България на песимистите. България на оптимистите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В България главният избирателен конфликт не е толкоз по стратегиите, колкото по настройката: оптимизъм против скептицизъм. Младите, свежи политици против мрачните акомпанименти на статуквото.
Основният избирателен конфликт не е на стратегии, по които така и така нямаше съществени диспути. Не е и на хлапашки обиди, нито даже на клипове с лицеви опори, гледане на домати и посрещане в жилища, украсени щедро с икони. Основният конфликт е сред оптимизма и скептицизма за общото ни бъдеще.
На едната страна са партиите на смяната, които активизират очакванията на българите, че ще успеем, че ще разчистим кочината, ще намерим достойното си място в Европа. Посланието: най-големите злоупотреби са спрени, а икономическата злополука към този момент е избегната. На върха на тази вълна е двойката Петков-Василев, преливащи от сила, позитивизъм и въодушевяващи хрумвания: от електрическите автомобили до ВЕЦ-овете на Дунава. Не знам до каква степен ще удържат в обещанията си, само че предизборното подстрекателство е явно: не се отчайвайте, има смисъл, гласувайте!
На другата страна - откъм силите на статуквото - звучат мрачни акомпанименти: растящите цени на силата, Ковид рецесията, строителите, протестиращи с машините на притежателите си. След като несполучливо нападнаха честността на господин Петков, пробваха да разобличат господин Василев за напълно легалната му офшорна компания и желаеха оставките на Кацаров, Комитова и Радев, досегашните управници, превърнати от социологията в новата съпротива, оповестиха, че новият парламент неизбежно отново ще се провали, а обществените медии пригласят: " българска работа ", " всинца са маскари ". На последната права правилните на ГЕРБ медии концентрираха огъня върху технологията на изборите. Мистериозните машини, които били създадени в тоталитарна Венецуела и " пипани " от " Демократична България ", за следващ път в новата ни история подкопават доверието в изборите. Ами машини, свещенодействие, съвсем като имунизациите, дето не знаем какво има вътре! Как по този начин ще им се доверим без да броим листчетата? Изглежда нелогично, в случай че ГЕРБ се обрисува първа, нали? Но смисълът на упражнението е различен: примирявайте се с ситуацията, нищо положително не ни чака!
Защо има толкоз доста скептицизъм?
Ще кажете, ами тук постоянно си е по този начин - пословично е черногледството на българина, който бие всички върхове в класациите за злощастие на континента ни. Дали повода са някакви народопсихологии или генетическите ни заложби? Погледнете по какъв начин варира негативизмът ни във времето. Всяко ново ръководство потегля с по-високо равнище на доверие в бъдещето, без значение дали са победили леви, десни, либерали или консерватори. Към края на мандата то понижава и скептицизмът се надига, с цел да опустоши старите политици. Може да се запитаме дали тази работа е напълно спонтанна.
Или вземете различен феномен. Обикновено хората са доста по-позитивно настроени към личния си живот и бъдещето на своето семейство, в сравнение с към това на страната. Защо е по този начин? Ами тъй като съдбините на страната са абстракция, конструирана от политици, идеолози, медии, до момента в който за личния си живот човек съди от персонален опит. А за подклаждане на недоверието към страната ни се хвърлят много сили, и то в тъкмо избрани моменти.
Вярно е, че равнищата на оптимизъм в България са по принцип по-ниски от тези в множеството европейски страни. Според Евростат позитивните упования за бъдещето в Съюза тази година са стигнали 71%. В българския Централен южен регион те са единствено малко по-назад - 65%. Затова пък доста зле е най-бедният Северозападен - единствено 41%. Доколко тази разлика е резултат от обективните разминавания в приходите, инфраструктурата, демографията на юга и северозапада? И до каква степен назад - приходите, пътищата и демографията се утежняват поради мрачната визия за бъдещето в един Видин и се усъвършенстват от доста по-ведрата в един Пловдив? Омагьосан кръг.
Никой не може да ни подсигурява, че този път партиите на смяната няма още веднъж да се изпокарат. И изцяло допустимо е да ни чака злополука без Борисов, Пеевски и Гешев. Обръщам внимание обаче, че нашите упования въздействат на света, от който по този начин или другояче сме част. Помните правилото на сбъдващите се предсказания: в случай че дублирам на детето си, че не го бива за нищо, доста евентуално е то да се провали в живота. Вярата е удържала епохи наред религиозните общества; общественото доверие движи напред модерните. Съединени американски щати, най-мощната страна през днешния ден, е и най-задлъжняла, само че не се тормози, тъй като има вяра в личните си сили (впрочем, " заем " значи и " доверие " ).
Корените на черногледството в България
Работата е там, че в хроничната борба за власт от последните три десетилетия нашето общество е бомбардирано от скептицизма на едните, които се мъчат да спрат другите. А това ни се случва след десетилетията на скудоумен " исторически оптимизъм ", налаган от комунистическата власт, която се мислеше за безконечна. Тогава той трансформира черногледството във висша форма на разсъдък, а през днешния ден прави всеки опит за религия в бъдещето да наподобява доверчив.
В годините по-късно вследствие на тоталните политически войни сред новите политици и техните медии беше подкопано всякакво доверие в институциите, в честността на изборите, в социолозите, във всеки един, които се появи на телевизионния екран. Вече не минава месец без да бъдем атакувани с някаква морална суматоха по най-нелепи мотиви, а в цифровата врява на интернет се откроява единствено най-мрачното, най-застрашителното. Бедата е, че когато песимистичната съпротива пристигна на власт, тя би трябвало да обърне палачинката и незабавно да почне да проповядва оптимизъм, с цел да може да ръководи. А с ожесточаването на изборните борби този завой става все по-труден за взимане.
Аз предлагам да не се подаваме на крайности и да отидем на изборите с сдържан оптимизъм. Вече цели 56% от българите считат, че демокрацията е най-хубавата форма на ръководство. И колкото и да мрънкаме за ужасяващата си прогнила страна, до момента няма провалени избори - макар писъците на тези, които губят. Не загинахме нито през хиперинфлацията от 1996, нито финансовата рецесия от 2008, не ни превзеха пребягващите бежанци, ще се оправим и с пандемията. Вярно, че не живеем в най-хубавия от всички вероятни светове, само че, както споделил Кандид, " би трябвало да обработваме градинката си ".
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
В България главният избирателен конфликт не е толкоз по стратегиите, колкото по настройката: оптимизъм против скептицизъм. Младите, свежи политици против мрачните акомпанименти на статуквото.
Основният избирателен конфликт не е на стратегии, по които така и така нямаше съществени диспути. Не е и на хлапашки обиди, нито даже на клипове с лицеви опори, гледане на домати и посрещане в жилища, украсени щедро с икони. Основният конфликт е сред оптимизма и скептицизма за общото ни бъдеще.
На едната страна са партиите на смяната, които активизират очакванията на българите, че ще успеем, че ще разчистим кочината, ще намерим достойното си място в Европа. Посланието: най-големите злоупотреби са спрени, а икономическата злополука към този момент е избегната. На върха на тази вълна е двойката Петков-Василев, преливащи от сила, позитивизъм и въодушевяващи хрумвания: от електрическите автомобили до ВЕЦ-овете на Дунава. Не знам до каква степен ще удържат в обещанията си, само че предизборното подстрекателство е явно: не се отчайвайте, има смисъл, гласувайте!
На другата страна - откъм силите на статуквото - звучат мрачни акомпанименти: растящите цени на силата, Ковид рецесията, строителите, протестиращи с машините на притежателите си. След като несполучливо нападнаха честността на господин Петков, пробваха да разобличат господин Василев за напълно легалната му офшорна компания и желаеха оставките на Кацаров, Комитова и Радев, досегашните управници, превърнати от социологията в новата съпротива, оповестиха, че новият парламент неизбежно отново ще се провали, а обществените медии пригласят: " българска работа ", " всинца са маскари ". На последната права правилните на ГЕРБ медии концентрираха огъня върху технологията на изборите. Мистериозните машини, които били създадени в тоталитарна Венецуела и " пипани " от " Демократична България ", за следващ път в новата ни история подкопават доверието в изборите. Ами машини, свещенодействие, съвсем като имунизациите, дето не знаем какво има вътре! Как по този начин ще им се доверим без да броим листчетата? Изглежда нелогично, в случай че ГЕРБ се обрисува първа, нали? Но смисълът на упражнението е различен: примирявайте се с ситуацията, нищо положително не ни чака!
Защо има толкоз доста скептицизъм?
Ще кажете, ами тук постоянно си е по този начин - пословично е черногледството на българина, който бие всички върхове в класациите за злощастие на континента ни. Дали повода са някакви народопсихологии или генетическите ни заложби? Погледнете по какъв начин варира негативизмът ни във времето. Всяко ново ръководство потегля с по-високо равнище на доверие в бъдещето, без значение дали са победили леви, десни, либерали или консерватори. Към края на мандата то понижава и скептицизмът се надига, с цел да опустоши старите политици. Може да се запитаме дали тази работа е напълно спонтанна.
Или вземете различен феномен. Обикновено хората са доста по-позитивно настроени към личния си живот и бъдещето на своето семейство, в сравнение с към това на страната. Защо е по този начин? Ами тъй като съдбините на страната са абстракция, конструирана от политици, идеолози, медии, до момента в който за личния си живот човек съди от персонален опит. А за подклаждане на недоверието към страната ни се хвърлят много сили, и то в тъкмо избрани моменти.
Вярно е, че равнищата на оптимизъм в България са по принцип по-ниски от тези в множеството европейски страни. Според Евростат позитивните упования за бъдещето в Съюза тази година са стигнали 71%. В българския Централен южен регион те са единствено малко по-назад - 65%. Затова пък доста зле е най-бедният Северозападен - единствено 41%. Доколко тази разлика е резултат от обективните разминавания в приходите, инфраструктурата, демографията на юга и северозапада? И до каква степен назад - приходите, пътищата и демографията се утежняват поради мрачната визия за бъдещето в един Видин и се усъвършенстват от доста по-ведрата в един Пловдив? Омагьосан кръг.
Никой не може да ни подсигурява, че този път партиите на смяната няма още веднъж да се изпокарат. И изцяло допустимо е да ни чака злополука без Борисов, Пеевски и Гешев. Обръщам внимание обаче, че нашите упования въздействат на света, от който по този начин или другояче сме част. Помните правилото на сбъдващите се предсказания: в случай че дублирам на детето си, че не го бива за нищо, доста евентуално е то да се провали в живота. Вярата е удържала епохи наред религиозните общества; общественото доверие движи напред модерните. Съединени американски щати, най-мощната страна през днешния ден, е и най-задлъжняла, само че не се тормози, тъй като има вяра в личните си сили (впрочем, " заем " значи и " доверие " ).
Корените на черногледството в България
Работата е там, че в хроничната борба за власт от последните три десетилетия нашето общество е бомбардирано от скептицизма на едните, които се мъчат да спрат другите. А това ни се случва след десетилетията на скудоумен " исторически оптимизъм ", налаган от комунистическата власт, която се мислеше за безконечна. Тогава той трансформира черногледството във висша форма на разсъдък, а през днешния ден прави всеки опит за религия в бъдещето да наподобява доверчив.
В годините по-късно вследствие на тоталните политически войни сред новите политици и техните медии беше подкопано всякакво доверие в институциите, в честността на изборите, в социолозите, във всеки един, които се появи на телевизионния екран. Вече не минава месец без да бъдем атакувани с някаква морална суматоха по най-нелепи мотиви, а в цифровата врява на интернет се откроява единствено най-мрачното, най-застрашителното. Бедата е, че когато песимистичната съпротива пристигна на власт, тя би трябвало да обърне палачинката и незабавно да почне да проповядва оптимизъм, с цел да може да ръководи. А с ожесточаването на изборните борби този завой става все по-труден за взимане.
Аз предлагам да не се подаваме на крайности и да отидем на изборите с сдържан оптимизъм. Вече цели 56% от българите считат, че демокрацията е най-хубавата форма на ръководство. И колкото и да мрънкаме за ужасяващата си прогнила страна, до момента няма провалени избори - макар писъците на тези, които губят. Не загинахме нито през хиперинфлацията от 1996, нито финансовата рецесия от 2008, не ни превзеха пребягващите бежанци, ще се оправим и с пандемията. Вярно, че не живеем в най-хубавия от всички вероятни светове, само че, както споделил Кандид, " би трябвало да обработваме градинката си ".
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ