Шивачките в България: шият скъпи дрехи, а едва оцеляват
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Made in Bulgaria " ( " Произведено в България " ) - под това заглавие немското публично радио " Дойчландфунк " излъчи 52-минутен репортаж от България, отдаден на текстилната промишленост в страната.
Да, България е " евтината шивачница на Европа ", само че въпреки това там има голям капацитет за развиване както на всеобщото текстилно произвеждане, по този начин и на висока мода. Така в едно изречение могат да се обобщят усещанията на репортерката Андреа Ремсмайер, която е прекосила страната и споделя с доста благосклонност за нейната хубост и за нейните хора. София, Банско, село Брезница, българските занаяти и носии, многогласното пеене и родопските баби, възрожденската архитектура - от една страна. От друга - " Хуго Бос ", " Дизел ", " Макс Мара ", " Едоардо Миролио " и амбициозните български дизайнерки. Тази палитра показва репортажът на " Дойчландфунк ".
Бизнесът има и тъмна страна: употреба и ниско възнаграждение
След диалозите си с Виолета Златева, председателка на синдиката на надомните служащи, авторката споделя: " Те шият по цяла нощ, а децата им са оставени без грижа. Работодателите не могат да заплащат съответно заплащане, даже и да желаят. Времената, когато българките и българите към момента имаха вяра, че известните фешън лейбъли ще основат привлекателни работни места в страната, от дълго време отминаха ", изяснява Златева. Днес шивачките сами търсят някакъв излаз от безпаричието и обръщат тил на текстилната промишленост. Те напущат България. В огромните текстилни центрове Русе, Петрич и Гоце Делчев на всички места висят разгласи " Търсим шивачки ". Защото шивачките, които преди са работили там, към този момент от дълго време са в Западна Европа, изяснява още Виолета Златева.
Слушателите научават за аргументите, довели до този проблем. Като производител на текстил и фешън произведения България има дълга традиция, започваща още от 19 век, споделя Андреа Ремсмайер. По руско време българската конфекция и дизайн бяха изключително известни в Източния блок, а всичко това излъчва положителни импулси и до през днешния ден. Макар че в сектора има както светлина, по този начин и доста сенки. Авторката на репортажа напомня:
" Много от облеклата, които клиентките и клиентите в Западна Европа купуват частично на много солени цени, се шият в България. Тук създават известни марки като " Дизел ", " Хуго Бос ", " Макс Мара " и доста други. И без значение дали сакото след това ще коства в магазина 800 или 80 евро, шивачките и шивачите в България нормално получават едно и също възнаграждение, което едвам стига за оцеляване. Международната акция " Чисти облекла ", в която вземат участие синдикати и неправителствени организации, сформира дълъг лист с нередностите в България: систематично неспазване на минималното възнаграждение, нелегално превишаване на работното време, свръхчасове без в допълнение възнаграждение и даже насилствен труд ".
Събеседниците на репортерката онагледяват този лист с съответни обстоятелства:
В един от цеховете шивачките, работещи на конвейер, имат единствено по една секунда, с цел да зашият ръкав - и го вършат десетки хиляди пъти дневно. Надомничките си вадят очите по цели нощи, в кухнята, край плачещи деца, а от време на време работодателят публично ги назначават на половин работен ден, въпреки че те работят цялостни смени, даже оттатък тях. Защита на труда на практика липсва, шивачките се оплакват от главоболие, бодърствуване и късогледство, доста дами постоянно пият антидепресанти, с цел да се оправят с работата. А от облагите, които огромните западни концерни осъществят на гърба на българските шивачки, нищо не се връща в България. Връщат се единствено скъпите дрешки, които в българските магазини се продават на западни цени. Така могат да се обобщят някои от гласовете в репортажа на " Дойчландфунк ".
" Произведени в Европа ", само че не при европейски условия на труд
Репортерката Андреа Ремсмайер е разговаряла и с италианския вложител Едоардо Миролио, който даже се е заселил дружно със фамилията край Сливен и е придобил българско поданство.
" Исках просто да стана българин - несъмнено, и поради работата. Не знам обаче нито дума български. Но тогавашният български президент направи за мен изключение ", споделя Миролио, който получава българско поданство през 2010-а година. Той изяснява, че в неговата компания междинната месечна заплата е 500-600 евро, а бизнесът сега върви даже по-добре, в сравнение с преди началото на пандемията, тъй като клиентите наваксват отсрочените си покупки и харчат повече пари. В България производството е по-скъпо, в сравнение с в Азия и в Африка, само че пък пътят до западните пазари е доста по-кратък, напомня предприемачът.
Миролио слага и още един акцент: част от западните консуматори, които се интересуват освен от цената, избират да купуват облекла, създадени в Европейски Съюз. Виолета Златева слага същия акцент, въпреки и с горчив извод: " На етикетите написа " Made in Europe " ( " Произведени в Европа " ) и клиентите си споделят, че освен това състояние всичко е добре. Но заплащането на тези дами едвам стига за тяхното оцеляване ", споделя синдикалистката. Авторката на репортажа също предизвестява тези купувачи в западните страни, които мислят освен за цените, само че и за морала: въпреки и създадени в Европейски Съюз, облеклата, които се шият в България, неведнъж са артикул на употреба.
Често работата в чужбина се оказва единственото избавление
В същото време новите генерации в сектора имат капацитет и самочувствие, имат хрумвания и се считат за изцяло конкурентоспособни на западните пазари, научаваме от репортажа, който ни среща и с две млади дизайнерки в София. Едната от тях работи за Едоардо Миролио и показва пред репортерката нови планове за дамско бизнес облекло. Самият Миролио споделя по този мотив: " Нашият най-хубав дипломат е Кристалина Георгиева, шеф на МВФ. Тя е най-известната и най-успешната жена в българската история. " Жените в село Брезница, покрай границата с Гърция, които също шият облекла за западния пазар, имат по-скромни упоритости: да изкарат по 300 евро на месец. Макар че и тези пари не стигат, заради което мъжете в съвсем всяко семейство през лятото отпътуват като сезонни служащи към Западна Европа. Там тези 300 евро ги изкарвам за една седмица, споделя Исмаил. И благодари на Европейски Съюз най-много за едно: свободата на напредване.
Автор: Андреа Ремсмайер
" Made in Bulgaria " ( " Произведено в България " ) - под това заглавие немското публично радио " Дойчландфунк " излъчи 52-минутен репортаж от България, отдаден на текстилната промишленост в страната.
Да, България е " евтината шивачница на Европа ", само че въпреки това там има голям капацитет за развиване както на всеобщото текстилно произвеждане, по този начин и на висока мода. Така в едно изречение могат да се обобщят усещанията на репортерката Андреа Ремсмайер, която е прекосила страната и споделя с доста благосклонност за нейната хубост и за нейните хора. София, Банско, село Брезница, българските занаяти и носии, многогласното пеене и родопските баби, възрожденската архитектура - от една страна. От друга - " Хуго Бос ", " Дизел ", " Макс Мара ", " Едоардо Миролио " и амбициозните български дизайнерки. Тази палитра показва репортажът на " Дойчландфунк ".
Бизнесът има и тъмна страна: употреба и ниско възнаграждение
След диалозите си с Виолета Златева, председателка на синдиката на надомните служащи, авторката споделя: " Те шият по цяла нощ, а децата им са оставени без грижа. Работодателите не могат да заплащат съответно заплащане, даже и да желаят. Времената, когато българките и българите към момента имаха вяра, че известните фешън лейбъли ще основат привлекателни работни места в страната, от дълго време отминаха ", изяснява Златева. Днес шивачките сами търсят някакъв излаз от безпаричието и обръщат тил на текстилната промишленост. Те напущат България. В огромните текстилни центрове Русе, Петрич и Гоце Делчев на всички места висят разгласи " Търсим шивачки ". Защото шивачките, които преди са работили там, към този момент от дълго време са в Западна Европа, изяснява още Виолета Златева.
Слушателите научават за аргументите, довели до този проблем. Като производител на текстил и фешън произведения България има дълга традиция, започваща още от 19 век, споделя Андреа Ремсмайер. По руско време българската конфекция и дизайн бяха изключително известни в Източния блок, а всичко това излъчва положителни импулси и до през днешния ден. Макар че в сектора има както светлина, по този начин и доста сенки. Авторката на репортажа напомня:
" Много от облеклата, които клиентките и клиентите в Западна Европа купуват частично на много солени цени, се шият в България. Тук създават известни марки като " Дизел ", " Хуго Бос ", " Макс Мара " и доста други. И без значение дали сакото след това ще коства в магазина 800 или 80 евро, шивачките и шивачите в България нормално получават едно и също възнаграждение, което едвам стига за оцеляване. Международната акция " Чисти облекла ", в която вземат участие синдикати и неправителствени организации, сформира дълъг лист с нередностите в България: систематично неспазване на минималното възнаграждение, нелегално превишаване на работното време, свръхчасове без в допълнение възнаграждение и даже насилствен труд ".
Събеседниците на репортерката онагледяват този лист с съответни обстоятелства:
В един от цеховете шивачките, работещи на конвейер, имат единствено по една секунда, с цел да зашият ръкав - и го вършат десетки хиляди пъти дневно. Надомничките си вадят очите по цели нощи, в кухнята, край плачещи деца, а от време на време работодателят публично ги назначават на половин работен ден, въпреки че те работят цялостни смени, даже оттатък тях. Защита на труда на практика липсва, шивачките се оплакват от главоболие, бодърствуване и късогледство, доста дами постоянно пият антидепресанти, с цел да се оправят с работата. А от облагите, които огромните западни концерни осъществят на гърба на българските шивачки, нищо не се връща в България. Връщат се единствено скъпите дрешки, които в българските магазини се продават на западни цени. Така могат да се обобщят някои от гласовете в репортажа на " Дойчландфунк ".
" Произведени в Европа ", само че не при европейски условия на труд
Репортерката Андреа Ремсмайер е разговаряла и с италианския вложител Едоардо Миролио, който даже се е заселил дружно със фамилията край Сливен и е придобил българско поданство.
" Исках просто да стана българин - несъмнено, и поради работата. Не знам обаче нито дума български. Но тогавашният български президент направи за мен изключение ", споделя Миролио, който получава българско поданство през 2010-а година. Той изяснява, че в неговата компания междинната месечна заплата е 500-600 евро, а бизнесът сега върви даже по-добре, в сравнение с преди началото на пандемията, тъй като клиентите наваксват отсрочените си покупки и харчат повече пари. В България производството е по-скъпо, в сравнение с в Азия и в Африка, само че пък пътят до западните пазари е доста по-кратък, напомня предприемачът.
Миролио слага и още един акцент: част от западните консуматори, които се интересуват освен от цената, избират да купуват облекла, създадени в Европейски Съюз. Виолета Златева слага същия акцент, въпреки и с горчив извод: " На етикетите написа " Made in Europe " ( " Произведени в Европа " ) и клиентите си споделят, че освен това състояние всичко е добре. Но заплащането на тези дами едвам стига за тяхното оцеляване ", споделя синдикалистката. Авторката на репортажа също предизвестява тези купувачи в западните страни, които мислят освен за цените, само че и за морала: въпреки и създадени в Европейски Съюз, облеклата, които се шият в България, неведнъж са артикул на употреба.
Често работата в чужбина се оказва единственото избавление
В същото време новите генерации в сектора имат капацитет и самочувствие, имат хрумвания и се считат за изцяло конкурентоспособни на западните пазари, научаваме от репортажа, който ни среща и с две млади дизайнерки в София. Едната от тях работи за Едоардо Миролио и показва пред репортерката нови планове за дамско бизнес облекло. Самият Миролио споделя по този мотив: " Нашият най-хубав дипломат е Кристалина Георгиева, шеф на МВФ. Тя е най-известната и най-успешната жена в българската история. " Жените в село Брезница, покрай границата с Гърция, които също шият облекла за западния пазар, имат по-скромни упоритости: да изкарат по 300 евро на месец. Макар че и тези пари не стигат, заради което мъжете в съвсем всяко семейство през лятото отпътуват като сезонни служащи към Западна Европа. Там тези 300 евро ги изкарвам за една седмица, споделя Исмаил. И благодари на Европейски Съюз най-много за едно: свободата на напредване.
Автор: Андреа Ремсмайер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ