Марин Райков: РС Македония трябва да изживее своя катарзис по пътя към ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
- Г-н Райков, като някогашен длъжностен министър председател и външен министър бих желал да Ви попитам по какъв начин виждате целите на българската външна политика през 2022 година?
- Приоритетите на една външна политика отразяват метода, по който обективните ползи на нацията се пречупват в програмата на изпълнителната власт. През последните 15 години в изискванията на своето участие в Европейски Съюз и от 2004-та като натовска страна България построи една ясна външно-политическа еднаквост. Тя е даденост, с която всички се преценяват. Същевременно тематиките, пред които се изправяме през днешния ден ние и цялото наше евро-атлантическо пространство, са значително. Към очевидните геополитически провокации се прибавят и икономическите последици от Ковид-кризата, които имат капацитет да ускорят измененията в съотношението на силите в световната стопанска система.
Инфлационните опасности, растежът на цените на енергоносителите, демографската рецесия са единствено част от общата картина. България ще би трябвало да се впише най-активно в идните европейски отговори. Те от своя страна са свързани и с главните тематики на френското председателство, с което стартира 2022 година: одобряване на европейския суверенитет, защитата на европейските граници, промяна на Шенгенското пространство, към което България ще се причисли тъй като е покрила всички критерии, създаване на „ Европа на защитата “, значим детайл от която ще бъде България и нейният военно-промишлен комплекс, въвеждане на нов модел на стопански растеж и реализиране на въглеродна индиферентност на европейската стопанска система с небосвод 2050, отбрана на върховенството на правото и не на последно място – лансирането по френско гледище на взаимна работа в областта на историята на европейците, тъй като историята е основна за идентичността на нациите, които са част от нашето европейско политическо пространство.
За България тези цели са част от едно общо споделено виждане за бъдещето на Европа, което изключва това, което някои назовават „ Европа на две скорости “. В този подтекст са и напъните ни за присъединение към еврозоната, дейната ни позиция в границите на дебатите по Зелената договорка и напъните ни да защитим ползите си, цялостното ни присъединяване в Общата външна политика и политика за сигурност. Не бих пропуснал и отбраната на българските общности зад граница като незаобиколим детайл от външно-политическата ни тактика.
- Смятате ли, че провокациите пред сигурността в прилежащите и прилежащи на Европейски Съюз райони ще слагат българската външна политика пред алтернативи, за които обществото ни не е изцяло готово?
- Регионалните въпроси постоянно са били в центъра на външно-политическите ни ползи, изключително тези, които са свързани с проблеми на сигурността в непосредственото обграждане на Европейски Съюз и НАТО. В нашата част от света някои се стремят да наложат силово своята визия за бъдещето на европейската архитектура за сигурност и това е мотив за доста сериозен, само че и невъзмутим размисъл измежду натовските страни.
Деескалацията няма рационална опция. Ние, българите, имаме съзнанието, че носим солидарно отговорност за адекватността на всеки отговор на провокациите пред сигурността – в региона на Черно море, на Балканите като цяло и, несъмнено, в по-широк проект.
- Точно в този миг на неустановеност фокусът на разговора ни с основен сътрудник като Обединеното кралство остава под знака на Брекзит. Какво е българското виждане?
- Очаквам на европейско равнище да продължат напъните за контролиране на някои стопански последици от Брекзит и изобщо на връзките ни с Обединеното кралство. Ние оставаме съдружници и споделяме доста близки визии за множеството районни проблеми пред сигурността. Нееднократно е подчертавано, че британците напуснаха Европейски Съюз, само че не и Европа и остават един от стълбовете на нашата архитектура на сигурност. По-актуално от всеки път стои въпросът за създаване на едно оптимално задълбочено съдействие на България с Обединното кралство освен в областта на сигурността, само че също и на търговията, енергетиката, вложенията и несъмнено с оглед проблемите на огромната българска общественост във Англия и на хилядите британци живущи или учещи в България. Изминалата година не донесе мечтаната динамичност в политическия ни разговор заради изместването на фокуса на вниманието върху договарянията в резултат на Брекзит, заради Ковид-кризата и не на последно място заради трите кръга парламентарни избори в България. Но имам вяра, че през 2022 ще можем да се съсредоточим върху една в действителност съответна стратегическа визия за българо-британските връзки.
- Г-н Райков, Новата година е мотив за ретроспекции и търсене на решения. Къде е решението за бързо разрешаване на разногласието сред България и районен съд Македония?
- Да, в действителност този интервал от годината ни припомня, че на 7 януари 1945 година югославските управляващи и локалните колаборационисти лансираха акцията за принудително обезбългаряване на Вардарска Македония, известна като Кървавата Коледа. Разстрелите в Скопие и в казармите в Щип и потушаването на войнишките протести на нашите сънародници против югославските управляващи, към които се причислиха всеобщо цивилни жители, бяха единствено началото на кървавите репресии, които за две десетилетия лишиха живота на хиляди македонски българи отказали да одобряват етническия инженеринг. Тази трагична страница не следва да бъде затворена без да бъде прочетена. За осъществените закононарушения няма да може да се търси индулгенция посредством европейско легитимиране на идеологията, в името на която те бяха осъществени. За да стъпи на пътя, който води към Европа районен съд Македония ще би трябвало да премине през своя катарзис – подобен, през какъвто минаха всички някогашни комунистически страни включили се към Европейски Съюз. През юли предходната година Върховният представител на Организация на обединените нации за Босна Валентин Инцко разгласи за закононарушение отрицанието на осъщественото от югославските сили изтребване в Сребреница. Извършеното от югославския режим в разнообразни интервали не може да бъде третирано по друг метод.
Иначе българската позиция е ясна и желанието през днешния ден е по-скоро по какъв начин тя да бъде надградена с следващи положителни сигнали. Защото казусът от дълго време не е двустранен, а е европейски и неговото решение е значимо тъй като европейската вероятност на Скопие е неотменима и паралелно с това неделима от спазването на следните европейски правила.
Първо, договорите се извършват. Нормално е България да упорства в Преговорната рамка за районен съд Македония да залегнат гаранции, че Договорът от 2017 ще стартира да се извършва – както във връзка с отразяването на Общата история в учебниците, по този начин и предвид на отхвърли от старите искания към България от югославско време. Гаранции в Преговорната рамка са нужни и заради непрекъснатите закани на антиевропейската съпротива в РСМ, че ще саботира договорите с България и с Гърция. Всъщност осъществяването на Договора от 2017 към този момент е залегнало като изискване и в последните Заключения на Съвета, заради което въпросът в действителност е към този момент европейски.
Второ, правата на индивида са неотменимо изискване на Европейски Съюз. Нашата югозападна съседка има своя характерна правна регулация на етническите действителности и в сходство с нея македонските българи би трябвало да бъдат третирани равноправно с другите нации в районен съд Македония, като намерят своето съответно място в Основния закон, само че и в институциите. Тяхната дискриминация е несъвместима с европейските упоритости на нашите скопски другари. Отделно от това децата на македонските българи не могат да бъдат принуждавани да учат несъстоятелни и стигматизиращи теории за личния си генезис.
Една власт, която се опасява от историческата памет на своите жители и се стреми да я подменя, не е достигнала нужната демократична зрялост за започване на договаряния за участие.
Трето, способността за шерване на еднаквост е измежду полезностите, които ни дефинират като европейци. Европа е семейство на споделени идентичности, а не на етнически инженеринг и изкуствено разграничение. Правото на свободно самоопределяне на личността е свещено. Както никой не може да оспорва правото на част от днешните жители на районен съд Македония да се самоопределят като македонци, по този начин и не е задоволително да се оспорва самоопределението на техните предшественици като българи.
Успоредно с тези неотменими европейски правила ние можем релативно бързо да създадем климат подобаващ за намиране на решение при съществуване на политическа воля от другата страна, като надградим досегашния си разговор с старания за активизиране на икономическото и културно съдействие. Коридор 8 е освен транспортен план, само че и геополитическо обръщение. Общите просветителни планове също са неповторима опция за одобряване на европейски полезности измежду нашите другари. Образно казано, вратата е отворена.
- Г-н Райков, като някогашен длъжностен министър председател и външен министър бих желал да Ви попитам по какъв начин виждате целите на българската външна политика през 2022 година?
- Приоритетите на една външна политика отразяват метода, по който обективните ползи на нацията се пречупват в програмата на изпълнителната власт. През последните 15 години в изискванията на своето участие в Европейски Съюз и от 2004-та като натовска страна България построи една ясна външно-политическа еднаквост. Тя е даденост, с която всички се преценяват. Същевременно тематиките, пред които се изправяме през днешния ден ние и цялото наше евро-атлантическо пространство, са значително. Към очевидните геополитически провокации се прибавят и икономическите последици от Ковид-кризата, които имат капацитет да ускорят измененията в съотношението на силите в световната стопанска система.
Инфлационните опасности, растежът на цените на енергоносителите, демографската рецесия са единствено част от общата картина. България ще би трябвало да се впише най-активно в идните европейски отговори. Те от своя страна са свързани и с главните тематики на френското председателство, с което стартира 2022 година: одобряване на европейския суверенитет, защитата на европейските граници, промяна на Шенгенското пространство, към което България ще се причисли тъй като е покрила всички критерии, създаване на „ Европа на защитата “, значим детайл от която ще бъде България и нейният военно-промишлен комплекс, въвеждане на нов модел на стопански растеж и реализиране на въглеродна индиферентност на европейската стопанска система с небосвод 2050, отбрана на върховенството на правото и не на последно място – лансирането по френско гледище на взаимна работа в областта на историята на европейците, тъй като историята е основна за идентичността на нациите, които са част от нашето европейско политическо пространство.
За България тези цели са част от едно общо споделено виждане за бъдещето на Европа, което изключва това, което някои назовават „ Европа на две скорости “. В този подтекст са и напъните ни за присъединение към еврозоната, дейната ни позиция в границите на дебатите по Зелената договорка и напъните ни да защитим ползите си, цялостното ни присъединяване в Общата външна политика и политика за сигурност. Не бих пропуснал и отбраната на българските общности зад граница като незаобиколим детайл от външно-политическата ни тактика.
- Смятате ли, че провокациите пред сигурността в прилежащите и прилежащи на Европейски Съюз райони ще слагат българската външна политика пред алтернативи, за които обществото ни не е изцяло готово?
- Регионалните въпроси постоянно са били в центъра на външно-политическите ни ползи, изключително тези, които са свързани с проблеми на сигурността в непосредственото обграждане на Европейски Съюз и НАТО. В нашата част от света някои се стремят да наложат силово своята визия за бъдещето на европейската архитектура за сигурност и това е мотив за доста сериозен, само че и невъзмутим размисъл измежду натовските страни.
Деескалацията няма рационална опция. Ние, българите, имаме съзнанието, че носим солидарно отговорност за адекватността на всеки отговор на провокациите пред сигурността – в региона на Черно море, на Балканите като цяло и, несъмнено, в по-широк проект.
- Точно в този миг на неустановеност фокусът на разговора ни с основен сътрудник като Обединеното кралство остава под знака на Брекзит. Какво е българското виждане?
- Очаквам на европейско равнище да продължат напъните за контролиране на някои стопански последици от Брекзит и изобщо на връзките ни с Обединеното кралство. Ние оставаме съдружници и споделяме доста близки визии за множеството районни проблеми пред сигурността. Нееднократно е подчертавано, че британците напуснаха Европейски Съюз, само че не и Европа и остават един от стълбовете на нашата архитектура на сигурност. По-актуално от всеки път стои въпросът за създаване на едно оптимално задълбочено съдействие на България с Обединното кралство освен в областта на сигурността, само че също и на търговията, енергетиката, вложенията и несъмнено с оглед проблемите на огромната българска общественост във Англия и на хилядите британци живущи или учещи в България. Изминалата година не донесе мечтаната динамичност в политическия ни разговор заради изместването на фокуса на вниманието върху договарянията в резултат на Брекзит, заради Ковид-кризата и не на последно място заради трите кръга парламентарни избори в България. Но имам вяра, че през 2022 ще можем да се съсредоточим върху една в действителност съответна стратегическа визия за българо-британските връзки.
- Г-н Райков, Новата година е мотив за ретроспекции и търсене на решения. Къде е решението за бързо разрешаване на разногласието сред България и районен съд Македония?
- Да, в действителност този интервал от годината ни припомня, че на 7 януари 1945 година югославските управляващи и локалните колаборационисти лансираха акцията за принудително обезбългаряване на Вардарска Македония, известна като Кървавата Коледа. Разстрелите в Скопие и в казармите в Щип и потушаването на войнишките протести на нашите сънародници против югославските управляващи, към които се причислиха всеобщо цивилни жители, бяха единствено началото на кървавите репресии, които за две десетилетия лишиха живота на хиляди македонски българи отказали да одобряват етническия инженеринг. Тази трагична страница не следва да бъде затворена без да бъде прочетена. За осъществените закононарушения няма да може да се търси индулгенция посредством европейско легитимиране на идеологията, в името на която те бяха осъществени. За да стъпи на пътя, който води към Европа районен съд Македония ще би трябвало да премине през своя катарзис – подобен, през какъвто минаха всички някогашни комунистически страни включили се към Европейски Съюз. През юли предходната година Върховният представител на Организация на обединените нации за Босна Валентин Инцко разгласи за закононарушение отрицанието на осъщественото от югославските сили изтребване в Сребреница. Извършеното от югославския режим в разнообразни интервали не може да бъде третирано по друг метод.
Иначе българската позиция е ясна и желанието през днешния ден е по-скоро по какъв начин тя да бъде надградена с следващи положителни сигнали. Защото казусът от дълго време не е двустранен, а е европейски и неговото решение е значимо тъй като европейската вероятност на Скопие е неотменима и паралелно с това неделима от спазването на следните европейски правила.
Първо, договорите се извършват. Нормално е България да упорства в Преговорната рамка за районен съд Македония да залегнат гаранции, че Договорът от 2017 ще стартира да се извършва – както във връзка с отразяването на Общата история в учебниците, по този начин и предвид на отхвърли от старите искания към България от югославско време. Гаранции в Преговорната рамка са нужни и заради непрекъснатите закани на антиевропейската съпротива в РСМ, че ще саботира договорите с България и с Гърция. Всъщност осъществяването на Договора от 2017 към този момент е залегнало като изискване и в последните Заключения на Съвета, заради което въпросът в действителност е към този момент европейски.
Второ, правата на индивида са неотменимо изискване на Европейски Съюз. Нашата югозападна съседка има своя характерна правна регулация на етническите действителности и в сходство с нея македонските българи би трябвало да бъдат третирани равноправно с другите нации в районен съд Македония, като намерят своето съответно място в Основния закон, само че и в институциите. Тяхната дискриминация е несъвместима с европейските упоритости на нашите скопски другари. Отделно от това децата на македонските българи не могат да бъдат принуждавани да учат несъстоятелни и стигматизиращи теории за личния си генезис.
Една власт, която се опасява от историческата памет на своите жители и се стреми да я подменя, не е достигнала нужната демократична зрялост за започване на договаряния за участие.
Трето, способността за шерване на еднаквост е измежду полезностите, които ни дефинират като европейци. Европа е семейство на споделени идентичности, а не на етнически инженеринг и изкуствено разграничение. Правото на свободно самоопределяне на личността е свещено. Както никой не може да оспорва правото на част от днешните жители на районен съд Македония да се самоопределят като македонци, по този начин и не е задоволително да се оспорва самоопределението на техните предшественици като българи.
Успоредно с тези неотменими европейски правила ние можем релативно бързо да създадем климат подобаващ за намиране на решение при съществуване на политическа воля от другата страна, като надградим досегашния си разговор с старания за активизиране на икономическото и културно съдействие. Коридор 8 е освен транспортен план, само че и геополитическо обръщение. Общите просветителни планове също са неповторима опция за одобряване на европейски полезности измежду нашите другари. Образно казано, вратата е отворена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ