мотивация!
Единият знак съставлява възнаграждението на президента в някаква валута, да вземем за пример щатски долари, отнесено към съвкупния БВП на съответната страна, още веднъж изразен в щат. дол., разграничен на един милион, т. е. какво е възнаграждението на президента за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от Брутният вътрешен продукт. Вторият знак е съотношението сред съответната заплата и брутния вътрешен артикул, подобаващ на глава от популацията. И по този начин, по този метод се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към ръководството на страната, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП; а вторият – какво е съотношението сред възнаграждението на президента и Брутният вътрешен продукт, който се пада на един човек от популацията.
Какви са тези индикатори за България и чужбина?
В Полша първият знак е 0,1334 щат. $, вторият – 5,069 щат. дол. В Сърбия – 0,3605 щат. $ и 2,5343 щат. дол. В Румъния – 0,2901 и 5,6982. Във Англия: 0,0823 и 5,4255. Във Федерална република Германия, на база възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост, знаците са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0752 и 4,8735. В Съединените американски щати знаците са надлежно: 0,0206 щат. дол. и 6,7226 щат. дол. На Държавата Израел знаците са: 0,4934 щат. дол. и 4,2973 щат. дол. На Казахстан: 0,1268 и 2,3074. В Канада: 0,1755 и 6,4334. Туркменистан: 0,2848 и 1,6258. Във Финландия: 0,6081 и 3,3745. В Япония: 0,0416 и 5,2732 (за министър-председателя). В Китайската национална република ръководителят на КНР (президент) Си Цзинпин (който също така заема постовете общоприет секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и ръководител на Военната комисия на Централен комитет на ККП), получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното заплащане от българския президент, макар че КНР е страна с към 200 пъти по-многобройно население от българското и стопанска система, която е с повече от 150 пъти по-голям финансов размер, настрана са неговите отговорности за нуклеарния боеприпас на КНР, световни политики и прочие Там съотношенията са: 0,0018 и 2,5454!
В България те са 1,11 и 7,71 (!!!) при изходни данни: БВП за 2020 година – 71,02 милиарда щат. $ при курс на Българска народна банка 1 щат. дол. = 1,6695 лева ≈ 1,67 лева и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 10 245 щат. дол. за с. година
Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2019 година: Брутният вътрешен продукт 21,4 трилиона щат. дол. и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 57 000 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 53,88 пъти по-високо заплащане за присъединяване си в ръководството на страната при основаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния Брутният вътрешен продукт на България, по отношение на съответния знак на президента на Съединени американски щати. Съотношението за заплащането на двамата президенти към Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е, че стопанинът на Белия дом получава едвам 87 % от възнаграждението на българския си сътрудник, макар че Брутният вътрешен продукт на един американец е 5,56 пъти по-голям от българския индикатор, т. е. 57 000 щат. дол. към 10 245 щат. дол.
Възнаграждението на българския президент е с 8974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава. И то при БВП на Полша повече от 1,1 трилиона щат. дол., т. е. над 15 пъти превъзхождащ българския Брутният вътрешен продукт и население 38 476 269 души – над 5 пъти повече от българското и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 27 700 щат. дол. – съвсем три пъти над съответния български индикатор.
Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. $ е с 17 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, макар доста по-големия Брутният вътрешен продукт (441 милиарда щат. дол. за 2018 г.) и повече от три пъти по-многочисленото население на Румъния (21 529 967 души).
Годишното заплащане на мексиканския президент е 67 903 щат. $ (т. е. с 11 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава), Брутният вътрешен продукт на Мексико (Обединени мексикански щати) надминава 2,3 три4лиона щат. дол., т. е. е 33 пъти по-голям от българския, а популацията е 124 574 795 души (2018 г.) – близо 18 пъти по-многобройно от нашето. Съответните знаци са: 0,059 и 7,2981.
Българският президент получава годишно заплащане с 64 050 щат. $ по-високо от това на сръбския президент, което е 14 950 щат. дол. годишно, т. е. 5,28 пъти повече.
Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол., т. е. 9,5 пъти по-малко от българския държавен глава, макар че Виетнам има Брутният вътрешен продукт за 2019 година 261,9 милиарда щат. дол. и население 96 160 163 души (2018 г.). Съответните знаци са 0,0377 и 3,5344, затова в пъти по-ниски от тези на българския президент.
Въпреки безапелационната ми увереност – въз основата на неоспорими доказателства – в възможната реакция на президентската институция на вероятно предложение от моя страна да бъде подложен пред народните представители казусът с прекомерно високите им заплати, които служат като бази за пресмятане на останалите хонорари по високите равнища на властприлагането, въпреки всичко взех решение да направя опит.
Наистина ли депутатските заплати у нас са надути по отношение на задграничния опит? При членовете на българския парламент, да вземем за пример, в съпоставяне със съответните хонорари на конгресмените в Камарата на представителите и в сената на Съединени американски щати, възнаграждението им е 14,4 пъти по-високо за ръководството на един и същи финансов запас от държавната хазна.
Затова на 27. 07. 2021 година с вх. № 22-00-60 по разказа на канцеларията на президентството на Република България, в качеството си на ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България сложих този проблем пред Илияна Йотова. Отговорът беше безмълвие като риба, макар, че ѝ предложих да изпълним среща, с цел да дискутираме казуса, а и също така беше ѝ предоставено от моя страна образец от монографията „ Тридесет и седмото буре с барут. Контролът върху държавното ръководство “, точно предвид на усъвършенстването на активността на президентската институция.
По напълно различен метод беше реагирано от екипа на Румен Радев, откакто адресирах персонално до него писмо с вх. № 22-00-60/1/ от 11. 11. 2021 година по разказа на Администрацията на президента, по отношение на скандалната обстановка с размера на заплатите по високите равнища на държавното ръководство. Беше аташирана и моята публикация „ Задачата за демокрацията има решение, само че то е друго “, в която беше аргументирана неотложната нужда, предвид на положителните задгранични практики, да бъдат фрапантно понижени възнагражденията на народните представители, които служат като изходна база на надуване и на доста на брой заплати по виновните държавни постове.
Невероятно, само че факт! Второто изречение в отговора на Администрацията на президента, подписан от основния секретар на президента Димитър Стоянов, буквално е: „ Вярвам, че и в бъдеще Вашата почтеност ще е в основата на поетата от Вас самодейност да търсите правдивост за целия български народ “. За позицията на президента по отношение на казуса – нито дума! И то макар че в писмото беше изразено изрично гледище Румен Радев да употребява целия престиж на поста държавен глава, с цел да сложи в общественото пространство казусът със скандално повишените размери на заплатите по високите равнища на държавното ръководство
Всъщност писмото на Димитър Стоянов, въпреки и официално да показва една благословия на напъните на ръководителя на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България в търсенето на правдивост за целия български народ, то, заради незаобиколимия факт, че съставлява една индулгенция за пасивността на Румен Радев по казуса, е напълно едно перфидно двуличие.
Проследим ли регулярните фразеологични извършения на Румен Радев и Илияна Йотова, цялостни с „ родолюбив плам “ и „ майчина грижа “ за определяне на обществена правдивост у нас, от една страна, а от друга, с изцяло действителните техни скандално надути заплати и упоритостта, с която и двамата не реагират на този проблем, подложен публично пред тях от ръководителя на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България, става кристално ясно, че президентската институция понастоящем е заета от двама индивида, главното занятие на които е като илюзионисти да извършват фокуси, за да основават своя удобен обществен образ. Напълно изпразнен обаче от такова действително наличие.
Именно по тази причина обществената реалност в България е окаяна, тъй като систематично по високите властови позиции са хора с неприятелски по отношение на ползите на болшинството жители морал.
Лицемерие, от което боли душата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ